Решение № 407 от 07.10.2025, Окръжен съд - Пазарджик

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 407 гр. Пазарджик, 07.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Минка П. Трънджиева

Членове:

Венцислав Ст. Маратилов

Димитър П. Бозаджиев при участието на секретаря Ана Здр. Ненчева като разгледа докладваното от Венцислав Ст. Маратилов Въззивно гражданско дело № 20255200500638 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.258 и следващите от Гражданския процесуален кодекс.

С решение на Панагюрски районен съд №99 от 27.05.2025г. постановено по гр.д.№20245230100878 по описа на същия съд за 2024г. е ОТХВЪРЛЕН иска предявен от С. П. Т. ЕГН- ********** срещу С. С. П. ЕГН- **********, с правно основание чл. 109 от ЗС, с който се иска да се осъди ответника да предаде на ищеца ключ от входната врата, която обслужва приземния етаж от сграда, изградена в имот с идентификатор *** по КККР на гр.

Пещера, като по този начин осигури достъп на ищцата до стаята, която й е разпределена за ползване. Със същото решение е ОСЪДЕНА, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, ищцата С. П. Т. ЕГН-********** с адрес: гр. ****, да заплати на ответницата С. С. П., ЕГН-********** с адрес: гр. **** сума в размер на 1000 лв. - разноски направени пред първата съдебна инстанция.

Решението се обжалва изцяло в срока по чл.259 ал.1 от ГПК лично от ищцата С. П. Т., ЕГН-********** от гр.Пещера с доводи за порочност като незаконосъобразно и необосновано, с искане да бъде отменено и се постанови 1 решение с което да се уважи предявения иск с присъждане на разноските.

Твърди се, че първоинстанционният съд е стигнал до извода, че „съобразно разпределеното право на ползване от 1991год. ищецът следва да достъпва северната стая през вход, за който не се твърди ответникът да създава пречки за изграждането". Според жалбоподателя, безспорен е фактът, че такъв вход не е съществувал и никога не е изграждан, както приема и съдът в мотивите си и че той не може и да бъде изграден, защото това би означавало да се пробие стълбищната клетка и то на ниво приземен етаж, което би застрашило конструктивната цялост на сградата. Като безспорен факт се сочи, че единственият достъп до северната стая от приземния етаж е откъм коридора, който обслужва този приземен етаж, до който жалбоподателката няма достъп.

Според ищцата вещото лице не е могло да огледа коридора, поради това че ответницата която единствено има ключ от него я е нямало, за да отвори, при което ще бъдат опровергани твърденията на ответницата, че вратата откъм коридора била зазидана с „половин метър зид”, които били голословни. Направено е искане да се назначи експертиза от инженерконструктор, която да установи дали е възможно да се направи вход откъм стълбищната клетка, като се има предвид, че между приземния и първия етаж е гредоред, както и дали е възможен достъпа до въпросната северна стая откъм коридора на приземния етаж, тоест дали е затворена или зазидана ли е вратата на тази стая откъм коридора, както твърди ответницата и ако е преградена по някакъв начин, каква е преградата?“ Моли, да се постанови решение, с което да отмени решението на Районен съд-Панагюрище, като се постанови решение, с което се осъди ответницата С. П. да предаде на ищцата С. Т. ключ от входа на коридора на приземния етаж. Моли да бъде допусната експертиза от вещо лице инженер конструктор със задачата, описана подробно по-горе. Представя се по делото и писмена защита от пълномощника на страната-жалбоподател адв.И. от АК-Пазарджик, в която се поддържат същите доводи и искане за отмяна на решението и уважаване на иска, като не се оспорва факта, че съществувалата на място врата за влизане в северната стая, обитавана от ищцата е преградена, а само начина на преграждането й, кой го е направил и от коя страна е извършено-от вътрешността от към самата северната стая или от другата страна -откъм страната на коридора, до който бащата на ищцата нямал достъп. И че трансформирането на един от двата прозореца на северната стая, разположен почти на нивото на терена за вход за 2 същата стая, означавало слизане на 1/един метър / надолу поради денивелация на по-високото ниво на двора спрямо по-ниското ниво на пода на приземния етаж и за недопустимо компрометиране на основите на жилищната сграда и че извода на съда, че ищцата ползва северната стая от приземния етаж чрез достъп през вход от стълбището, водещо до първи и втори жилищен етажи от къщата, който не е бил изграден през 1991г. и никога не е бил изграждан в последствие. Искането за експертиза е оставено въззивният съд без уважение като преклудирано и като неотносимо към предмета на спора.

В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната по спора страна С. С. П., ЕГН-**********, с вх.№4081 от 29.07.2025г. в който подадената жалба се квалифицира като неоснователна по същество и се моли да се потвърди обжалваното решение. Твърди се, че наследодателите на страните са постигнали съгласие относно разпределението на реалното ползване на приземния /процесен/ етаж обективирано в Нотариален акт за собственост на недвижим имот придобит по наследство и доброволна делба №88, том I, дело 184/1991 г. на съдия Р. К. при Пещерски районен съд; че спорове между наследодателите на страните не е имало и че реалното ползване се е осъществявало по този начин, а именно: Е. А. Ц. починала, майка на ищцата по делото С. П. Т., ще ползва северната стая от приземния етаж от към двора с вход от към вътрешното стълбище, а Т. П. Г., починала, майка на ответницата по делото С. С. П., ще ползва двете стаи от юг от към улицата и коридора от приземния етаж, с вход от към „двора” и че това разпределение е установено, за да съответства на частта от дворното място, която реално ползват страните. Допълва, че ползваната от жалбоподателката северна стая е със затворена/зазидана/ врата към вътрешния коридор, което действие е извършено от нейния баща, с намерение на същия да построи врата, която да обслужва стаята, на мястото на съществуващия към момента един от двата прозореца на стаята, точно този към дворното място и че така е разпределено ползването на дворното място. Счита, че у наследодателите на жалбоподателката, нейни родители не е съществувало намерение да имат вход за северната стая откъм коридора на приземния етаж. Като безпочвени, се определят твърденията, че П. не е отворила, за да огледа вещото лице коридора, доколкото лично в съдебно заседание от 13.05.2025г. по делото П. е попитала вещото лице, защо не е била уведомена за датата и часа на огледа.

3

Въззиваемата страна счита искането, изложено в жалбата за назначаване на експертиза за неоснователно и моли да бъде отхвърлено и доколкото така както са формулирани задачите към експерта от жалбоподателката, същите не кореспондират с предявената искова претенция по чл. 109 от ЗС. Счита, че подобна експертиза би била възможна ако исковата претенция е с друго правно основание. Според ответницата, за жалбоподателката е най-добре да се съобрази с волята на покойните си родители и да си направи врата на мястото на прозореца към двора, като и че вещото лице в съдебно заседание отговорило, че прозорецът е на височина около 50 см от нивото на земята, и че без специални знания е ясно, че това е най-благоприятния и бюджетен вариант за жалбоподателката да си осигури достъп до стаята. Допълва се още, че жалбоподателката преследва цели относно съсобствения приземен етаж, от няколко години, като сезира съда с искови претенции с различни основания, образувайки няколко граждански дела, №263/2023г. на РС-Пазарджик, гр.д.20225220101517- РС-Пазарджик 20245230100878 на РС-Панагюрище.

Споделя се тезата на районния съд, че ищцата цели пререшаване на вече разпределено право на ползване, което не може да стане с искова по претенция по чл.109 от ЗС и доколкото ответникът не създава пречки чрез неоснователни действия на жалбоподателката да осъществява достъп до стаята си от приземния етаж, както и че дори и да получи ключ от входа на приземния етаж жалбоподателката няма да може да влезе в стаята си, защото тази стая няма врата от към коридора на етажа. Моли да се потвърди обжалвания първоинстанционен съдебен акт като правилен и законосъобразен и съответстващ на доказателствата. Ответницата не сочи нови доказателства по реда на чл.266 от ГПК.

Пазарджишкият окръжен съд при условията на чл.269 от ГПК провери валидността и допустимостта на обжалваното решение, а по неговата правилност съобрази изложеното във въззивната жалба на С. П.

Т., с вх.№3382 от 20.06.2025г. както и отговора на насрещната страна-С. С.

П., с вх.№4081 от 29.07.2021г. и за да се произнесе взе в предвид следното:

Предявен е иск с правно основание в чл.109 ал.1 от Закона за собствеността /ЗС/, с който собственикът иска прекратяване на всяко неоснователно действие, което му пречи да упражнява своето право.

В исковата си молба с вх.№5182 от30.09.2024г. /гр.д.№20245240101013 по 4 описа на Пещерски районен съд, трансформирано след отвод на всички съдии от този съд, в гр.д.№20245230100878 по описа на Районен съд Панагюрище/, предявена от ищцата в производството С. П. Т. от гр.****, ЕГН-********** , област Пазарджик против ответницата С. С. П. от гр.****, ЕГН-**********, се твърди, че страните са първи братовчедки, като притежават по един редовен етаж от жилищната сграда, застроена в поземлен имот с идентификатор ***, и са съсобственици на приземния партерен етаж, при права по ½ /една втора/ идеална част, който е наследство от родителите им. Твърди се, че в нотариален акт №88, том I, нот.д. №184/91год. е разпределено реалното ползване на приземния партерен етаж, като Е. Ц.

/майката на ищцата/ получава северната стая от приземния етаж, а Т. Г. получава двете стаи от юг. Поддържа, че родителите на ищцата с а нямала достъп до тази стая и били принудени да влизат през един прозорец откъм двора, защото в нотариалния акт било упоменато, че входа е от вътрешното стълбище, а такъв не съществува и никога не е имало. Твърди се още, че северната стая се обслужва от коридор, който обслужва и другите приземни стаи. Освен това смята, че стената, която евентуално трябва да се пробие, за да се направи вход към северната стая от приземния етаж е част от стълбищната клетка, или според ищцата е носеща стена и е опасно да бъде пробивана, още повече, че между приземния и първия редовен етаж има гредоред. Твърди още, че единственият вход за тази стая е откъм коридора, за който се влиза през входа, който обслужва само този етаж и за който ищцата С. Т. няма ключ. Поддържа, че на 11.07.2024год. е изпратила нотариална покана на братовчедка си-ответник, като поискала да й предостави ключ за този вход, която е получена на 17.07.2024 год., като на 22.07.2024 год. получила отговор, че ищцата има вход от към вътрешното стълбище, който сама е затворила и не може да черпи права от собственото си виновно действие. Оспорва се отговора на П. като неотговарящ на истината, като ищцата твърди, че никога не е затваряла някакъв вход, а и че той не е съществувал, което лесно можело да се установи. Пояснява, че цитираното в отговора на С. П. гр.д.№№263/23 год. било прекратено поради това, че предмета му бил реално ползване, и че този въпрос вече бил решен с цитирания по-горе нотариален акт от 1991 год. и нямало отношение към достъпа на ищцата до въпросната стая от приземния етаж. Счита, че с поведението си ответницата пречи на ищцата да реализира правото си на 5 ползване върху стаята от приземния етаж. Моли, да се осъди ответницата С. С.

П., ЕГН-********** да предаде на ищцата С. П. Т. ЕГН-**********, ключ от входа, който обслужва приземния етаж, като по този начин й осигури достъп, за да може ищцата да ползва северната стая от него. Претендира присъждане на разноските за производството и сочи доказателства.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната по спора страна С. С. П., с вх.№91 от 08.01.2025г. /регистратура на РСПанагюрище/ в който исковата претенция се оспорва по същество. Твърди се, предявеният иск е допустим, но неоснователен. Позовава се на приложения от ищцата Нотариален акт за собственост на недвижим имот по наследство и доброволна делба, в който изрично било регламентирано кой вход ще ползва всяка от наследодателките на страните по процесното дело, / за разпределените й в неин дял стаи от приземния етаж/, а именно: наследодателката на ищцата Е. Ц. ще ползва северната стая с вход от към вътрешното стълбище, а наследодателката на ответницата ще ползва двете стаи от юг от към улицата и коридора от приземния етаж с вход от към двора.