Определение № 3588 от 09.07.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3588 гр. София, 09.07.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Владимир Йорданов

Членове:

Димитър Димитров

Хрипсиме Мъгърдичян като разгледа докладваното от Димитър Димитров Касационно гражданско дело № 20248002102680 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК и е образувано по повод на касационна жалба с вх. № 15 534/02.05.2024 година, подадена от Е. И. У. и Л. Д. М., против решение № 381/20.03.2024 година на Окръжен съд Пловдив, Х-ти състав, постановено по гр. д. № 3361/2023 година.

С обжалваното решение съставът на Окръжен съд Пловдив е отменил изцяло първоинстанционното решение № 464/29.10.2023 на Районен съд Асеновград, четвърти граждански състав, постановено по гр. д. № 924/2022 година, като е постановил друго, с което по иск с правно основание чл. 87, ал. 3 от ЗЗД, предявен от Ж. Е. У. против Е. И. У. и Л. Д. М. е развалил сключеният с нотариален акт № , т. , рег. № , дело № 1099/2008 година на С.

К.-нотариус с район на действие района на Районен съд Асеновград, вписана под № в регистъра на Нотариалната камара договор, по силата на който М. Е.

У. е прехвърлила на Е. И. У. и Л. Д. М. собствеността върху / идеални части от ПИ с идентификатор № по КК на гр. А. с административен адрес на имота с К. ул. „С.“ № , с площ от .00 м2, територия урбанизирана, начина на трайно ползване ниско застрояване, стар идентификатор № /в кв. , парцел , при съседи , , , , и до размера от / идеални части от построената в имота сграда с идентификатор № , със застроена площ от .00 м2, на един етаж, с предназначение жилищна сграда еднофамилна, срещу задължението на 1 приобретателите Е. И. У. Л. Д. М. да поемат гледането и издръжката на прехвърлителя, както и да й осигурят нормален и спокоен живот, докато е жива, поради неизпълнение.

В подадената от Е. И. У. и Л. Д. М. касационната жалба се излагат доводи за това, че въззивното решение е постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. Поискано е същото да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което предявеният от Ж. Е. У. против тях иск с правно основание чл. 87, ал. 3 от ЗЗД да бъде отхвърлен. В изложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК се твърди, че са налице основанията за допускане на касационно обжалване на решението на Окръжен съд Пловдив по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3, а също така и по ал. 2, пр. 3 от ГПК.

Ответницата по касационната жалба Ж. Е. У. е подала отговор на същата с вх. № 22 061/26.06.2024 година, с който е изразила становище, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решение № 381/20.03.2024 година на Окръжен съд Пловдив, Х-ти състав, постановено по гр. д. № 3361/2023 година, по подадената против него от Е. И. У. и Л. Д. М. касационна жалба и такова не трябва да се допуска, а ако бъде допуснато жалбата се оспорва като неоснователна, с искане за оставянето й без уважение и потвърждаване на атакуваното с нея въззивно решение.

Е. И. У. и Л. Д. М. са били уведомени за обжалваното решение на 27.03.2024 година, а подадената от тях срещу същото касационна жалба е с вх.

№ 15 534/02.05.2024 година, като е подадена по пощата преди тази дата.

Поради това и с оглед разпоредбата на чл. 62, ал. 2 от ГПК е спазен предвидения от чл. 283, изр. 1 от ГПК преклузивен срок за обжалване като жалбата отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежна страна, поради което е частично допустима.

Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, преценявайки въпросите посочени от жалбоподателя в подаденото от него изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, намира следното:

При постановяване на решението си съставът на Окръжен съд Пловдив е приел, че страните не спорели, а и от преписите от удостоверения за наследници № //2021 година на кметството с. К., община А., област П. и от 2 нотариален акт № , т. , рег. № , дело № 1099/2008 година на С. К.-нотариус с район на действие района на Районен съд А., вписана под № в регистъра на Нотариалната камара се установявало, че М. Е. У. и нейния син И. Е. У. продали на Е. И. У. и Л. Д. М. / идеални части. от описания в акта поземлен имот, както и / идеални части от жилищната сграда срещу задълженията на купувачите да гледат и издържат прехвърлителите, както и че У. била починала на 25.06.2021 година, а нейния съпруг бил починал на 04.05.2008 година. В исковата молба и във въззивната жалба Ж. Е. У. твърдяла, че приобретателите не били полагали дължимите грижи по гледането и издръжката на прехвърлителката М. Е. У., поради което искала договора да бъде развален поради неизпълнението му до посочения в исковата молба размер. За установяване на релевантните по делото обстоятелства били разпитани шестима свидетели. От показанията на посочените от Ж. Е. У. свидетели Г. А., Д. Х. и М. Й. се установявало, че докато М. Е. У. живяла в с.

К., за нея се е грижела дъщеря й Ж. Е. У., с която пазарували заедно, водила я беля на лекар и зъболекар и беля цепила дървата за огрев, както и че бела имало периоди, в които М. У. била живяла сама. Свидетелят А. установява, че внука на прехвърлителката– Е. И. У. бил ремонтирал къщата й преди около десетина години. Тези свидетели установявали, че до преди няколко години М.

Е. У. била живяла в с. К., след което била заживява в гр. Л. при своя внук.

Доведените от Е. И. У. и Л. Д. М. в производството пред първата инстанция свидетели също установявали обстоятелството, че до 2017–2018 година М. Е.

У. била живяла в с. К., като след това се била преместила в гр. Л., при сина и внука си, като във връзка с това били показанията на свидетелите С. С., Н. К. и Е. У., който бил син на М. У. и брат на Ж. Е. У.. Свидетелката С. установявала още, че Л. Д. М. и Е. И. У. били посещавали баба си М. Е. У. всяка седмица, като Е. У. бил обработвал двора в с. К. и бил цепил дървата за огрев през зимата. Съпругът на свидетелката, заедно с Е. У. били направили ремонт на къщата на М. У., изразяващ се в поставяне на тапети, смяна на дограмата с необходимото „обръщане“ на прозорците. И двете групи свидетели безспорно установявали, че до края на 2017 година М. Е. У. била живяла в с. К., а Е. И. У. и Л. Д. М.–в гр. Л.. При преценката на основателността на предявения иск следвало да се има предвид характера на сключения договор, при който алеаторната престация на приобретателите следвало да се предоставя ежедневно и непрекъснато, изразяваща в грижи и 3 издръжка в натура на кредитора в обем, необходим за задоволяване на нуждите му, като освен място за живеене следвало да осигурява храна, отопление, осветление, медицинско обслужване, лекарства, а също така битовата и личната хигиена. В конкретния случай било безспорно установено, че от момента на сключването на договора през август 2008 година до края на 2017 година приобретателите били живели в друго населено място, отдалечено на около 50.00 километра от селото, в което живеела прехвърлителката, като през този период същите макар и да посещавали по веднъж седмично жилището на М. Е. У. и да са полагали известни грижи за нея, изпълнението на задълженията не било в необходимия обем, защото очевидно не било ежедневно и то за период от почти десет години, за който не можело да се приеме, че бил незначителен с оглед интереса на кредитора.

Обстоятелството, че след 2018 година Е. И. У. и Л. Д. М. били приели М. Е. У. да живее в дома им, не правело изпълнението пълно и точно според нуждите на кредитора. Доколкото по делото били събирани доказателства за вида и обема грижи, които била полагала Ж. Е. У. за своята майка в периода след сключването на договора било уместно да се посочи, че същата, като ищец по предявения по реда на чл. 87, ал. 3 от ЗЗД иск, не била длъжен да сочи в какво се изразявало неизпълнението, понеже доказателствената тежест за доказване, че било предоставено пълно изпълнение, покриващо изцяло задълженията по договора за издръжка и гледане била на насрещната страна, както правилно бил разпределил доказателствената тежест първоинстанционния съд в доклада си, изготвен по реда на чл. 146 от ГПК. Това налагало извода, че приобретателите не били изпълнявали задълженията си по договора през достатъчно дълъг период, поради което било налице неточно и непълно изпълнение, което обосновавало развалянето на същия договор. Затова предявеният иск бил основателен и следвало да се уважи. Между страните нямало спор, а и от представените удостоверения за наследници се установявало, че М. Е. У. била била в брак с Е. С. У. и съответно починала като вдовица, както и относно наследствената квота на Ж. Е. У., поради което договорът следвало да се развали до / идеални части, по отношение на жилищната сграда според нормата на чл. 9, ал. 1, във връзка с чл. 5, ал. 1 от ЗН, тъй като Ж. Е. У. притежавала непродадената / идеална част по отношение на сградата, която идеална част не била предмет на сключения договор и половината на квотата на нейната майка, а имено / идеални части, което се 4 равнявало на / идеални части, които събрани с нейната / идеална част правели / идеални части или / идеална част, колкото бил общия обем от правото на собственост върху сградата притежаван от Ж. Е. У.. Следователно по отношение на жилището договорът следвало да се развали до размера от / идеални части. По отношение на поземления имот договора следвало да се развали до размера от / идеални части, понеже М. Е. У. била притежавала / идеални части от него, а половината от тази квота възлизала на / идеални части (или / идеална част). Тези части-/ идеални части събрани с притежаваната от Ж. Е. У. / идеална част правели / идеални части или / идеална част, а това била частта от общия обем от правото на собственост в патримониума на Ж. Е. У.. Затова по отношение на поземления имот договорът трябвало да се развали до размера от / идеални части.

С изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК Е. И. У. и Л. Д. М. са поискали въззивното решение на Окръжен съд Пловдив да бъде допуснато до касационно обжалване по въпросите за това необходимо ли е при поемането на задължението за гледане и издръжка приобретателят да предоставя ежедневно и непрекъснато грижи и издръжка, ако кредиторът по договора е в добро здравословно състояние и може да се справя сам с ежедневните си нужди?; за това могат ли наследниците да искат развалянето на договор за прехвърлянето на недвижим имот срещу гледане и издръжка, ако приживе кредиторът е приел престацията като достатъчна и се е считал удовлетворен? и за това кога един алеаторен договор се приема за изпълнен, какви са предпоставките при определяне на уговорения обем на дължимите грижи и издръжка по сключения алеаторен договор и следва ли този обем да бъде съобразен основно с нуждите и волята на прехвърлителя?

Изложени са твърдения, че произнасянето на въззивния съд по така формулираните въпроси е в противоречие с практиката на ВКС, намерила израз в решение № 863/22.12.2010 година, постановено по гр. д. № 1534/2009 година по описа на ВКС, ГК, ІV г. о., решение № 15/11.02.2010 година, постановено по гр. д. № 46/2009 година по описа на ВКС, ГК, ІІІ г. о., решение № 20/22.07.2015 година, постановено по гр. д. № 1853/2014 година по описа на ВКС, ГК, ІV г. о., решение № 343/26.05.2004 година, постановено по гр. д. № 609/2003 година по описа на ВКС, ГК, ІІ г. о., решение № 26/06.2009 година, постановено по гр. д. № 5524/2007 година по описа на ВКС, ГК, ІІ г. о., решение № 70/05.07.2011 година, постановено по гр. д. № 612/2010 година по 5 описа на ВКС, ГК, ІІІ г. о. и решение № 82/05.04.2011 година, постановено по гр. д. № 1313/2009 година по описа на ВКС, ГК, ІV г. о., поради което била налице предвидената в чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК допълнителна предпоставка за допускане на касационното обжалване.

В решение № 26/06.2009 година, постановено по гр. д. № 5524/2007 година по описа на ВКС, ГК, ІІ г. о. е прието, че с договора за издръжка и гледане едната страна поема срочното задължение да гледа и издържа другата страна до края на живота й, с обем на грижи и издръжка според договора или обичая, срещу една насрещна престация, изпълнена със сключването на договора‑прехвърляне правото на собственост на собствен недвижим имот.