Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 1750 от 20.06.2023, Върховен касационен съд

Съд
Върховен касационен съд
Дело
Касационно гражданско дело 4546/2022
Вид
Определение № 1750
Подписан
20.06.2023
В сила
20.06.2023
Състав
Дияна Ценева, Ваня Атанасова, Бонка Дечева

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл. 143 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 154 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 236 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 280 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.280, ал.1, т.1- т.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.280, ал.1, т.1- т.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.280, ал.1, т.1- т.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 281, т. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 284, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 284, ал. 3, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 288 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 109 · Закон за собствеността
  • чл. 38 · Закон за собствеността
  • чл. 63 · Закон за собствеността
  • чл. 64 · Закон за собствеността
  • чл. 121 · Конституция на Република България

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1750 гр. София, 20.06.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Дияна Ценева

Членове:

Бонка Дечева

Ваня Атанасова като разгледа докладваното от Ваня Атанасова Касационно гражданско дело № 20228002104546 по описа за 2022 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Подадена е касационна жалба от ответницата по иска С. Д. К., чрез адвокат М. Н. Н., срещу решение № 252 от 12. 07. 2022 г. по в.гр.д.№ 335/2022 г. на Окръжен съд-Пазарджик в частта му потвърждаваща решение №327 от 01. 04. 2022 г. по гр. д. № 2593/2021 г. на РС – Пазарджик в частта, с която са уважени предявените от Н. Г. Л. и П. Ж. В. срещу С. Д. К. искове по чл. 109 ЗС и е осъдена ответницата да премахне навес, изграден от дървена конструкция, в собствения на ищците поземлен имот с идентификатор ***, разположен на уличната регулационна линия и вътрешната граница между поземлен имот ***и поземлен имот ***по одобрената кадастрална карта на [населено място], както и да премахне дървената врата, поставена на стълбищната площадка между втори и трети жилищен етаж на триетажната жилищна сграда с идентификатор ***по одобрената кадастрална карта на [населено място]. Развити са оплаквания за неправилност на решението, поради постановяването му в нарушение на чл. 121 КРБ, при съществени процесуални нарушения – на чл. 5, чл. 143, чл. 154, чл. 235 и чл. 236 ГПК и при необоснованост на фактическите изводи.Иска се допускането му до касационно обжалване в атакуваната част, отмяната му и отхвърляне на предявените искове по чл. 109 ЗС.

Ищците Н. Г. Л. и П. Ж. В., в депозиран чрез адв. Н. Ц. отговор на касационната жалба, поддържат становище за липса на основания за допускане касационно обжалване на въззивното решение и правилност на същото. Искат недопускане касационно обжалване на въззивното решение, евентуално – потвърждаването му. Претендират присъждане на разноски за касационната инстанция.

1

Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, при извършването на преценка за наличие на основания по чл. 280 ГПК за допускане касационно обжалване на въззивното решение, съобрази следното:

За да уважи предявените искове по чл. 109 ЗС, конкретизирани по-горе, въззивният съд е приел, че ищецът Н. Г. Л. е собственик на жилище-апартамент с площ 85 кв.м., нанесен като самостоятелен обект на собственост с идентификатор ***по КККР на [населено място], находящ се на втория етаж от триетажната жилищна сграда с идентификатор ***, ведно с 1/3 идеална част от общите части на сградата, както и на 1/2 ид.ч. от дворното място, съставляващо поземлен имот с идентификатор ***, на основание договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка, сключен с н.а. № *** г., с баща му Г. Н. Л.. Прехвърлителят Г. Н. Л. е придобил собствеността върху 1/2 ид.ч. от поземлен имот ***на основание предоставянето му от държавата като обезщетение за отчужденото му по реда на ЗПИНМ /отм./ и ППЗПИНМ /отм./, в полза на държавата, право на собственост върху 1/2 ид.ч. от друг недвижим имот. Правото му на собственост на прехвърлителя върху поземления имот е доказано с констативен нотариален акт № *** г.за собственост върху недвижим имот, отстъпен като обезщетение срещу имот отчужден по ЗПИНМ и ППЗПИНМ, издаден в полза на Г. Н. Л. и К. Д. Б..

Ищцата П. Ж. В. е собственик на жилището, находящо се на първия етаж от триетажната жилищна сграда с идентификатор ***, нанесено като самостоятелен обект на собственост с идентификатор ***по КККР на [населено място], ведно с 1/3 идеална част от общите части на сградата, както и на 1/2 ид.ч. от поземлен имот ***на основание наследяване на баща си Ж. П. Л. по силата на оставено в нейна полза универсално завещание. Наследодателят й е придобил собствеността върху 1/2 ид.ч. от дворното място на основание договор за покупкопродажба, сключен с К. Д. Б., с н.а. № 187/14. 06. 1965 г., а прехвърлителят К. Б. е придобил собствеността върху прехвърлената 1/2 идеална част от дворното място на основание предоставянето му от държавата като обезщетение за отчуждено в полза на държавата право на собственост върху 1/2 ид.ч. от недвижим имот. Правото на собственост на К. Б. върху 1/2 идеална част е установено с посочения по-горе констативен нотариален акт № *** г.за собственост върху недвижим имот, отстъпен като обезщетение срещу имот отчужден по ЗПИНМ и ППЗПИНМ, издаден в полза на Г. Н. Л. и К. Д. Б..

Ответницата е собственик на жилището, находящо се на третия етаж от триетажната жилищна сграда с идентификатор ***, нанесено като самостоятелен обект на собственост с идентификатор ***по КККР на [населено място], ведно с 1/3 идеална част от общите части на сградата на основание договор за продажба, сключен с родителите й Д. П. Л. и Б. А. Л., с н.а. №*** г. Прехвърлителите са придобили жилището на основание реализирано право на строеж, учредено им с договор, сключен с К. Б. и Н. П. Л., с н.а. № *** г.

Прието е, че след като ищците са собственици, при равни дялове, на дворното място (поземлен имот с идентификатор ***по КККР), а ответницата е суперфициарен собственик само на жилището на третия етаж от построената в имота триетажна жилищна сграда и не притежава право на собственост върху идеални части от поземления имот, то изграденият от нея навес в имота възпрепятства ищците да упражняват правото си на собственост върху 2 същия в пълен обем и предявеният иск по чл. 109 ЗС за премахване на навеса е основателен.

За недоказано е прието твърдението на ответницата, че навесът е изграден със съгласието на праводателите на ищците, а и да е имало дадено от тях устно съгласие, същото не обвързва ищците. За ирелевантно при преценка основателността на иска е прието обстоятелството, че навесът е построен със съгласието на собственика на съседния имот.

Искът за осъждане на ответницата да премахне заключената дървената врата, монтирана от нея на площадката между втория и третия етаж, е приет за основателен по съображения, че вратата препятства достъпа на ищците до подпокривното пространство и покрива, съставляващи обща част по смисъла на чл. 38 ЗС. За неоснователен е приет доводът, че такава пречка не е налице, тъй като ищците нямат тавански помещения и по съображения, че ищцата живее в София, а ищецът – във Франция и не ползват постоянно процесния имот.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК не е формулиран нито един правен въпрос – материален или процесуален. Същото съдържа само оплаквания за неправилност на решението, съставляващи касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК, идентични с изложените в касационната жалба, а именно: съдът не е обсъдил всички събрани по делото доказателства и не е мотивирал решението си, в съответствие с изискванията на чл. 5, чл.

143, чл. 154, чл. 235 и чл. 236 ГПК; съдът е кредитирал непълно, неясно и немотивирано заключение на вещо лице; необоснованост на фактическите изводи; необсъждане довода на ответницата по иска, че процесният имот не е собственост на ищците, а е държавна собственост, тъй като пар. 100 ППЗПИНМ /отм./, посочен в констативния нотариален акт, касаел отчуждаването на недвижими имоти за мероприятие на общините, другите държавни учреждения и държавни предприятия, но не и физически лица; необоснованост на извода, че собствеността върху предоставения като обезщетение имот е преминала от държавата върху физическите лица-праводатели на ищците, когато им е предоставен като обезщетение; незаконосъобразност на извода, че държавен имот може да се придобива по давност, както и на извода, че е ирелевантно обстоятелството дали навесът представлява строеж по смисъла на пар. 5, т. 38 ЗУТ и дали за построяването му се изисква издаване на разрешение за строеж; необсъждане на възражението за правата на жалбоподателката по чл. 63 ЗС.

Съгласно Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, т.1, обжалваното решение не може да се допусне до касационен контрол, без да бъде посочен правен въпрос, както и на основания различни от формулираните в жалбата. Посочването на правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело и обусловил решаващите изводи на съда е задължение на касатора. Касационният съд може само да уточни и конкретизира, но няма право да извежда правния въпрос от твърденията и доводите на касатора в касационната жалба и изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК, тъй като това би засилило твърде много служебното начало във вреда на ответната страна. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело е достатъчно основание за недопускане касационно обжалване на въззивното решение, без да е необходимо да се разглеждат допълнителните основания по чл.280, ал.1, т.1- т.3 ГПК.

Независимо от това, за яснота следва да се посочи, че издаденият констативен нотариален акт № 196/12. 04. 1964 г. за собственост върху недвижим имот, отстъпен като обезщетение 3 срещу имот отчужден по ЗПИНМ и ППЗПИНМ констатира възникнало в полза на праводателите на ищците Н. П. Л. и К. Д. Б. право на собственост върху процесния имот на основание предоставянето му от държавата като обезщетение за отчужден по ЗПИНМ и ППЗПИН, в полза на държавата, на имот собственост на Н. Л. и К. Б., поради което изводът на съда, че процесният имот е бил държавна собственост до 1964 г., когато е бил отстъпен като обезщетение за отчужден в полза на държавата недвижим имот на посочените физически лица, не е необоснован. На следващо място – с въззивното решение съдът е признал за осъществили се в полза на ищците на главните заявени от тях придобивни основания – договор за покупко-продажба (за ищеца) и наследяване по завещание (за ищцата), а евентуалните – придобивна давност въобще не са обсъждани. Правилен е изводът на въззивния съд, че за извършването на преценка за основателността на иска по чл. 109 ЗС е ирелевантно обстоятелството дали навесът представлява строеж по смисъла на пар. 5, т. 38 ЗУТ и дали за построяването му се изисква или не издаване на разрешение за строеж – от значение е дали навесът е построен върху имот собственост на ищците, което препятства възможността им да упражняват в пълен обем правото си на собственост върху поземления имот. Правото на ищцата по чл. 64 ЗС, като суперфициарен собственик на третия етаж, да ползва земята, доколкото това е необходимо за използването на постройката, според нейното предназначение, не включва право да се изграждат в дворното място каквито и да е постройки, а правото й на собственост върху жилището в сградата в режим на етажна собственост не включва право да препятства достъпа на останалите етажни собственици до общи части на сградата – по естеството си или по предназначението си.

По изложените съображения настоящият състав намира, че жалбоподателят не е обосновал наличието на основания по чл. 280 ГПК за допускане до касационен контрол на въззивното решение в обжалваните части.

Претенцията на ищците - ответници по касационната жалба за присъждане, на основание чл.

78, ал. 1 ГПК, на разноските, направени при разглеждане на делото пред настоящата инстанция, не следва да се уважава, тъй като не са представени доказателства за извършени от ищците разходи в касационното производство (за заплащане на адвокатско възнаграждение или други).

Воден от горното Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 252 от 12. 07. 2022 г. по в.гр.д.№ 335/2022 г. на Окръжен съд-Пазарджик в частта му потвърждаваща решение №327 от 01. 04.

2022 г. по гр. д. № 2593/2021 г. на РС – Пазарджик в частта, с която са уважени предявените от Н. Г. Л. и П. Ж. В. срещу С. Д. К. искове по чл. 109 ЗС и е осъдена ответницата да премахне навес, изграден от дървена конструкция, в собствения на ищците поземлен имот с идентификатор ***, разположен на уличната регулационна линия и вътрешната граница между поземлен имот ***и поземлен имот ***по одобрената кадастрална карта на [населено място], както и да премахне дървената врата, поставена на стълбищната площадка между втори и трети жилищен етаж на триетажната жилищна сграда с идентификатор ***по одобрената кадастрална карта на [населено място].