Решение № 3184 от 20.08.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3184 гр. *** 20.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВЪРБАН Т. ВЪРБАНОВ като разгледа докладваното от ВЪРБАН Т. ВЪРБАНОВ Административно наказателно дело № 20231110212738 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба, подадена от А. Д. П. срещу наказателно постановление № ***, издадено от председателя на КПКОНПИ, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на *** лв. на основание чл. 173, ал. 1 от ЗПКОНПИ за нарушение на чл. 38, ал. 1, т. 3 във връзка с чл. 35, ал. 1, т. 2 от ЗПКОНПИ.

С жалбата се твърди, че обжалваното НП е незаконосъобразно и необосновано.

Наказаният субект отрича да е извършил вмененото му нарушение от субективна и обективна страна. Твърди, че в административнонаказателното производство са допуснати съществени процесуални нарушения, в което намира самостоятелно основание за отмяна на НП. Навежда довод за допуснато нарушение на разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 2 и т. 5 от ЗАНН, изразяващо се в това, че наказателното постановление не съдържа описание на нарушението и на обстоятелствата по извършването му, както и на доказателствата, които го потвърждават. Отделно от това се позовава на прекомерност на наложеното наказание. С тези съображения моли за отмяна на НП.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и в присъствието на упълномощения си защитник – адв. И. Л.. Последният поддържа жалбата с твърдение за издаване на НП в нарушение на процесуалните правила. Посочва, че санкционираното лице не е освобождавано от заеманата си длъжност и с оглед на това нямало как да понесе отговорност за така вмененото му административно нарушение.

Изтъква бланкетната констатация от наказателното постановление за освобождаване на доверителя му от длъжност, което приравнява на липса на описание на нарушението и на подкрепящите го доказателства. Позовава се на приложена съдебна практика по идентичен 1 казус, който е бил разрешен в изгодна за него посока. Представя и писмена защита, с която в допълнение към наведените доводи заявява, че неподаването на декларация не може да се вмени във вина на жалбоподателя, тъй като задължението му не било формулирано в закона, а произтичало от решение, което не било обнародвано и публикувано пред обществеността.

Въззиваемата страна – председател на КПКОНПИ, редовно призована, се представлява от юрк. ***, която моли жалбата да бъде оставена без уважение като неоснователна и недоказана, а НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Твърди, че двата процесуални документа отговарят по форма и съдържание на разпоредбите на ЗАНН, издадени са от компетентни органи в рамките на правомощията им, а констатираното нарушение е описано изчерпателно. Счита, че правото на защита на жалбоподателя не е било нарушено, доколкото и двата процесуални акта са му били надлежно връчени. В представени по делото писмени бележки заявява, че санкционираното лице е дължало подаването на финална декларация след отпадането на основанието за получаване на държавна субсидия в полза на политическата партия, която то председателствало. Срокът за деклариране изтичал на 01.11.2022 г., съгласно приетото решение на КПКОНПИ по протокол № *** Намира, че с бездействието си жалбоподателят е осъществил от обективна страна състава на нарушението, което му е вменено. По тези си съображения моли за отхвърляне на жалбата като неоснователна и за потвърждаване на НП като правилно и законосъобразно. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Съдът намира жалбата за процесуално допустима по следните съображения: атакуваното наказателно постановление подлежи на обжалване по реда на ЗАНН, жалбата е подадена в срок, от легитимирано лице, съдържа необходимите реквизити и производството по нея е редовно образувано пред РС-София.

Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Към 2022 г. жалбоподателят А. Д. П. с ЕГН ********** и постоянен адрес: гр. *** ж.к. „***“, бл. ***, вх. „*** изпълнявал длъжност ***, в което си качество бил задължено лице по чл. 6, ал. 1, т. 41 от Закона за протИ.действие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (ЗПКОНПИ – редакция на нормативния акт в съответствие с измененията, обнародвани в ДВ, бр. 69 от 2020 г.), тъй като не е подал в законоустановения срок декларация за имущество и интереси съгласно чл. 38, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 35, ал. 1, т. 2 от ЗПКОНПИ (обн. - ДВ, бр. 7 от 2018 г.).

С ***,е разпуснато ***, считано от 02.08.2022 г., като са насрочени избори за *** на 02.10.2022 г.

С Решение на Комисията за протИ.действие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (КПКОНПИ) по Протокол № *** е прието за лицата по чл. 6, ал. 1, т. 41 от ЗПКОНПИ (изм. - ДВ, бр. 69 от 2020 г.), че считано от датата, предхождаща деня на насрочените ***, възниква задължение за подаване на финална декларация в едномесечен срок от тази дата. Взето е решение, че лицата, за които няма 2 промяна на заеманата длъжност след провеждане на ***, не възниква задължение за подаване на финална или встъпителна декларация.

На 24.01.2023 г. в дирекция „Публичен регистър“ на КПКОНПИ е направена проверка на получените и вписани в регистрационните дневници декларации за имущество и интереси на лицата, които са задължени по Закона за протИ.действие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество да подават декларации за имущество и интереси по чл. 37, ал. 1, т. 1-6, т. 9 във връзка с чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗПКОНПИ в едномесечен срок от освобождаването от длъжност. При проверката е установено, че жалбоподателят А. Д. П. не е подал в законоустановения срок декларация за имущество и интереси. С оглед установените обстоятелства срещу А. Д. П. бил съставен АУАН № ПР-43 от 30.01.2023 г., който му бил връчен на същата дата. Актът бил подписан от актосъставителя и още двама свидетеля, а нарушението било квалифицирано по чл. чл. 38, ал. 1, т. 3 във връзка с чл. 35, ал. 1, т. 2 от ЗПКОНПИ. Актът бил предявен на нарушителя, който не вписал в него обяснения или възражения,

В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН са постъпили писмени възражения, в които жалбоподателят е посочил, че не е подал посочената декларация, тъй като такава не се дължи. Спрямо него не било възникнало задължение за подаване на такава декларация, доколкото не бил заемал публична длъжност през посочения период и съответно не била налице настъпила промяна след провеждането на ***. Отделно от това посочва, че в административнонаказателното производство били допуснати съществени процесуални нарушения, тъй като в АУАН не се съдържало описание на нарушението и на обстоятелствата, при които същото е извършено, а също и на потвърждаващите го доказателства.

По изложените причини моли за прекратяване на административнонаказателното производство.

Административнонаказващият орган приел изложените в акта фактически констатации за доказани и въз основа на него издал обжалваното понастоящем наказателно постановление № *** на председателя на КПКОНПИ, с което на жалбоподателя А. Д. П. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на *** лв. на основание чл. 173, ал.

1 от ЗПКОНПИ за нарушение на чл. 38, ал. 1, т. 3 във връзка с чл. 35, ал. 1, т. 2 от ЗПКОНПИ.

Гореизложената фактическа обстановка се установява по категоричен начин от показанията на свидетелите Р. М. К. и Р. Д. Д., обясненията на жалбоподателя А. Д. П., както и от приложените по делото писмени доказателства. Свидетелят Р. К. е съставил акта за установяване на административно нарушение, като потвърждава, че именно той е написал и подписал акта, но не съхранява конкретни спомени по случая. След предявяването му на процесния АУАН възпроизвежда впечатленията си, че извършената от него проверка е била проведена по документи, като на момента е установил изложената в акта фактическа обстановка и се е свързал с лицето-нарушител за да го призове да се яви за съставянето на акт за установяване на административно нарушение. Въпреки незначителното си в качествен аспект съдържание, показанията на този свидетел получиха доверието на съдебния състав, 3 като чрез тях се потвърждава основно законосъобразното иницииране на процедурата по ангажиране отговорността на нарушителя и липсата на пропуски при съставянето на АУАН.

На следващо място съдът кредитира и показанията на свидетелката Д., тъй като същата е станала непосредствен участник в извършването на проверката и установяването на нарушението, като е предала личните си впечатления, които кореспондират с останалите доказателства. От огромно значение за изясняване на фактологията по случая е твърдението на Д., че е присъствала на съставянето на акта, което е осъществено в сградата на Комисията за защита на потребителите. Тя потвърждава, че жалбоподателят е присъствал лично, като след изготвянето на акта същият му е предявен и му е връчен препис от него срещу подпис.

По същество е важно и уточнението, което тази свидетелка прави в разпита си, че финална декларация се подава в едномесечен срок от прекратяването на държавната субсидия. Съдът възприема споделените от Д. данни за достоверни, поради което ги кредитира в цялост.

Съдът изцяло кредитира показанията на тази свидетелка, тъй като същите са логични, последователи, непротИ.речиви и напълно кореспондират с описаното в съставения АУАН.

Съдът съобрази още и дадените от жалбоподателя обяснения, които в определени свои части съставляват селективно и недостоверно представяне на обстоятелства, несъответни на обективната действителност. Не отговаря на истината твърдението му, че изобщо не е присъствал на съставянето на акта, доколкото уточненията му за гарантирано запознаване с АУАН, преглеждане, възразяване и подписване на документа оборват тази позиция. В останалата си част дадените обяснения съставляват годен източник на доказателствена информация, като с тях се потвърждава дългогодишното председателстване на политическата партия от страна на жалбоподателя, както и ежегодното деклариране на неговото имущество пред Комисията.

Въз основа на изложеното съдът прие за категорично установени описаните по-горе фактически констатации.

Съдът, с оглед установената фактическа обстановка и съобразно възраженията и доводите в жалбата, както и като съобрази задължението си в качеството на въззивна инстанция да проверява изцяло правилността на наказателното постановление, независимо от основанията, посочени от страните, съгласно разпоредбата на чл. 84, ал. 1 от ЗАНН, вр. чл. 314, ал. 1 от НПК, намира следното:

В административнонаказателното производство са спазени императивните изисквания, регламентиращи сроковете за издаване на двата акта по чл. 34 от ЗАНН.

Въпреки това е налице основание за отмяна на оспореното наказателно постановление на формално основание.

Законът за административните нарушения и наказания изисква от административнонаказващия орган в издадения АУАН да са въведени всички обстоятелства, които описват соченото нарушение и механизма на извършването му, респективно да се въведе и правната норма, която е нарушена. Нужно е тези обстоятелства и правна норма да намерят синхронично отражение в издаденото наказателно постановление по начин, който 4 да осигури пълно смислово съответствие с АУАН. Изискването за тъждество на фактическите параметри на соченото нарушение и правна квалификация на същото не следва да се абсолютизира, тъй като самият закон предвижда възможност при несъмнено установено нарушение и нарушител, НП да бъде издадено и при порок на АУАН. Извън параметрите на законоустановения способ за саниране на порока, всички онези процесуални нарушения, които се отнасят до нарушението и нарушителя на същото водят до наличие на съществено такова, осуетяващо законността на намесата. Следователно нужно е АНО да въведе минимум от описание на обстоятелствата и в двата акта - АУАН и НП, за да може да бъде ясно на нарушителя какво точно е извършил, коя е правната норма и какъв е механизмът, чрез който той е нарушил правилото за поведение. Изискването следва да обезпечи възможността на субекта на отговорността да реализира правото си на защита.