Решение № 235 от 03.12.2022, Районен съд - Търговище

РЕШЕНИЕ

№ 235 гр. Търговище, 03.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, V СЪСТАВ, в публично заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Зорница Д. Павлова при участието на секретаря Ивалина Ст. Станкова като разгледа докладваното от Зорница Д. Павлова Административно наказателно дело № 20223530200625 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба от М. К. И. от гр.Търговище, действащ като управител на „КЕМИ ТРАНС 99“ ЕООД – гр.Търговище, ЕИК 200502994 чрез пълномощника адв.Д. П. – АК - Търговище против Наказателно постановление № 38- 0001698 от 01.08.2022г., издадено от Директора на РД „АА“ – Русе.

Считайки същото за необосновано, незаконосъобразно и издадено при съществени нарушения на процесуалните правила, жалбоподателят желае НП да бъде отменено. В с.з. жалбата се поддържа от пълномощника с искане за присъждане на направените по делото разноски.

Ответната по жалбата страна, редовно призована, не изпраща представител в с.з. В писмено становище, част от придружителното писмо, излага доводи за неоснователност на жалбата и моли НП да бъде потвърдено. Прави възражение за прекомерност на евентуално претендирания от жалбоподателя размер на разноски за адвокатско възнаграждение.

Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН и е ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА. Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът установи следното :

На 15.04.2022г. контролни органи от РД „АА“

- Русе извършили комплексна проверка на „КЕМИ ТРАНС 99“ ЕООД – гр.Търговище, 1 притежаващо лиценз на Общността № 10095 за извършване на международен автомобилен превоз на пътници. При проверката било установено, че превозвачът не е организирал труда на водача Н.И.Б. с ЕГН **********, когато е извършвал обществен специализиран превоз на пътници с автобус

„*************** от кат.М3 с рег.№ ******************, оборудван с аналогов тахограф с инд. № ****************, по такъв начин, че водачът да е в състояние да спазва изискванията на чл.6, ал.1 от Наредба № Н-3/07.04.2009г. на МТС.

Констатирано било, че водачът Б. е нарушил дневната почивка – в периода от 16.11.2021г. до 20.11.2021г. от 06:00ч. до 06:00ч., като съответно на 17.11.2021г. и на 21.11.2021г. не е ползвал дневна почивка от най-малко 11 последователни часа. Установена била почивка от 4 часа, като било прието, че нарушението на времето за почивка е 7 часа, съгласно тахографските листи и пътните листи за периода от 16.11.2021г. до 20.11.2021г. С оглед така установените обстоятелства, ст.инспектор в РД „АА“ – Русе съставил на дружеството АУАН № 322075/ 15.04.2022г. за нарушение на чл.64, т.1 от Наредба № 33 от 03.11.1999г.на МТ.

Въз основа на акта, Директорът на РД „АА“ – Русе издал Наказателно постановление № 38 - 0001698 от 01.08.2022г., с което за нарушение на чл.64, т.1 от Наредба № 33/03.11.1999г. на МТ във вр. с чл.78, ал.4 от ЗАвПр във вр. с чл.6, ал.1 от Наредба № Н-3/07.04.2009г. и на основание чл.104, ал.1, предл.1 от ЗАвПр наложил на „КЕМИ ТРАНС 99“ ЕООД имуществена санкция в размер на 1000 лева.

Съдът установи описаната фактическа обстановка след анализ на писмените доказателства, приложени по делото и показанията на св. Ц..

Съдът намира, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които са ограничили правото на защита на наказаното лице.

Основателно е възражението, че между АУАН и НП е налице несъответствие по отношение на визираните като нарушени разпоредби.

Според АУАН, с Д.ието си превозвачът е нарушил чл.64, т.1 от Наредба № 33/03.11.1999г. на МТ, а в НП към правната квалификация на нарушението са добавени разпоредби, които не фигурират в акта, а именно - чл.78, ал.4 от ЗАвПр и чл.6, ал.1 от Наредба № Н-3/07.04.2009г.

При справка с въпросните норми се установява, че чл.64, т.1 от Наредба № 33/03.11.1999г гласи: „Лицето по чл.2, ал.1 е длъжно да: организира труда на водачите, като спазва нормативно установената максимална

2 продължителност на работния ден

(смяна), междудневната и междуседмичната почивки и прекъсванията в периодите на управление съгласно ЗАвПр;“ Видно е, че посочената разпоредба препраща към ЗАвПр, във връзка с което в НП е посочена разпоредбата на чл.78а, ал.4 от ЗАвПр, според която:

„Изискванията за времето за управление, прекъсване и почивка при извършване на превози с превозни средства по чл.3, буква „а“ от Регламент 561/2006г. се определят от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията с наредбата по чл.89, ал.1.“ Т.е. налице е поредно препращане, към „наредбата по чл.89, ал.1 от ЗАвПр“ т.е. към Наредба № Н-3/07.04.2009г, чл.6, т.1 от която гласи: „ За всеки период от 24 h след края на предходната дневна или седмична почивка водачът е длъжен да е ползвал дневна почивка от най-малко 11 последователни часа“. Това изискване относно ползването на почивките, съгласно разпоредбата на чл.78а, ал.4 от ЗАвПр се отнася за превозите, извършвани с превозни средства по чл.3, б.“а“ от Регламент 561/2006 т.е. с „превозни средства, използвани по редовни линии, когато маршрутът на въпросната линия не надвишава 50 километра“;

Изложените обстоятелства обосновават извод за допуснати съществени процесуални нарушения: С непълната правна квалификация на нарушението в АУАН е било ограничено правото на защита на наказания субект, включително правото му на възражения срещу АУАН, доколкото същият е бил лишен от информация относно разпоредбите, определящи Д.ието му като нарушение. Съдът намира, че посоченият порок на АУАН не е преодолим по реда на чл.53, ал.2 от ЗАНН, който допуска издаване на НП и при нередност на акта, но само при условие, че по безспорен начин е установено нарушението. Последното изисква на първо място да е налице яснота относно нормите, обосноваващи противоправността на Д.ието. На следващо място – въпреки опита допуснатия в АУАН пропуск да бъде отстранен чрез включване в НП на допълнителни разпоредби, правната квалификация на нарушението отново е останала непълна, доколкото в нея не е включена нормата на чл.3, б.“а“ от Регламент 561/2006.

Посоченият пропуск касае задължителен реквизит на НП, съгласно чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН.

Същевременно съдът намира, че не са изпълнени и изискванията на чл.42, ал.1, т.3 и т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Видно е, че както в АУАН, така и в НП не е посочено изрично мястото на нарушението. Относно датата на нарушението също не може да се направи еднозначен извод. В тази връзка в НП е записано дословно следното : „Водачът Б. е нарушил дневната почивка – в периода от 3

16.11.2021г. до 20.11.2021г. от 06:00 до 06:00, като съответно на 17.11.2021г. и на 21.11.2021г. не е ползвал дневна почивка от най- малко 11 последователни часа.“ От така изброените дати не става ясно кога според наказващия орган е извършено нарушението от превозвача т.е. кога се приема, че същият не е изпълнил задължението си относно организацията на труда на водача. В случай, че визираните от наказващия орган дати на противоправно поведение са две /17 и 21.11.2021г./ основателно би било възражението относно наличието на две административни нарушения, всяко от които подлежи на санкциониране с отделно наказание, съгласно чл.18 от ЗАНН.

Съдът намира за основателно и възражението, че в АУАН и НП липсва пълно описание на нарушението. Този извод следва от факта, че изискването на чл.6, т.1 от Наредба № 33/03.11.1999г. за ползването на дневна почивка от маймалко 11 последователни часа се отнася за превозите, извършвани с превозни средства, използвани по редовни линии, когато маршрутът на въпросната линия не надвишава 50 километра. От изложеното следва, че в НП следва да са налице данни дали превозът на пътници осъществяван от съответния водач е бил по редовна линия, респ. по маршрут с каква дължина е бил осъществяван или наймалкото между кои точки.

Описанието на нарушението е непълно и тъй като в АУАН и в НП не са посочени действията или бездействията на превозвача, от които контролните органи са направили извод, че последният не е организирал труда на водача така, че последният да е в състояние да спазва съответните нормативни изисквания. Не е достатъчно в АУАН и НП да са описани факти относно неспазена дневна почивка от водача. Следва да се опишат обстоятелствата, сочещи, че това неспазване е било в резултат от създадената от работодателя организация на работа или липсата на такава. В случая това не е изпълнено.

Посочените пропуски касаят съществени елементи от обективната страна на нарушението и липсата им в НП е ограничило правото на защита на наказания субект. Предвид изложеното, съдът намира, че обжалваното НП е незаконосъобразно от процесуална страна и следва да бъде отменено, като естеството на констатираните пороци изключват обсъждането му по същество.

Предвид този извод и съгласно чл.63д, ал.1 от ЗАНН, искането на жалбоподателя за присъждане на разноски се явява основателно. От материалите по делото видно, че същият е направил разноски за платено адвокатско възнаграждение в размер на 360лв. Съобразно разпоредбата на чл.7, ал.2, т.1 във вр. с чл.18, ал.2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на 4 адвокатските възнаграждения, възражението за прекомерност е неоснователно. С оглед това, ИААА следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя направените от него разноски по делото в посочения размер.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.2, т.1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 38 – 0001698 от 01.08.2022г., издадено от Директора на РД „АА“ – Русе, с което на „КЕМИ ТРАНС 99“ ЕООД – гр.******************************************************, представлявано от управителя М. К. И. за нарушение на чл.64, т.1 от Наредба № 33/03.11.1999г.на МТ във вр. с чл.78, ал.4 от ЗАвПр във вр. с чл.6, ал.1 от Наредба № Н-3/07.04.2009г. и на основание чл.104, ал.1, предл.1 от ЗАвПр е наложена имуществена санкция в размер на 1000 лева, КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация” гр.София да заплати на

„КЕМИ

ТРАНС

99“

ЕООД

– гр.****************************************************, представлявано от управителя М. К. И. сумата от 360лв., представляваща направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Търговище в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________ 5