Решение № 2999 от 24.02.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2999 гр. София, 24.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 155 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: П.П.С. при участието на секретаря Б.Л.К. като разгледа докладваното от П.П.С. Гражданско дело № 20231110128192 по описа за 2023 година

РЕШИ:

Р Е Ш Е Н И Е

№

24.02.2025 година

В

И М Е Т О

Н А

СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД състав град София

Н А Р О Д А

IIІ ГО, сто петдесет и пети

На тридесет и първи октомври две хиляди двадесет и четвърта година в публично заседание в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: П.П.С.

Секретар Б.Л.К.

1

Прокурор като разгледа докладваното от съдия П.П.С. гражданско дело номер 28192 по описа за 2023 година на СРС, 155 състав, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на И. К. Д., с ЕГН **********, от гр.

София, ул. „...................“ № 20, против „................“ ЕООД, с ЕИК ************, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „..............“, ул. „.....................“ № ............, представлявано от управителя З.С.Р., за установяване по отношение на ответника, че клаузата, предвиждаща такса за експресно разглеждане от договор за кредит № 9870238006 от 25.09.2018 г. е нищожна поради противоречие със закона, а при условие на евентуалност като противоречаща на добрите нрави, съответно заобикаляща закона, както и за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 80,49 лв., представляваща платена от ищеца на ответника без основание, ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на исковата молба - 25.05.2023 г. до окончателното й изплащане плащане, както и направените по делото разноски.

В исковата молба ищецът твърди, че на 25.09.2018 г. сключил с ответника договор за заем в размер на 200 лв., която сума следвало да бъде върната до 17.10.2018 г. Съгласно договора годишният процент на разходите бил в размер на 49,8 %, при лихвен процент от 40,9 % и размер на лихвата засрока на договора от 4,93 лв. В договора било записано, че кредитополучателят дължи и сума в размер на 31,33 лв., представляваща такса за бързо разглеждане. На 01.10.2018 г. между страните бил сключен анекс, по силата на който на кредитополучателят била ожтпусната допълнителна сума от 120 лв., като дължимата такса за експресно разглеждане се променяла на 55,26 лв. На 06.10.2018 г.бил сключен друг анекс към договора, по силата на който била отпусната допълнителна сума в размер на 100 лв., като дължимата такса за експресно разглеждане била променена на 72,47 лв. На 09.10.2018 г. между страните бил сключен трети анекс към договора, по силата на който на ищеца била отпусната допълнителна сума от 50 лв., а дължимата такса за експресно разглеждане била променена на 80,49 лв. Излага твърдения, че е платил сумата по договора в размер на 559,22 лв., с включена такса за експресно разглеждане. Излага съображения за нищожност на договора, поради липса на съществен елемент от неговото съдържание – годишен процент на разходите /ГПР/, като посоченият в договора ГПР не отговаря на действителният, който е по-висок от действителния и е в нарушение на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Твърди, че невключването на допълнителни услуги в ГПР и уреждането им като допълнителен пакет услуги представлява заобикаляне на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, поради което и сключеният между страните договор е нищожен. Излага съображения и за наличие на заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от ЗЗП. Оспорва клаузата за заплащане на такса за експресно разглеждане на кредита като нищожна. Позовава се на чл. 10а, ал. 1 и ал.

2 от ЗПК, като твърди, че клаузата за заплащане на такса за експресно разглеждане на 2 кредита заобикаля закона. Излага подробни съображения, позовава се на съдебна практика.

Ангажира доказателства.

В съдебно заседание ищецът, редовно призован, не изпраща представител. По делото е депозирано становище по съществото на спора.

В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба по смисъла на чл. 131 от ГПК от ответното дружество „................“ ЕООД, с който оспорва исковите претенции като неоснователни. Твърди, че на 25.09.2018 г. между „...........“ ЕООД и ищеца бил сключен договор за кредит № 9870238006, по силата на който на ищеца бил предоставен кредит в размер на 200 лв. за 22 дни, с падеж 17.10.2018 г. По договора била начислена лихва в размер на 4,93 лв. и такса за допълнителна незадължителна услуга за експресно разглеждане в размер на 31,33 лв., като общият размер на кредита възлизал на 236,26 лв.

При сключване на договора на ищеца бил предоставен стандартен европейски формуляр.

Сумата била предоставена на ищеца чрез Изипей. Сочи, че допълнителната услуга за експресно разглеждане не била задлжително условие за получаване на заявената сума. Също така твърди, че договорът бил сключен при общи условия, като по силата на сключения между страните договор ищецът е разполагал с възможност да заяви и изтегли допълнителни суми, като при заявяването на допълнитени суми се извършвала утановената процедура за отпускане на кредит. Не спори сключването на анекси към процесния договор, като дължимата от ищеца сума възлизала на общо 559,22 лв., от която: сумата от 470 лв. – главница, сумата от 8,73 лв. – договорна лихва и сумата от 80,49 лв. – такса за допълнителна незадължителна услуга за експресно разглеждане. Не спори, че задължението било изцяло погасено и в срок. Оспорва изложените в исковата молба твърдения за нищожност на договора, като се позовава на предоставена предварителна информация. Твърди, че в ГПР не се включват заявяването на допълнителни и незадължителни услуги, което било в съответствие със закона. Излага подробни съображения. Моли съда да отхвърли исковите претенции, претендира направените по делото разноски, прави възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК. Ангажира доказателства.

В съдебно заседание ответникът, редовно призован, не изпраща представител.

По делото е депозирано становище по съществото на спора.

Така предявените искови претенции са с правно основание чл. 22 от ЗПК, чл.

21, ал. 1 от ЗПК, и чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД. Направени са възражения по чл. 22 от ЗПК, както и искане по реда на чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК.

Съдът, въз основа на събраните по делото доказателства, преценени съобразно разпоредбата на чл. 12 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От представения и приет като доказателство препис от Договор за кредит № 9870238006 от 25.09.2018 г. се установява, че същият е сключен между „...........“ ЕООД и И.

К. Д., по силата на който „...........“ ЕООД предоставило на ищеца кредит в размер на 200 лв. за срок от 22 дни, при договорен фиксиран лихвен процент от 40,9 % и годишен процент на 3 разходите от 49,8 %, при договорена такса за експресно разглеждане в размер на 31,33 лв., като договорът е сключен при общи условия. Преди сключване на договора на ищеца е била предоставена преддоговорна информация.

От представения и приет като доказателство препис от Анекс за допълнителна сума от 01.10.2018 г. към Договор за кредит № 9870238006 от 25.09.2018 г. се установява, че „...........“ ЕООД е предоставило на И. К. Д. допълнителна сума в размер на 120 лв., при договорен падеж на общата дължима сума по кредита е 17.10.2018 г., договореният фиксиран лихвен процент е променен на 40,68 % и ГПР в размер на 49,7 %, при договорена такса за експресно разглеждане в размер на 23,93 лв., и обща дължима сума по кредита от 382,33 лв.

От представения и приет като доказателство препис от Анекс за допълнителна сума от 06.10.2018 г. към Договор за кредит № 9870238006 от 25.09.2018 г. се установява, че „...........“ ЕООД е предоставило на И. К. Д. допълнителна сума в размер на 100 лв., при договорен падеж на общата дължима сума по кредита е 17.10.2018 г., договореният фиксиран лихвен процент е променен на 40,48 % и ГПР в размер на 49,5 %, при договорена такса за експресно разглеждане в размер на 17,21 лв., и обща дължима сума по кредита от 500,76 лв.

От представения и приет като доказателство препис от Анекс за допълнителна сума от 09.10.2018 г. към Договор за кредит № 9870238006 от 25.09.2018 г. се установява, че „...........“ ЕООД е предоставило на И. К. Д. допълнителна сума в размер на 50 лв., при договорен падеж на общата дължима сума по кредита е 17.10.2018 г., договореният фиксиран лихвен процент е променен на 40,15 % и ГПР в размер на 49,1 %, при договорена такса за експресно разглеждане в размер на 8,02 лв., и обща дължима сума по кредита от 559,22 лв.

Като доказателства по делото са представени платежни документи за погасяване на дължимата сума от ищеца.

От приетото по делото заключение на вещото лице по назначената съдебносчетоводна експертиза, неоспорено от стпаните по делото, се установява, че по Договор за потребителски кредит № 9870238006 от 25.09.2018 г. ищецът е изплатил сума в общ размер на 559,22 лв. на 17.10.2018 г., от която е погасена сумата от 470 лв. – главница, сумата от 8,73 лв. – договорна лихва и сумата от 80,49 лв. – такса за допълнителна незадължителна услуга за бързо разгреждане на искането за кредит. Вещото лице също така установява, че с включена такса бързо разглеждане ГПР върху пълния общ размер по договора е 314,92 %.

При така установената фактическа обстановка за съда се налагат следните изводи:

По делото е безспорно установено, че между ищеца и „...........“ ЕООД е бил сключен Договор за кредит № 9870238006 от 25.09.2018 г., който намира правното си основание в чл.

9, ал. 1 от ЗПК, който е сключен при общи условия, както и че ищецът е погасил сумата от 559,22 лв. Не се спори, че „...........“ ЕООД е с ново наименование „................“ ЕООД. Спори се относно валидността на клаузата, предвиждаща такса за експресно разглеждане, както и за 4 извършено надплащане над дължимата сума въз основа на нищожна клауза.

По предявения иск за прогласяване нищожност на клаузата, предвиждаща такса за експресно разглеждане, от Договор за кредит № 9870238006 от 25.09.2018 г., поради поради противоречие със закона, а при условие на евентуалност като противоречаща на добрите нрави, съответно заобикаляща закона, съдът намира следното:

По делото се претендира нищожност на клауза от договора, предвиждаща такса за бързо разглеждане, на различни правни основания, както следва: претендира се нищожност на три самостоятелни основания: поради противоречие със закона, като противоречаща на добрите нрави и заобикаляща закона. От така посочените основания съдът намира, че първо следва да се произнесе по основанието заобикаляне на закона, което е специално такова и е предвидено в чл. 21, ал. 1 от ЗПК, който закон е специален спрямо ЗЗП и ЗЗД, а след това по противоречие със закона, за което са предвидените специални основания в чл. 22 от ЗПК.

Накърняването на добрите нрави е порок, който води до нищожност на целия договор или на отделна клауза в него, и като основание за нищожност е уреден от чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД. Тази норма е обща по отношение на специалните норми, предвидени в ЗПК. Ето защо съдът намира, че първо следва да се произнесе по предявеното основание заобикаляне на закона в чл. 21, ал. 1 от ЗПК, и при неоснователност на иска на същото основание, да разгледа отделните хипотези на противоречие със закона, предвидени в чл. 22 от ЗПК, които дерогират общите разпоредби на ЗЗД. И едва накрая следва да се произнесе по наведеното основание за нищожност - накърняване на добрите нрави. Тук именно съдът намира за нужно да посочи, че по силата на правилото lex specialis derogat legi generali, като евентуална остава претенцията за прогласяване нищожност на клауза от договора на някое от предвидените в общия закон основания.

Клаузата за събиране на такса за бързо разглеждане, предвидена в частта относно условията, при които се сключва договора, предвидена и в чл. 2.2 от общите условия, предвижда, че кредиторът дава право на кредитополучателя да заяви получаването на допълнителна незадължителна услугаза експресно разглеждане на кандидатури за кредит или допълнителен кредит, която гарантира експресна обработка на кандидатурата на кредитополучателя, като експресното разгреждане на кандидатурата гарантира получаването на отговор на искането за отпускане на кредит до 15 минути от изпращането му. В договора е уговорен размер на таксата за бързо разглеждане от 31,33 лв., в трите анекса са договорени допълнителни такси за всяка допълнително предоставена като кредит сума съответно от 23,93 лв., 17,21 лв. и 8,02 лв.