Решение № 73 от 11.05.2021, Районен съд - Девня

РЕШЕНИЕ

№ 73 гр. Девня , 11.05.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДЕВНЯ, ІV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на деветнадесети април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

ДАНИЕЛА ВЪЛЕВА при участието на секретаря И. В. като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА ВЪЛЕВА Гражданско дело № 20213120100189 по описа за 2021 година

Производството по делото е образувано по молба от Директора на Дирекция „Социално подпомагане” – Девня с искане за настаняване на детето Х. М. В., ЕГН: ********** в приемно семейство – домакинството на М. Г. Х., ЕГН: ********** и Е. С. Х., ЕГН: ********** с постоянен и настоящ адрес:

*** за срок от една година, считано от влизане в сила на решението.

В молбата се излага, че с ъ с ЗД/Д-В-ВД-ОЗО от 19.01.2021 г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане” гр. Варна спрямо детето Х.

М. В. е постановена по административен ред спешна мярка за закрила „Настаняване в приемно семейство“ на територията на гр. Девня, тъй като майката не е в състояние да полага адекватни грижи за детето, а близки и роднини по майчина и бащина линия нямат желание и възможност да поемат непосредствените грижи по отглеждането, възпитанието и издръжката му.

Сочи се, че детето Х. е родено на *** г., по време на съвместното съжителство на С. С. Л. и М. В. И., като непосредствено след раждането си е бил настанен в ДМСГД - Варна, поради невъзможност майката да се справи и да задоволява качествено потребностите му. Във връзка с изпълнение на възложените дейности по проект BG05M90P001-2.012 "Продължаваща подкрепа за деинституционализация на децата и младежите" е изготвена индивидуална оценка на потребностите на детето Х.. След приключване на изготвената оценка от мултидисциплинарен екип на ДМСГД е изведено заключение, че спрямо детето може да бъде предприета по-благоприятна мярка за закрила. Със Заповед на директора на ДСП-Варна № ЗД/Д-В-328/21 1

Л2.2020 г. Х. е настанен в ЦНСТДМУ с. Тополи, обл. Варна. Оценката на потребностите е изпратена и на ОЕПГ за търсене на подходящо семейство, като такова е определено семейството на Е. С. Х. и М. Г. Х., с постоянен и настоящ адрес гр. Девня. Г-жа и г-н Х. са утвърдени и включени в Регистъра за приемни родители със Заповед № ЗД- Д-Дн-01-0001/03.01.2010 г. Твърди се, че настаняването на детето в приемно семейство като мярка за закрила е по-благоприятна, с оглед възможността от полагане на индивидуална грижа за Х. и подкрепа на физическото и психическото му развитие. В молбата се излага, че при проведени срещи с родителите и близките му става видно, че те не са в състояние да полагат адекватни грижи за него и поставят живота и здравето му в риск. Извършените социални проучвания на близки и роднини сочат, че те или не желаят или нямат възможност да предоставят качествена грижа за момчето в семействата си. Твърди се също така, че след настаняването на детето Х. М. В. в дома на приемното семейство то често е посещавано, поради спешността на мярката за закрила и се е наблюдавала адаптацията му. Установено е, че за него се полагат нужните грижи и внимание, задоволяват се потребностите му от дом, здравни грижи, емоционална връзка и др. според възрастта. Към момента Х. е адаптиран в новата за него среда. Направен е избор на личен лекар и настоящ адрес на територията на гр. Девня. Приемното семейство спазва договора за грижи и отглеждане на детето подписан с ОЕПГ и община Девня. Счита се, че в интерес на детето Х. М. В., е то да бъде настанено в професионалното приемно семейство на М. Г. Х. и Е. С. Х. от гр. Девня, до промяна на мярката, предприемане на друга по - благоприятна мярка или реинтеграция в биологичното семейство, поради което и съдът се сезира с искане за настаняване на детето в соченото приемно семейство за визирания в молбата срок.

В открито съдебно заседание ДСП –

Девня, чрез редовно упълномощен представител поддържат молбата си. Същият заявява при изслушването си, че към настоящия момент няма друго по – подходящо приемно семейство, което би могло да полага грижи за детето с оглед специфичните му нужди, но в тази насока се работи, вкл. и с търсене на такова семейство извън пределите на областта.

Назначеният особен представител на детето изразява становище за допустимост и основателност на молбата, като счита, че исканата мярка за закрила удовлетворява в пълна степен интереса на детето.

Заинтересованите страни – приемните родители М. Г. Х., ЕГН:

********** и Е. С. Х., ЕГН: ********** изслушани в открито с.з. заявяват, че след поемането на приемна грижа за детето те са установили, че то страда от 2 редица заболявания и има специални потребности. Твърдят, че не им е лесно да се справят с грижит еза детето, тъй като нямат опит с такива деца, но са съгласни и имат желание и готовност да продължат да се грижат за него до намирането на други приемни родители с опит в отглеждането на деца с увреждания.

Единствения родител на детето – неговата майка, редовно призована заявява, че има желание, но няма възможност да се грижи за детето си. Моли, докато се устрои детето й да продължи да се отглежда от тези приемни родители, които се грижат добре за него.

Съдът, след преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства, по реда на чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Видно от представеното удостоверение за раждане, детето Х. М. В. е роден на *** г. от родители С. С. Л., ЕГН ********** и М. В. И., ЕГН **********.

Със Заповед №ЗД/Д-В-102/15.05.2020 г. на Директора на Дирекция ДСП – Вълчи дол НЕ МОЖАХ ДА Я НАМЕРЯ е постановена по административен ред временно мярка за закрила „настаняване в професионално приемно семейство“ на М. Г. Х., ЕГН: ********** и Е. С. Х., ЕГН: ********** /утвърдени за професионално приемно семейство по предвидения в закона ред/, до произнасяне на съда с решение по чл. 28 от ЗЗДт.

Представени по делото са копия от декларации по чл. 24 ал.3 от ЗЗДт на близки роднини, в които същите изразяват несъгласие да се грижат за детето Х..

В представения социален доклад за детето, изготвен от социален работник в отдел „Закрила на детето” към ДСП – Варна е, че детето Х. биологичните родители на детето Х. Родителите са разделени, повече от една година и са създали други свои семейства. Към момента майката съжителства с непълнолетен и неговите родители в *** в жилище срещу заплащане на месечен наем по данни на Н. Л.. Бащата М.В. съжителства с партньорка на семейни начала, която има дете на 5г. от предходно съжителство и общо дете на една година. Нямат възможност да отглеждат Х. в тяхното семейство.

3

Същият не е посещавал сина си в ДМСГД от едногодишната му възраст.

Бащата е подписал е декларация за съгласие за пълното му осиновяване.

Бабата по майчина линия заявява желание, но няма необходимия ресурс.

Същата е с тежка травма на ходилото, която е пречка да се придвижва самостоятелно и не разпознава неговите потребности. Заключението е, че родителите на детето нямат възможност да полагат грижи за сина си в семейна среда. Поради редките посещения от страна на родителите, между тях и детето няма изградена емоционална връзка. Същото не ги разпознава като такива. Няма изградена връзка и привързаност с близък възрастен.

Детето няма други роднини, които заявяват желание и имат необходимите условия и капацитет да полагат грижи за него. Роднините по бащина линия са подписали декларации чл. 24, ал. 3 от ППЗЗДт за несъгласие да бъде настанено в тяхното семейство. От страна на майката, трайно са се установили в чужбина. С.Л. има леля по майчина линия в гр. Белослав, която по здравословни причини също е декларирала несъгласие да отглежда момчето. С оглед на това е дадена препоръка за настаняването на детето в професионално приемно семейство, като за подходящо такова е определено семейството на М. и Е.Х. от гр. Девня.

Представено е становище от ДСП – ***, съгласно което майката на детето С.Л. няма възможност да полага грижи за отглеждането и възпитанието на сина си Х. поради липса на подходящи условия, финансови средства и подкрепа от страна н аразширеното семейство.

Видно от представените писмени становища от ДСП – *** и ДСП ***, е че при проведените проучвания за близки и роднини на детето Х.В., които биха могли да полагат грижи за неговото отглеждане и възпитание такива не са били установени. Желание е изразила единствено неговата баба по майчина линия, но мнението на социалните работници е, че същата няма нужния капацитет и условия за това, още повече, че състоянието на детето изисква специални грижи, лечение и рехабилитации, които семейството не би могло да му осигури. Дядото по майчина линия е заявил категоричното си нежелание да се грижи за своя внук, вкл. и в представена по делото писмена декларация.

За да се произнесе по искането за настаняване на де цата в съответствие с разпоредбата на чл. 26 от ЗЗДт, съдът съобрази следното:

4

Законът за закрила на детето отдава приоритет на това едно дете да бъде отглеждано в неговата семейна среда /чл. 25 ал.2 и чл.28 ал.4 от ЗЗДт/, като в изключителни случаи то може да бъде настанено извън семейството, ако важни причини налагат това и е в негов интерес.

В разпоредбата на чл. 25 от ЗЗДт като мярка за закрила е предвидено настаняване на детето извън семейството, когато по отношение на него е налице някое от изчерпателно изброените основания.

Анализът на събраните по делото доказателства формират извода на съда, че по отношение на детето Х. М. В. са налице основанията, посочени в т. 3 на чл. 25 от ЗЗДт – родителите на детето се намират в трайна невъзможност да полагат грижи за него. Същите нямат и нужния капацитет да отговорят адекватно на потребностите му от облекло, храна, здравеопазване, образование, топъл и уютен дом.

Съгласно изискванията на ЗЗДт, за да бъде настанено дете при приемен родител следва да се изчерпи реда, посочен в нормата на чл. 26 ал. 1 от ЗЗДт, а именно следва да се установи дали детето може да бъде настанено при роднини или при близки и чак тогава да се настанява същото в приемно семейство. В случая, видно от представените социално проучване и декларация по чл. 27 ал. 4 от ЗЗДт /респ. чл. 24 ал. 3 от Правилника за прилагане на ЗЗДт/ не е налице възможност за настаняване в семейство на близки или роднини.

Доколкото възможността детето да бъде отглеждано в семейна среда е изчерпана, в негов най-добър интерес по смисъла на ЗЗДт понастоящем е да бъде настанено в семейството на приемен родител. Установи се от събраните доказателства, че приемното семейство на М. Г. Х., ЕГН: ********** и Е. С.

Х., ЕГН: ********** разполага с всички необходими условия за отглеждане на детето и по този начин ще се осигури възможност то да пребивава в среда най - близка до семейната, в която ще бъдат адекватно задоволявани неговите потребности, както и ще бъде съблюдавано неговото правилно физическо и психическо развитие. Въпреки липсата на опит в отглеждането на деца с увреждания приемните родители изявяват желание да продължат да се грижат за детето до намирането на по – подходящо семейство за приемна грижа. С оглед на това съдът счита, предприемането на тази мярка би била най - благоприятна за правилното отглеждане, възпитание и развитие на детето още – повече, предвид вече създалата се емоционална връзка между него и приемните родители, изградените отношения на топлота, внимание и 5 непосредствени грижи.

По изложените съображения, съдът намира, че молбата е основателна и следва да бъде уважена.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 28 ал.1 от ЗЗДт, съдът РЕШИ:

НАСТАНЯВА детето Х. М. В., с ЕГН: ********** в приемно семейство – домакинството на М. Г. Х., ЕГН: ********** и Е. С. Х., ЕГН:

********** с постоянен и настоящ адрес: *** за срок от една година, считано от датата на влизане на решението в сила.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване и протестиране пред Окръжен съд Варна в 7-дневен срок от връчването му на страните РЕШЕНИЕТО подлежи на незабавно изпълнение, на основание чл.

28 ал.4 от ЗЗДт.

Съдия при Районен съд – Девня: _______________________ 6