Решение № 820 от 08.06.2026, Административен съд - Видин
- Съд
- Административен съд - Видин
- Дело
- Административно дело 188/2026
- Вид
- Решение № 820
- Подписан
- 08.06.2026
- В сила
- 08.06.2026
- Състав
- Николай Витков
Цитирани разпоредби
- чл.142, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.146 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.170, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.172, ал.2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.59, ал.2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.157, ал.4 · Закон за движението по пътищата
- чл.171, т.4 · Закон за движението по пътищата
- чл.172, ал.5 · Закон за движението по пътищата
РЕШЕНИЕ
№ 820
Видин, 08.06.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Видин - IV състав, в съдебно заседание на трети юни две хиляди двадесет и шеста година в състав:
СЪДИЯ:
НИКОЛАЙ ВИТКОВ
При секретар ВЕРЖИНИЯ КИРИЛОВА като разгледа докладваното от съдия НИКОЛАЙ ВИТКОВ административно дело № 20267070700188 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.145 и следващите от АПК, във връзка с чл.172, ал.5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).
Образувано е по жалба на Н. К. П. от [населено място], [жк], ет.5, ап.21, действащ чрез пълн. адв. Т. Т. от АК-Видин, съд. адрес: [населено място], [улица], ет.1, кантора 8, против заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 26-0953-000029/20.04.2026 г. на началник сектор „Пътна полиция” към ОДМВР-Видин, с която му е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) „изземване на свидетелство за управление на МПС на водач на МПС, на когото са отнети всички контролни точки по чл.157, ал.4 от ЗДвП”, на основание чл.171, т.4 от ЗДвП.
В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на обжалваната заповед. Иска се нейната отмяна. Претендират се направените в производството по делото разноски съобразно приложения списък.
Ответникът по жалбата, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и моли да бъде потвърдена атакуваната заповед. Претендира присъждане на разноски за процесуално представителство. Прави евентуално възражение за прекомерност на претендираното от оспорващия адвокатско възнаграждение и излага мотиви в подкрепа на възражението.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт, на основание чл.168, ал.1, във връзка с чл.146 от АПК, намира за установено следното: с оспорената заповед началник сектор „Пътна полиция” към ОДМВР-Видин е наложил на жалбоподателя принудителна административна мярка „изземване на свидетелство за управление на МПС на водач на МПС, на когото са отнети всички контролни точки по чл.157, ал.4 от ЗДвП”. Като фактическо основание в обстоятелствената част е посочено влизане в сила на следните наказателни постановления: 1. № 21-0953-000041/15.01.2021 г., връчено на адресата на 16.02.2021 г., в сила от 24.02.2021 г., с което са му отнети 6 контролни точки; 2. № 22-0953-000204/21.03.2022 г., връчено на адресата на 22.03.2022 г., в сила от 06.04.2022 г., с което са му отнети 6 контролни точки; 3. № 23-0953-001582/12.01.2024 г., връчено на адресата на 05.04.2024 г., в сила от 20.03.2024 г., с което са му отнети 10 контролни точки; 4. № 24-1786-000756/15.05.2024 г., връчено на адресата на 10.09.2024 г., в сила от 25.09.2024 г., с което са му отнети 10 контролни точки; 5. № 25-0953-002196/11.03.2026 г., връчено на адресата на 17.04.2026 г., в сила от 17.04.2026 г., с което са му отнети 10 контролни точки. Правното основание за налагане на ПАМ е разпоредбата на чл.171, т.4 от ЗДвП.
По делото са приложена справка за водача Н. К. П., според която всички общо 39 контролни точки на същия са отнети към 17.04.2026 г.
Оспорващият е представил по делото копие от жалба вх.№ 000-3939/24.04.2026 г., както и от призовка, от които се установява, че пред Районен съд Видин е образувано АНД № 542/2026 г., с предмет оспорване на НП № 25-0953-002196/11.03.2026 г., издадено от началник сектор „Пътна полиция” към ОДМВР-Видин, което е било насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание на 21.05.2026 г. от 10:35 ч.
Оспорването е направено в законоустановения срок, от активно легитимирано лице и е процесуално допустимо.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
Оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в писмена форма, като съдържа изискуемите съгласно чл.59, ал.2 от АПК реквизити, включително фактическите и правните основания за прилагането на ПАМ. Допуснато е обаче съществено нарушение от административния орган, издател на атакуваната заповед, при приложението на материалния закон, обуславящ приложението на процесната принудителна мярка.
Преценката за наличие на материално правните основания за издаване на заповедта по чл.171, т.4 от ЗДвП следва да се извърши от издателя й към момента на нейното постановяване. Респ., съгласно разпоредбата на чл.142, ал.1 от АПК, съответствието на административния акт с материалния закон се преценява от съда към момента на издаването му. В тази връзка, в съответствие с нормата на чл.142, ал.1 от АПК, при преценяване законосъобразността на оспорената заповед не са относими към предмета на спора настъпилите впоследствие (след издаване на заповедта) факти.
За осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения, в нормата на чл.171, т.4 от ЗДвП като принудителна административна мярка е предвидено изземване на свидетелството за управление на лице, което не е изпълнило задължението си по чл.157, ал.4 от ЗДвП. По силата на посочената разпоредба, водач, на когото са отнети всички контролни точки, губи придобитата правоспособност и е длъжен да върне свидетелството за управление в съответната служба на Министерството на вътрешните работи. Видно от хипотезата на правната норма, на основание на която е наложена принудителната административна мярка - чл.171, т.4 от ЗДвП, предпоставката, при наличието, на която органът е длъжен да наложи предвидената в диспозицията на нормата последица, а именно преустановителната принудителна административна мярка, е една: неизпълнение на задължението по чл.157, ал.4 от ЗДвП. Правната техника на препращане, която законодателят използва, налага при преценка на законосъобразността на заповедта по чл.171, т.4 от ЗДвП да се установи налице ли е предвиденото в чл.157, ал.4 от ЗДвП задължение - връщане на свидетелството за управление, и да се установи неговото неизпълнение. Задължението за връщане на свидетелството за управление по смисъла на чл.157, ал.4 от ЗДвП възниква за водач, на когото са отнети всички контролни точки. Поради това, за да е налице релевантно отнемане на контролни точки, а в резултат на това да може да се установи преминат ли е максимално допустимият им брой, е необходимо да е установено по надлежния ред извършването на някое от визираните в нормативните актове нарушения. Кога едно нарушение е установено по надлежния ред определя Законът за административните нарушения и наказания.
В оспорената заповед като фактическо основание за нейното издаване, органът е посочил пет броя наказателни постановления. За да е установено по надлежния ред административното нарушение е необходимо наказателното постановление, което го констатира, да е станало окончателен, изпълняем, т.е. влязъл в сила административен акт. Само този акт има изпълнителна сила и с оглед на това поражда предвидените в правната норма правни последици. Съгласно чл.64 от ЗАНН влизат в сила наказателните постановления, които не подлежат на обжалване, не са били обжалвани или са обжалвани, но са били потвърдени или изменени от съда. Следователно едва след сбъдването на някой от посочените юридически факти наказателното постановление ще е влязло в сила и по надлежния ред ще е установено извършването на съответното нарушение и на нарушителя ще следва да бъдат отнети съответния брой контролни точки. За да се установи, че дадено наказателно постановление е влязло в сила, е необходимо да се установи датата, на която то е съобщено на адресата, и съответно фактът подлежи ли то на обжалване или не. Ако подлежи на обжалване е необходимо да се докаже по безспорен и категоричен начин, че адресатът на акта не е упражнил субективното си право на жалба. Ако е упражнено правото на обжалване следва да се установи, че с влязло в сила съдебно решение наказателното постановление е потвърдено. Доказателствената тежест за тези релевантни факти е на административния орган, по аргумент от нормата на чл.170, ал.1 от АПК. В случая административният орган обосновава акта си с отнети на касатора 42 контролни точки по 5 броя НП, като в хода на настоящето производство по пред АС-Видин е представен заверен препис от жалба и призовка по АНД № 542/2026 г., от които се установява, че жалбоподателят е оспорил НП № 25-0953-002196/11.03.2026 г. на началник сектор „Пътна полиция” при ОДМВР-Видин пред Районен съд Видин, което се установи след извършена служебна справка в ЕПЕП, че към момента на постановяване на настоящето решение не е приключило с влязъл в сила съдебен акт. Тъй като с това наказателно постановление на жалбоподателя са били отнети 10 контролни точки, то към датата на издаване на оспорената заповед, оспорващият не е бил с отнети 42 точки, а с 32 контролни точки, т.е. към датата на прилагане на ПАМ, жалбоподателят не е с отнети всички контролни точки, поради което не е изгубил правоспособността си.
Неоснователно е възражението на ответната страна, досежно това, че са налице основанията по чл.79б, ал.2 от ЗАНН, поради обстоятелството, че нарушителят е заплатил наложената му с НП № 25-0953-002196/11.03.2026 г. глоба, тъй като по делото липсват доказателства за прекратяване на производството по АНД № 542/2026 г. по описа на ВРС, респ. за действителното й заплащане от оспорващия, а тежестта за доказване на тези обстоятелства лежат върху ответника.
Предвид всичко изложено, съдът намира, че оспорената заповед следва да се отмени като незаконосъобразна.
С оглед изхода на делото, в полза на жалбоподателя се следват извършените разноски за настоящата съдебна инстанция, които са в размер общо на 405,11 евро, съгласно представения списък и доказателствата по делото. Направеното възражение от страна на ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно, с оглед фактическата и правна сложност на делото и при съобразяване с разпоредбата на чл.8, ал.3 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа.
Воден от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд Видин
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ заповед за прилагане на принудителни административни мерки № 26-0953-000029/20.04.2026 г. на началник сектор „Пътна полиция” към ОДМВР-Видин, с която на Н. К. П. от [населено място], [жк], ет.5, ап.21, е наложена ПАМ „изземване на свидетелство за управление на МПС на водач на МПС, на когото са отнети всички контролни точки по чл.157, ал.4 от ЗДвП”, на основание чл.171, т.4 от ЗДвП.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР-Видин да заплати от бюджета си на Н. К. П. от [населено място], [жк], ет.5, ап.21, направените разноски по делото в размер общо на 405,11 евро/ 792,33 лева.
Решението е окончателно и не подлежи обжалване или протест.
СЪДИЯ:
†††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††�