Решение № 58 от 21.02.2025, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 58 гр. Пазарджик, 21.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Албена Г. Палова

Членове:

Мариана Ил. Димитрова

Иванина Игн. И.а при участието на секретаря Стоянка Ст. Коцева като разгледа докладваното от Мариана Ил. Димитрова Въззивно гражданско дело № 20245200500836 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.258 от ГПК.

С решение №164/24.04.2024 г. по гр.д.№75/2024 г. по описа на РС – В. е признато за установено, на основание чл.422, ал.1 ЗЗД, във вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, във вр. чл.36, ал.3 ЗА, че Община В., ЕИК 000351580 със седалище и адрес на управление гр.В., ул. Х.А.“ №35 дължи на адв.Г. Х. Б. -АК П., ЕГН ********** с адрес гр.П., бул.„Р.“ №15, ет.1, офис 10, сумата в размер 9 662,57 лв. - дължимо адвокатско възнаграждение за извършване на правни действия в полза на Община В. по ч.гр.д.№775/2015 г. по описа на РС – В., определено с решение №332/02.08.2023 г. на Адвокатски съвет гр. П. по Протокол №18/02.08.2023 г., ведно със законната лихва за периода от 22.12.2023 г., до изплащане на вземането, за което е издадена заповед №699 за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 22.12.2023 г. по ч.гр.д.№1340/2023г. по описа на РС – В..

Осъдена е на основание чл.78, ал.1 ГПК Община В., ЕИК 1

000351580 да заплати на адв.Г. Х. Б. разноски за държавна такса в размер на 193,25 лв. по гр.д.№75/2024г. на РС В..

Осъдена е на основание чл.78, ал.1 ГПК, във вр. чл.38, ал.2 ЗА, Община В., ЕИК 000351580 да заплати адв. С. С.-АК П. с личен номер ... адвокатско възнаграждение за защита по гр.д.№75/2024г. на РС - В., в размер на 600 лв. с ДДС.

Осъдена е на основание чл.78, ал.1 ГПК, Община В., ЕИК 000351580 да заплати на адв. Г.Х. Б. разноски за държавна такса в размер на 193,25 лв. по ч.гр.д.№1340/2023 г. на РС - В..

Осъдена е на основание чл.78, ал.1 ГПК, във вр. чл.38, ал.2 ЗА, Община В., ЕИК 000351580 да заплати адв. С. С.-АК адвокатско възнаграждение за защита по ч.гр.д.№1340/2023 г. на РС - В., в размер на 180 лв. с ДДС.

С определение №536/24.06.2024 г. по гр.д.№75/2024 г. по описа на РС – В. е оставена без уважение молбата на адв.С., в качеството му на пълномощник на Г. Х. Б., с която се иска от съда за измени решение №164/24.04.2024 г. по гр.д.№75/2024 г. по описа на РС – В., в частта за разноските, като се присъдят в пълния им претендиран размер.

Решението в срок се обжалва с въззивна жалба от Община В. чрез процесуалния представител адв. С., в която се твърди, че е неправилно, в противоречие с материалния закон и при противоречие със събраните по делото доказателства и е необосновано. Твърди, че исковата претенция била недоказана както по основание, така и по размер, както и не се сочели никакви конкретни обстоятелства, на които се основава иска. Не било взето под внимание възражението им, че се дължи възнаграждение само за реално извършени от адвоката действия и то доколкото същите отговарят на изискванията на закона и са в интерес на Община В.. Определянето на възнаграждението е дейност, която е в полза на представлявания и е пряко насочена за 2 защита на неговите интереси. Падежът на дължимото адвокатско възнаграждение, когато не бил уговорен такъв, не можело да се обвързва с извършване на първото процесуално действие, а с изпълнение на поръчката, доколкото се дължало възнаграждение при пълно изпълнение на възложеното по дадения мандат. Твърди, че ищецът не е доказал валидно възникнало облигационно правоотношение, надлежно изпълнение на работата съобразно поръчката на възложителя, в качествено, количествено и времево отношение.

Искането е решението да бъде отменено и предявените искове от ищеца отхвърлени. Претендира разноски за двете инстанции. Няма доказателствени искания.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е депозиран писмен отговор от Г. Б. чрез адв. С., в който са изложени подробни съображения за неоснователност на въззивната жалба, като е формулирано искане обжалваното решение да се потвърди. Претендира разноски. Няма доказателствени искания.

В частна жалба се обжалва и определение №536/24.06.2024 г. от Г. Б., чрез неговия пълномощник адв.С., в която са изложени подробни съображения за неправилност. Твърди, че решение С-438/2022 на СЕС, на което се е позовал районният съд, намира приложение само в хипотезата на чл.78, ал.5 ГПК, а такова в случая не било направено.

Моли да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което да се уважи подадената молба с правно основание чл.248 ГПК.

В съдебно заседание, жалбоподателят Община В., редовно призован не се явява и не се представлява. Постъпило е писмено становище, в което се поддържа въззивната жалба.

В съдебно заседание, ответната страна Г. Б., редовно призован не се явява, представлява се от адв.С., който оспорва въззивната жалба и поддържа подадения писмен отговор. Представя списък по чл.80 ГПК.

Поддържа частната жалба и моли съда да я уважи.

3

Пазарджишкият окръжен съд при условията на чл.269 ГПК провери валидността и допустимостта на обжалваното решение, а по неговата правилност съобрази изложеното във въззивната жалба на Община В. и за да се произнесе взе в предвид следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба от Г. Х. Б. срещу Община В., с която са предявени искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК във вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, във вр. чл.36, ал.3 ЗА, с която се иска да се признае за установено спрямо ищеца, че ответникът му дължи сума в размер на 9 662, 57 лв., ведно със законната лихва за периода от 22.12.2023 г., до изплащане на вземането произтичащо от решение №332/02.08.2023 г. на Адвокатски съвет П. по протокол №18/02.08.2023 г. на Адвокатски съвет П. за определяне на адвокатско възнаграждение на основание чл.36, ал.3 от Закона за адвокатурата /ЗА/ за извършени от ищеца правни действия в полза на Община В. по ч.гр.д.№775/2015 г. по описа на РС - В., за което е издадена заповед №699 за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 22.12.2023 г. по ч.гр.д.№1340/2023 г. на РС - В..

След постъпило възражение по реда на чл.414 ГПК от длъжника в заповедното производство бил предявен настоящия иск.

Твърди се в исковата молба, че по ч.гр.д.№1340/2023 г. на РС – В. ищецът е осъществявал правна помощ и процесуално представителство въз основа на пълномощно изх.№92-00/391 от 04.02.2019 г. на К. К. – Кмет на Община В.. За осъщественото представителство договор не бил подписван - нито към датата на упълномощаването, нито към датата на приключване на делото, поради което ищецът поискал да му се определи възнаграждение по реда на чл.36 ЗА.

С протокол №18/02.08.2023 г. и решение №332/02.08.2023 г. на Адвокатски съвет гр.П. било прието, че в конкретния случай е налице липса на договор за правна защита и съдействие по въпросните дела, 4 че не е сключван такъв нито към датата на упълномощаването, нито към датата на приключване на делото. Затова Адвокатски съвет гр.П. приел, че съгласно разпоредбата на чл.36, ал.3 от ЗА във вр. с чл.2, ал.1 от Наредба №1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, следва да му се определи възнаграждение съгласно Наредбата на Висшия адвокатски съвет и уважил направените искания, като определил на адв.Б. възнаграждение в размер на 9 662,57 лева с ДДС за извършена правна защита и процесуално представителство на длъжника по ч.гр.д.

№775/2015 г. на РС – В..

Претендира разноски в заповедното и в настоящото исково производство.

В срока по чл.131 ГПК ответникът Община В. не е депозирал писмен отговор.

Пазарджишкият окръжен съд за да се произнесе взе в предвид следното:

По делото няма спор, а това се установява от приложените по делото доказателства, че на 04.02.2019 г. ответникът Община В. е упълномощил ищеца адв.Г. Б. - АК П. да го представлява по ч.гр.д.

№775/2015 г. по описа на РС – В., за което е съставено пълномощно в писмена форма. Процесуалното представителство е до приключване на делото във всички инстанции и за извършване на всякакви съдопроизводствени действия. До приключване на производството по процесното дело пълномощното не е оттеглено от страна на Община В. при условията на чл.35 ГПК, по чл.26 ЗА, или по чл.35 ЗА, нито е налице прекратяване на представителството на адвоката по реда на чл.36 ГПК. Безспорно между страните е, че помежду им няма сключен писмен договор за правна защита и съдействие с уговорено при условията на чл.36, ал.1 и ал.2 от ЗА възнаграждение за адвокат в полза на адв. Г. Б. във връзка с упълномощаването по делото, нито 5 преди сключването на договора за упълномощаване, нито заедно с него, нито и по-късно и до момента на действието му до завършване на делото във всичките му инстанции. Страните признават по делото за липса на уговорено писмено или устно адвокатско възнаграждение в полза на представляващия Община В. адв.Б. по процесното дело ч.гр.д.№775/2015 г., което представлява заповедно производство, по което Община В. е длъжник. По това дело, Община В. чрез своя пълномощник адв. Б. е извършил следните действия:

По силата на учредената представителна власт пълномощникът е депозирал молба вх.№675/07.02.2019 г. по ч.гр.д.

№775/2015г. на РС-В., с които е поискал да бъдат обезсилени издадените по делото заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист в полза на „Еко Титан“ ЕООД-клон София, като издадени срещу неправосубектна страна. По молбите съдът се е произнесъл с разпореждане №350/20.02.2019 г., с което на молителя са дадени указания за отстраняване на констатирани нередовности. В изпълнение на указанията на съда адв.Б. своевременно е предприел процесуални действия и е подал молба вх. №1419/21.03.2019 г. Съдът обаче е приел, че с нея нередовностите не са отстранени и с разпореждане №760/23.04.2019г. оставил без разглеждане молба вх.

№675/07.02.2019 г. Това разпореждане е обжалвано от Община В. чрез адв.Б. и то е отменено с определение №354/08.07.2019 г. по в.ч.гр.д.

№443/2019 г. на ПзОС, като са дадени указания на първоинстанционния съд да се произнесе по подадената молба за обезсилване на заповедта за незабавно изпълнение и изпълнителния лист. С определение №622/10.07.2019 г. по ч.гр.д.№775/2015г. на РС В. молбата за обезсилване на заповедта за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, е отхвърлена. Това определение също е обжалвано от адв.Б., но частната жалба вх.№4460/12.09.2019 г. е върната на основание чл.262, ал.2 ГПК с разпореждане № 1764/25.09.2019 г.

Срещу това разпореждане е подадена частна жалба, която в 6 последствие е оттеглена, поради постигнато между Община-В. и ЕкоТитан ЕООД споразумение от 10.12.2019 г., с §1 от което е предвидено задължение на Община В. да оттегли подадените жалби, с произтичащите от това последици.

С протокол №18/02.08.2023 г. и решение №332/02.08.2023 г. на Адв.съвет-П., на адв.Б., на основание чл.36, ал.3 от ЗА е определено адвокатско възнаграждение в размер на 9 662,57 лв. с вкл. ДДС за извършена правна защита и процесуално представителство по ч.гр.д.

№775/2015 г. по описа на РС – В..

От приложеното ч.гр.д.№1340/2023 г. на РС – В. се установява издаването на Заповед за изпълнение на парично задължение №699/22.12.2023 г., с която е разпоредено Община В. да заплати на адв.Б. сумата от 9 662,57 лв. главница, дължима на основание протокол №18/02.08.2023 г. и решение №332/02.08.2023 г. на Адвокатски съвет- П. за определяне на адвокатско възнаграждение, на осн. чл.36, ал.3 ЗА за извършване на правни действия в полза на Община В. по ч.гр.д.№775/2015 г. на РС – В., ведно със законна лихва за периода от 22.12.2023 г. до изплащане на вземането.

Срещу заповедта за изпълнение длъжникът е възразил и на кредитора са дадени указания за предявяване на установителен иск.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Въззивната жалба е постъпила в срока по чл.259, ал.1 ГПК, подадена от е от надлежна страна в процеса срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

След извършената служебна проверка по реда на чл.269 ГПК, съдът намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. По същество то е правилно и законосъобразно.