Решение № 1491 от 04.05.2022, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1491 гр. Пловдив, 04.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Катя Р. Боева при участието на секретаря Елена Ат. Неделчева като разгледа докладваното от Катя Р. Боева Гражданско дело № 20215330104114 по описа за 2021 година

Ищецът П. Г. М. е предявил срещу В. В. И., П.С. Н. и Р.Л. В., действащ със съгласието на *** - П.С. Н., субективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 50 и чл. 48, ал.1 ЗЗД, за осъждане на ответниците да заплатят солидарно на ищеца сумата в размер на 10 000 лева, представляваща претърпени от същия болки и страдания, вследствие на нанесени травматични увреждания – две закъсно-контузни рани на дясната ръка, причинени на *** г. в гр. *** от ухапване от куче на име Ф., порода **, собственост на ответницата В. В. И., което по време на ухапването е било под надзора на ответника Р.Л. В., който се явява непълнолетен към датата на деликта и живее при*** - ответницата П.С. Н., ведно със законната лихва върху главницата от датата на извършване на деянието – **** г., до окончателното изплащане на сумата.

В исковата молба се излагат съображения, че на *** г. ищецът се намирал в гр.**, като се наредил пред павилион „**”, бръкнал в якето си и усетил много силна болка в дясната ръка. Оказало се, че кучето Ф., порода **, с татуировъчен номер **, собственост на ответницата В.И., и разхождано под надзора на ответника Р. В., захапало ръката на ищеца. Същият се опитал да се 1 освободи от захапването, но кучето го захапало отново. Опит да отдалечи кучето направил и неговият водач – Р. В., но кучето не пускало ищецът.

Намесели се и намиращи се наоколо хора, поради което кучето пуснало ръката на ищеца. Лица, което станало свидетел на случилото се, се обадило на тел. 112 и на място пристигнал екип на бърза помощ. Ищецът бил откаран в УМБАЛ „Св. Георги” АД, като била констатирана травма на дългия флексорен мускул и сухожилие на ниво на китка и длан. Поради изложеното на ищеца била направена операция, след която същият престоял в болничното заведение една седмица. На *** г. на ищеца били премахнати конците от извършените шевове, след което му бил издаден болничен лист за временна неработоспособност за срок от 37 дни. Навеждат се доводи, че след изписването от болничното заведение, ищецът лежал повече от един месец, като не можел да си служи изобщо с дясната ръка. Изпитал силни болки и не можел да спи. Това наложило и прием на болкоуспокояващи медикаменти.

След шест месеца неговото състояние се подобрило. По случая била образувана прокурорска преписка по описа на 02 РПУ при ОДМВР Пловдив.

В хода на същата ответницата В.И. признала, че е собственик на кучето и че го е предала ответника Р. В. Последният пък признал, че на датата на инцидента кучето било без наморник. Прокурорската преписка била прекратена, но на ответника бил съставен предупредителен протокол, подписан от същия без възражения.

Поради разноски. изложеното предявява исковата претенция.

Предявява

С молба вх. № 15722/31.03.2021 г. по описа на Районен съд Пловдив, се конкретизира, че искът е предявен срещу ответницата В.И. в качеството й на собственик на животното, срещу ответника Р. В. в качеството на лице, което осъществява надзор върху животното и срещу П. Н., като родител на непълнолетния Р. В.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на искова молба от П. Н. и Р. В., с който се взима становище за допустимост, но неоснователност на предявения иск. Излагат се доводи, че описаната в исковата молба фактическа обстановка е преувеличена и не отговаря на действителното фактическо положение. Посочва се, че кучето е домашно, гледано и възпитавано в добра среда. Оспорва се размерът на предявения иск като прекомерен. Поради 2 изложеното ответниците молят исковата претенция да бъде отхвърлена.

Претендират разноски.

В законоустановения срок е постъпил и отговор на искова молба от В.И., с който се излагат съображения за нередовност на исковата молба.

Възразява се, че са посочени две различни увреждания, които не са конкретизирани. По същество на спора се оспорва ответницата В.И. да е собственик на кучето на име Ф., порода „**”. Възразява се, че по делото е налице единствено признание, и то на другия ответник – Р. В., че кучето му е било предадено от ответницата В.И.. Поради изложеното, се налагал извода, че същото е дарено от ответницата В.И. на ответника Р. В. Оспорва се и ищецът да е претърпял посочените в исковата молба увреждания, вследствие на ухапването от куче. Исковете се оспорват и по размер, като според ответника претендираното обезщетение не отговаря на изискванията за справедливост по чл. 52 ЗЗД.

Поради изложеното моли предявените искове да бъдат отхвърлени.

Претендира разноски.

Съдът, след като съобрази изложеното в исковата молба, във връзка с редовността на депозираната искова молба и допустимостта на предявените искове,намира следното:

От представеното по делото Удостоверение за раждане на ответника Р.

Л. В. от ** г., издадено въз основа на акт за раждане № *** г. на Община ** /л.98/, е видно, че ответника П. С. Н. се явява ** на ответника Р. Л. В..

От Удостоверение за деклариране на домашно куче и платена “Такса за притежаване на куче, издадено от Община ** /л.10/, се установява, че куче порода “**” на име Ф. е собственост на ответницата В. В. И.. Последното обстоятелство е обективирано в паспорта на кучето. В проведеното открито съдебно заседание на 03.11.2021 г. бе отделено като безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че към ** г. кучето Ф., порода “**” е било регистрирано като собственост на ответника В.И..

От представения по делото Протокол за предупреждение *** г. на полицейски орган при 02 РПУ при ОДМВР Пловдив /л.9/, се установява, че на **г. в гр. **, **. Е. Д. е предупредил на основание чл. 65 ЗМВР ответника Р.В. в качеството му на водач на куче порода “**” да предотвратява всякакви прояви на необоснована агресия на кучето и да не допуска ситуации, 3 засягащи живота и здравето на живущите.

По делото са разпитани двама свидетели - Р. М. и К.Г..

Свидетелката М., ** на ищеца, си спомня за инцидент, който се е случил с последния на **г. На посочената дата от болница се обадили на свидетелката, като и съобщили, че при тях се намира нейния **. Същата посетила болница, находяща се в гр. **, ** и видяла ** в тежко състояние - едната му ръка била цялата превързана с бинт, като същият изпитвал много силни болки. Той й споделил, че се отбил до бутка за билетчета и се наредил на опашка. Преди него имало момче с куче, порода “**”, без наморник, което нападнало ищеца без причина. Кучето го захапало, като му нанесло рана, а останалите, намиращи се на около хора, не можели да отделят кучето от него.

Свидетелката си спомня, че на третия ден от престоя на ищеца в болничното заведение, ръката му била подута и зачервена. Ръката му започнала да почернява и той не можел да се обслужва сам. Налагало се свидетелката да му помага за извършване на елементарни хигиенни дейности. Свидетелката го къпела и му помагала да се преоблича. Престоят на ищеца в болницата продължил между девет и десет дни, след което същият минал на домашно лечение, което продължило около месец. Лечението се изразявало в денонощни превръзки и прием на три видна антибиотик. На ищеца била направена и петкратна ваксина за бяс. След изписването от болницата, същият приемал и болкоуспокояващи. Болките му продължили около четиридесет дни след изписването. към момента на разпита на свидетелката, същата посочва, че ръката на ищеца все още не била възстановена, като същият имал проблеми с извършване на по-тежка физическа дейност.

Свидетелката Г. си спомня, че на **г. е работила в павилион “**”, находящ се в гр. **, на кръстовището в близост до ** училище и ресторант “**”. През същия ден свидетелката обслужила момче с голямо куче. Докато извършвала своята дейност, свидетелката чула човек да пъшка и възприела, че по тротоара има кръв. На място пристигнали екип на бърза помощ и полицейски екип.

Съдът дава вяра на показания на свидетелите, доколкото същите се явяват преки и непосредствени. Действително, свидетелката М.а се явява ** на ищеца, поради което на основание чл. 172 ГПК следва нейните показания да бъдат ценени с оглед евентуалната й заинтересованост от изхода на спора.

4

Въпреки изложеното, само по себе си посоченото обстоятелство не се явява необходимо изискване за изключване на нейните показания. Дори напротив, от съдържанието на същите следва, че именно свидетелката М. е била пряк очевидец на целия оздравителен процес на ищеца, като го е съпътствала в ежедневните му дейности. Нейните показания се подкрепят и от останалия по делото доказателствен материал, а именно събраните писмени доказателства и изслушаната СМЕ. Поради изложеното и същите се кредитират от настоящия съдебен състав.

По делото са представени обяснения, предоставени по пр. пр. № *** г. по описа на 02 РПУ при ОДМВР Пловдив /л.6-8, 14/, които не следва да се вземат предвид от съдебния състав при постановяване на крайния му съдебен акт, доколкото се касае за представени свидетелски показания в писмен вид, което се явява недопустимо доказателствено средство.

От приобщеното съдебномедицинско удостоверение № ** г. на ординатор в отделение по съдебна медицина към УМБАЛ “Св. Георги” ЕАД /л.16/, се установява, че ** г. е извършен преглед на ищеца, като е установено, че по дясната ръка на същия, в областта на китката към дланта, е установена наложена марлена превръзка, след свалянето на която се установява: по кожата на гръбната повърхност на дланта се установява рана, обработена хирургически, зашита с хирургически конци /свалени/ с гладки ръбове, адаптирани един към друг и с дължина 5 см. Раната на места е покрита с жълто-кафява коричка. По кожата на гривнената става по външностраничната повърхност се установява сходна по характеристика рана с дължина 2 см. Меките тъкани около двете описани рани са леко оточни и болезнени при плапация. Въз основа на изложеното съдебния медик е достигнал до заключение, за при прегледа и въз основана представената медицинска документация, на ** г. на ищеца са били причинени две разкъсно - контузни рани по дясната ръка и оток около тях. Посоченият извод на съдебния медик се потвърждава и от изготвената по делото СМЕ /л. 139 146/. Съобразно заключението на вещото лице, от представената по делото медицинска документация, е видно, че при станалия на ** г. в гр. ** инцидент, на ищеца са причинени две разкъсно-контузни рани по дясната ръка с оток около тях. Описаните травматични увреждания са причинени от удар или притискане с или върху твърд тъп предмет и добре оформен остър връх и е възможно да са получени по начина, който се споменава от ищеца в 5 исковата молба, а именно: при ухапване от куче. Според вещото лице, оздравителният процес при такъв тип травматични увреждания трае около 2530 дни при благоприятен ход на оздравителния процес и липса на усложнения в него, за каквито липсват писмени и гласни доказателства по делото. При проведения разпит на на вещото лице в открито съдебно заседание, същият посочва, че раните от ухапване от куче са по-болезнени от останалите, защото при ухапването в раната прониква и слюнка на кучето, а тя съдържа много микроорганизми. Предвид изложеното и на ищеца са предписани антибиотици.

Съдът кредитира приетата по делото СМЕ, доколкото същата се явява компетентно изготвена, с необходимите знания и умения, и обоснована.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

Предявени са субективно кумулативно съединени иска с правно основание чл. 50 и чл. 58, ал.1 ЗЗД.

За да е налице фактическият състав на отговорността по чл. 50 ЗЗД и да се ангажира отговорността на собственика или на лицето, под чийто надзор се намират вещите е необходимо да са налице следните елементи - причинени вреди /имуществени и неимуществени/ от вещи, които вреди да са в причинно-следствена връзка със състоянието/поведението на съответната вещ. Съгласно чл. 50 ЗЗД за вредите, произлезли от вещи, отговарят солидарно собственикът и лицето, под чийто надзор те се намират. За разлика от общата отговорност по чл. 45 ЗЗД, която е за виновни и противоправни действия или бездействия, отговорността по чл. 50 ЗЗД не се обуславя от вината на отговарящите (собственикът или надзираващият), а от връзката между вредите и свойствата на самата вещ. Собственикът на вещта черпи благоприятните последици от притежанието на вещта, респ. върху него следва да бъдат и неблагоприятните последици, настъпили вследствие състоянието/поведението на вещта. Ако вещта е предадена на друго лице, което да упражнява надзор върху нея, е налице акт на съгласие, поради което за периода на време, в който то упражнява надзора, носи и отговорността за вредите произлезли от нея.