Определение № 4066 от 01.12.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4066 гр. София, 01.12.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО IV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Лилия Н. Георгиева

Членове:

Петър Стоицев

Емил Дечев като разгледа докладваното от Емил Дечев Въззивно частно наказателно дело № 20251100604457 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 243, ал. 8 от НПК.

Образувано е по въззивна жалба от К. Т. М. срещу определение № 1856 от 28.04.2025 г. по н.ч.д. № 5283/2025 г. на СРС, 14-ти състав, с което е потвърдено постановление на СРП от 17.01.2025 г. по ДП № 230-ЗМК 927/2024г. по описа на 06 РУ-СДВР, пр. пр. № 18258/2024 г. по описа на СРП, с което на основание чл. 243, ал. 1, т. 2 от НПК е прекратено наказателното производство водено срещу А.Д.М. за извършено от него престъпление по чл.

131, ал. 1, т. 5а, вр. с чл. 130, ал. 2 от НК, респ. за несъставомерност на престъпление по чл.

296, ал. 1 от НК.

В постъпилата жалба се твърди, че въпреки, че в хода на досъдебното производство са събрани достатъчно доказателства, че е осъществено престъпление по 131, ал. 1, т. 5а, вр. с чл. 130, ал. 2 от НК, респ. по чл. 296, ал. 1 от НК, извършено от А.Д.М., същите не са анализирани правилно и са довели до неправилен извод както на прокурорът, така и в последствие на СРС, с което се иска въззивният съд да отмени обжалваното определение и да върне делото на прокурора със задължителни указания относно приложението на закона.

След като обсъди доводите във въззивната жалба и се запозна с доказателствата по делото, въззивният съд намери за установено следното:

Въззивната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в предвидения в чл.

243, ал. 6 от НПК 7-дневен срок, срещу съдебен акт, подлежащ на въззивна проверка и от физическо лице, притежаващо активна процесуална легитимация.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Досъдебно производство № 230-ЗМК 927/2024 г. по описа на 06 РУ-СДВР е образувано и водено срещу А.Д.М.:

1

1. З а престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 5а, вр. с чл. 130, ал. 2 от НК за това, че на 10.04.2024 г. в гр. София, ул. „Свети Горазд“ № 27, детска градина „ЕСПА“ чрез нанасяне на удари, в областта на главата и тялото, на К. Т. М. е била причинена лека телесна повреда, като деянието е извършено в условията на домашно насилие и 2. З а престъпление по чл. 296, ал. 1 от НК за това, че на същата дата и място, не е изпълнил Заповед за защита по чл.15, ал.1 от ЗЗДН, издадена на 21.02.2021г. от СРС, 3 ГО, 84 състав, по гр.дело №13629/2020г. на СРС, с която е задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на К. Т. М., като й нанесъл удари в областта на главата и тялото.

С постановление на СРП от 17.01.2025 г. наказателното производство по ДП № 230ЗМК 927/2024 г., по описа на 06 РУ-СДВР, пр. пр. № 18258/2024 г., по описа на СРП, е прекратено на основание чл. 243, ал. 1, т. 2 от НПК. За да постанови обжалваното постановление СРП е приела, че са били извършени всички възможни и необходими действия по разследването за разкриване на обективната истина, като при установената фактическа обстановка се налагал извод, че няма данни за извършено деяние по смисъла на чл. 131, ал. 1, т. 5а, вр. с чл. 130, ал. 2 от НК, респ. по чл. 296, ал. 1 от НК, т.к. в хода на разследването по делото не били събрани категорични и безспорни доказателства спрямо обвиняемия А.М., а обвинителната теза е разколебана от противоречията, които се установяват при анализ на свидетелските показания, както и от заключението на изготвената по делото видеотехническа експертиза на записи на камерите от видеонаблюдение, ситуирани на адрес ул. „Свети Горазд“ № 27, на процесната дата.

В постановлението на СРП от 17.01.2025 г. прокурорът е отбелязал, че макар и да са установени множество наранявания, подробно описани в издадената епикриза, като за същите е направено заключение, че са получени в резултат на действието на твърди тъпи предмети, каквито характеристики имат човешките ръце, свити пръсти длан – юмрук, не може да се докаже по категоричен начин, че същите са причинени от А.М.. Освен това е отбелязано, че са налице съществени противоречия, които се установяват при анализ на свидетелските показания, както и от заключението на изготвената по делото видеотехническа експертиза на записи на камерите от видеонаблюдение, ситуирани на адрес ул. „Свети Горазд“ № 27 и разколебават обвинителната теза.

Против горецитираното постановлението на СРП, по реда на чл. 243, ал. 4 от НПК, е постъпила жалба от К. М. с искане за отмяна на постановлението за прекратяване на наказателното производство и връщане на делото на прокурора със задължителни указания за провеждането на пълно и законосъобразно разследване.

С определение от 28.04.2025 г. на СРС, 14-ти състав, по н.ч.д № 5283/2025 г. на основание чл. 243, ал. 5, т. 1 от НПК е потвърдено обжалваното постановление на СРП за прекратяване на наказателното производство водено срещу А.М. за престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 5а вр. с чл. 130, ал. 2 от НК, респ. по чл. 296, ал. 1 от НК.

За да потвърди обжалваното постановление на СРП, районният съд е приел за доказана следната фактическа обстановка:

2

А.М. и К. М. са съпрузи, но във фактическа раздяла. От брака си имат две деца. През 2020 г. К. М. е сезирала СРС с молба за защита от домашно насилие срещу А.М.. По молбата е образувано гр.д. № 13629/20 г. по описа на СРС, 84-ти състав, което е приключило с Решение № 8646 от 21.02.2021 г., въз основа на което на А.М. е издадена Заповед по чл. 15, ал. 1 от ЗЗДН, с която на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН е задължен да се въздържа от домашно насилие по отношение на К. Т. М. и тяхната дъщеря Ж.А. М.. Същият е предупреден, че в случай на нарушаване на заповедта, ще последва задържането му от полицейски орган.

На 10.04.2024 г. конфликта между двамата съпрузи се задълбочил, т.к. по гр.д. № 20110/2024 г. е издадена заповед за незабавна защита срещу свидетел К. М., на основанието на която обвиняемият А.М. е отишъл в детска градина „ЕСПА“, за да вземе децата. Според майката – жалбоподател М., на 10.04.2024 г. отивайки да вземе по-голямата си дъщеря Ж. М. от частно училище „ЕСПА“ охранителят я уведомил, че детето е било взето от баща си.

Свидетел М. се запътила към детска градина „ЕСПА“, където учила по-малката дъщеря – А.М.. Бащата също бил там заедно с адв. С.Н., а Ж. М. била при една от учителките свидетел Д.Г.. Виждайки майка си детето се разплакало с думите „Мамо, мамо, иска да ни вземе, вземи ни ти!“. В това време друга учителка, свидетел Л.Т., водила другото дете – А.М..

Съгласно показанията на св.К. М., тръгвайки с двете деца към един от изходите на детската градина, обв.А.М. я ударил с ръка в гърба и главата, в следствие на което тя паднала по стълбите, а от удара и падането й причерняло. Когато настанила децата в автомобила си, обв. М. влязъл и седнал на шофьорското място и започнал да удря с юмруци в краката и главата, както и да скубе св.К. М., която седяла на пасажерското място. Тази сцена се е разиграла и в присъствието на други учители, които са били разпитани в качеството си на свидетели. Междувременно пристигнали полицейски екипи, на които св.К. М. показала насинения си крак и се запознала със заповедта, като заявила, че ще я спазва, в следствие на която децата тръгнали заедно с баща си. От своя страна на процесната дата, св. М. е посетила УМБАЛСМ „Пирогов“, като същата е била приета с диагнозата „Синкоп“ – припадък. Съгласно заключението на СМУ са установени множество наранявания, подробно описани в издадената епикриза, като за същите е направено заключение, че са получени в резултат на действието на твърди тъпи предмети, каквито характеристики имат човешките ръце, свити пръсти длан – юмрук.

Първоинстанционния съд е приел, че вещото лице е дало заключение, че част от травматичните увреждания биха били получени при неволно падане от страна на пострадалата, но с категоричност не и всички, поради това, че са разположени в различни анатомични области, както и подлежащия терен противоречат да са получени по време и начин, както е описано в предоставените медицински материали. В своята съвкупност травматичните увреждания са причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота.

От правна страна, съдът е приел, че са налице съществени противоречия, които се установяват при анализ на свидетелските показания, както и от заключението на изготвената 3 по делото видеотехническа експертиза на записи на камерите от видеонаблюдение, ситуирани на адрес ул. „Свети Горазд“ № 27 и разколебават обвинителната теза.

В обжалваното определение, след като е описал горепосочената фактология и без да обсъжда обстойно събрания доказателствен материал, СРС лаконично е приел, че не е доказано обвиняемият да е осъществил деяние по смисъла на чл. 131, ал. 1, т. 5а, вр. с чл.

130, ал. 2 от НК, респ. по чл. 296, ал. 1 от НК, тъй като не са събрани доказателства за упражнено физическо и вербално насилие от страна на А.М. за процесната дата и място спрямо К. М.. Предвид това, наказателното производство е прекратено подари „недоказаност на обвинението“ по несъмнен и категоричен начин.

Въззивният съд споделя само частично фактическите изводи на СРС, като счита, че въз основа на наличната по делото доказателствена съвкупност се доказват по категоричен и несъмнен начин отделни обстоятелства, приети за неустановени, както от районния съдия, така и от представителя на СРП. От събраните по делото доказателства, амбулаторен лист и епикриза, се установява категорично, че в деня на посещението в УМБАЛСМ „Пирогов“ К.

М. е припаднала в кабинета. В анамнезата на епикризата е посочено, че същата е постъпила по повод падане по стълбите след удар от А.М.. В тази връзка е издадено СМУ № 11/2024 г., съгласно което е установено охлузване с оток в дясната теменна област на главата, кръвонасядане на десния лакет, кръвонасядания по двете бедра и кръвонасядане на лявото коляно с оток, които са й причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Относно медикобиологичния характер на телесните увреждания, в заключението е описано, че се дължат на действието на твърди тъпи предмети и могат да бъдат получени по време и начин съобщени в предварителните сведения, а именно при побой. С издаденото СМУ № 11/2024 г., се установява по категоричен начин, че телесните увреждания на К. М. са следствие на твърди тъпи предмети.

Въззивният съд обръща внимание, че в заключението на СМЕ, което е било изготвено от друг съдебен медик, различен от този който е издал СМУ, освен че са описани същите травматични увреждания, е потвърдено, че травмите са получени в резултат на действието на твърди тъпи предмети, каквито характеристики имат човешките ръце, (свити пръсти в длан - юмрук), както и специфичния терен върху който е паднало тялото и не противоречат да са получени по време и начин, описани от пострадалата. Според вещото лице описаните травматични увреждания са причинили на пострадалата временно разстройство на здравето, неопасно за живота.

Вещото лице изрично е отговорило, че част от травматичните увреждания е възможно да са получени при неволно падане на пострадалата, но с категоричност не и всичките, поради обстоятелството, че са разположени в различни анатомични области.

Единственият свидетел, който дава подробно описание на случилото се е пострадалата - св.К. М.

Вярно е, че свидетелите Л.Т., Д.Г., И.Х. (и тримата служители в детската градина „ЕСПА“), В.С. и Й.Г. (полицейски служители) не дават в показанията си информация като 4 очевидци да са видели обв.М. да нанася удари на св.К. М.. Същите описват различни части от един епизод, без никой от тях да е свидетел на събитията от самото начало до края. В същото време обаче те безспорно дават данни за необичайно напрежение между двамата родители пред техните две малолетни деца, което е предизвикало плач в последните и страх да си тръгнат заедно с обвиняемия от детската градина. Същите свидетели описват, че двете деца са били спокойни в присъствието на майка им св.М.. От показанията на св.Д.Г. се установява, че пред нея пострадалата й е показала за кратко рана върху крака, която е получена според обясненията, които й е дала, след като обвиняемият М. я е бутнал по стълбите и тя е паднала. От показанията на св.Х. се установява, че той е видял обв.М. да седи на шофьорската седалка на автомобила на пострадалата и да отказва да напусне автомобила й, въпреки молбите на св.М. и ритниците, които тя е използвала срещу него, за да го изгони от собствената й кола. Св.Х. твърди, че също е помолил обвиняемия да напусне колата, но той е отказал и на него. Това е принудило св.Х. да изведе децата от задната седалка на лекия автомобил и да ги вкара обратно в детската градина, защото положението е било критично и трудно поносимо, тъй като те продължавали силно да плачат, виждали конфликта между родителите си и всичко това се случвало в двора на детска градина.