Решение № 96 от 12.07.2021, Окръжен съд - Сливен

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 96 гр. Сливен , 12.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ в публично заседание на седми юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Надежда Н. Янакиева

Членове:

Мартин Цв. Сандулов

Стефка Т. Михайлова Маринова като разгледа докладваното от Мартин Цв. Сандулов Въззивно гражданско дело № 20212200500260 по описа за 2021 година

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е решение № 260248/13.04.2021г. по гр. дело № 2021/2020 г. на Районен съд Сливен, с което: е признато за установено на основание на чл. 108 от ЗС по отношение на СТ. К. СТ. ЕГН ********** от гр. Сливен, ул. „Л.ч.** и СТ. СТ. К. ЕГН ********** от гр.

Сливен, ул. „Л.ч.**в ** че Т. СТ. ИВ. ЕГН********** от гр. Сливен, ул. „Л.ч.** е собственик върху ½ ид.ч. от стълбището, както и ½ ид.ч. от таванско помещение от недвижим имот с идентификатор № ***, представляващ жилищна сграда, разположена в поземлен имот с идентификатор № *** с административен адрес гр. Сливен, ул. „Л.ч.**, със застроена площ на таванското помещение от 41,5 кв.м.

Осъдени са на основание на чл. 108 от ЗС СТ. К. СТ. ЕГН ********** от гр. Сливен, ул.

„Л.ч.** и СТ. СТ. К. ЕГН ********** от гр. Сливен, ул. „Л.ч.**в ** да предадат владението на Т. СТ. ИВ. ЕГН********** от гр. Сливен, ул. „Л.ч.** по отношение на ½ ид.ч. от стълбището, както и ½ ид.ч. от таванско помещение от недвижим имот с идентификатор № ***, представляващ жилищна сграда, разположена в поземлен имот с идентификатор № *** с административен адрес гр. Сливен, ул. „Л.ч.**, със застроена площ на таванското помещение от 41,5 кв.м.

Отхвърлен е предявения от СТ. К. СТ. насрещен положителен установителен иск с правно основание чл. 124 ГПК във вр. с чл. 79 ЗС за установяване на право на собственост по отношение на Т. СТ. ИВ. върху ½ ид. ч. таванско помещение на основание придобивна 1 давност площ 84 кв.м., което е прилежаща част към самостоятелен обект с идентификатор № ***, с административен адрес: гр. Сливен, ул.“Л.ч.**в,** ап.2 като неоснователен.

Отхвърлен е предявеният от СТ. К. СТ. насрещен положителен установителен иск с правно основание чл. 124 ГПК във вр. с чл. 79 ЗС за установяване на право на собственост по отношение на Т. СТ. ИВ. на ½ идеална част от Поземлен Имот с идентификатор ***, с площ 528 кв.м., с трайно предназначение: урбанизирана територия, начин на трайно ползване: ниско застрояване/ до 10 метра/, с номера по предходни планове 6154 и 8326 на основание давностно владение, както и предявеният евентуален положителен установителениск по чл. 40 ЗС, с който се претендира да се признае за установено, че е собственик на идеални части от поземления имот по силата на чл.40 от ЗС като неоснователни и недоказани.

Осъден е на основание чл. 109 ЗС СТ. СТ. К. да премахне изградените незаконни постройки в поземлен имот с идентификатор № ***, собственост на ищцата, представляващи навес - външна лятна гостна и друга постройка с квадратура около 8 кв.м., находящи в двора на имот с административен адрес гр. Сливен, ул. „Л.ч.** и да възстанови състоянието на имота в състоянието преди нарушението и са осъдени ответниците да заплатят направените по делото разноски.

Против това решение е подадена въззивна жалба от ответниците, чрез представител по пълномощие. Твърди се, че изводите на първоинстанционният съд в решението са незаконосъобразни, неправилни и необосновани, а самото решение е постановено при съществено нарушение на процесуалните правила - нарушение на основните принципи на гражданския процес — диспозитивното начало и равенството на страните в процеса. Като е кредитирал едни доказателства, а не е кредитирал и обсъдил други, решаващия съд незаконосъобразно не е приложил последиците от законовата презумпция по чл. 69 от ЗС относно владението, осъществявано от СТ. К. СТ. /ответник и ищец в първоинстанционното производство/ повече от 50 години върху процесиите имоти. Районен съд Сливен не е съобразил фактите, че поземления имот има два административни адреса повече от 50 години и всеки един владее собствената си идеална част от поземления имот, като владението, осъществявано от СТ. К. СТ. е трайно, необезпокоявано, спокойно и явно, поради което Районен Съд Сливен следвало да приложи на основание ТР №1/06.08.2012г. по т.д.№ 1/2012г. на ОСГК законовата презумпция, че владението се осъществява от владелеца, каквото е и недвусмисленото му намерение. СТ. К. СТ. е единствен собственик на таванско помещение с площ 84 кв. м., които са прилежаща част към самостоятелен обект с идентификатор № ***, с административен адрес: гр. Сливен, ул.“Л.ч.** В ** ** на основание съдебна спогодба по гр.д.№275/1976г. по описа на Сливенски Районен Съд и заплатената на Стефан П. С. от него сума в размер на 800 лева, а другата 1/2 идеална част от ПС върху процесния имот е на основание давностно владение, на което се позовава за периода от 1974г. до настоящия момент. Първоинстанционният съд при решаване на делото 2 е кредитирал само свидетелските показания на свидетелите, водени от ищцата по първоначалния иск, като не е съобразил тяхната заинтересованост по чл. 172 от ГПК. Като не е кредитирал и обсъдил тези представени от въззивниците доказателства - писмени и гласни - свидетелските показания на свидетелите Г. П., Тодоров и Д. П., които са преки очевидци на всички обстоятелства, случили се от далечната 1968 година до настоящия момент и кореспондират с всички доказателства по делото, както и със заключенията на вещото лице по двете СТЕ, първоинстанционният съд е формирал неправилни правни изводи, че владението, установено от СТ. К. СТ. е опорочено, като такова, установено с насилие. Това не е така, тъй като още през 1976г. е приключило производството по гр.дело, образувано по повод спор за правото на собственост върху таванското помещение, като двете страни по него - Стефан П. и С.К. са сключили спогодба, съгласно която С.К. е следвало да заплати на Стефан П. сумата в размер на 800 лева - от която : 500,00 лева за 1/2 ид.ч. от таванското помещение и 300,00 лева за неуредени сметки по строителството. След заплащането на тази сума цялото таванско помещение е станало собственост на С.К., който е имал съзнанието, че е собственик на цялото - затова го е декларирал цялото - като таванско помещение с площ 82 кв.м. пред Община Сливен Дирекция „Местни данъци и такси“, заплащал си е дължимите данъци за него и е заковал вратата, водеща към таванското помещение като е лишил изцяло от достъп Стефан П., който не е имал никакви претенции през следващите години. Това фактическо положение е съществувало повече от 50 години и съществува и към настоящия момент.

Така С.К. е упражнявал необезпокоявано фактическа власт върху таванското помещение, която е манифестирал с тези си действия пред Стефан П. и Т.С.. В продължение на повече от 50 години тези действия са били осъществявани спокойно и явно. Изрично СТ. К. СТ. ги е уведомил, че таванското помещение е негово, изрично е отнел достъпа до таванското помещение от всички възможни места за достъп до него, защото е имал съзнанието и го има, че е закупил идеалната част на Стефан П. от таванското помещение и то изцяло принадлежи на него. Не на последно място, видно от приетата като доказателство по делото частна строително техническата експертиза, поръчана от С.К. и от свидетелските показания таванското помещение е изградено изцяло със средства на С.К.. С действията си С.К. е изключил възможността на ищцата и нейния баща да ползват и владеят тази част от таванското помещение. Заявявал е своите намерения недвусмислено, предприел е действия по осъществяването им - като е заковал вратата и ги е лишил от достъп до таванското помещение, с които действия те са били съгласни през последните 50 години, и които не са форма на насилие- нито психическо, нито физическо.

От събраните по делото гласни доказателства се установява безспорно, че въззивникът е владял половината от поземления имот непрекъснато и явно, правил е подобрения със съгласието и без противопоставянето на Стефан П. - изградил е масивна ограда, построил е лятна кухня, считал е, че тези подобрения ги прави в съсобственият им двор - действал е със съзнанието на собственик, защото е имал такова съзнание, поради заплатената от него сума в размер на 6 000 лева. Заплатената от него сума в размер на 6000 лева е била точно за 1/2 3 идеална част от Поземления имот. Първият въззивник е демонстрирал действията си и е имал мисълта за своене през всичките тези години без противопоставянето на Стефан П. и ищцата Т.С. - водил е дела, имал е претенции за дворното място, намеренията му са били демонстрирани и заявявани както пред ищцата, така и пред нейния баща. Заявявал го е недвусмислено и си е търсил правата дори и по съдебен ред с твърдението, че е собственик на 1/2 ид. ч. от поземления имот. Направил е подобрения в имота - изградил е канализацията на жилищната сграда, изградил е ограда, дори постройки /лятна кухня/, обработвал е през годините половината от парцела. Никой не е оспорил правата му от 1976г. до настоящия момент. Всички тези действия С.К. е извършвал със знанието и съгласието и на Т.С. и на нейния баща.

Ищцата претендирала да бъдат премахнати изградените незаконни постройки в поземлен имот с идентификатор № *** и които представляват навес - външна лятна гостна и друга постройка с квадратура 8 кв.м. Видно от двете експертизи и комбинирата скица, посочените от ищцата постройки са обслужващи самостоятелния обект, който е собственост на въззивника - самостоятелен обект с идентификатор № *** - прието по делото за безспорен факт. Установено е,че през 2010 г.. ищцата Т. СТ. ИВ. и въззивника се споразумяват да си изградят постройки, които да имат характер на обслужващи самостоятелните обекти в двуетажната жилищна сграда, а именно: пристройки, които да ползват за дървата, с които се отопляват. Затова на 18.05.2010г. сключват споразумение с рег.№ 1256/18.05.2010г.. на нотариус Катя Тодорова по силата на което: двете страни съсобственици на двуетажна жилищна сграда, находяща се в гр. Сливен, ул.“Лъвова чешма“№ 9 разпределят ползването на пристройките - СТ. К. СТ. ще ползва постройка, находяща се в северната част на имота, а Т. СТ. ИВ. ще ползва пристройка, построена в западната част на сградата, до входа за първи етаж на сградата. Ползването на тази постройка по никакъв начин не пречи на ищцата да ползва собствената си постройка, както двете страни го правят вече 10 години, /видно от споразумението/. Дори и построена като незаконен строеж, последният сам по себе си не представлява действие, което във всички случаи да пречи на ищцата да упражнява своето право на собственост в своята част от ПИ.

От комбинираната скица към заключението на вещото лице е видно, че тази постройка не пречи на ищцата, тя никога не е имала достъп в тази част от поземления имот. В обобщение се иска решението да бъде отменено в негативните по отношение на въззивниците части, както и в частта, с която са отхвърлени насрещните претенции и да бъде постановено ново решение.

В срока по чл.263 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба, в който се поддържа, че тя е неоснователна. Произнасяйки се, със своя съдебен акт, първоинстанционният съд е възприел, преценил, обсъдил и приел за безспорно установени по отделно и в цялост събраните по делото доказателства и е установил по безспорен и категоричен начин фактическата обстановка по делото, подкрепяйки и обосновавайки мотивите в решението си със задължителната тълкувателна практика, както и с множество 4 решения на ВКС, разглеждайки многостранно и в най-различни възможни хипотези спорните въпроси по делото.

От подробно описаните писмени документи се доказва по безспорен и категоричен начин собствеността на ищцата, и в твърдението на процесуалния представител на ответниците, че същата не е собственик на процесния имот е изцяло неоснователно. Безспорно установено е и че ответниците са упражнявали психически тормоз - насилие върху ищцата и нейното семейство и в този смисъл липсва напълно един от обективните елементи за придобиване по давност на имот или част от имот, а именно действията по упражняване на фактическа власт върху имотът да е осъществяван спокойно, явно. Владението е спокойно, когато не е установено с насилие. Освен да не е установено с насилие, то не следва и да се поддържа с насилие. Владението престава да бъде спокойно и когато се оспорва с насилие, в резултат, на което се смущава намерението да се държи вещта като своя. Установено било, че ищцата не може да ползва подпокривното си пространство, тъй като същото е насилствено завзето и се ползва единствено от СТ. К. СТ. и СТ. СТ. К.. Това ограничаване на правото на ползване на таванско помещение се доказало и от разпитите на всички свидетели, водени, както от ищцовата страна, така и от свидетелите на ответната страна. В случая е налице поддържане на установеното владение върху част от дворното място с насилие и са налице действия на противопоставяне на ищцата на владението на ответниците изразило се в търсене на съдействие на полицията, премахване на ограда и построяване на нейна постройка в дворното място като тези обстоятелства се установяват от свидетелските показания на разпитаните по делото свидетели.