Решение № 1701 от 14.04.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1701 гр. Пловдив, 14.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Весела П. Кърпачева при участието на секретаря Таня Г. Ангелова като разгледа докладваното от Весела П. Кърпачева Гражданско дело № 20245330101911 по описа за 2024 година

Съдът е сезиран с искова молба от Н. Г. Л. против „ВИВУС.БГ” ЕООД, с която е предявен осъдителен иск с правна квалификация чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД – за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 50 лева – представляваща недължимо платена такса за експресно разглеждане по договора за кредит от **** г. сключен между страните, на основание недействителна клауза за такса експресно разглеждане.

В исковата молба се твърди, че между страните е сключен на *** г. договор за кредит, по силата на който ответникът предоставил на ищеца заем в размер на сумата от 500 лева, при фиксиран лихвен процент по заема - 41,00 % и ГПР - 49,7 %. Ищцата твърди, че съгласно уговорките в договора кредитополучателят дължи такса за бързо разглеждане в размер на 123,15 лева. Сочи, че ищецът е изплатил изцяло задълженията по договора за кредит, а именно сумата от 500 лева – главница и е платил 50 лева – такса за експресно разглеждане по договора, дължима за периода 02.03.2020 г. – 09.05.2022 г. Излага съображения, че клаузата за такса експресно разглеждане по сключения между страните договор за кредит, е прогласена за недействителна с влязло в сила Решение №*** г. по гр.д. № *** г. на Районен съд Пловдив. С оглед установената нищожност на клаузата за заплащане на посочената такса за експресно разглеждане по договора, полученото от ответника по нея следвало да бъде върнато.

Поради изложеното предявява исковата претенция. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал.1 ГПК е постъпил отговор на искова молба от „ВИВУС.БГ” ООД, със становище за неоснователност на предявения иск. Ответникът излага подробни съображения за нередовност на исковата молба заради неустановеност на размера и датата на извършване на плащането на сумата, чието връщане се претендира в настоящото производство, както и индивидуализиране на отношението по договор за заем, което се твърди да е възникнало между страните. Оспорва изложената в исковата молба фактическа обстановка и извършено от ищцата плащане на процесната сума.

Поради изложеното, моли за отхвърляне на предявения иск и присъждане на разноски.

В откритото съдебно заседание, проведено на 11.03.2026 г. ищцата е направила 1 искане за изменение на размера на предявения иск чрез неговото увеличаване на сумата от 123,15 лв. С протоколно определение от същата дата е допуснато изменението на размера на иска, като същият се счита предявен за сумата от 123,15 лв. или 62,97 евро.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

За основателността на предявения осъдителен иск с правно основание чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД за връщане на платеното при начална липса на основание, следва да са се проявили следните факти в обективната действителност, а именно: между страните да е сключен процесният договор за кредит, ищецът да е платил процесната сума на ответното дружество по процесния договор за кредит с основание такса експресно разглеждане, който договор да е недействителен. В доказателствена тежест на ищеца е да установи възникването на облигационна връзка по договора за кредит, както и факта на плащането на претендираната сума с посоченото основание, а ответникът носи тежестта да докаже, че плащането е осъществено на валидно основание, както и да установи наведените в писмения отговор възражения.

Между страните не е спорно, че по силата на договор за кредит № *** г. ответното дружество е предоставило на ищеца в заем сумата от 500 лв., която следвало да се върне в срок от 30 дни на падеж – ****г., при лихвен процент от 41% и ГПР от 49,70 %. Уговорено било заплащането на такса експресно разглеждане в размер на 123,15 лв., като общата дължима сума била в размер на 640 лв.

С решение № **** г., постановено по гр.д. № *** г. на РС Пловдив, *гр.с., е прогласена за нищожна уговорената в договор за кредит № *** г. клауза за заплащане на такса за бързо разглеждане в размер на 123,15 лв., сключен между страните.

Решението е потвърдено с решение № **** г. по възз.гр.д. № *** по описа за ****г. на ПОС, като е влязло в законна сила на дата **** г., от който момент се е проявило действието на силата на пресъдено нещо за непререшаемост на спора между страните и зачитане на решението от страните и от всички съдилища – чл.297 ГПК. Поради това следва да се приеме, че в случай че ищцата е заплатила на ответника процесната сума с основание такса за бързо разглеждане, то тя няма основание за своето плащане и сумата подлежи на връщане с оглед нормата на чл.55, ал.1, предл. 1 ЗЗД.

В доказателствена тежест на ищцата по предявения иск при условията на пълно и главно доказване е да установи факта на плащане на сумата в полза на ответното дружество и по-точно, че именно тя е заплати на ответника такса за експресно разглеждане в размер на 123,15 лв. От ангажираните по делото доказателства не се установи това обстоятелство. С молба вх. № **** г. ищцата представи 19 бр. вноски бележки за извършени плащания за периода 21.04.2020 г. - 14.10.2021 г. в полза на ответника, но по нито една от тях не става ясно плащането да е с основание процесния договор за кредит № **** г. и по-конкретно такса за експресно разглеждане. Ищцата е имала други договорни правоотношения с ответника по други договори – факт, който не се отрича, а и се установява от изисканата справка от Българска народна банка – л.

103 от делото. Съгласно последната, ищцата е имала за периода 31.12.2020 г. – 30.11.2025 г. три договора за кредит, които не са активни към момента на справката, а именно: договор за кредит № *** от **** г., № **** от *** г. и № ***** от *** г.

От първото заключение на ССчЕ на вещо лице Й. П. от *** г. се установява, че след извършена проверка на приложените по делото доказателствени материали, такса експресно разглеждане по договор за кредит № **** г. за периода от 02.03.2020 г. до 09.05.2022 г. не е плащана от ищцата Н. Г. Л..

От допълнителното заключение на ССчЕ от **** г. на вещо лице П., се установява, че вземанията по процесния кредит са изцяло погасени, в това число и такса за експресно разглеждане от 123,15 лв., но не от ищеца, от трето лице – „Профи Кредит България“ ЕООД.

С оглед така установените фактически обстоятелства, съдът намира, че ищецът 2 не доказа реалното предаване на претендираните суми в размер на 123,15 лв. с основание такса за експресно разглеждане. Съгласно задължителните постановки на ППВС № 1 от 1979 г. първият фактически състав на чл.55, ал.1 ЗЗД изисква предаване, съответно получаване, на нещо при начална липса на основание, т.е. още когато при самото получаване липсва основание за преминаване на блага от имуществото на едно лице в имуществото на друго. От това следва, че от значение за основателността на претенцията по първия кондикционен иск от значение е личното предаване (плащане) на процесната сума от ищеца на ответника. В случая, това изискване не е изпълнено, доколкото плащане на сумата от 123,15 лв. не е извършено от ищеца. Установи се, че вземанията по договора са погасени от трето за спора лица („Профи кредит България“), като ищцата не е изложила твърдения, нито е представила доказателства, това трето лице да е заплатило задълженията по договора от нейно име и за нейна сметка. Поради това ищцата няма право да претендира връщане на дадено без основание, доколкото не се установи именно тя да е предала процесната сума на ответното дружество. Предявеният иск е неоснователен и като такъв подлежи на отхвърляне.

По отношение на разноските:

При този изход на спора право на разноски има ответникът на основание чл.

78, ал.3 ГПК. Ответното дружество се представлява от юрисконсулт, поради което на основание чл. 78, ал.8 ГПК има право на присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, определено от съда. Съгласно посочената разпоредба размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер на съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от Закона за правната помощ.

Съгласно чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ за защита по дела с определен материален интерес възнаграждението е от 200 лв. до 450 лв. Съдът намира, че с оглед фактическата и правна сложност на делото, следва да се определи възнаграждение в размер на 150 евро.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от Н. Г. Л., ЕГН: **********, адрес: гр. Пловдив, ул.

„С.“ № * против „Вивус.БГ“ ЕООД, ЕИК: 202393458, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. Изток, бул. „Д-р Г.М. Димитров“ № 16А, ет.1, оф.2, осъдителен иск с правно основание чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 123,15 лева с равностойност в евро от 62,97 евро, представляваща недължимо платена такса за експресно разглеждане по договора за кредит № **** от **** г. сключен между страните, на основание недействителна клауза за такса експресно разглеждане.

ОСЪЖДА Н. Г. Л., ЕГН: **********, адрес: гр. П., ул. „С.“ № * да заплати на „Вивус.БГ“ ЕООД, ЕИК: 202393458, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. Изток, бул. „Д-р Г.М. Димитров“ № 16А, ет.1, оф.2 на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата от 150 евро (сто и петдесет евро) – разноски в производството за юрисконсултско възнаграждение.

Решението може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок от съобщаването му с въззивна жалба пред Окръжен съд Пловдив.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

3