Решение № 5665 от 15.09.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5665 гр. София, 15.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Невена Чеуз

Членове:

Наталия П. Лаловска

ДОБРОМИР СТ. СТЕФАНОВ при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова като разгледа докладваното от Невена Чеуз Въззивно гражданско дело № 20241100501641 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Същото е образувано по въззивна жалба на Г. Г. Б., ответник в първоинстанционното производство, чрез процесуален представител – адв. П.

А . срещу решение № 9537/05.06.2023 г. на СРС, 28 състав, постановено по гр.д. 57 234/2021 г., с което Г. Г. Б. е осъдена на основание чл. 52 вр. с чл. 45 от ЗЗД да заплати на Е. К. М. сумата от 5 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания от това, че в предаване „На кафе“ по „Нова телевизия“, излъчено на 22.10.2012 г. нарекла ищцата „лъжец“, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 12.09.2016 г. до окончателното изплащане на задължението като искът за горницата до пълния предявен размер е отхвърлен.

Във въззивната жалба са наведени твърдения, че първоинстанционното решение е неправилно като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и противоречие с материалния закон.

Изложени са твърдения, че наличието на противоправно поведение е обосновано от състава на СРС въз основа на съдебно лингвистична 1 експертиза, която не е събрана в рамките на настоящото производство и същото съставлявало съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Заявени са твърдения, че дори да се приеме тезата за думата „лъжец“, използвана от ответницата като личностна характеристика на ищцата, бил необоснован извода на СРС за липса на системност в изнесените неистини от ищцата. Във въззивната жалба се твърди, че в статия със заглавие „Г.: Вече не вярвам на К., допитвам се до други“, публикувана на 22.04.2010 г. в електронната медия „Блиц“ и вестник „Шоу“ били изнесени три неистински факта – че Г. сменила гинеколожката си, че ходила по врачки и че „той не е участвал в дружества, които са искали кредит и такъв им е отказан или пък в дружества, обявени в несъстоятелност“, както се твърдяло в статията.

Заявени са твърдения за неверни изводи на СРС относно наличието на причинна връзка и твърдените вреди, което било вследствие на допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, изразяващи се в необсъждане на съдебно-психиатричната експертиза, показанията на свидетелите Л., Т./Т. и заключението на съдебно-медицинската експертиза.

Заявени са твърдения за липса на изложени мотиви, които да обосноват размера на определеното обезщетение за неимуществени вреди като не е разгледал нито един от релевантните критерии за определянето му. Заявени са възражения, че размерът не съответства на тежестта на увреждането, неговия интензитет и продължителност, както и е доста висок с оглед икономическото състояние в страната към този момент.

Иска се отмяна на решението като бъде постановено ново, с което заявената претенция да бъде отхвърлена. Претендират се разноски.

В срока по чл. 263 ал.1 от ГПК е депозиран писмен отговор от ищцата в първоинстанционното производство Е. К. М., чрез процесуален представител адв. Я. М., в който са наведени подробни съображения относно правилността на решението като е заявено искане за неговото потвърждаване.

При извършената служебна проверка на основание чл.269 от ГПК, настоящият съдебен състав намира, че обжалваният съдебен акт е постановен от законен състав на родово компетентния съд, в изискуемата от закона форма.

Искът е предявен от и срещу процесуално легитимирани страни, поради което решението на първоинстанционния съд е валидно и процесуално допустимо.

Предметът на въззивното производство, което се разглежда по реда на 2 ограничения въззив е очертан само от посоченото в жалбата и приложимите към спорния предмет императивни материалноправни норми.

Предмет на първоинстанционното производство е осъдителен иск с правно основание чл. 45 ал.1 от ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл.45 ал.1 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. С оглед така очертания фактически състав по делото следва да бъде доказано от ищеца, че е налице противоправно деяние на ответника, от което като пряка и непосредствена последица са били причинени имуществени вреди, чиято обезвреда претендира. По отношение на субективния елемент на състава – вината е установена оборима презумпция в нормата на чл. 45 ал.2 от ЗЗД.

В настоящото производство, предмет на търсената обезвреда, съобразно петитума на исковата молба са неимуществени вреди, нанесени от обидни думи и изрази, отправени към ищцата от ответницата, предизвикали съмнения в личните и професионални качества в нейната журналистическа дейност и причинен траен психически дискомфорт и тежък стрес, довел до сериозно и трайно влошаване на здравословния й статус, включващо диагностициране на влошено състояние на хипертонична болест на сърцето, недоимъчна анемия, с обостряне и декомпенсация на съществуващи хронични заболявания.

Видно от ангажираните по делото доказателства, с присъда от 16.09.2016 г., постановена по нчхд 19383/2015 г. на СРС, 98 състав Г. Г. Б. е призната за виновна в това, че като водеща на предаването „На кафе“, излъчено по „Нова телевизия“ на 12.10.2012, при условията на продължавано престъпление – с няколко деяния, които осъществяват поотделно един и същи състав на едно и също престъпление, извършени през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите, да е изрекла „Вие сте лъжец! Вие сте лъжец…!“ в 44,07 мин. От предаването, както и да е изрекла: „Вие сте лъжец, …! И „Лъжец,..“ в 44, 36 мин. от предаването, както и да е изрекла: „Вие сте лъжец“ в 45, 27 мин от предаването – престъпление по чл. 148 ал.1 т.1 и т.2 вр. с чл. 146 ал.1 вр. с чл. 26 ал.1 от НК. Присъдата е потвърдена с решение 691/15.06.2017 г. на СГС, НО, VI въззивен състав, постановено по внчхд 5047/2016 г. и е влязла в сила.

3

Впоследствие с решение 46/14.02.2018 г. на САС, VIII въззивен състав в производство по чл. 422 ал.1 т. 5 от НПК е възобновено производството по внчхд 5047/2016 г. на СГС като е отменено решение 691/15.06.2017 г., както и присъда на СРС, 98 състав от 16.09.2016 г. по нчхд № 19383/15 г., в частта й, с която Г. Б. е освободена от наказателна отговорност и на основание чл. 24 ал.1 т.3 НПК вр.чл. 81 ал.3 вр. чл. 80 ал.1 т.5 НК наказателното производство за престъплението по чл. 148 ал.1 т. 1 и т.2 вр. с чл. 146 ал.1 от НК е прекратено поради изтекла абсолютна давност.

Така установената фактическа обстановка не попада в приложното поле на чл. 300 от ГПК, поради което правно-релевантните обстоятелства на фактическия състав на нормата на чл. 45 ал.1 от ЗЗД подлежат на установяване от ищеца при условията на пълно и главно доказване.

Вредоносното деяние, предмет на производството е изразът „Вие сте лъжец!“, изречено неколкократно от ответницата, по адрес на ищцата в рамките на телевизионното предаване „На кафе“ в ефира на „Нова телевизия“ на 12.10.2012 г. За да обоснове противоправния характер на деянието, СРС се е позовал на представена по делото съдебно лингвистична експертиза. Същата е изготвена и приета за целите на друго производство, поради което съставлява недопустимо доказателствено средство, съобразно императивните правила на ГПК, тъй като нарушава основните принципи на непосредственост и устност в гражданския процес. В този смисъл, заявените във въззивната жалба възражения се възприемат като основателни от настоящия съдебен състав.

При преценка наличието на противоправно поведение на даден правен субект следва да е налице разгласяването на неистински конкретни обстоятелства, касаещи друг правен субект, които да са неприемливи от гледна точка на общоприетите морални норми и същите да предизвикват еднозначна негативна оценка на обществото. В настоящата хипотеза изявленията, заявени в телевизионното предаване, съобразно заявения предмет на иска, касаят изразът „ Вие сте лъжец!“, произнесено няколко пъти от ответницата в рамките на предаването по адрес на ищцата. Неистинността на фактите т.е. несъществуването им в обективната действителност има правно значение за спора, само когато те са обективно позорни. На проверка за истинност подлежат фактическите твърдения и те могат да ангажират отговорността на ответника само ако са неверни и позорят адресата. Оценката 4

/мнението не подлежат на проверка за вярност, предвид на обстоятелството, че същите не са конкретни факти от обективната действителност и биха ангажирали отговорността на лицето, което ги е изразило само ако са обидни /решение 12/ 06.02.2013 г., по гр.д. 449/2012 г. на Трето ГО на ВКС / . Това е така, защото оценката/мнението не дават информация за факти, нито възпроизвеждат такива, а съдържат извод и оценка. В този смисъл, процесното изявление по естеството си представлява мнение, относно личността на ищцата. Правото на свободно изразяване и разпространяване на мнение е конституционно закрепено по арг. на чл. 39 ал.1 от Конституцията на РБ, чл.10 ал.1 от ЕКПЧ, чл. 19 т.2 от МПГПП. Самото право на свободно изразяване на мнение макар да е неотменимо по арг. на чл. 57 ал.1 от Конституцията на РБ не е неограничено и безусловно. Упражняването на същото не може да накърнява права и законни интереси на други по арг. на ал.

2 от същата разпоредба респ. да се използва за накърняване на правата и доброто име на другиго по арг. на чл. 39 ал.2 от Конституцията на РБ.

Изхождайки от етимологичното значение на думата „лъжец“ и вложената отрицателна конотация, насочена към личността на друг правен субект съставлява унизително отношение към същия, тъй като нанася несправедливо оскърбление, засягащо честта и достойнството му и в този смисъл е обективно позорно и съставлява обида.

Относно вредите, търпени от ищцата и причинната връзка между същите и противоправното поведение на ответницата са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетели, представени са писмени медицински документи и е изслушана съдебно психиатрична експертиза. Свидетелката А.Т. е дала показания, че след предаването ищцата е била „абсолютно шокирана, зачервена, разплака се…и се чувстваше много съсипана“. Дава показания, че измерили кръвното й налягане, което било високо и ходили до аптеката за мента, глог и валериан като предаването имало обществен отзвук, звъняли хора да питат каква е, защото били чели статиите й, а тя се оказала лъжкиня. Свидетелката Н. Л. заявява, че няколко дена след предаването ищцата била в тежко, психическо състояние, страшно разстроена и тревожна, с признаци на стресова реакция, с високи стойности на кръвното, няколко пъти се консултирали с кардиолози, пила успокоителни, направили консултация и с невролог. Вещото лице по СПЕ – д-р В.С., на свой ред, е обосновал извод, че във връзка с процесното телевизионно предаване ищцата 5 развила остра стресова реакция, преминала след това в протрахирана тревожно-депресивна реакция с нарушение и на други емоции. Вещото лице е посочило, че тази протрахирана адаптационна реакция продължава не повече от две години и при адекватно лечение, каквото ищцата не е провела, прогнозата й за пълно възстановяване е добра. Вещото лице е посочило, че продължителното въздействие на психотравмената тематика /водене на дела/ и липсата на адекватно лечение, психичното разстройство протича протрахирано, с изграждане на натрапливо-доминантно мислене, което е съпроводено и от негативен афект, което е предпоставка за влошаване на соматичното състояние на ищцата, особено хипертоничната болест като същото не може да се каже за останалите й заболявания, посочени в медицинската документация.

При съвкупна преценка на тези ангажирани доказателства, настоящият съдебен състав намира, че обидните изрази са причинили на ищцата силна емоционална реакция, съпроводена с тревожност и шок, повлияли на психическото й състояние и здравословен статус. Следва да се има предвид обаче с оглед изводите на СПЕ, че част от причинените й неимуществени увреди са с оглед на водени от ищцата дела респ. липсата на адекватно лечение, което да неутрализира неблагоприятните от емоционално и психическо естество последици, довело като краен резултат до наличие на протрахирана адаптационна реакция, което по мнение на настоящия съдебен състав няма причинна връзка с процесното противоправно деяние. Не са в причинна връзка с деянието и медицинските документи, установяващи остеохондрозни промени, недоимъчна анемия, счупване на ребра, удар по главата, хронични заболявания/вън от хипертонията/, датиращи преди датата на процесното деяние, съобразно изводите на вещото лице. Тези доказателства не са разгледани от състава на първоинстанционния съд и не са обсъдени с оглед останалите доказателства по делото, поради което наведените във въззивната жалба възражения са основателни.