Решение № 80 от 08.04.2026, Районен съд - Разлог

РЕШЕНИЕ

№ 80 гр. Разлог, 08.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ, ІІІ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Давид Люб. Сукалински при участието на секретаря И. А. П., разгледа докладваното от Давид Сукалински, Адм. нак. дело №

20251240200578 по описа за 2025 година

Производството по настоящото дело е образувано въз основа на жалба, подадена от Л.К.Х., ЕГН*, с адрес: *, против НП №* от 15.07.2025 г., издадено от Н-к РУ в ОДМВР-Б., РУ-Р., за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП, с което на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП, на жалбоподателя са наложени кумулативно адм. наказания „глоба“ от 200.00 лв. – равняващи се на 102.26 € и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, като на основание Наредба №*/17.12.2012 г. на МВР, на жалбоподателя са отнети 10 контролни точки.

Съдът намира жалбата за допустима. Подадена е от надлежна страна, в законоустановения за това срок и съдържа необходимите реквизити с/у акт, подлежащ на обжалване по реда на ЗАНН.

В СЗ жалбоподателя - редовно призован, не се явява, депозира писмено становище, с което поддържа подадената жалба и излага допълнителни съображения за отмяна на процесното НП.

Съдът като прецени поотделно и в съвкупност представените по делото док-ства и съобрази закона с оглед правомощията си по съд. контрол намира за установено от фактическа и правна страна следното:

На 25.05.2025 г. в 10:54 ч., в *, в района на „R.S.C.“ в посока за път II-19, управлява поверения му л. а. марка и модел „В..“, с рег. №*, собственост на В.П.П..

При извършената проверка от полицейски служители било установено, че управляваното МПС е със служ. прекратена на регистрация от 23.08.2020 г., на основание чл.143, ал.15 от ЗДвП.

АНО е приел, че нарушението е установено от фактическа страна и е издал обжалваното постановление, с което е наложил на нарушителя адм. наказание „глоба“ от 200.00 лв. – равняващи се на 102.26 € и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на изслушаните по делото свидетелски показания по установяване на адм. нарушение, както и от приложените писмени док-ства, приобщени към доказателствения материал по делото на основание чл.283 от НПК.

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Анализ на док-ствата по делото дава основание на съда да приеме, че жалбата е допустима и 1 по съществото си се явява основателна предвид обстоятелството, че деянието за което е ангажирана отговорността на жалбоподателя е несъставомерно от субективна страна, доколкото липсват данни водачът (който не е собственик) на процесното МПС, да е знаел или допускал, че управляваното от него МПС е с прекратена регистрация по реда на чл.143, ал.15 ЗДвП.

Съдът намира, че при съставяне на АУАН и при издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл.42 и чл.57 ЗАНН. АУАН и НП са издадени от компетентни органи, съдържат всички изискуеми от ЗАНН, реквизити – описано е нарушението и обстоятелствата при които то е извършено, посочени са дата и място на извършване на деянието, както и нарушената законова разпоредба и нормата, въз основа на която е определена санкцията. В случая не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на адм. нак. отговорност, на жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на адм. нак. производство.

С разпоредбата на чл.140, ал.1, изр.1 от ЗДвП, законодателят е въвел изискване, по пътищата, отворени за обществено ползване, да се допускат само МПС и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с рег.№, поставени на определените за това места. Условията и редът за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на МПС и ремаркета теглени от тях, и редът за предоставяне на данни за регистрираните ППС, се определя с Наредба №*/24.03.2000 г. на МВР, като задължението за деклариране на настъпилите промени в данните за регистрацията на МПС, е за собственика според чл.15, ал.1 от Наредбата, а в разпоредбата на чл.143, ал.15 от ЗДвП, пък е предвидена възможността служебно да бъде прекратена регистрацията на МПС на собственик, който в 2-месечен срок от придобиването не изпълни задължението си да регистрира ПС.

Съгласно разпоредбата на чл.175, ал.3 от ЗДвП, действаща към датата на нарушението, се наказва с лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200.00 до 500.00 лв. водач, който управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с рег.№.

Действително от обективна страна се установява, че жалбоподателят е управлявал процесния л. а., като регистрацията на последния е била служебно прекратена, на основание чл.143, ал.15 от ЗДвП.

Независимо от гореизложеното, съдът счита, че в конкретния случай не се доказва субективната страна на вмененото нарушение, поради което и извършеното от жалбоподателя, неправилно е било квалифицирано като адм. нарушение. Това е така по следните причини:

За съставомерността на процесното нарушение от субективна страна е необходимо водачът да е знаел, че повереният му за управление л. а. е с прекратена регистрация и въпреки това да предприеме управление на ПС, който факт в случая не се установява от док-ствата по делото. Освен това, в конкретния случай, не е имало никакви обективни признаци, от които водачът Х. е могъл да си направи такъв извод, тъй като автомобилът е бил и с двете си рег. табели към датата на проверката.

Съдът намира, че нарушението на задължението по чл.140, ал.1 от ЗДвП, не е допуснато от водача Л.Х., като е установено, че той не е знаел, че управлявания от него автомобил е със служебно прекратена регистрация. Поради това отсъства елемент от субективния състав на нарушението, който изисква водачът да е знаел обстоятелствата на нарушението и да е искал или допускал настъпване на общественоопасния резултат или в случаите на непредпазливост по смисъла на чл.11, ал.3 от НК, водачът да не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди. В процесния случай не е установена нито една от изискващите от закона форми на умисъл на деянието, тъй като автомобилът не е собственост на наказаното лице и няма данни, че той е бил 2 уведомен от собственика за прекратената регистрация, както и че самият собственик е бил уведомен за това или е имало способ да провери, че това прекратяване е извършено служебно. Не имало видим белег, че регистрацията на автомобила е прекратена, тъй като както вече беше отбелязано той е имал рег. талон и поставените на местата им рег. табели, поради което за водача не е било очевидно, че регистрацията е прекратена.

Всичко това обуславя извод, че реално жалбоподателят Л.К.Х., ЕГН*, не е действал виновно, а от там и извършеното от него не съставлява адм. нарушение. В този смисъл, съдът счита че незаконосъобразно е била ангажирана адм. нак. отговорност на жалбоподателя, като в хода на производството не са ангажирани док-ства за наличие на виновно извършване на вмененото нарушение. Горният извод се подкрепя и от Тълк. постановление №2 от 05.04.2023 г. по Тълк. дело №3 от 2022 г. по описа на ВАС - ОСС от НК, на ВКС и I и II колегии на ВАС.

Предвид гореизложеното, съдът намира че в хода на АНП са допуснати съществени нарушения на материалния и процесуалния закон, които са обусловили незаконосъобразност на НП, поради което и НП следва да бъде отменено.

Предвид крайния извод на съда, не се налага обсъждане приложимостта на чл.28 ЗАНН.

По разноските:

Жалбоподателят, ч/з процесуалния му представител, претендира присъждането на разноски по Договор за правна защита и съдействие, от 500.00 лева – равняващи се на 255.65 €.

На основание чл.63д ал.1 от ЗАНН, в производствата пред районния и адм. съд, както и в касационното производство, страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК.

Искането за присъждане на разноски от страна на процесуалния представител на жалбоподателя е направено своевременно, като последният има право на такива предвид изхода на спора – отмяна на обжалваното НП и с оглед разпоредбата на чл.63д, ал.1 от ЗАНН, препращаща към чл.143, ал.1 от АПК. По силата на чл.143, ал.1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания адм. акт или отказа да бъде издаден адм. акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа издал отменения акт или отказ.

Следователно в случая следва на въззивника да бъдат присъдени разноските, представляващи възнаграждение за един адвокат.

От съдържанието на приложения на л.27 договор за правна защита и съдействие от 16.12.2025 г., приложените пълномощно и списък с разноски се установява, че жалбоподателят Л.К.Х. е възложил на адв. Т.М. от АК-Б. оказването на правна защита и съдействие, изразяващи се в процесуално представителство по АНД №578/2025 г. пред Рг.РС. Договореното адв. възнаграждение е от 500.00 лева и е заплатено в брой при подписване на договора, т. е. разходът е направен съгласно т.1 от Тълк. решение №6 от 06.11.2013 г. по дело №6/2012 г. на ОСГТК на ВКС.

Съгласно чл.78, ал.5 от ГПК, приложим на основание чл.144 от АПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адв. е прекомерно, съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди понисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл.36 от ЗАдв.. В случая възражение за прекомерност е направено от въззиваемата страна.

В чл.36, ал.2 от ЗАдв. е посочено, че адвокатът има право на възнаграждение за своя труд, размерът на който се определя в договор м/у адвоката и клиента, който трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения в наредба на ВАдвС размер за съответния вид работа.

Размерите на адв. възнаграждения са уредени в Раздел IV от Наредба №1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адв. работа.

Съгласно Наредбата, в редакцията от 18.02.2025 г., когато адм. наказание е под формата на 3 глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението за адв. възнаграждение се определя по правилата на чл.7, ал.2, в/у ст-стта на санкцията, съответно обезщетението. Съгласно чл.7, ал.2, т.1 от Наредбата за защита по дела с определен интерес възнаграждението при интерес до 1`000.00 лева е от 400.00 лв. В случая е наложено адм. наказание глоба от 200.00 лева и минималното адв. възнаграждение, съобразно горепосочения текст от наредбата е 400.00 лева. Съдът намира, че именно посоченият минимален размер от 400.00 лева следва да бъде присъден в полза на въззивника.

Според легалното определение на §.1, т.6 от ДР на АПК, „Поемане на разноски от адм. орган“ е поемане на разноските от ЮЛ, в структурата на което е адм. орган. Поради това и с оглед изхода на делото, на основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН, вр. чл.143, ал.1 от АПК, възнаграждение на адв. в случая подлежи на възстановяване от бюджета на ОДМВР-Б., чийто орган – РУ-Р. е издал отменения адм. нак. акт.

Водим от гореизложеното и на основание чл.63, ал.1, във вр. с ал.2, т.1 от ЗАНН, съдът Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ НП №* от 15.07.2025 г., издадено от Н-к РУ в ОДМВР-Б., РУ-Р., за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП, с което на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП, на Л.К.Х., ЕГН*, с адрес: *, са му наложени кумулативно адм. наказания „глоба“ от 200.00 лв. – равняващи се на 102.26 € и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, като на основание Наредба №*/17.12.2012 г., на МВР са му отнети 10 контролни точки.

ОСЪЖДА ОДМВР-Б., да заплати на жалбоподател Л.К.Х., ЕГН*, сумата от 400.00 лв. – равняваща се на 204.52 €, заплатено адв. възнаграждение за един адвокат.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Бл.АС.

Съдия при Районен съд – Разлог: _______________________