Решение № 21126 от 20.12.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 21126 гр. София, 20.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 81 СЪСТАВ, в публично заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА при участието на секретаря НАТАША П. МЕРЕВА като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА Гражданско дело № 20211110164103 по описа за 2021 година

Предявени са от .... срещу Г. М. С. и Ц. Г. С. установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и чл.86 ЗЗД за установяване съществуването на следните вземания, дължими от ответниците при условията на разделна отговорност: за сумата 2009,48 лева, представляваща дължима главница за потребена топлинна енергия за периода от м.05.2017г. до м.04.2020г., ведно със законна лихва от 19.05.2021г. до изплащане на вземането, сумата от 312,38 лева, представляваща мораторна лихва върху горната главница за периода от 15.09.2018г. до 21.04.2021г., сумата от 11,20 лева, представляваща дължима главница за доставена услуга за дялово разпределение за периода от 01.12.2019г. до 30.04.2021г., ведно със законна лихва от 19.05.2021г. до изплащане на вземането, сумата от 1,18 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 31.01.2020г. до 21.04.2021г., които суми касаят топлоснабден имот апартамент № ., находящ се в .... и за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 28001/2021г. по описа на СРС, 81 състав, от които суми ответниците дължат, както следва:

Г. М. С. – сумата 502,37 лева, представляваща дължима главница за потребена топлинна енергия за периода от м.05.2017г. до м.04.2020г., ведно със законна лихва от 19.05.2021г. до изплащане на вземането, сумата от 78,10 лева, представляваща мораторна лихва върху горната главница за периода от 15.09.2018г. до 21.04.2021г., сумата от 2,80 лева, представляваща дължима главница за доставена услуга за дялово разпределение за периода от 01.12.2019г. до 30.04.2021г., ведно със законна лихва от 19.05.2021г. до изплащане на вземането, сумата от 0,30 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 31.01.2020г. до 21.04.2021г.

Ц. Г. С. - сумата 1507,11 лева, представляваща дължима главница за потребена 1 топлинна енергия за периода от м.05.2017г. до м.04.2020г., ведно със законна лихва от 19.05.2021г. до изплащане на вземането, сумата от 234,28 лева, представляваща мораторна лихва върху горната главница за периода от 15.09.2018г. до 21.04.2021г., сумата от 8,40 лева, представляваща дължима главница за доставена услуга за дялово разпределение за периода от 01.12.2019г. до 30.04.2021г., ведно със законна лихва от 19.05.2021г. до изплащане на вземането, сумата от 0,88 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 31.01.2020г. до 21.04.2021г.

Ищецът . . . . твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена. Иска се от съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответниците, че дължат на ищеца процесните суми. Претендира разноски.

Ответниците Г. М. С. и Ц. Г. С. са депозирали отговор на исковата молба в законоустановения срок по чл.131, ал.1 ГПК, с който оспорват исковете по основание и размер. Противопоставят се на претенцията за присъждане на суми за дялово разпределение и лихва за забава върху същата при твърдения, че ищецът не е легитимиран да ги получи, тъй като е налице сключен договор с третото лице помагач.

Оспорват наличието на облигационна връзка с ищеца. Поддържат, че ищецът не е осчетоводявал правилно извършените през процесния период плащания, в която връзка представят писмени доказателства. Намират, че начислените суми са произволно определени от страна на ищеца. Позовават се на изтекла погасителна давност.

Третото лице помагач на страната на ищеца .... изразява становище за основателността на исковата претенция.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на доказателствата по делото, намира следното:

По подадено от ищеца заявление е образувано ч.гр.д. № 28001/2021г. по описа на СРС, 81 състав, по което на 11.06.2021г. е издадена заповед за изпълнение по чл.

410 ГПК срещу Г. М. С. и Ц. Г. С. да заплатят при условията на разделна отговорност следните суми:

За ответника Г. М. С. – сумата 502,37 лева, представляваща дължима главница за потребена топлинна енергия за периода от м.05.2017г. до м.04.2020г., ведно със законна лихва от 19.05.2021г. до изплащане на вземането, сумата от 78,10 лева, представляваща мораторна лихва върху горната главница за периода от 15.09.2018г. до 21.04.2021г., сумата от 2,80 лева, представляваща дължима главница за доставена услуга за дялово разпределение за периода от 01.12.2019г. до 30.04.2021г., ведно със законна лихва от 19.05.2021г. до изплащане на вземането, сумата от 0,30 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от

31.01.2020г. до

21.04.2021г.

За ответника Ц. Г. С. - сумата 1507,11 лева, представляваща дължима главница за потребена топлинна енергия за периода от м.05.2017г. до м.04.2020г., ведно със законна лихва от 19.05.2021г. до изплащане на вземането, сумата от 234,28 лева, 2 представляваща мораторна лихва върху горната главница за периода от 15.09.2018г. до 21.04.2021г., сумата от 8,40 лева, представляваща дължима главница за доставена услуга за дялово разпределение за периода от 01.12.2019г. до 30.04.2021г., ведно със законна лихва от 19.05.2021г. до изплащане на вземането, сумата от 0,88 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 31.01.2020г. до 21.04.2021г., които суми касаят топлоснабден имот – ....

Заповедта за изпълнение е връчена на длъжниците редовно, които в срока по чл.414, ал.1 ГПК са подали възражение срещу заповедта, съответно в указания му срок ищецът е предявил настоящия иск за установяване на вземанията си спрямо тях в посочените размери, за които е издадена заповедта.

Предявените искове са за установяване съществуването на парични задължения, произтичащи от договор за продажба на топлинна енергия и обезщетение за забава.

По иска по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение между него и ответницата, по силата на което е престирал и за ответницата е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер.

По отношение на заявеното възражение за изтекла погасителна давност, в тежест на ищеца е да установи, че от възникване изискуемостта на вземанията са настъпили обстоятелства довели по прекъсване/спиране течението на давностния срок.

По иска по чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението за забава.

При установяване на горните обстоятелства, в тежест на ответницата е да докаже погасяване на задълженията.

Възникването и прекратяването на правоотношението по доставка и продажба на топлоенергия за битови нужди в сгради – етажна собственост и по отменения Закон за енергетиката и енергийната ефективност чл. 106а, вр. § 1, 13 ДР на З. (отм.); и съгласно чл. 150 и чл. 153 от Закона за енергетиката, обн. ДВ, бр. 107 от 2003 г., е свързано с придобиване/изгубване на вещното право на собственост/ползване върху имот, находящ се в сграда–етажна собственост и присъединяването на сграда-етажна собственост към топлопреносната мрежа, съответно прекратяване на топлоснабдяването в същата сграда.

Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /редакция в сила от 17.07.2012 г. /, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда– етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Съгласно чл. 150, ал. 1 продажбата на топлинна енергия от топлопреносно предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от комисията, като по силата на ал. 2 одобрените общи условия се публикуват от предприятието най-малко в един централен и в един местен всекидневник и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е 3 необходимо изрично писмено приемане от клиентите. В допълнение следва да бъде посочено и че съгласно чл. 153, ал. 6 ЗЕ клиентите в сграда – етажна собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата.

С оглед на гореизложената нормативна уредба е видно, че възникването на облигационно отношение, съответно и качеството клиент на топлинна енергия, е обусловено единствено от това кой е титуляр на правото на собственост или вещно право на ползване върху съответния топлоснабден имот, явяващ се част от сграда – етажна собственост, т.е. облигационното отношение между топлопреносното предприятие и титуляра на това право възниква с придобиването на правото на/собственост или вещно право на ползване и се прекратява със загубването на същите.

Съдът намира, че от приетите по делото писмени доказателства следва да се приеме за установено, че през исковия период именно ответниците се явяват собственици на процесния имот. По делото не е спорно, а и се установява от представения нотариален акт за замяна на недвижими имоти № 60, дело № 20173/04.07.1993г. /лист 30/, че Младен Иванов С. и Ц. Г. С. са придобили по време на брака си собствеността по отношение на процесния недвижим имот, представляващ ап.

№ . От прието по делото удостоверение за наследници № 1367/11.08.2023г., издадено от Столична община, район „Връбница“ се извежда, че С. е починал на 26.11.2013г., като е оставил наследници по закон - Ц. Г. С. /преживяла съпруга/ и Г. М. С. /син/, ответници в настоящото производство. Съгласно нормата на чл. 5, ал.1 ЗН децата на починалия го наследяват при равни дялове, а когато наследодателят е оставил и преживял съпруг, по арг. от чл.9, ал.1 ЗН, последният получава дял равен на този на децата. Следователно ответницата Ц. Г. С. в лично качество притежава 1/2 ид.ч. от процесното жилище, придобито в режим на съпружеска имуществена общност, както и 1/4 ид.ч. като наследник на починалия си съпруг – общо 3/4 ид.ч., а ответникът Г. М. С. е придобил по силата на наследствено правоприемство останалите 1/4 ид.ч. от процесния имот. С оглед на изложеното, доколкото ответниците се явяват собственици на имота, съобразно притежаваните права, те имат качеството на клиенти на топлинна енергия за исковия период и дължат цената за потребеното количество, съответно доводите в насока липса на облигационни отношения с топлопреносното предприятие се явяват неоснователни.

Между страните по делото не е спорно, че сградата, в която се намира процесният имот е топлоснабдена, че е доставяна топлинна енергия, както и че в нея е въведена система за дялово разпределение.

За изясняване на спорните въпроси относно дължимите от ответниците суми за топлинна енергия по делото е прието заключение по изготвена съдебно- техническа експертиза. От изводите на вещото лице се изяснява, че за процесния период по отношение на сградата, в която се намира имотът, въз основа на ежемесечни отчети на общия топломер е начислена топлоенергия, намалена с технологичните загуби в абонатната станция. Изяснено е и това, че в процесния имот е имало монтирани 3 броя отоплителни тела с поставени ИРРО с радиоотчет, както и един водомер за топла вода.