Решение № 113 от 07.07.2025, Окръжен съд - Разград
- Съд
- Окръжен съд - Разград
- Дело
- Гражданско дело 388/2024
- Вид
- Решение № 113
- Подписан
- 07.07.2025
- В сила
- 07.08.2025
- Състав
- Анелия Маринова Йорданова
Цитирани разпоредби
- чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 47 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 47, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 10а · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 · Закон за потребителския кредит
- чл. 22 · Закон за потребителския кредит
РЕШЕНИЕ
№ 113 гр. Разград, 07.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Анелия М. Й.а при участието на секретаря Дияна Р. Георгиева като разгледа докладваното от Анелия М. Й.а Гражданско дело №
20243300100388 по описа за 2024 година
Искът е с правно основание 422, ал. 1 във вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК.
Постъпила е искова молба от „Юробанк България” АД гр. София, с която моли съда да постанови решение, като признае за установено, че ищецът има вземане срещу Б. К. Х. в общ размер на 53 884, 14 лева, от които 50 000 лева главница,ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението, 1 692, 28 лева възнаградителна лихва за периода от 01.
03. 2023 г. до 22. 08. 2023 г., 2 191, 86 лева мораторна лихва за периода от 01. 03. 2023 г. до 16. 10. 2023 г., за които има издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 1841/ 2023 г. по описа на РС Разград, както и да осъди ответника да заплати разноските по производството.
Твърди се, Б. К. Х. е ползвал банков кредит, съгласно сключен на 01.02.2023 г. с „Юробанк България" АД Договор за потребителски кредит № FL1350330. По договора за кредит на кредитополучателя е отпусната кредитна сума в размер на 50000лв., като съгласно погасителния план, същата е следвало да бъде върната на 96 равни месечни вноски всяка една в размер от 669.23 лв. с крайна дата на изплащане 01.02.2031 г. На дата 01. 03. 2023 г. кредитополучателят е преустановил плащане на дължимите вноски за главница и за лихва, като е изпаднал в забава. Допуснато е просрочие на дължимите по кредита вноски за главница и за лихва, считано от датата на изпадане в забава - 01.03. 2023 г. С оглед на формираното просрочие, Банката е направила кредита изцяло и предсрочно изискуем на дата 22.08.2023 г. с връчена Покана до длъжника. С поканата е даден срок и възможност на длъжника за доброволно изпълнение на задължението по кредита. Към датата на настоящата искова молба длъжникът не е изплатил дължимите суми за лихви, главница, такси и разноски по договора на „Юробанк България" АД, което обуславя правния интерес на Банката от предявяване на иск за установяване на вземането. Освен задълженията, произтичащи от посочения договор, длъжникът дължи и законната лихва за забава от момента на подаване на заявлението до окончателното изплащане на сумите, както и направените съдебни разноски, включително и адвокатски хонорар с начислен върху него дължим ДДС, поради това, че пълномощникът е регистрирано по ДДС лице. Към датата на входиране на Заявлението по чл. 417 ГПК задължението по кредита е било в общ размер на 53 884.14 лева, от които: 50 000.00 лева, дължима главница за периода от 01.03.2023 г. до 16.10.2023 г.; 1692.28 лева, дължима възнаградителна лихва за периода от 01.03.2023 г. до 22.08.2023 г.; 2191.86 лева, дължима мораторна лихва за периода от 01.03.2023 г. до 16.10.2023 г.
На основание Заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от 1
ГПК, подадено от Банката, Районен съд - Разград е издал заповед за незабавно изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист срещу ответника по ч. гр. д. 1841/2023 г. по описа на Районен съд - Разград. Издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК.
По предявената искова молба е постъпила писмен отговор от ответника чрез назначения му особен представител адвокат Ю. В. Й.. Твърди се, че искът е допустим, но неоснователен. Не са представени доказателства усвоен ли е кредита, на коя дата и в какъв размер, има ли извършени плащания от ответника, за какъв период и в какъв размер.
Ответникът не е бил уведомен за обявената предсрочна изискуемост и не бил поканен доброволно да изпълни задължението си. Договорът за кредит съдържал неравноправни клаузи и поради това същите са нищожни. В частност се сочи нарушения на чл. 10а, чл. 11, ал. 1, т. 7 – 12 във вр. с чл. 22 от ЗПК. Бил посочен променлив лихвен процент плюс фиксирана надбавка в размер на 4,340%, договорено е увеличение с 1% при неизпълнение, а в чл. 3, ал. 9 е вписан ГПР 7, 39%. Твърди се, че е налице неяснота в приложения погасителен план, относно прилагания лихвен процент и ГПР. Оспорва се дължимата договорна лихва по основание и размер. Оспорва се задължението за заплащане на застрахователна премия.
Съдът, като прецени твърденията и становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Пред Районен съд Разград е било образувано ч. гр. д. № 1841/2023 г. въз основа на депозирано на 26. 10. 2023 г. /изпратено по пощата на 2 5. 10. 2023 г./ от „Юробанк България ” АД гр. София Заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК.
Приложен е Договор за потребителски кредит № FL1350330от 01. 02. 2023 г. , сключен между страните по делото, според който ищецът предоставил на ответника потребителски кредит в размер на 50 000 лева със задължение последния да го погаси на 96 равни месечни вноски в размер на 669, 46 лева в срок до 01. 02. 2031 г., когато се дължи последната погасителна вноска. Приложен е погасителен план, съдържащ дата на плащане вноската, дължимите ежемесечни вноски за главница, лихва, застраховка и обща месечна вноска. В чл.
3 от договора е уговорен начина на изчисляване на договорната лихва – сбор от референтен лихван процент плюс фиксирана договорна надбавка в размер на 4, 340%. За референтен лихвен процент се ползва референтния лихвен процент ПРАЙМ на Банката за необезпечени кредити, приложим за съответния период на начисляване на лихвата, съгл. ал. 2 от договора, където е посочено как се определя. В Приложение № 1, подписано от страните е определен ПРАЙМ на Банката. В чл. 7, ал. 9 от договора е посочен ГПР по кредита в размер на 7, 39 % и общата дължима сума – 65 621, 53 лева. Според чл. 14, ал. 1, при непогасяване в уговорения срок на една или повече вноски по кредита, Банката има право да обяви кредита за изцяло или частично предсрочно изискуем. Поради забава на плащане по договора за кредит, Банката е обявила кредита за изцяло и предсрочно изискуем, като е отправила до ответника Покана за изпълнение в седемдневен срок от получаването с посочване на дължимите суми в общ размер на 51143, 56 лева, от които 50 000 лева главница, 1143, 56 лева договорни лихви и дължимите наказателни лихви за забава. Поканата е връчена чрез ЧСИ, рег. № 762 чрез уведомление по чл. 47 от ГПК, залепено на 07. 08. 2023 г., тъй като ответникът не е открит на посочения адрес. В указания двуседмичен срок, изтекъл на 22. 08.
2023 г. ответникът не се е явил за получаване на поканата.
2
Назначена е съдебно- счетоводна експертиза, която дава заключение, че на 01. 02. 2023 г. по банковата сметка BG4BPB179421077546603, с титуляр Б. К. Х. е постъпила сумата от 50 000,00 лв., с описание на операцията: усвояване на кредит. Договорът за потребителски кредит е подписан двустранно на 01. 02. 2023 г. Кредитът е отразен на дата 01. 02. 2023 г. в счетоводните регистри на банката с размер от 50 000,00 лева. Дължимата главница по кредита към 16.10.2023 г. е 50 000 лв. От извлечението по разплащателната сметка е видно, че след отпускане на кредита са изплатени комисионни и банкови такси за обработка на кредитни документи, теглене и други в общ размер 921, 30 лв. Извършено е пълно предсрочно погасяване на кредитна карта в размер на 800, 00 лв., което е описано в договора за кредит, както и плащане по кредитна карта в размер на 2867,44 лв. На 01. 02. 2023 г. на Б.
К. Х. са изплатени в брой на каса София Мост Чавдар 45 400 лв. Договорената лихва към 22.
08. 2023 г. е 1692, 28 лева. Възнаградителна лихва по първоначален погасителен план е 1434.
36 лева до 22. 08. 2023 г. Направена справка в сайта на Банката отбелязва промяна от 03. 07.
2023 г. на ПРАЙМ от 0,65% на 1,30% при което е актуализиран погасителния план по кредита. Съгласно чл. 20 ал.2 при неизпълнение на условията по договора Банката има право да увеличи автоматично договорната надбавка с 3,5%, това е направено през м. Август 2023 г. Към 01. 03. 2023 г. по разплащателната сметка на Кредитополучателя са налични 11, 26 лв., които Банката удържа за неплатена просрочена лихва за периода 01. 03. 2023 г.
Мораторна лихва по банкови регистри към 22. 08. 2023 г. - 2191, 86 лв. Мораторна лихва към 16.10.2023 г. изчислена съгласно условията на Договора е 1713. 70 лева. Редовно платени погасителни вноски по договора за кредит няма. Извършени плащания и погасявания по кредита от 16. 10. 2023 г. до настоящият момент няма. Няма плащания от страна на длъжника по договора за кредит.
Въз основа на тази фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Предявеният на основание чл. 422 във вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК иск е основателен и доказан. Съдът не констатира служебно неравноправни клаузи. Относно уговорената възнаградителна лихва съдът не констатира нарушение за закона и на добрите нрави.
Особеният представител на ответника е изложил довод, че клаузата на чл. 3, ал. 2 от договора е във вреда на потребителя, тъй като дава възможност за едностранно изменение на договора от страна на банката въз основа на икономически критерии и предпоставки, които са неясни за кредитополучателя, съотв. водят до неравновесие в правата и задълженията в негов ущърб и съответно е неравноправна, респ. недействителна на осн. чл.
22 от ЗПК. Според сключения между страните договор, с клаузата на чл. 3 се регламентира размера на договорената възнаградителна лихва по кредита. Съгласно чл. 3, ал. 1, кредитополучателят дължи на банката лихва, изчислена при прилагане на променлив лихвен годишен процент, който се определя като сбор от референтен лихвен процент ПРАЙМ плюс фиксирана договорна надбавка в размер на 4, 340%. Размерът на ПРАЙМ се определя от Комитета по управление на активите и пасивите на банката, съгласно Методологията на банката за определяне на референтен лихвен процент Прайм по потребителски и жилищноипотечни кредити при спазване на условията, описани в нея. В Методологията /Приложение № 1/ е дефиниран ясно обхвата и характеристиката на Прайм, както и формулата за определяне на лихвения процент, включените в нея компоненти, условията за изменението им. Стойността му се преразглежда на тримесечна база по формулата на т. 3, като използва данните, публикувани за последния месец на всяко календарно тримесечие и сравнява получената стойност с последното одобрено ниво на Прайм. Изрично в т. 6. 2 е посочено, че стойностите, посочени в нормативната уредба, към които се реферира в Методологията, ще 3 се считат за изменени с промяна в съответния нормативен акт. Методологията е подписана от кредитополучателя, както и погасителния план, неразделна част от договора за кредит, който съдържа подробна разбивка на ежемесечната дължима погасителна вноска по пера – главница, лихва, дата, според изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 12 от ЗПК. При изложеното и в резултат на извършената служебна проверка съдът намира, че клаузите касаещи промяната в лихвения процент, начисляван върху главницата, не са неравноправни, а от там – нищожни.
В договора ясно се съдържа годишния процент на разходите – 7, 39% и включвайки общите разходи е посочен размера – 65 621, 53 лева, който е общата сума дължима от кредитополучателя.
Възражението на особения представител на ответника, досежно включената застрахователна премия в погасителния план не следва да се обсъжда, тъй като ищецът не е претендирал заплащане на такава.
Според т. 18 от ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, предсрочната изискуемост представлява изменение на договора, обусловено от наличието на две кумулативни предпоставки: обективния факт на неплащането и упражненото от банката право да обяви кредита за предсрочно изискуем, като правните последици настъпват от момента, в който волеизявлението на кредитора достигне до длъжника, който момент следва да предхожда по време сезирането на заповедния съд.
Установено е, съгласно заключението на назначената и неоспорена от страните ССЕ, че по кредита няма извършени плащания от ответника, след като кредита е бил усвоен. Налице е и втората предпоставка за настъпване правните последици на предсрочната изискуемост, а именно уведомяването на длъжника за това преди сезирането на заповедния съд. Видно от приложените към заявлението и исковата молба доказателства - констативен протокол на ЧСИ, уведомление за връчване на покана за доброволно изпълнение, се установява, че същата е връчена на ответника чрез залепване на уведомление по чл. 47 от ГПК, като след три посещения на адреса, посочен като постоянен и настоящ в НБДН не е намерен на адреса, след което е залепено уведомление на 07. 08. 2023 г. В протокол на ЧСИ е удостоверено, че на 22. 08. 2023 г. е изтекъл двуседмичния срок от залепване на уведомлението за получаване на книжата, в който адресатът не се е явил, за да ги получи.