Решение № 1876 от 19.07.2019, Районен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е

№ 1876 19.07.2019 г. град

Бургас

В ИМЕТО НА НАРОДА

Бургаският районен съд, Гражданско отделение, XLIV-ти граждански състав, на осемнадесети юни две хиляди и деветнадесета година в открито съдебно заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Сияна ДИМИТРОВА

Секретар – Марина Д. като разгледа докладваното от съдията Сияна Димитрова гражданско дело № 6274 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е за съдебна делба и в първата фаза - по допускане на делбата.

Образувано е по искова молба вх. № 35566/28.08.2018 г., уточнена с молба вх. № 38163/19.09.2018 г. от „ЧЕРНОМОРСКИ БРЯГ“ ЕАД, ЕИК *********, чрез адвокат Е.М. от БАК, със съдебен адрес: *** № 26, представлявана от кмета – Д. Н.Н., с която се иска допускане до делба на съсобствените между страните недвижими имоти, всички с административен адрес: гр. Бургас, ул. „***“, при посочените квоти за съделителите, а именно:

1/ ИМОТ с ид. № ***450 по

КК на гр. Бургас, с площ от 6961 кв.м., с предназначение: урбанизирана територия, с начин на трайно ползване: за друг поземлен имот за движение и транспорт, при съседи: ***461, ***454, ***496, ***459, ***499, ***458, ***457, ***498, ***507, ***506, ***538, ***552, ***551, ***568, ***446, ***567, ***445, ***444,

***442, ***553, ***447, ***483, ***449, ***451, ***452; при следните квоти:

6245/6961 кв.м. ид.части за „ЧЕРНОМОРСКИ БРЯГ“ ЕАД и 716/6961 кв.м. ид.части за Община Бургас;

2/ ИМОТ с ид. № ***568 по КК на гр. Бургас, с площ от 488 кв.м., с предназначение: урбанизирана територия, с начин на трайно ползване: за друг обществен имот - комплекс, при съседи: ***450, ***551, ***496, ***567; при следните квоти: 108/448 кв.м. ид.части за „ЧЕРНОМОРСКИ БРЯГ“ ЕАД и 380/448 кв.м. ид.части за Община Бургас;

3/ ИМОТ с ид. № ***567 по

КК на гр. Бургас, с площ от 1610 кв.м., с предназначение: урбанизирана територия, с начин на трайно ползване: за обект комплекс за здравеопазване, при съседи: ***442, ***450, ***496, ***568, ***439, ***443; при следните квоти: 391/1610 кв.м. ид.части за „ЧЕРНОМОРСКИ БРЯГ“ ЕАД и 1219/1610 кв.м. ид.части за Община Бургас.

В исковата молба се твърди, че ищцовото дружество придобило по договор за покупко-продажба от 10.05.1995 г., вписан на 12.05.1995 г. в нотариалната служба на РС – Бургас, и по реда на ЗППДОП /отм./, обособена част от преобразуваното дружество-праводател „***“ ЕООД гр. Айтос, с едноличен собственик на капитала – Българската държава, представляваща терен с площ от 50 дка., находящ се в гр. Бургас, ***– Юг, обособен като парцел *, кв. *, кв. „***“, гр. Бургас. Статутът, границите и предназначението на придобития от ищеца имот били няколкократно изменяни във времето от страна на ответната община по реда на ЗТСУ /отм./ и ППЗТСУ/отм./, като ищецът се разпоредил с части от имота в полза на трети лица. Останалата част от имота била обособена в няколко имота, три от които – в съсобственост с Община Бургас и предмет на настоящото производство. Съсобствените имоти били обект на няколко регулационни и устройствени планове, като последно, с извършено кадастрално заснемане през 2009 г., били отразени по КК на гр. Бургас с посочените идентификатори. В този си вид имотите били обособени и по действащ ПУП-ПРЗ, одобрен със заповед № 1666/08.07.2015 г. на директора на дирекция „Строителство“ при Община Бургас, допълнена и поправена с решение по чл. 62, ал. 2 от АПК № 2010/14.08.2015 г. на Община Бургас. Като основание за възникване на съсобствеността се посочва урегулирането на имотите, като в обхвата на новообразуваните имоти били включени собствени на общината съседни части от имоти. Сочи се, че са правени многократни опити за извънсъдебно ликвидиране на съсобствеността по отношение на процесните имоти, като общината, в рамките на административни производства и в изявления до ищеца била признала правата на собственост на ищеца и техния обем. Ищецът обосновава правен интерес от настоящото производство, предвид нежеланието на ответната община да ликвидира съсобствеността извънсъдебно.

В предоставения срок по чл.

131 от ГПК е постъпил писмен отговор вх. № 45966/08.11.2018 г. от Община Бургас, чрез Силвия Полихронова Божинова – юрисконсулт по щата на общинската администрация, с който изцяло се оспорва предявения иск като неоснователен.

Оспорват се изцяло заявените от ищеца права по отношение на процесните имоти, като се твърди, че същите съставляват еднолична собственост на Община Бургас.

Излагат се фактически твърдения, че имотът, предмет на легитимиращата ищеца приватизационна сделка от 10.05.1995 г., е преминал в собственост на общината в предходен момент, по силата на заповед № Б-08-00-0012/21.01.1993 г. на Министъра на финансите и на основание § 7 от ЗМСМА /ред. ДВ бр. 17.09.1991 г./, във връзка с 111-то Разпореждане на МС от 02.12.1992 г., като бил актуван с АОС № 1/02.02.1993 г. Излагат се подробни съображения за законосъобразното преминаване на собствеността по отношение на терен с площ от 50 дка., находящ се в гр. Бургас, ***– Юг, обособен като парцел I, кв. 5, кв. „***“, гр. Бургас, част от който се твърди да са процесните имоти, от Държавата към Община Бургас, по силата на сочения законов параграф, при категоризиране на имота като „обект на общинската инфраструктура“. Оспорват се твърденията на ищеца, описаният имот от 5 дка да е бил включен във фонда на завода за ***, респективно да е бил предмет на приватизация като част от уставния капитал на „***“ ООД гр. Айтос.

Позовавайки се на еднолично право на собственост по отношение на процесните имоти, възникнало по силата на закона - § 7 от ЗМСМА /ред. ДВ бр. 17.09.1991 г./ във вр. с Наредба за държавните имоти /отм./, Община Бургас, моли, предявеният иск за делба да бъде отхвърлен като неоснователен.

В съдебно заседание, ищцовото дружество, чрез упълномощен представител, поддържа иска за делба и моли за уважаването му при заявените квоти в съсобствеността за съделителите.

Прави възражение за отсъствие на предпоставките на пар. 7, ал. 1 от ЗМСМА и нищожност на легитимиращия ответника акт за общинска собственост. Позовава се на изтекла продобивна давност по отношение за заявената съсобственост с ответника.

Ответната община, чрез процесуален представител, поддържа депозирания отговор на исковата молба и моли за отхвърляне на иска за делба по изложените в него съображения.

Бургаският районен съд, като взе предвид направените искания и доводи, обсъди поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото доказателства и след като съобрази закона, приема за установено следното:

Предявеният иск е за делба, с правно основание чл. 341 и сл. от ГПК, вр. чл. 34 от Закона за собствеността ЗС/.

Предмет на настоящото производство съгласно чл. 344, ал. 1 от ГПК е да се определи между кои лица, за кои имоти и при какви квоти за всеки съсобственик следва да се допусне делбата.

Между страните не се спори, а и от изготвената по делото съдебна експертиза се установява, че процесните делбени недвижими имоти попадат в границите на терен с площ от 50 дка – общински имот с административен адрес в гр. Бургас, район ***, ул. „***“, който видно от представен от ищеца и неоспорен от ответника акт № ***/10.08.1991 г. за държавна собственост на недвижими имоти на Общински народен съвет /ОНС/ – гр. Бургас /л. 11 от делото/ е бил безвъзмездно предоставен за оперативно управление на държавната организация Завод за *** „***“ гр. Айтос, ведно с изградена през 1988 г. административна сграда с площ от 1425 кв.м., съгласно протокол № 6/26.07.1986 г. на ОНС – гр. Бургас.

Съгласно договор за покупко-продажба на недвижим имот /обособена част от предприятие – земя и незавършено строителство/ от 10.05.1995 г. /л. 9-10 от делото/, се установява, че продавачът „***“ ЕООД – гр. Айтос, чрез упълномощен представител на Министерство на промишлеността, е продал, въз основа на открита процедура по приватизация, на купувача „Черноморски бряг“ АД, обособена част от имуществото си, а именно: терен с площ от 50 дка, находящ се в гр. Бургас, Южна *** зона, съставляващ парцел 1 /кв. „***“/ по плана на *** зона, гр. Бургас, ведно с намиращите се в него обекти /сгради/ - незавършено строителство за сумата от 26 677 000 лева.

По делото е представен правен анализ за състоянието на „***“ ЕООД гр. Айтос към 1994 г., който съдът не кредитира при формиране на крайния си съдебен извод, с оглед на факта, че същият не съставлява годно доказателство по смисъла на ГПК, а съдържа единствено субективни оценки за наличието или отсъствието на факти с правно значение, предмет на доказване и преценка в настоящото производство.

Ищецът ангажира писмени доказателства за регулационния статут на процесните имоти – заповед № 165/16.02.1998 г. на кмета на община Бургас, заповед № 1054/03.11.2000 г. на зам.кмет на община Бургас, заповед № 1666/08.07.2015 г. на директора на дирекция „Строителство“ при Община Бургас, скица № 15-38293/31.01.2017 г. на ПИ с ид. ***450 на СГКК – Бургас, скица-проект № 15-38432/27.01.2016 г. за изменение на КККР на гр.

Бургас, скица № 15-38298/31.01.2017 г. на ПИ с ид. ***568 на СГКК – Бургас, скица № 15-38297/31.01.2017 г. на ПИ с ид. ***567 на СГКК – Бургас, заповед № 18-97-06.01.2016 г. на началника на СГКК гр. Бургас, удостоверение изх. № 94-Ж-163/01.07.2010 г. за идентичност на имот на гл.експерт АС при ТД „Възраждане“ на Община Бургас, удостоверение изх. № ТСУ-70-Ч-06/13.08.2001 г. за идентичност на имот на гл.инженер Община Бургас, удостоверение изх. № 94-Г-446/12.07.2006 г. за идентичност на имот на гл.експерт АС при ТД „Възраждане“ на Община Бургас /л. 32-35 от делото/.

Съдът е приел за сведение представени от ищеца становища на общинската администрация, както и провеждана между страните кореспонденция във връзка с процесните имоти.

Видно от представен от ответника и неоспорен от ищеца заверен препис от акт № ***/10.08.1991 г. за държавна собственост на недвижими имоти на ОНС – гр. Бургас, в графа № 31 от същия „Допълнителни данни и промени“ се съдържа отбелязване на съставителя, че актувания имот, ведно с изградената в него административна сграда са отписани от актовите книги за държавна собственост и актувани като общинска собственост с акт № 1/02.02.1993 г. и на основание заповед Б-08-00-112/21.05.1993 г. на Министъра на финансите и по силата на пар. 7 от ЗМСМА във вр. със 111-то разпореждане на МС от 02.11.1992 г.

Във връзка с възражението си за отсъствие на съсобственост, ответната община ангажира акт за общинска собственост № 1/02.02.1993 г., в който като основание за възникаване на собствеността за Община Бургас по отношение на терен с площ от 50 дка и с административен адрес в гр. Бургас, район ***, ул. „***“, ведно с изградена през 1988 г. административна сграда с площ от 1425 кв.м. са посочени заповед Б-08-00-112/21.05.1993 г. на Министъра на финансите, пар. 7 от ЗМСМА /д.в. бр.

77/91 г./ и РМС 111/02.11.1992 г. В графа № 31 от същия „Допълнителни данни и промени“ се съдържа отбелязване, че съгласно заповед № 786/22.04.1995 г. на кмета на общината част от актувания имот е включена в терен от 74,6 дка, отреден за КОО.

Съдът е приел като доказателства по делото и представени от ответника заповед № 786/22.04.1994 г. на кмета на община Бургас и препис-извлечение от протоколно решение № 10/23.02.1994 г. на ЕС при Община Бургас /л. 78, л. 126 от делото/; АОС № 3454/02.10.2002 г. на кмета на Община Бургас, ведно със скица /л. 128 от делото/; писмо изх. № 2451/03.12.1993 г. за предоставяне на актуваните терен и сграда за стопанисване на ИМ „Общински имоти“ /л. 79 от делото/; протокол за предаване и приемане на общински нежилищен недвижим имот за управление и стопанисване от 20.12.1993 г., съставен относно актуваните терен и сграда между „Държавни имоти“ и ИМ „Общински имоти“ /л. 80 от делото/; писмо изх. № Б-08-00-0012/25.01.1993 г. на Министерство на финансите и заповед № Б-08-00-0012/21.01.1993 г. на Министъра на финансите /л. 81-82 от делото/.

За сведение по делото, съдът е приел кореспонденция на кмета на ответната община с Министерство на финансите на РБ, както и с „***“ ООД; двустранен протокол от 30.11.1992 г. между Община Бургас и Завод за резитори – гр. Айтос за установяване, че предоставените за оперативно управление земя и сграда не са включени в уставния капитал на предприятието. По делото е представена и строителна документация във връзка с издадено на завод Братя *** разрешително за строеж от 1988 г., която съдът не намира за относима към предмета на делото, предвид което и не следва да обсъжда при формиране на съдебния извод.