Решение № 188 от 12.04.2026, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 188 гр. ВЕ.ко Търново, 12.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕ.КО ТЪРНОВО в публично заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Станислав Стефански при участието на секретаря Албена П. Шишманова като разгледа докладваното от Станислав Стефански Гражданско дело № 20244100100960 по описа за 2024 година за да се произнесе, съдът взе предвид следното:

Предмет на производството са предявени от Л. Г. М., ЕГН:

**********, гр. С., ж.к. „***“, № *** против Прокуратурата на Република България обективно съединени осъдителни искове, с правно основание чл.4, вр. с чл.2, ал.1, т.1, предл.1, т.3, предл.1 от ЗОДОВ, за сумата 100 000,00лв.

- обезщетение за неимуществени вреди, заедно със законните последици, считано от 07.02.2023 година.

Посочено е в исковата молба, че към дата 06.08.2014г. ищецът Л. Г.

М. е работел като *** в Р. д. „***“ - ***. Същият ден бил на работа в сградата на Д., находяща се на ул. „***“, № ***, гр. ***, когато около 10:00 часа нахлула група, служители на ДАНС - В. Т. и С.. Влезли в служебното помещение, което ползвал ищецът и му връчили заповед с посочен номер и дата за задържането му. В нея било посочено за съществуващи данни, че е извършил престъпление по чл.321 от НК. След което служителите на ДАНС поетапно осъществили претърсване и изземване на служебният автомобил ползван и управляван от ищеца. Поканили го да предаде намиращите се в 1 него пари и електронни устройства, извършили претърсване и изземване в служебното помещение, след което извършили и личен обиск. Описано е, че всичко това е било извършено на работното място на ищеца пред свидететели - неговите колеги, включително и граждани, които се намирали по това време в сградата на Д.. Отбелязва се след това, че ищецът бил откаран от оперативни служители до жилището му в гр. *** на ул. „***“, № ***, където също били извършени претърсване и изземване. И тук съседи, приятели, познати пряко възприели оперативно-издирвателните мероприятия. Всичко това било продължило през целия ден, след което ищецът бил приведен за временно задържане в РУ Г. О. и там прекарал нощта. На другия ден ищецът посочва, че бил заведен в ДАНС В. Т. и привлечен като обвиняем по ДП № ВТ – ДП – ***/2014г. по описа на ДАНС-Н21 В. Т., за това, че за периода от м. април 2014г. до м. август 2014г. на територията на област В. Т., заедно със С. И. М. и В. М. Х. участвали в ръководена от П. М. П. организирана престъпна група – структурирано и трайно сдружение на три или повече лица с цел да извършват съгласувано в страната и чужбина престъпление, като групата е създадена с користна цел и с цел да извършва престъпления по чл.302, т.2, във вр. чл.301, ал.1 от НК, за които по Закон се предвижда наказание лишаване от свобода за повече от три години, като в групата участва като длъжностно лице – служител в *** – В. Т. Посочва се, че след привличането, на ищеца му била извършена и криминалистична регистрация, след което М. бил задържан в срок до 72 часа, с постановление на съответния прокурор и отправено искане до Специализирания наказателен съд за вземане по отношение на него мярка за неотклонение „Задържане под стража“. Била му наложена мярка за неотклонение „Парична гаранция“ в размер на 5 000,00лв. Чрез приятели бил събрал сумата, за да плати гаранцията. На 17.07.2015г. ищецът посочва, че бил призован отново да се яви в Специализираната прокуратура в гр.

София и привлечен като обвиняем по ДП № ВТ-ДП-***/2014г. по описа на ДАНС-Н-21 - В. Т. с окончателни обвинения, описани подробно в исковата молба и как след това бил внесен от наблюдаващия прокурор обвинителен акт, а от Специализираният наказателен съд образувано НОХД № 990/2015г. по описа на Специализиран наказателен съд. Понеже имало допуснати нарушения на процесуалните правила, с разпореждане съдът прекратил съдебното производство и го върнал на Специализираната 2 прокуратура. Отново бил внесен според исковата молба обвинителен акт и образувано под нов номер НОХД № 1497/2015г. по описа на СНС и по него вече според исковата молба били проведени десетки съдебни заседания средно около 10 заседания годишно и това в продължение на почти девет години и чак тогава Специализираният съд се е произнесъл с присъда, с която бил признат за невиновен в обвинението, което му било предявено и повдигнато по Обвинителния акт, въз основа на който било образувано НОХД. Подчертава се, че тази постановена присъда не е обжалвана и протестирана, и е влязла в сила на 23.02.2023г. Обаче задържането и обвиняването му било широко отразено в медийното пространство. Било основна тема, която се коментирала повсеместно. Имало и публични изявления на държавни органи, а именно на Прокуратурата и ДАНС в смисъл, че ищецът Л. Г. М. бил доказан престъпник и участвал в организирана престъпна група за получаване на подкупи и така според исковата молба се очертал в обществото неговият образ. Още веднъж се подчертава, че ищецът бил оправдан, но името му останало свързано с тази престъпна група, създадена с користна цел. Описано е, че в резултат на това неоснователното обвиняване спрямо ищеца, върху личният му живот се получили множество отражения, включително и в професионалната му сфера. Така му били нанесени множество вреди, засягащи лична му чест и достойнство. Описани са свидетелите, които пряко са видели всичко, включително проведените срещу него процесуално-следствени действия.

Твърди се в исковата молба, че ищецът изпитвал и силен страх. И тъй като знаел, че не е извършил престъпление, се изпълнил с недоверие към ораните на реда. Отделно описва какво изживял и прекарал във времето, когато бил задържан под стража. Подчертава се, че всичко това било несправедливо.

Освен всичко, бил оставен и без приходи. Не можел да си издържа семейството. Живеели с приходите от труда на жената, с която живеел в условията на фактическо съжителство. Освен всичко останало, трябвало да заплаща и за адвокатската защита в досъдебното и съдебното производство, а тези средства не били никак малко, имайки предвид, че съдебната фаза продължила осем години с приблизително около 10 съдебни заседания годишно. Описано е как си е търсил работа за множество позиции, неуспешно. Акцентира се, че се чувствал защитен само у тях. Освен това, се посочва, че в семейството му започнали да възникват семейни 3 скандали, които ставали все по-бурни и чести. Всичко това довело и до окончателна раздяла със съпругата му. Описани се още неща, които е изживял. Според исковата молба в общественото пространство все още личността на ищеца се свързвала с това, че е престъпник, тъй като така бил описан от медиите и органите на Прокуратурата и ДАНС. Моли съда, да осъди Прокуратурата на Република България, да му заплати сумата от 100 000,00лв. /сто хиляди лева/, представляваща обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди от задържането му, обвиняването му и воденето срещу него на наказателно производство, в периода от 06.08.2014г. до 07.02.2023г. за извършване на престъпление по чл.321, ал.3, пр.2 и пр.4, т.2, във връзка с ал.2 НК, ведно със законната лихва, считано от 07.02.2023г. до окончателното заплащане на сумата.

Претендират се и разноски.

В законоустановения срок е депозиран отговор на исковата молба от Прокуратурата на Република България чрез Окръжна прокуратура – В. Т.

Заявява се, че искът е допустим, но изцяло неоснователен и недоказан.

Затова се оспорва изцяло. Изложени са съображения защо се оспорва. В съдебно заседание представителят на Прокуратурата поддържа оспорването.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и представените по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

С оглед на изложеното съдът приема, че е сезиран с обективно съединени осъдителни искове, с правно основание чл.4, вр. с чл.2, ал.1, т.1, предл.1, т.3, предл.1 от ЗОДОВ, за сумата 100 000,00лв. - обезщетение за неимуществени вреди, заедно със законните последици, считано от 07.02.2023 година.

По делото се установяват следните факти:

Към 06.08.2014 година ищецът Л. Г. М. е работел като ***в РД „***“ гр. В.

Т. На този ден М. бил на работа в сградата на Д., находяща се на ул. „***“, № ***, гр. В. Т., когато около 10:00 часа пристигнала група служитЕ. на ДАНС - В. Т. и С. Влезли в служебното помещение, което ползвал ищецът и му връчили заповед с посочен номер и дата за задържането му. В нея било посочено за съществуващи данни, че е извършил престъпление по чл.321 от 4

НК. След което служителите на ДАНС поетапно осъществили претърсване и изземване на служебният автомобил ползван и управляван от ищеца.

Поканили го да предаде намиращите се в него пари и електронни устройства, извършили претърсване и изземване в служебното помещение, след което извършили и личен обиск. Това е било извършено на работното място на ищеца и пред свидетели - неговите колеги, включително и граждани, които се намирали по това време в сградата на Д. След това ищецът бил откаран от оперативни служители до жилището му в гр. В. Т. на ул. „***“, № ***, където също били извършени претърсване и изземване. И тук съседи, и други познати пряко възприели оперативно-издирвателните мероприятия. След това ищецът бил приведен за временно задържане в РУ Г.

О. и там прекарал нощта. На другия ден ищецът бил заведен в ДАНС В. Т. и привлечен като обвиняем по ДП № ВТ – ДП – ***/2014г. по описа на ДАНС-Н21 В. Т., за това, че за периода от м. април 2014г. до м. август 2014г. на територията на област В. Т., заедно със С. И. М. и В. М. Х. участвали в ръководена от П. М. П. организирана престъпна група – структурирано и трайно сдружение на три или повече лица с цел да извършват съгласувано в страната и чужбина престъпление, като групата е създадена с користна цел и с цел да извършва престъпления по чл.302, т.2, във вр. чл.301, ал.1 от НК, за които по Закон се предвижда наказание лишаване от свобода за повече от три години, като в групата участва като длъжностно лице – служител в *** – В. Т. След привличането, на ищеца му била извършена и криминалистична регистрация, след което М. бил задържан в срок до 72 часа, с постановление на съответния прокурор и отправено искане до Специализирания наказателен съд за вземане по отношение на него мярка за неотклонение „Задържане под стража“. Била му наложена мярка за неотклонение „Парична гаранция“ в размер на 5 000,00лв. Чрез приятели събрал сумата, за да плати гаранцията. На 17.07.2015г. ищецът бил призован отново да се яви в Специализираната прокуратура в гр. София и привлечен като обвиняем по ДП № ВТ-ДП-***/2014г. по описа на ДАНС-Н-21 - В. Т. с окончателни обвинения. След това бил внесен от наблюдаващия прокурор обвинителен акт, а от Специализираният наказателен съд образувано НОХД № 990/2015г. по описа на Специализиран наказателен съд.

Понеже имало допуснати нарушения на процесуалните правила, с разпореждане съдът прекратил съдебното производство и го върнал на 5

Специализираната прокуратура. Отново бил внесен обвинителен акт и образувано под нов номер НОХД № 1497/2015г. по описа на СНС и по него вече били проведени десетки съдебни заседания - средно около 10 заседания годишно и това в продължение на почти девет години и чак тогава Специализираният съд се е произнесъл с присъда, с която ищецът бил признат за невиновен в обвинението, което му било предявено и повдигнато по Обвинителния акт, въз основа на който било образувано НОХД. Тази постановена присъда не е обжалвана и протестирана, и е влязла в сила на 23.02.2023г.

По делото са разпитани двама свидетЕ., от които се установяват следните факти:

Свидетелят В. М. Х. – също **** в *** , колега на ищеца – описва задържането на ищеца и връчването на заповедите, и обвиненията.

М. Т. М. - бивша съпруга на ищеца.

От разпита на свидетелите се установява, че наказателното преследване се е отразило на ищеца. Воденото срещу ищеца наказателно производство предизвикало негативни последици върху личния му живот. Л.

Г. М. бил с накърнено чувството за лична чест и достойнство. Отразило се физически, психически и емоционално.

При така установените обстоятелства, съдът приема следното от правна страна: