Решение № 167 от 05.07.2024, Окръжен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 167 гр. Кюстендил, 05.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Росица Б. Савова

Членове:

Татяна Хр. Костадинова

Елисавета Г. Деянчева при участието на секретаря Мая Др. Стойнева като разгледа докладваното от Елисавета Г. Деянчева Въззивно гражданско дело № 20241500500195 по описа за 2024 година

Производството е по реда на Глава Двадесета „Въззивно обжалване“, чл.258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по Въззивна жалба вх. № 2297/27.02.2024 г. от Й. Г. Б. с ЕГН **********, с адрес: гр. *****************, чрез пълномощника му адв. И. А., с адрес за връчване: гр. ***************, и Въззивна жалба вх. № 2675/07.03.2024 г. от М. З.

Д., с ЕГН ********** от гр. Дупница, чрез процесуалния й представител по пълномощие адв. А. Р. от АК – гр. ********************************, насочени против Решение № 66 от 12.02.2024 г., постановено по гр.д. № 1319 по описа на Районен съд – Дупница за 2023 г.

Въззивникът Й. Г. Б. атакува първоинстанционното решение в отхвърлителната му част, както и в частта за разноските. Излага становище, че съдът е възприел и обсъдил незадълбочено фактите и обстоятелствата относно възникване на процесното увреждане. Изтъква, че описанието на получената травма в мотивите на съдебния акт е некоректно и несъответстващо с нейната тежест и сложност, по начина по който е установено от приетата съдебно медицинска експертиза и разясненията на вещото лице в с.з. Не било взето предвид обстоятелството, че ищецът загубил голямо количество кръв, с оглед това, че мястото на нанесената травма – лицето, било богато кръвоснабдено, като кръвотечението продължило до окончателно зашиване на раната.

Счита за доказани по вид и интензитет чрез събраните по делото доказателства всички претърпени от него негативни преживявания, чиято тежест останала недооценена от районния съд, който присъдил обезщетение в силно занижен размер.

При развитите доводи иска да бъде отменено първоинстанционното решение в обжалваната му част и постановено ново, с което предявеният иск бъде уважен в 1 пълния претендиран размер, респ. решението бъде изменено и в частта за разноските, които е осъден да заплати съобразно уважения от въззивния съд размер. Не ангажира доказателствени искания.

В срока по чл. 263 от ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна М. З. Д..

Депозирана е своевременно и въззивната жалба от М. Д., която е насочена против осъдителната част на първоинстанционното решение, досежно присъденото обезщетение и разноски в полза на ищеца, като релевира доводи за неговата неправилност и незаконосъобразност.

Изразява се несъгласие с мотивите на съда, който приел, че ответницата е проявила бездействие и връзването на кучето на разстояние от пейката не било достатъчно, за да се приеме, че е взела всички предпазни мерки, както и че нейно задължение било да заеме мястото в най-голяма близост до кучето, за да е в състояние да контролира поведението му.

Неправилно били ценени и приетите по делото обяснения и свидетелски показания по воденото досъдебно производство. Аргументира се, че отговорността за случилото се е на самия ищец, който на свой риск, неправомерно се е опитал да общува с животно, което не познава (визирайки обстоятелството, че той се е опитал да нахрани кучето със салам). Твърди, че на процесната дата, ищецът е бил в нетрезво състояние и сам е предизвикал кучето, причинило му нараняванията, описани в исковата молба. Подчертава, че то било социализирано и за него се полагали необходимите грижи, а приложимата общинска наредба не предвиждала поставянето на намордник, респ. липсата на такъв не можело да се вмени във вина на ответницата, доколкото тя взела всички необходими мерки да обезопаси животното като го завързала на разстояние, така че да няма досег до намиращите се около масата хора.

Позовава се на съдебно-медицинската експертиза и разясненията на вещото лице и твърди, че нараняванията на ищеца не били толкова тежки, а оздравяването протекло много добре и без сериозни и фрапиращи белези. Допълва, че от изготвената съдебно-психиатрична експертиза не се установило сериозно въздействие върху психическото състояние на ищеца в следствие на инцидента.

Счита присъдения от районния съд размер на обезщетение за прекомерно завишен и несъответен със съдебната практика по сходни казуси, като прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца в размер на 80-90%.

По изложените съображения заявява искане за отмяна на решението в обжалваната му част и отхвърляне изцяло на предявения иск; алтернативно, за изменението му с приемане наличие на съпричиняване от страна на ищеца в размер 80 % и намаляване на присъдения размер на обезщетение.

В законоустановения срок по чл. 263 от ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемия Й. Г. Б..

В съдебно заседание въззивната жалба на Й. Г. Б. се поддържа от пълномощника му.

При извършване на контрол за законосъобразност и правилност на първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните доказателства пред първата и пред настоящата инстанция, намира, следното от фактическа страна:

2

Първостепенният съд е бил сезиран с искова молба от Й. Г. Б., ЕГН ********** с адрес: гр. ****************, чрез адвокат И. А., със служебен адрес: гр.

*********************, срещу М. З. Д., ЕГН **********, с адрес: гр.

****************. С нея е бил предявен иск с правно основание чл.50 ЗЗД.

Поддържано е било, че страните живеят на една и съща улица. От около година ответницата отглеждала голямо куче, порода „****“. На 21.05.2023 г. около 19, 30 ч. ищецът излязъл пред сградата, в която живее, за да се почерпи със съседа си Д.В..

Поради това взел със себе си и парче салам. На пейката пред сградата седели майката на ищеца, ответницата и Д.В.. Ответницата вързала повода на кучето за колчето на лозница на около два метра от пейката. По време на разговора ищецът се навел да оправи крачола на анцуга си и в този момент кучето скочило и захапало долната лява половина на лицето му. Той усетил ужасна болка в областта на долната челюст и костите на лицето. Кучето разкъсало цялата долна лява половина на лицето му.

В Центъра за спешна медицинска помощ била направена първоначална обработка на раната и бил насочен към хирург за операция и лечение, при което бузата била зашита, била направена превръзка и били предписани болкоуспокояващи инжекции, гентамицин и антибиотик. Ищецът отказал хоспитализация, тъй като на другия ден бил абитуриентският бал на дъщеря му и влизането му в болница щяло да провали празника й.

През следващите дни бил на домашно лечение и ходел през ден на превръзка, като на 26.05. и на 29.05. му били свалени над 30 бр. конци, разположени от вътрешната и външната страна на бузата.

При извършения медицински преглед било установено обективно: „Рана от ухапване в областта на долната устна вляво с разкъсване на букалната лигавица и надлежащата кожа с неправилна форма, кървяща умерено с размер около 5,0 - 6,0 см.

Раната е сутурирана на два етажа. Рана от ухапване в областта на лява буза с размер около 2,5 см. с размачкани ръбове, кървяща умерено. Същата се сутурира. Оток на околните тъкани с подлежащи кръвонасядания.“

В следствие на претърпяното увреждане през следващите дни на възстановяване, както и към настоящия момент, ищецът изпитвал силна болка в самата рана и масивно главоболие, като болката слизала и по лявата страна на шията.

Нарушено било кръвоснабдяването на лицето му и то променяло цвета си като ставало силно бледо, а след това червено до наситено лилаво. Не можел да се храни нормално и трябвало да поема със сламка храната си за период от една седмица. Не можел да се мие, да се бръсне, да докосва лицето си и да спи нормално. Бил нарушен целият му ритъм на живот и не можел да работи или да излиза навън, заради ужасния белег върху лицето, който щял да остане до края на живота му. Цялата повърхност на лявата буза от окото до линията на челюстта била изтръпнала и безчувствена. Изпитал неописуем ужас при нападението, както и при вида на раната. Чувствал се обезобразен и с неприемлив външен вид. Усещал погледите на хората, когато говорели с него и как вниманието им било приковано върху белезите. Налагало се и да отговаря на въпроси за това какво се е случило и да приема всякакви съчувствени коментари, от които се чувствал още по-зле.

След случая се наложило да потърси и психиатрична помощ, като му била поставена диагноза „смесено тревожно - депресивно разстройство“ и било предписано лечение, както и редовни посещения и последващи консултативни прегледи.

Искането е да бъде осъдена ответницата да заплати на ищеца сумата 24 900 3 лева, представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди - болки и страдания, от ухапването от нейното куче, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането до окончателно изплащане на дължимата сума.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответницата, която оспорва иска и смята, че той е неоснователен. Сочи, че при описания в исковата молба инцидент кучето й било вързано на къс повод на около три метра от пейката.

Ищецът дошъл на пейката във видимо нетрезво състояние и заявил, че иска да даде на кучето салам. Ответницата възразила, но той отишъл при кучето, което лежало, навел се над него и му подал парче салам, набодено на нож. Кучето се почувствало застрашено и го захапало. Поради това ищецът е провокирал защитната реакция на кучето, а ответницата била взела всички необходими мерки за безопасност и не следвало да отговаря за причинените вреди.

При евентуалност счита, че ищецът е допринесъл за вредите с поведението си.

Оспорва твърденията за тежките последици от ухапването.

В хода на производството не е било спорно, че ответницата притежава куче от порода ****.

Не е било спорно това, че на процесната дата - 21.05.2023 г., ищецът бил ухапан в областта на лицето именно от домашното й куче.

За установяване на твърденията си, че е пострадал от ухапванията на куче, ищецът е представил Съдебномедицинско удостоверение № 795/22.05.2023 г. въз основа на извършения му от съдебен медицински преглед и освидетелстване.

Заключението е, че е установена обективно: „Рана от ухапване в областта на долната устна вляво с разкъсване на букалната лигавица и надлежащата кожа с неправилна форма, кървяща умерено с размер около 5,0 - 6,0 см. Раната е сутурирана на два етажа.

Рана от ухапване в областта на лява буза с размер около 2,5 см. с размачкани ръбове, кървяща умерено. Същата се сутурира. Оток на околните тъкани с подлежащи кръвонасядания.“

Приобщените медицински документи на л.7-16 от делото също сочат на установена рана от ухапване в областта на долната устна – в ляво, с разкъсване на букалната лигавица .

Образувано било ДП № 2345/2023 г., за извършено престъпление по чл. 325в, ал.

1 от НК.

По делото е прието заключение по допусната съдебно-психиатрична експертиза, което изяснява, че за ищеца е било налице „Смесено тревожно депресивно разстройство в следствие на разстройство на адаптацията“ и „Остра стресова реакция“ – реактивни състояния, породени от стресогенен фактор, изразяващо се в невродегенеративни, дистонни прояви, промяна в настроението с водеща тревожно депресивна симптоматика, но не са установени данни за „Постравматично стресово разстройство“, като след м. юни 2023 г. няма данни и за задълбочено психиатрично лечение.

Прието е и заключение до допуснатата съдебно-медицинска експертиза, в което вещото лице д-р П. приема, че възстановителният период в случая е около 20-30 дни, а усложнения не са установени, като получените цикатрикси не били груби и не водели до анатомични промени.

Събрани са и гласни доказателствени средства чрез разпита на свидетелите П.Д., Е. Б.а, Д.В. и А.А..

4

При тези установени обстоятелства с обжалвания първоинстанционен акт Дупнишкият районен съд е осъдил М. З. Д. да заплати на Й. Г. Б. обезщетение в размер на 6000 лв. за причинените му неимуществени вреди на 21.05.2023 г. - болки и страдания от ухапването от нейното куче, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането - 21.05.2023 г., до окончателното изплащане на дължимата сума, като за разликата над уважения размер до претендирания от 24 900 лева е отхвърлил иска, като неоснователен. Разпределил е и отговорността за разноски като е осъдил М. З. Д. да заплати на Й. Г. Б. разноски по делото съразмерно с уважената част от иска на обща стойност 863 лв., а Й. Г. Б. да заплати на М. З. Д. разноски по делото съразмерно с отхвърлената част от иска в размер на 2007 лв.