Решение № 73 от 22.04.2024, Апелативен съд - Пловдив
- Съд
- Апелативен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно гражданско дело 447/2023
- Вид
- Решение № 73
- Подписан
- 22.04.2024
- В сила
- 09.07.2025
- Състав
- Галина Грозева Арнаудова, Румяна Иванова Панайотова-Станчева, Мария Петрова Петрова
Цитирани разпоредби
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 73 гр. Пловдив, 22.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Галина Гр. Арнаудова
Членове:
Мария П. Петрова
Румяна Ив. Панайотова-Станчева при участието на секретаря Стефка Огн. Тошева като разгледа докладваното от Румяна Ив. Панайотова-Станчева Въззивно гражданско дело № 20235000500447 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Производството е въззивно ,образувано по въззивна жалба вх. № 18845/12.07.2023г. от М. А. С. против решение № 634/12.05.2023 г.
,постановено по гр.д. № 2491/ 2021г. по описа на ОС – Пловдив , с което са отхвърлени предявени от него против Д. М. К. , С. С. В. и Д. Г. В. главен иск за прогласяване нищожността на договор ,обективиран в нотариален акт за учредяване на право на ползване и покупко продажба на недвижим имот,подробно описан в решението ,поради противоречие със закона ,както и евентуално съединените искове за прогласяване нищожността на този договор поради заобикаляне на закона и поради невъзможен предмет .
Решението е обжалвано и по отношение отхвърляне на обективно кумулативно съединената искова претенция от жалбоподателя М. С. против Д. К. и С. В. с правно основание чл.109 от ЗС. .
Излагат се подробни съображения за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното решение и се заявява искане същото да бъде отменено и предявените от С. искове да бъдат уважени като се претендира присъждане на разноски за двете инстанции.
От въззиваемите Д. М. К. , С. С. В. и Д. Г. В. са постъпили отговори , с които се оспорва въззивната жалба ,излагат се съображения относно правилността на обжалваното решение и се заявява искане същото да бъде 1 потвърдено.Претендират прсъждане на разноски
Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Въззивната жалба е допустима ,постъпила е в срок,изхожда от легитимирана страна ,имаща интерес от обжалване и е против подлежащ на въззивно обжалване акт .
Предмет на въззивно разглеждане са предявените от М. А. С. против Д.
М. К., С. С. В. и против Д. Г. В. /в качеството на наследник на С. Г. Б. /, искове за прогласяване нищожността на договора, обективиран в нотариален акт за учредяване на право на ползване и покупко-продажба на недвижим имот № ***, том *, рег. № ****, д. № ***/******г., по общия регистър на нотариус Н. Х.-С., с рег. № *** на НК и район на действие РС-Пловдив, вписан в СВ - Пловдив към АВ под Акт №******, дв.вх. № 17765/14.06.2016г., по силата на който С. Г. Б., е продала на Д. М. К., процесния недвижим имот, представляващ СОС с идентификатор *********, с адрес на имота: град П., р. Ц., ул. К. А № **** , който СОС се намира в сграда № 3, разположена в ПИ с идентификатор ************, брой нива на обекта: 1, с площ от 136 кв.м, с прилежащи части: 11,45% идеални части от общите части на сградата; избено помещение - второто отдясно на входа (средното) в източната част на сградата, с декларирана площ от 12 кв.м, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: ************.3.7, ************.3.9, под обекта: ************.3.5; ************. 3.6, над обекта: няма, ведно с прилежащите 11,45 % идеални части от ПИ с идентификатор ************, и е учредила в полза на С. С. В., , пожизнено право на ползване върху имота, поради противоречие със закона, а при условията на евентуалност- поради заобикаляне на закона и поради невъзможен предмет.Предмет на въззивно разглеждане и иск от С. против ответниците Д. М. К. и С. С. В. същите да бъдат осъдени да възстановят съществуващото фактическо положение, като премахнат зидовете и вратата, монтирана на имот ************.3.7, и обособят входа, осигуряващ достъп до южната част на терасата, представляваща СОС с идентификатор ************.3.9, както и да преустановят неоснователните си действия, с които препятстват достъпа на ищеца М. А. С. до всички общи части на таванския етаж, така, че същият да може да ги използва в пълен обем и съобразно правата му на собственик на самостоятелни обекти в сградата с 2 идентификатори ************.3.7, ************.3.9 и ********** Ищецът с исковата си молба е въвел следните твръдения : съгласно нотариален акт за учредяване на право на ползване и покупко-продажба на недвижим имот № ************ г., по общия регистър на нотариус Н. Х.-С., с рег. № *** на НК и район на действие РС- Пловдив, вписан в Служба по вписванията гр. Пловдив към АВ под Акт № ******, дв. вх. № 17765/14.06.2016 г., ответникът К. е собственик, а ответницата В.- ползвател на следния недвижим имот, а именно: СОС с идентификатор *********, с адрес на имота: град П., р. Ц., ул. К. А. № *, ет. *, който СОС се намира в сграда № 3, разположена в ПИ с идентификатор ************, брой нива на обекта: 1, с площ от 136 кв.м, с прилежащи части: 11,45% идеални части от общите части на сградата; избено помещение - второто отдясно на входа (средното) в източната част на сградата, с декларирана площ от 12 кв.м, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: ************.3.7, ************.3.9, под обекта: ************.3.5; ************. 3.6, над обекта: няма.
Според данните от КК и КР, предназначението на гореописания недвижим имот е жилище, апартамент, но по своята правна природа, от самото си възникване като самостоятелен обект, имотът представлява част от таванския етаж на сграда с идентификатор ************.3, построена в град Пловдив, на адрес: ул. „К. А. *, № * (бивша ул. „В. К.“ № 7), не е жилище и не може да се ползва за жилищни нужди. В тази връзка ищецът се позовава на извършена през 1962 г. съдебна делба на таванския етаж от сградата ,във фазата на извършване на която таванският етаж е бил реално разделен между съделителите ГНС („Ж.“) и П. К.,което е отразено в проект, съгласно който защрихованите помещения са собственост на „Ж.“. Поддържал е ,че нито кадастралното отразяване на данните в КК и КР на гр. Пловдив, нито описанието в нотариалния акт от 14.06.2016г. могат да променят юридическата природа и функционалното предназначение на процесния обект, тъй като одобрените по реда на ЗКИР кадастрални карти и кадастрални регистри имат само декларативно действие - от тях не произтичат промени във вещноправния статут на имотите. Понататък е посочил ,че в нотариалния акт за учредяване на право на ползване и покупко-продажба на недвижимия имот от 2016г. обектът е описан като апартамент, състоящ се от: две лицеви стаи към улица „В. К.“, голям хол, антре, кухня, баня- клозет, килер и тераса като т.нар. „голям хол“ всъщност представлява общ коридор на таванския етаж, който заедно с антрето на същия този етаж, са общи части, по смисъла на закона, и като такива, следва да се ползват по равно между страните.
Включването на тези общи части като част от имота на ответниците според ищеца опорочава сключената сделка, която се явява с невъзможен предмет и като такава е нищожна.
Понататък ищецът е изложил тезата , че процесният недвижим имот не отговаря на изискванията за „жилище“, тъй като в него няма изградена кухня, 3 а също и баня-тоалетна, при което не може да се ползва и за задоволяване на жилищни нужди. В края на 2017г. е била извършена проверка, приключила със Заповед № РД-19-945 / 08.10.2019 г. на Кмета на район „Ц.”, О. П., с която е било наредено да бъде премахнат незаконен строеж: „Санитарен възел баня над жилищно помещение ”, находяща се в СО с идентификатор ********* на пети етаж в сграда и „Изграден вертикален канализационен клон по фасадата на сградата“ с идентификатор ************.3, с административен адрес ул.”К. А. *” № 7, гр. Пловдив, извършен без одобрени проекти, без разрешение за строеж ,коятто заповед влязла в сила на 27.05.2020 г.
По отношение на собствената си легитимация за собственост ищецът е твърдял, че въз основа на договор за покупко- продажба на недвижим имот, сключен с нотариален акт №162, том 31, дело № 10106/12.11.1992 г. на нотариус при ПРС, е придобил собствеността върху двете тавански стаи в югозападната част на тавански етаж, вляво от входната врата, южната част от терасата и входно антре, със застроена площ от 55.40 кв.м., ведно с 1/4 идеална част от югозападния магазин в партерния етаж на четириетажната с магазини жилищна сграда, ведно със съответните идеални части от общите части на сградата, която сграда се намира в парцел ********-нов по регулационния план на град Пловдив- ЦГЧ- улица „К. А.” №7 - бивша „В. К.“ /СОС с идентификатори ************.3.7 и ************.3.9/. Наред с това, въз основа на Постановление за възлагане на недвижим имот от 16.11.2016 г., влязло в сила на 30.06.2017 г.е собственико на жилище, представляващо СОС с идентификатор ************.3.2, находящо се на втория етаж на жилищната сграда.
В качеството си на собственик на обекти в сградата, ищецът е настоявал да има право да ползва общите части на сградата ,вкл. и на таванския етаж,за което той е възпрепятстван, тъй като ответниците неправомерно са заградили цялото свободно пространство, обособено като антре (коридор) на таванския етаж, пред входните врати за таванските ста, както и че входът за южната част на терасата е частично достъпен. Посочил е ,че на източната стена на стая № 1 (съгласно изработения по гр. дело № 321/1962 г. на ПНС проект на делба) следвало да е наличен вход към тази тераса, но същият е затворен с поставена метална врата, ключ за която ищецът няма.Така със действията си по зазиждането на стената на таванската стая откъм антрето/коридора, монтирането на метална врата и непредоставяне на ключове на ищеца ответниците създавали пречки за последния да ползва собствените си ид.ч.от общите части на сградата.
При тези въведени твръдения ищецът е предявил разглежданите тук искове за проласяване нищожността на договора за покуко продажба и учредяване право на ползване ,склюен между Б. – от една страна и К. и В. – от друга поради противоречие със закона, а при условията на евентуалностпоради заобикаляне на закона и поради невъзможен предмет, както и за осъждане ответниците Д. М. К. и С. С. В. да възстановят съществуващото 4 фактическо положение, като премахнат зидовете и вратата, монтирана на имот ************.3.7, и обособят входа, осигуряващ достъп до южната част на терасата, представляваща СОС с идентификатор ************.3.9, както и да преустановят неоснователните си действия, с които препятстват достъпа на ищеца М. А. С. до всички общи части на таванския етаж, така, че същият да може да ги използва в пълен обем и съобразно правата му на собственик на самостоятелни обекти в сградата с идентификатори ************.3.7, ************.3.9 и **********
Исковата молба е била оставена без движение за отстраняване на констатирани от съда нередовности като в пункт първи е указано на ищеца да обоснове правния си интерес от предявените в условия на евентуалност установителни искове за прогласяване нищожността на правната сделка ,сключена между трети лица – Б. ,от една страна ,и К. и В. – от друга.
С молба от 23.07.2021г. ,депозирана по гр.д.11241/21 г. по описа на РС – Пловдив ,който първоначално е бил сезиран с исковете ,ищецът ,чрез пълномощника му адв.К. е въвел твръдения ,че процесния обект е обособен след извършената през 1962 г. съдена делба на такавнаския етаж ,но същият не съставлява жилище по смисъла на закона ,никога не е бил ползван за жилищни нужди,нито от ответниците ,нито от праводателката им като е налице и фактическа ,и правна невъздможност за обособяването на отделно жилище – СОС с идентификатор *********. По нататък фактическите твръдения на ищеца са ,че без наличието на строителна документация за изграждането на баня-тоалетна и кухня ,първите двама ответници / К. и В. / неправомерно са проибщили коридора към своя дял II от проекта за делба ,превръщайки го в стая-хол ,каквато стая не е отразена да съществува на архитектурните проекти , а коридорът е обща част по смисъла на закона ,която обща част ищецът има право да ползва като съсобственик на таванския етаж. Настоявал е ,че е лишен от правото да ползва южната част на терасата поради извършените от ответниците действия по преграждане на общия коридор ,заграбвайки го и приобщавайки го еднолично към другите две стаи ,представляващи дял II .Горното обуславя правният му интерес от предявените установителни искове ,тъй като правата и законните и му интереси са нарушени при съществуващото в момента факическо и правно положение ,а същият като съсобственик на таванския етаж ,не може да ползва общите части на етажа.