Решение № 3022 от 05.08.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3022 гр. София, 05.08.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 13-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: СТАНИСЛАВ Б. СЕДЕФЧЕВ при участието на секретаря ЕПИ като разгледа докладваното от СТАНИСЛАВ Б. СЕДЕФЧЕВ

Административно наказателно дело № 20211110217668 по описа за 2021 година

РЕШЕНИЕ

№ гр. София, 05.08.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 13 състав, в открито заседание на десети май две хиляди и двадесет и втора година, в състав:

СЪДИЯ: СТАНИСЛАВ СЕДЕФЧЕВ при секретар Е. И като разгледа докладваното от съдията НАХД № 17668 по описа за 2021 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Г. ИЛ. К. срещу Наказателно постановление /НП/ № 214332-019629 от 29.09.2021 г., издадено от началник сектор в отдел "Пътна полиция" към СДВР, с което на жалбоподателя на основание чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2000 лева и административно наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от две години за нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.

1

Жалбоподателят иска отмяната на НП като счита, че изложената в него фактическа обстановка не отговаря на действителността.

В съдебно заседание, редовно призованият жалбоподател, чрез своя процесуален представител поддържа жалбата по изложените в нея съображения.

Въззиваемата страна не изпраща процесуален представител в съдебно заседание и не изразява становище по жалбата.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, приема за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, в това производство районният съд е винаги инстанция по същество и следва да провери законността на обжалваното НП, т. е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.

Само редовно съставени от административните органи актове, при спазване на изискванията за форма, съдържание и процедура могат да бъдат основание за налагане на административно наказание.

На 17.09.2021 г. В.Д.– мл.автоконтрольор в ОПП-СДВР съставил срещу жалбоподателя акт за установяване на административно нарушение (АУАН) за извършено на същата дата нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП в присъствие на нарушителя и на двама свидетели. Нарушителят подписал АУАН, като посочил, че има възражения, без да ги конкретизира. В предоставения срок по чл. 44, ал. 1 ЗАНН не били депозирани възражения.

Въз основа на АУАН на 29.09.2021 г. ГЛ – началник сектор в отдел "Пътна полиция" към СДВР издала НП, предмет на проверка в настоящото производство.

В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че АУАН и НП са издадени от длъжностни лица в рамките на тяхната компетентност – чл. 189, ал. 1 и ал. 12 от ЗДвП и в срока по чл. 34 от ЗАНН. Формата и съдържанието на АУАН и НП обаче не съответстват на изискванията на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, доколкото е налице противоречие при описанието на датата, на която според АНО е извършено описаното в АУАН и НП нарушение. Посочено е, че нарушението е осъществено на 17.09.2021 от 22.30 ч., когато водачът е управлявал лек автомобил в гр. София, като същевременно е посочено, че в 01.20 ч. е отказал да бъде тестван за алкохол с техническо средство.

Така, съгласно описанието в АУАН и в НП, жалбоподателят е извършил нарушение като водач на МПС, преди да управлява това МПС, което представлява лишено от логика фактическо твърдение, като същевременно, видно от сведение и докладна записка, приложени към преписката, твърдяното управление на МПС от жалбоподателя е осъществено на друга дата – 16.09.2021 г. Актосъставителят е имал безспорно простата задача да отчете, че след полунощ датата се променя и да подреди хронологично момента на управление на МПС и последвалата го проверка, но не се е справил с това, като пороците в АУАН са възпроизведени и в НП. Ангажирането на административно-наказателната отговорност е строго формален процес, при който АНО следва да опише нарушението и датата, на която то е извършено по ясен и недвусмислен начин. Неяснотата относно датата на нарушението има съществено значение за законосъобразността на административнонаказателно производство, тъй като от една страна рефлектира върху правото на защита на нарушителя, а от друга възпрепятства преценката на проверяващата инстанция за приложимото законодателство, както и относно това дали са спазени преклузивните срокове по чл.

2

34 от ЗАНН и давностните срокове за погасяване на административнонаказателната отговорност. Съдебната практика е непротиворечива, че този пропуск представлява съществено нарушение на процесуалните правила на ЗАНН и представляващо самостоятелно основание за отмяна на НП.

За пълнота на изложението и с оглед инстанционна проверка, настоящата инстанция ще изложи доводи и по отношение на релевантната за правилното приложение на материалния закон фактическа обстановка.

На 16.09.2021 г. около 22.30 ч. жалбоподателят управлявал лек автомобил модел "Ланд Ровер Фриландер", с рег. № СВ № РК в гр. София, п о улица Княжевска, като паркирал със затруднения лекия автомобил пред адрес, след което заспал в него.

Поведението му направило впечатлелние на съсед – Г.Г., който подал сигнал до МВР.

На място на 17.09.2021, малко след полунощ, пристигнали служители на ОПП СДВР, които предприели проверка. Жалбоподателят отказал да бъде тестван с техническо средство за употреба на алкохол. Издаден му бил талон за медицинско изследване, като в посочения в талона срок той не представил проба за изследване на концентрацията на алкохол в кръвта.

Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз основа анализ на показанията на свидетелите Г.Г., В.Д., В.Д. и приобщените по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства и доказателствени средства – талон за изследване, протокол за извършена проверка, докладна записка, справка картон на водач, заповеди и др.

Събраните в настоящото производство доказателства са последователни, логични и вътрешно непротиворечиви. Жалбоподателят твърди, че не е управлявал МПС, но не ангажира доказателства в тази насока, въпреки предоставената му възможност.

Разпитан в настоящото п производство св. Г. е категоричен, че е възприел непосредствено как жалбоподателят управлява и паркира МПС пред блока им, след което заспива в лекия автомобил. Показанията на свидетеля са логични и последователни и намират подкрепа в останалите доказателствени материали по делото, поради което съдът ги кредитира изцяло. Липсват противоречия в доказателствените материали относно това, че жалбоподателят е бил проверен от служители на СДВР и че е отказал да бъде тествана с техническо средство за употреба на алкохол. Не се и установява, че след като й е бил издаден талон за медицинско изследване жалбоподателкят се е явил за изследване и представил проба.

Въз основа на установената фактическа обстановка съдът намира, че ако не бяха констатираните и гореизложени нарушения на процесуалните правила жалбоподателят от обективна и субективна страна би осъществил състава на административно нарушение по чл. 174, ал. 3, пр.1 от ЗДвП.

Във въпросната разпоредба е предвидено, че водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химикотоксикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични 3 вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба 2000 лв.

Съгласно трайната съдебна практика нормата на чл. 174, ал. 3 ЗДвП въвежда, както позитивно правно правило за поведение, така и предвиждащата се санкция за нарушаването му. В тази разпоредба са предвидени няколко алтернативно предвидени форми на изпълнителното деяние, като е възможно в условията на кумулативност да бъдат извършени няколкото от тях, но за осъществяване състава на нарушението е достатъчно реализирането и на само една от тях. Видно от употребата на съюза "или" нарушението е довършено с обективирането от водача на отказ за извършване на проверка с техническо средство за употреба на алкохол.

Субект на процесното нарушение е водачът на МПС, като в конкретния случай от събраните по делото гласни доказателства по безспорен и несъмнен начин се установи, че на процесната дата жалбоподателят е управлявал МПС. По този повод е била извършена проверката и след като му е било предложено да бъде тествана за употреба на алкохол, той е отказал. С оглед на това поведението на жалбоподателя е съставомерно от обективна страна, като му е представена възможност да посети медицинско заведение за лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта, но не се твърди или установява той да се е подложил на такова изследване на посоченото в талона време и място.

От субективна страна, деянието би било извършено при форма на вина пряк умисъл, тъй като нарушителят е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е и е искал настъпването на общественоопасните последици – като водач на МПС напълно съзнателно е отказал да бъде изследван за употреба на алкохол и е искал именно това, без да са налице уважителни причини за отказа му.

Наложените на жалбоподателя административни наказания "глоба" и „лишаване от право да управлява МПС“ са предвидени кумулативно и са с фиксиран в закона размер и продължителност, като същите са определени съобразно изискванията на закона.

Въпреки това, с оглед на всичко гореизложено, настоящият състав приема, че НП следва да бъде отменено като постановено при съществени нарушения на процесуалния закон.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление /НП/ № 21-4332-019629 от 29.09.2021 г., издадено от началник сектор в отдел "Пътна полиция" към СДВР, с което на Г. ИЛ. К. на основание чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2000 лева и административно наказание „лишаване от право да 4 управлява МПС“ за срок от две години за нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – София-град в 14 дневен срок от съобщаването на страните за изготвянето му.

СЪДИЯ:

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

5