Решение № 313 от 20.08.2023, Окръжен съд - Кюстендил
- Съд
- Окръжен съд - Кюстендил
- Дело
- Въззивно гражданско дело 103/2023
- Вид
- Решение № 313
- Подписан
- 20.08.2023
- В сила
- 20.08.2023
- Състав
- Ваня Драганова Богоева, Веселина Димитрова Джонева, Евгения Христова Стамова
Цитирани разпоредби
- чл.195 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.263 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.269 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 ал.6 · Граждански процесуален кодекс
- чл.188 ал.2 · Кодекс на труда
- чл.189 · Кодекс на труда
- чл.189 ал.1 · Кодекс на труда
- чл.189 ал.2 · Кодекс на труда
- чл.190 ал.1 т.3 · Кодекс на труда
- чл.193 · Кодекс на труда
- чл.193 ал.1 · Кодекс на труда
- чл.194 · Кодекс на труда
- чл.194 ал.1 · Кодекс на труда
- чл.195 · Кодекс на труда
- чл.195 ал.1 · Кодекс на труда
- чл.358 ал.1 т.2 · Кодекс на труда
РЕШЕНИЕ
№ 313 гр. Кюстендил, 17.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: В. Др. Богоева
Членове:
Евгения Хр. Стамова
Веселина Д. Джонева при участието на секретаря Галина Г. Кирилова като разгледа докладваното от Веселина Д. Джонева Въззивно гражданско дело № 20231500500103 по описа за 2023 година
Производството е по реда на Глава Двадесета „ Въззивно обжалване“, чл.258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.
Делото е образувано по въззивна жалба с вх.№10498/20.12.2022г. от „Многопрофилна болница за активно лечение – Св. Иван Рилски“ ЕООД, с ЕИК 109501412, чрез процесуалния представител по пълномощие адв.В. Т. от САК, с адрес: гр.София, ул.„Дамян Груев“ №5, ет.1, насочена срещу решение №546/30.11.2022г. по гр.д.№ 1455/2022г. по описа на Районен съд - Дупница.
С обжалвания съдебен акт Дупнишкият районен съд е отменил Заповед
№77/28.07.2022г., издадена от М.Ж. – прокурист на МБАЛ „Свети Иван Рилски“ ЕООД, с която на основание чл.195 ал.1 във връзка с чл.188 ал.2 от Кодекса на труда на ищцата В. Х.
Ч. е наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“, като незаконосъобразна на основание чл.189 ал.2 о т КТ, като е осъдил МБАЛ „Свети Иван Рилски“ ЕООД на основание чл.78 ал.6 от ГПК да внесе по сметка на РС – Дупница сумата в размер на 50.00 лева, представляваща държавна такса за предявения и разгледан от съда иск.
Въззивникът обжалва първоинстанционното решение изцяло като релевира доводи за неговата неправилност. Възразява като незаконосъобразни и необосновани срещу изводите на първоинстанционния съд, че с издаването на процесната заповед е бил нарушен принципът „non bis in idem“, залегнал в чл.189 ал.2 КТ, както и че не е била съобразена тежестта на нарушение спрямо тази на наложеното наказание съобразно изискването на чл.189 ал.1 от КТ, като счита, че решаващият състав погрешно е тълкувал цитираните разпоредби.
Навежда подробни съображения в подкрепа на твърдението си, че двете наложени на ищцата наказания – „забележка“, наложено със Заповед №130/02.12.2021г. и „предупреждение за уволнение“, наложено с процесната Заповед №77/28.06.2022г. са 1 наказания за две различни по съществото си, макар и сходни по вид и външни белези, нарушения, а не за едно и също единствено нарушение.
Изтъква доводи, че наложеното наказание е съобразено с тежестта на извършеното нарушение. Акцентира върху обстоятелството, че ищцата вече е била наказвана за подобно нарушение, и тъй като тя не изменила поведението си в положителна посока, логично било налагане на следващо по тежест наказание. Допълва, че при преценката за налагане на наказанието били взети предвид и редица други обстоятелства, сред които характерът на заеманата от ищцата длъжност „юрисконсулт“ /с оглед на което дружеството работодател й гласувало високо доверие/, възможните неблагоприятни последици за работодателя и субективното отношение на служителя към конкретното неизпълнение /ищцата демонстрирала пълна незаинтересованост и системно е продължавала да не изпълнява възложената й от работодателя задача/. Подчертава, че съобразно чл.190 ал.1 т.3 от КТ за системни нарушения работодателят може да наложи на служителя и най- тежкото дисциплинарно наказание „уволнение“, което в случая не било направено, с цел служителят да коригира поведението си. Допълва, че доколкото със заповед №150/13.12.2021г. на ищцата било възложено да представя изискваната справка ежедневно, неизпълнението на задължението всеки ден представлява самостоятелно нарушение, респ. не е налице едно нарушение, а множество индивидуални нарушения, които преценени в съвкупност обуславят по-тежка степен на процесното нарушение. Иска се отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на предявения иск. Претендират се разноските за двете съдебни инстанции.
С въззивната жалба не се сочат доказателства и не се правят доказателствени искания.
В законоустановения срок по чл.263 ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от насрещната страна В. Х. Ч., с който се излага становище за неоснователност на депозираната въззивна жалба и се оспорват наведените в нея оплаквания по подробно изложени съображения. Въззиваемата сочи, че трудовият договор между страните е прекратен от 03.01.2023г., с оглед на което счита, че въззивното обжалване е с отпаднало основание. Акцентира, че твърдението на въззивника, че наложените с двете заповеди наказания са за две самостоятелни деяния, се навежда за първи път с въззивната жалба. Счита, че първоинстанционният съд в решението си е достигнал до правилния извод, че процесната заповед е незаконосъобразна и е приложил чл.189 ал.1 и ал.2 от КТ, за да я отмени, но в мотивите си погрешно е тълкувал разпоредбите на чл.194 ал.1 и чл.195 ал.1 от КТ. Подчертава, че в заповедта не е посочен точния момент на извършване на нарушението, нито е индивидуализирано самото нарушение съобразно изискването на чл.195 ал.1 от КТ, което от своя страна затруднява определяне спазването на преклузивните срокове по чл.194 ал.1 от КТ от наказващия орган за налагане на наказанието. Допълва, че твърдението за системно нарушение на трудовата дисциплина също се излага едва във въззивното производство. Иска се оставяне без уважение на депозираната въззивна жалба и потвърждаване на първоинстанционното решение.
Окръжен съд-Кюстендил, след като се запозна с материалите по делото прие, че въззивната жалба е допустима, доколкото изхожда от страна в първоинстанционното производство, подадена е в срок и е насочена срещу съдебен акт, подлежащ на въззивна проверка.
Съдебният състав, след самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства /във въззивното производство нови доказателства не са събрани/, в контекста на доводите и възраженията на страните, намира следното от фактическа страна:
Районен съд – Дупница е бил сезиран с искова молба, подадена от В. Х. Ч., с ЕГН **********, срещу МБАЛ „Св. Ив. Рилски“ ЕООД, с ЕИК 109501412-гр.Дупница, с която е предявен иск с правно основание чл.358 ал.1 т.2 от КТ за отмяна на наложено на Ч.
2 дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“. Ищцата е твърдяла незаконност на наложеното наказание, поради следното: 1/ при издаване на заповедта, с която е наложено дисциплинарното наказание, е била нарушена нормата на чл.189 от КТ и работодателят не е съобразил тежестта на наказанието с тази на нарушението; 2/ при издаване на заповедта е била нарушена нормата на чл.193 от КТ, тъй като при поискаването на писмените обяснения работодателят не е посочил за какво са поискани и каква е целта за това; 3/ при издаване на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание работодателят е нарушил правилото на чл.194 от КТ, тъй като в заповедта не е посочено кога е извършено нарушението и съответно не е възможно да се прецени спазването на преклузивния срок за налагане на наказанието и 4/ заповедта за налагане на дисциплинарно наказание не отговаря на изискването на чл.195 от КТ – не е описано нарушението от обективна и субективна страна и не е посочен момент на извършването му; 5/ не е извършено приписаното нарушение на трудовата дисциплина.
От представените от страните документи се установява, че същите се намират в трудово правоотношение, възникнало със сключването на трудов договор №56 от 29.11.2019г., като трудово-правната връзка има безсрочен характер и Ч. заема длъжността „юрисконсулт“ при ответното дружество.
Установява се още, че на 06.10.2021г. прокуристът на дружеството е издал устно разпореждане административния персонал в болничното заведение да представя ежедневни справки с посочване на извършените дейности по изпълнение на трудовите им задължения, конкретизирайки часовия диапазон, в рамките на който е била осъществявана конкретна дейност, т.нар. „time sheet“.
Със заповед с №130 от 02.12.2021г. работодателят е наложил на В. Ч. дисциплинарно наказание „забележка“ за неизпълнение на възложената й работа, неизпълнение на законните нареждания на работодателя, както и на нейни основни задължения, изразяващи се в това, че от момента на даване на нареждането от 06.10.2021г. за ежедневно представяне на справка с подробно почасово изброяване на извършените от Ч. дейности, свързани с изпълнение на трудовите й задължения, до датата на издаване на заповедта за налагане на наказание, т.е. от 06.10.2021г. до 02.12.2022г., същата „е изпълнявала само частично вмененото й задължение, като в значителен брой работни дни липсва каквато и да е справка/информация за извършените за деня трудови дейности.“.
След издаването на посочената заповед за налагане на дисциплинарно наказание, законният представител на работодателя е издал нарочна писмена заповед, касаеща именно ищцата – заповед №150/13.12.2021г., връчена на Ч. на същата дата. С тази заповед на ищцата е било наредено да предоставя ежедневно в писмен вид справка с подробно почасово изброяване на действително извършените дейности, свързани с изпълнение на трудовите й задължения.
На 07.06.2022г. от ищцата са били поискани писмени обяснения, които да бъдат предоставени до 2 дни от връчване на искането, при следната формулировка: „..представете писмени обяснения във връзка с неизпълнението на заповед №150/13.12.2021г. на прокуриста на лечебното заведение да представяте ежедневно в писмен вид справка с подробно почасово изброяване на действително извършените дейности, свързани с изпълнение на трудовите Ви задължения.“.
На 07.06.2022г. Ч. е депозирала писмени обяснения, в които е посочила, че ежедневно изпраща таблица с поискания time sheet по електронната поща на прокуриста; че наред с това в течение на работата редовно уведомява същия за извършваните дейности, както и е изразила становище за проявявано спрямо нея лично отношение.
На 28.06.2022г. работодателят е издал процесната заповед с №77/28.06.2022г., с която е наложил на В. Ч. дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“, за допуснати, според същия, нарушения на трудовата дисциплина, изразяващи се в неизпълнение на законните нареждания на работодателя, както и на основни задължения на работника и 3 служителя, предвидени в КТ, Правилника за устройството, дейността и вътрешния ред на МБАЛ „Св.Ив.Рилски“ ЕООД-гр.Дупница и длъжностната характеристика на служителката, доколкото, от момента на нареждането, сторено със заповед №150/13.12.2021г., Ч. да предоставя ежедневно справка с подробно почасово изброяване на действително извършените дейности, свързани с изпълнение на трудовите й задължения, до датата на издаване на заповедта, същата „е изпълнявала само частично вмененото й задължение, като в значителен брой работни дни липсва каквато и да е справка/информация за извършените за деня трудови дейности.“. Също така, в заповедта фигурира и посочване, че предоставените от служителката справки са във вид, който не съответства на изискванията за изготвяне, посочени в заповед №150/13.12.2021г. Същите не предоставят информация за подробно почасово изброяване на действително извършените дейности, свързани с изпълнение на трудовите задължения на служителката, поради което следва да бъдат приравнени за пълно неизпълнение на указанията в цитираната заповед.
Свидетелката С.Д., заемаща длъжността „ръководител Административно-стопански сектор“ при ответното дружество, е посочила в показанията си, че на служителите, в това число и на ищцата, е било дадено устно указание за представяне на справките на официалния имейл на лечебното заведение, което тя не е изпълнявала, а през месеците април и май 2022г. Ч. не е представяла справки.
С обжалваното решение ДнРС е уважил иска и е отменил наложеното на ищцата дисциплинарно наказание. Съдът е счел, че работодателя е спазил императивните норми на чл.193, чл.194 и чл.195 от КТ, но наложеното дисциплинарно наказание на ищцата е незаконосъобразно, макар и не по изложени от нея съображения, а поради нарушаване на предвидената в чл.189 ал.2 от КТ забрана за едно и също нарушение да бъде налагано повече от едно дисциплинарно наказание. Съдът е изложил пространни мотиви, аргументиращи разбирането му, че с оспорената заповед Ч. е била санкционирана дисциплинарно за нарушение, идентично с това, за което с предходна заповед от 02.12.2021г. вече й е било наложено дисциплинарно наказание „забележка“, поради което второто наложени наказание е незаконосъобразно и подлежи на отмяна.
Разпечатката съдържа 31 от 59 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/2b5adcca-0421-45a1-9e4e-17945d22555b