Решение № 38 от 19.03.2025, Районен съд - Самоков

РЕШЕНИЕ

№ 38 гр. С., 19.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – С., ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Марина Тр. Цветкова при участието на секретаря Параскева Хр. Георгиева като разгледа докладваното от Марина Тр. Цветкова Гражданско дело № 20241870100924 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Ищецът „Е.М.“ ЕООД,със седалище и адрес на управление –гр.С.,р-н „В.“,ж.к. “М.Д.“ ,ул.“Р.П.К.“ № 4-6, ЕИК:****,представляван от управителя Р.М.Т. ,чрез пълномощника адв. К. ,е предявил срещу ответника Д. Й. А., ЕГН:

**********, гр.С. ,ул.“З.“ № 652, иск с правно основание чл.422,ал.1 от ГПКза признаване за установено,че Д. Й. А. дължи на ищеца сумата от 1567,43лв., от които: главница -1209.45лв.; договорна лихва - 200,05 лв. за периода от 01.06.2023г. до 07.03.2024г.; лихва за забава - 157,93лв. за периода от 01.06.2023г. до дата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК, дължими по Договор за стоков кредит № 974653 от 07.03.2023г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на Заявлението по чл.

410 от ГПК в съда, до окончателното изплащане на сумата, както и направените по делото разноски.

В исковата молба се сочи ,че на 07.03.2023 г. е сключен Договор за стоков кредит № 974653 между „Б.Д.С.К.” АД и Д. Й. А., по силата на който Кредиторът е отпуснал на кредитополучателя стоков кредит в размер на 1421.77лв.(хиляда четиристотин двадесет и един лева и седемдесет и седем стотинки) за закупуване на пералня. Кредитополучателят се е задължил да 1 погаси задължението си на 12 месечни анюитетни вноски, с краен срок за погасяване - 07.03.2024г. След усвояване на Кредита, кредитополучателят е погасил част от месечните си вноски, след което е преустановил плащанията си, като останало непогасено задължение по кредита в размер на 1567.43лв.(хиляда петстотин шестдесет и седем лева и четиридесет и три стотинки), от които: главница- 1209.45лв., договорна лихва-200.05лв. и лихва за забава-157.93лв. Кредитът е станал изцяло изискуем на 07.03.2024г.

В исковата молба си сочи ,че на 13.12.2023г. е сключен договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) между „Б.Д.С.К.” АД с ЕИК ***** и „Е.М." ЕООД, с ЕИК ****, по силата на който задължението на Д. Й.

А., произтичащо от Договор за стоков кредит № 974653 от 07.03.2023 г. е изкупено от „Е.М.” ЕООД.

В изпълнение на императивните разпоредби на чл. 99 от Закона за задълженията и договорите, длъжникът е уведомен, че считано от датата на получаване на Уведомлението за цесия кредитор спрямо него по отношение гореописаното парично вземане е ищецът „Е.М.” ЕООД.Съгласно приложено изрично пълномощно „И.Д.-Адвокатско дружество“ е упълномощено от „Б.Д.С.К.” АД, да извършва уведомяване на длъжниците от името му и за негова сметка. Уведомление е изпратено на ответника Д. А. на 12.04.2024г.

Писмото е върнато в цялост, като на известието за доставка е отбелязано „непотърсено“. С връчване на препис от исковата молба и приложенията към нея по делото, ответникът е получил уведомлението, изходящо от стария кредитор за извършеното прехвърляне на процесиите вземания, като станал надлежно уведомен за извършената цесия.

В исковата молба се сочи ,че ищцовото дружество „Е.М.” ЕООД е пристъпил към принудително събиране на вземанията си по договора, чрез подаване на Заявление до районен съд С. за издаване на Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК на 15.05.2024г. Образувано е частно гражданско дело №556/2024г, по което е издадена Заповед за парично изпълнение.Срещу издадената заповед ответникът е подал възражение, за което ищецът е уведомен със съобщение, надлежно връчено му на 03.07.2023год.Това поражда правния интерес на ищеца да предяви иск за установяване на вземането ни по Договор за стоков кредит № 974653 от 07.03.2023г., за сумите, за които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. №556/2024г. по описа на районен съд С..

Съдът намира ,че са налице предпоставките за постановяване на неприсъствено решение по чл.239,ал.1 от ГПК.

Ищецът е направил искане за постановяване на неприсъствено решение.

На ответника са указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа и от неявяването му в съдебно заседание.Както в съобщението до ответника за отговор на исковата молба,така и след това е вписано и съответното указание.Ответникът не е представил отговор на 2 исковата молба ,не се е явил представител в първото по делото заседание, като и не е направил искане за разглеждане на делото в нейно отсъствие.Исковете са вероятно основателни ,с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства .

Съгласно чл.238,ал.1 от ГПК ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не е изпратил свой представител в първото заседание по делото ,без да е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска.

Съгласно чл.239, ал. 1 от ГПК съдът постановява неприсъствено решение, когато на страните са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание, и искът вероятно е основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства.

В случая от данните по делото е видно, че е налице първата предпоставка по чл.239, ал.1, т.1 от ГПК, тъй като ответникът, редовно уведомен, не е представил в законовия едномесечен срок писмен отговор по чл.131 от ГПК, не е ангажирал доказателства и не е изпратил представител в първото по делото съдебно заседание, без да е направила искане за разглеждане на делото в негово отсъствие, като изрично са му указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването в съдебно заседание.Наред с това налице е и втората предпоставка на чл.239,ал.1, т.2 от ГПК.Искът е вероятно основателен, с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства При този изход на делото на основание чл. 78, ал.1, ГПК, в полза на ищеца следва да се присъдят разноски, съразмерно на уважената част от исковата претенция.Ищецът е направил разноски в заповедното производство -31,35 лева държавна такса и 240 лева адвокатско възнаграждение ,които следва да му бъдат заплатени от ответника.В исковото производство ищецът е направил разноски, представляващи държавна такса в размер на 87,30 лева.

Воден от горното,съдът

РЕШИ:

3

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422,ал.1 от ГПК съществуването на вземане на „Е.М.“ ЕООД,със седалище и адрес на управление

–гр.С.,р-н

„В.“,ж.к.

“М.Д.“, ул.“Р.П.К.“

№

4-6,

ЕИК:****,представляван от управителя Р.М.Т. срещу ответника Д. Й. А., ЕГН:

**********, гр.С. ,ул.“З.“ № 652 на следните суми- сумата от 1567,43лв., от които: главница -1209.45лв.; договорна лихва - 200,05 лв. за периода от 01.06.2023г. до 07.03.2024г.; лихва за забава - 157,93лв. за периода от 01.06.2023г. до дата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК, дължими по Договор за стоков кредит № 974653 от 07.03.2023г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на Заявлението по чл.

410 от ГПК в съда, до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА Д. Й. А., ЕГН: **********, гр.С. ,ул.“З.“ № 652 да заплати на Е.М.“ ЕООД,със седалище и адрес на управление –гр.С.,р-н „В.“,ж.к. “М.Д.“, ул.“Р.П.К.“ № 4-6, ЕИК:****,представляван от управителя Р.М.Т. направените разноски в заповедното производство, представляващи държавна такса в размер на 31,35 лева и 240 лева адвокатско възнаграждение ,както и разноските в исковото производство, представляващи държавна такса в размер на 87,30 лева.

Решението не подлежи на обжалване.

Съдия при Районен съд – С.: _______________________

4