Решение № 2805 от 22.07.2022, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2805 гр. Пловдив, 22.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Владимир Р. Руменов при участието на секретаря Катя Г. Грудева като разгледа докладваното от Владимир Р. Руменов Гражданско дело № 20215330102541 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 235 от ГПК – решение по съществото на исков спор.

Иск на „ Рентинг сървис „ ЕООД, ЕИК 203889806, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. „Георги Бенковски “ № 34 , против И. Т. Д. , ЕГН **********, от ***************, с правно основание чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 127 ал. 2 и чл. 99 от ЗЗД.

Според изложеното в исковата молба, ответникът бил призован, заедно със сестра си М. , да наследи **** си Т. Д. Д., ЕГН **********, при равни квоти в наследството. Приел изрично наследството на *********.

Между Т. Д., от една страна , и Държавен фонд „Земеделие„, БУЛСТАТ 121100421, бил сключен на дата 27.06.2002г., договор за кредит в лева № **********, по който ДФ „Земеделие „ отпуснало на Д. кредит от общо 150 000 лева. Вземанията на кредитора били обезпечени чрез ипотека върху притежаван от трето на спора лице, „Бизнес инвест „ ООД, ЕИК 115015742, поземлен имот с идентификатор ***************, представляващ първи етаж с площ от 560 кв. метра от масивна триетажна стоманенобетонна сграда – бивш цех „ нестандартно оборудване „.

1

През 2007 г обаче собственика на ипотекирания поземлен имот решил да го продаде. Между това дружество и „Спортком“ ЕООД, ЕИК 115057175 , бил сключен предварителен договор за покупко - продажба на ипотекирания имот от дата 26.11.2007 г.

С няколко последователни допълнителни споразумения към предварителния договор:

1. Купувачът „Спортком“ ЕООД, ЕИК 115057175 бил заместен от „Г и КО „ ООД , ЕИК 115741102;

2. Купувачът „Г и КО „ ООД , ЕИК 115741102 бил заместен от М. Ц. П. , ЕГН **********;

3. Купувачът М. Ц. П. , ЕГН **********, бил заместен от „Колезионе 1“ ЕООД , ЕИК 201176277

Т. Д. изпаднал в забава по договора си с Държавен фонд „Земеделие„, БУЛСТАТ 121100421; срещу този имот било насочено принудително изпълнение, тъй като бил предмет на ипотека. Затова „Колезионе 1“ ЕООД, ЕИК 201176277, което дружество встъпило в дълга на Д. по договор с кредитора от дата 30.07.2013г., и извършило плащания към кредитора Държавен фонд „Земеделие„, в общ размер от 10402.24 лева, с които погасило части от от този дълг. Плащанията били извършени на следните дати:

22.02.2013г – 2635.17 лева , 03.07.2013г . – 1725.86 лева , на 29.07.2013г – 2593 лева , и 09.08.2013г. – 1724.69 лева, и на 18.12.2013г. – 1723.52 лева.

С поредно тристранно споразумение от дата 23.07.2019г, страните по предварителния договор се споразумели собствеността върху този имот да бъде прехвърлена на ищеца като купувач по предварителния договор. На същата дата , „Колезионе 1“ ЕООД , ЕИК 201176277 прехвърлило чрез цесия вземането си срещу Д. , за ½ част от платените в полза на наследодателя му суми ( или 5201.12 лева ), с които били погасени 1296.50 лева разноски по изп. дело 10654/ 2006г. , 2451.33 лева- разсрочени вноски , дължими по погасителен план към договора за встъпване в дълг, 1123.29 лева- редовни лихви към договора за встъпване в дълг и 330 лева – редовни главници по договора за встъпване в дълг, към който фигурирал и погасителен план. Твърди се, че ответника е уведомен за цесията .

Ищецът се снабдил със заповед за плащане за тези суми от ответника , под номер *******, издадена по частното дело № 14443/2020г. по описа на ПРС, 2

V гр. състав. Против заповедта било подадено възражение в срока по чл. 414 от ГПК , при което ищецът иска от съда да постанови решение ,с което да признае за установено спрямо И. Т. Д., ЕГН

**********, от

************************, че в отношенията между страните, последният дължи на „ Рентинг сървис „ ЕООД, ЕИК 203889806, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. „Георги Бенковски “ № 34, сумата от общо 5201.12 лева, ведно със законната лихва от датата на подаването на заявлението в съда – 02.11.2020г., до окончателното изплащане на вземането.

Ищецът иска и присъждане на разноските по спора.

Ответникът оспорва исковете .

Възразява , че договора за встъпване в дълга на Д., сключен между „Колезионе 1“ ЕООД , ЕИК 201176277 и ДФ „Земеделие „ е нищожен поради липса на предмет – към датата на сключването му, не съществувало задължение на Т. Д., чието наследство било открито в един по – ранен момент. Прави се и довод , че встъпилия в дълг и платил солидарен длъжник може да търси чрез иск само разликата над платения размер на неговата част от дълга . Възразено е против размера на исковата претенция с мотив , че Д. следва да отговаря само до размера на наследствените си права , до ½ част от дълга .

Установителния иск е допустим, като има идентичност на заповяданото плащане с това , предмет на исковата молба; спазени са и сроковете по чл. 414 и чл. 422 от ГПК.

По същество, съдът съобрази следното:

По изложената в исковата молба фактология страните не спорят.

Ищецът черпи права от договор за цесия, също безспорен, като вземането на цедента „Колезионе 1„ се твърди да е възникнало от това, че този търговец е платил чужд дълг, като е имал интерес да стори това.

Същевременно , установява се от данните по делото , че „Колезионе 1“ е встъпило в дълга на Т. Д. , респ., неговите наследници, на дата 30.07.2013г., като представения на л. 15 от делото договор не е оспорен от страните, има всички съществени елементи на встъпване в дълг по съглашение с кредитора, съдът го кредитира и приема , че на 30.07.2013г цедента е встъпил в дълга на наследниците на Д. към ДФ „Земеделие“ . Такъв договор не е лишен от предмет дори при положение , че наследството на Т. Д. е било открито преди 3 сключването на договора ; наследственото правоприемство е настъпило по силата на закона, И.Д. е приел изрично наследството и отговаря солидарно с „Колезионе 1„ по договора до размера на наследствените си права.

Предвид изричното посочване в исковата молба и нормата на чл. 4 от договора за встъпване, съдът приема , че всички плащания от „Колезионе 1 „, дори тези, извършени на предшестващи сключването дати, са извършени в изпълнение на договора.

Тоест, отношенията между ответника и цедента ( а оттам – и с цесионера) следва да се уредят съобразно чл. 101 изр. трето от Закона за задълженията и договорите , като между солидарно отговорни към един и същи кредитор длъжници. Договора за встъпване е сключен между кредитора и встъпващия , той не съдържа уговорки касателно специален начин на разпределение на отговорността между съдлъжниците , което означава , че помежду им е приложима нормата на чл. 127 ал. 2 от ЗЗД, вместо общата разпоредба на чл.

74 от ЗЗД - задължението не е „ чуждо“ по смисъла на този закон.

Или, като солидарен длъжник „Колезионе 1“ може да иска от останалите такива , включително ответника , само съответната част от надплатеното над размера на дела на това дружество. Тъй като общия размер на дълга е посочен 96 447 лева и длъжниците са най- много трима ( вкл. М. Д.а), то това дружество е платило част от дълга , която не надхвърля равния му с останалите длъжници дял. В хода на приложеното изп . дело, 30 % от главницата , ( над 30 000 лева от остатъка от вземането) е изплатено от Д. по реда на чл. 454 от ГПК ( отм. ), а впоследствие - и пълния размер на приспадащата му се като наследник на баща си част .

Предвид казаното, направеното в този смисъл правоизключващо възражение е основателно и съдът следва да отхвърли исковете .

За пълнота, предвид заместването на купувачите по предварителния договор от страна на цедента, съдът не отрича интереса на последното дружество да встъпи в дълг или да плати , макар за встъпване в дълг да не се изисква изричното наличие на интерес ; страните са свободни да договарят , както намерят за добре.

Разноските по иска се присъждат в тежест на ищеца .

Воден от изложеното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът 4

РЕШИ:

Отхвърля предявения от „Рентинг сървис „ ЕООД, ЕИК 203889806, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. „Георги Бенковски “ № 34 , иск да се признае за установено по отношение на И. Т. Д., ЕГН **********, от *************************, че дължи на ищеца плащане на сумата от 5201.12 лева, регресно вземане за извършено в полза на ответника плащане по договор за кредит в лева № ********** от цедент на ищеца ( „Колезионе 1 „ ООД) , за която е издадена заповед за плащане № 262038 по ч. гр. д . № 14443/2020г., ПРС, като неоснователен.

Осъжда „Рентинг сървис „ ЕООД, ЕИК 203889806, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. „Георги Бенковски “ № 34 , да заплати на И. Т. Д.

, ЕГН **********, от **************** , сумата от 600 лева разноски по делото – хонорар на адвокат.

Решението подлежи на обжалване пред ПОС с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 5