Решение № 60 от 18.03.2026, Апелативен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 60 гр. Бургас, 18.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Боряна Анг. Д.а

Членове:

Росица Ж. Темелкова

Албена Янч. Зъбова Кочовска при участието на секретаря Марина Д. Димова като разгледа докладваното от Албена Янч. Зъбова Кочовска Въззивно гражданско дело № 20242000500395 по описа за 2024 година

Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. От ГПК, образувано по въззивна жалба на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество /КОНПИ/ срещу решение № 679 от 19.07.2024 г. по гр.д. № 1427/2022г. на Бургаския окръжен съд, с което е отхвърлен искът й против К. Х. Б. от гр.Н. за отнемане в полза на държавата на подробно описано незаконно придобито имущество, като в тежест на комисията са възложени съдебни разноски.

В жалбата се твърди, че решението е неправилно, като необосновано и несъобразено с материалния и процесуалния закон. Изложени са възражения относно приетото от решаващия съд, че мярката за конфискация на имуществото не отговаря на принципа за пропорционалност съгласно решения на ЕСПЧ, според които всяка намеса в мирното ползване на притежанията трябва да преследва легитимна цел /§1 от Протокол №1 към ЕКЗПЧОС/, а в случая не е налице връзка между деянието и вложените средства в придобитото от ответника имущество. Сочи се, че горният извод е постигнат без съдът да е изследвал това имущество и наличието на значително несъответствие, като по делото не са извършени поисканите от ищеца експертизи, което е довело до неизясняване на фактите по спора и липса на правен анализ на същите. Неизясняването на делото от фактическа страна при тези условия се сочи като форма на отказ от правосъдие.

Въззивникът изтъква, че в практиката си ЕСПЧ си запазва правото да преценява всеки конкретен случай отделно. Предвид това намира, че БОС е възприел неправилен подход, отхвърляйки процесния иск без да изследва „необходимостта“ от намеса като не е съобразил всички необходими за това доказателства. Комисията счита, че въпросът за необходимостта от засягане на дадено право изисква на първо място преценка относно въведения режим на отнемане на незаконно придобито имущество, при гражданско правен подход към конфискацията, който не се основава на вината на извършителя, а на произхода на имуществото. Такива са въведените основания за започване на производство по ЗОНПИ - неподаване в срок или установяване на определено несъответствие в декларациите за имущество и интереси от лица, заемащи висши публични длъжности, наличието на влязъл в сила акт за конфликт на интереси и др. Основният правно значим факт в производството по ЗОНПИ, според страната, е установяването на липса на законни източници на 1 доходи за придобиване на съответното имущество и не предполага установяване на причинноследствена връзка между придобиването му и извършено от лицето престъпна дейност. На следващо място, необходимостта от намеса в мирното ползване на притежанията, предвидена в националния закон, цели защита интересите на обществото чрез предотвратяване и ограничаване на възможностите за незаконно придобиване на имущество и разпореждането с него. Обосновката за приемането на закона е в това, че гражданската конфискация по правило се прилага там, където механизмите на наказателния процес не биха могли да се приложат, в случаите на необяснимо богатство при липса на законни източници за забогатяване, което подкопава основите на свободния пазар. И още, със ЗОНПИ българската държава е реализирала правото си да предвиди допълнителни мерки и „за осигуряване плащането на данъци“, различни от мерките в данъчното производство, като тези мерки са извън приложното поле на Протокол №1 към ЕКЗПЧОС. При горните доводи, комисията прави извод за наличие на съответствие между преследваната в закона цел и необходимостта от намеса в мирното ползване на притежанията. Относно цитираните от първата инстанция решения на ЕСПЧ е посочено, че същите са постановени преди изменението на ЗОНПИ за провеждане на производството за отнемане, независимо от изхода на наказателното производство. Налице е позоваване на Доклад на Европейския парламент и съвета относно напредъка на България по механизма на сътрудничество и проверка от 2012 г. и решение на Конституционния съд на Р България по конст.д. № 6/2012 г. Изложени са съображения и за пропорционалност на намесата в мирното ползване на притежанията, която в случая постига справедлив баланс между изискванията на интересите на обществото и изискванията за защитата на индивидуалните права. Тази преценка предполагала анализ на вредоносния резултат от действията на проверяваното лице и накърняването на правото му на собственост. Установеното значително несъответствие между придобитото имущество и законните доходи на лицето водело до нарушение на обществените отношения и накърняване на обществените интереси.

Несъответствието над 150000 лв. е въведен от закона праг за преценка на пропорционалността на намесата на държавата в индивидуалните права на проверяваните лица. Пропорционалността се извежда и от процесуалните гаранции в производството по ЗОНПИ – участие на проверяваното лице в административната фаза, състезателен характер на производството. Цитирана е практика на ЕСПЧ, според която мерките за конфискация са приложими независимо от наказателното обвинение, след като въпросното имущество се смята за незаконно придобито. Заявено е искане за отмяна на обжалваното отхвърлително решение и уважаване на иска в едно с присъждане на разноските по делото. Направени са доказателствени искания за експертизи, които съдът е уважил.

Ответник К. Х. Б. , представляван от адв. Г. П., не е подал отговор на въззивната жалба.

Бургаският апелативен съд е намерил при проверката по чл.267 от ГПК въззивната жалба за редовна и допустима, а служебната проверка по чл.269 от ГПК сочи решението за валидно и допустимо.

По съществото на спора, в отговор на направените оплаквания за неправилност на съдебното решение, при съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и в приложение на закона, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Ищецът КОНПИ/предишно наименование КПКОНПИ/, със седалище гр.София и адрес за призоваване гр.Бургас ,ул.“Филип Кутев“ № 26А,ет.3, е предявил иск с правно основание чл.153 от ЗОНПИ, с цена от 1287054,81 лв. срещу К. Х. Б. от гр.Н. и С. К. С. от гр.Н. за отнемане на незаконно придобито имущество, включващо дружествени дялове,недвижими имоти и идеални части от недвижими имоти, моторни превозни средства и моторна яхта, различни по размер парични суми общо 16 на брой, като при условията на евентуалност е поискано отнемане на преместваеми обекти и идеални части от преместваеми обекти в случай, че не бъдат уважени исковете за отнемане на три от общо 16-те броя парични суми.

Страната сочи, че въз основа на получено уведомление от Окръжна прокуратура Бургас за образувано досъдебно производство с правна квалификация на деянието, попадаща в приложното поле на закона за гражданска конфискация и за привличане на К. Х. Б. като обвиняем, е образувана проверка за установяване на незаконно придобито имущество на същото лице. Заявява, че в хода на проверката са извършени множество справки и са установени обстоятелства, въз основа на които, след извършен икономически анализ, е прието наличието на значително несъответствие в размер на 2

1 287 054,81лв. за целия проверяван период(от 30.03.11г. до 30.03.21г.)в имуществото на ответник К.Б. и ответницата С.С., с която той е бил във фактическо съжителство.С оглед на това е предявен иск за отнемане на налично имущество и различни по размер парични суми, посочени в петитума на исковата молба. Претендирани са деловодни разноски.

Ответникът К. Х. Б. от гр.Н. чрез пълномощника адв. Г. П. с адрес на адвокатската кантора гр.Л. ,ул.“Т. “ № *, и ответницата С. К. С. от гр.Н. –лично, са подали общ писмен отговор, в който оспорват предявения иск по основание и размер. Считат, че ищецът не е взел предвид доходите им от продажба на недвижим имот, получените дивиденти, осигурителен доход в това число от трудова дейност и граждански правоотношения, наличните суми в брой към началото и края на всяка една от годините за проверявания период поотделно за всеки ответник. Намират,че изплатените лихви по банкови сметки е следвало да бъдат включени в раздел „Доходи“,а не в раздел „Имущество“, както и че неправилно е определена пазарната/действителната/, покупната и продажната цена на недвижимите имоти и МПС. Считат, че неправилно са определени обичайните и извънредните им разходи при липса на индивидуализация на всеки един от ответниците, както и неправилно са изчислени извънредните разходи и разходите за задгранични пътувания.Оспорват правилността на изчисленията относно нетния доход и разходите си. Считат, че преминалите през банковите сметки на ответницата суми не могат да бъдат претендирани и не съставляват имущество, тъй като не са налични към датата на завеждане на иска. Сочат, че към момента на придобиване са разполагали с достатъчно средства, за да придобият всички налични вещи, а освен това твърдяното неправомерно поведение на ответника е започнало след периода на придобиването на претендираните за отнемане вещи, което изключва наличието на причинно–следствена връзка между двата факта, а по делото нямало твърдения за друго противоправно поведение на ответника, за което да се ангажира отговорността му с предприемане на действия по гражданска конфискация.

Намират, че е незаконосъобразно разбирането на ищеца разходите, направени за придобиване на МПС, разходите за вноски по банкови сметки, погасителни вноски и вноски по банкови сметки на трети лица, както и лихвите, да бъдат отчитани като имущество, като се позовават на текстове от закона и на съдебна практика. Считат, че методиката на изчисление за установяване на несъответствие следва да включва изчисляване размера на стойността на имуществото, придобито през периода, съотнесен към размера на нетния доход за целия проверяван период, а не година по година. Посочват конкретни сделки, сключени между ответника и неговите роднини като симулативни и излагат обстоятелствата, обосноваващи привидността.

Оспорват възмездността на конкретна сделка, като сочат, че се касае за наследствен и семеен имот и се цели запазването му в семейния патримониум.Твърдят, че придобитият с постановление за възлагане недвижим имот не е наличен към момента на отнемане, поради което искът по отношение на него е неоснователен. Сочат, че сделката е реална и единственият извод, който може да се направи от нея е, че ответникът е реализирал принадена стойност. Считат, че ищецът не е изследвал подробно средствата за първоначалното придобиване, за да направи извод, че цялата сума подлежи на отнемане. Позовават се на декларирането на произхода на средствата пред ЧСИ при плащането, което намират за лесно установимо. Оспорват изцяло претенцията срещу имотите и тяхната оценка в размер на 256321 лв. като неправилна и необоснована. Оспорват приетите разходи за задгранични пътувания, като развиват съображения, че приетата методика не е приложима по отношение на тях. Намират, че нужните средства за издръжка се съизмерват с една минимална работна заплата или една минимална социална пенсия за едно лице, а не съобразно статистически данни. Считат, че не е отчетен и фактът, че двамата ответници са имали проведени данъчни ревизии, завършили с ревизионни актове, които са влезли в сила и според ответниците са своеобразна индулгенция на дохода, послужил за придобиване на недвижим имот и други материални блага през проверявания период от 01.01.2012 год. до 31.12.2016 год.

В хода на първоинстанционното производство делото е прекратено по отношение на С.

С. изцяло, а по отношение на К. Б.- частично (за сумата от 107 949,61лв.), досежно вземния по банкови сметки без настояща наличност и за отнемането на цена от 80 000лв за недвижим имот на Б., прехвърлен на С..Така, при последно констатирано значително несъответствие от 827 859,78лв., претенцията се заявява за отнемане на наличното притежавано от К.Б. в края на проверявания период незаконно придобито, подробно изброено в исковата молба имуществодвижимо и недвижимо, дружествени дялове, както и се претендират пазарните стойности на 3 преместваеми обекти и идеални части от такива, а при условие на евентуалност- отнемане на самите тях.