Определение № 4574 от 24.09.2026, Районен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4574 гр. Бургас, 24.09.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ ВЛ. ПЕТРОВА като разгледа докладваното от СИЛВИЯ ВЛ. ПЕТРОВА Гражданско дело № 20262120103632 по описа за 2026 година

Производството е образувано по молба от И. Д. Г. и И. С. Д., за одобряване от съда на постигнатото от тях споразумение за решаване на въпросите по чл. 127, ал. 1 СК и чл. 127 а, ал. 1 СК по отношение на роденото от съвместното им съжителство дете Е. И. Г.а.

В молбата е изложено, че двамата с а живели на семейни начала от 2007 г. във ****, като от съвместното им съжителство е родено детето Е. И. Г.а. Детето и родителите му продължават да живеят във **** като от 11.02.2025г. страните са във фактическа раздяла. Двамата желаят да уредят въпросите, посочени в чл. 127, ал. 1 СК и 127а, ал. 1 СК по отношение на общото им дете, като молят съда да одобри постигнатото между тях споразумение.

От изложените твърдения и от текста на представеното за одобрение споразумение се установява, че към момента на сезиране на съда обичайното местопребиваване на детето Е. И. Г.а е във ****.

Съдът е длъжен да следи служебно за своята международна компетентност (чл.

15 ГПК), независимо дали компетентността се урежда от регламент на Европейския съюз (ЕС), от международна конвенция, приета от РБ, или от Кодекса на международното частно право (КМЧП). За споровете по искове за упражняване на родителски права и режима на лични контакти с детето, което има обичайно местопребиваване в страна, която не е членка на ЕС, се прилага Конвенцията за компетентността, приложимото право, признаването, изпълнението и сътрудничеството във връзка с родителската отговорност и мерките за закрила на децата от 1996 г. Компетентността по въпросите по чл.3, б. „а“ и „б“ от Конвенцията е абсолютна и не може да бъде дерогирана от национално законодателство, а въпросът за правото на лични отношения с детето е в изключителната компетентност на съдебните органи на държавата по обичайното му местопребиваване. Понятието „обичайно местопребиваване“, в изяснения при автономното му тълкуване смисъл, е мястото, което отразява определена интеграция на детето в социална и семейна среда, за която се съобразяват, наред с други фактори и продължителността, редовността, условията и причините за престоя на територията на държава членка, както и причините за преместването на семейството в тази държава, а временното отсъствие на 1 детето от това място не означава смяна на пребиваването му (определение № 563/06.02.2026 г. по ч. гр. д. № 4773/2025 г., определение № 51/09.02.2022 г. по ч. гр. д.

№ 46/2022 г., III г. о., определение № 91/12.03.2021 г. по ч. гр. д. № 3972/2020 г., III г. о., определение № 126/05.04.2022 г. по ч. гр. д. № 63/2022 г., ІІІ г. о. и др.).

При съобразяване с цитираните разрешения, настоящият състав приема, че международната компетентност на българския съд е изключена, защото към подаване на молбата (а и преди това) детето Е. И. Г.а няма обичайно местопребиваване в РБ, а местопребиваването му е в ****, където живее със своята майка.

За своята международна компетентност съдът следи служебно, независимо дали тази компетентност се урежда от регламент на ЕС, от двустранен договор със странанечленка на ЕС, от международна конвенция, приета от РБ или от КМЧП, който намира приложение само ако не са приложими други международни актове.

Произнасянето по този въпрос се налага от необходимостта да бъде извършена преценка за приложимото право в производство относно упражняване на родителските права спрямо ненавършили пълнолетие деца и личните отношения на родителите с тях, срещу родител, който не живее в страна членка на Европейския съюз, в който случай следва да е налице ратифициран международен договор. Когато обичайното местопребиваване на детето е в страна, която не е членка на Европейския съюз, е приложима Конвенцията за компетентността, приложимото право, признаването, изпълнението и сътрудничеството във връзка с родителската отговорност и мерките за закрила на децата, ратифицирана със закон и в сила за РБ от 01.02.2007 г. и по която страна е държавата, в която е обичайното местопребиваване на детето. В случая и РБ и **** са страни по Конвенцията и този международен акт има предимство пред вътрешното законодателство и пред КМЧП – арг. от чл. 3.

Сред основните цели на Конвенцията е да определи държавата, чиито органи имат компетентност да вземат мерки, насочени към закрила на личността или имуществото на детето, както и приложимото право при родителска отговорност. В случая мерките за закрила на детето се отнасят до предоставяне и упражняване на родителска отговорност по см. на чл. 3, б. "а" и "б" от Конвенцията, а съгласно чл. 5, ал. 1 от нея компетентни да вземат такива мерки са съдебните и административните органи на договарящата държава, в която детето има обичайно местопребиваване, в случая ****. Под обичайно местопребиваване на детето се разбира мястото, в което то е интегрирано в социална и семейна среда. Конвенцията, за разлика от Регламент /ЕС/ 2019/1111 на съвета /§ 23 от Преамбюла/, не предвижда възможност компетентността на съдилищата да бъде изрично или по недвусмислен начин приета от носителите на родителска отговорност. Без значение в случая е и гражданството на родителите и на детето. В този смисъл компетентността относно родителските права по Конвенцията е абсолютна и не може да бъде дерогирана от националното законодателство. Това означава, че изключителната компетентност на съдебните органи на държавата по местопребиваването на детето, относно исковете за предоставяне упражняването на родителските права и режима на лични отношения, следва да се приеме и спрямо свързания с тях иск за издръжка, независимо че според българското право разглеждането на въпроса за издръжката на ненавършили пълнолетие деца е задължителен елемент от решението на съда по претенцията за упражняване на родителските права и режима на лични отношения.

От изложеното, настоящият състав на РС – Б. намира, че същият съд не е компетентен да разгледа искането на молителите за одобряване на постигнатото от тях споразумение за решаване на въпросите по чл. 127, ал. 1 СК и 127а, ал. 1 СК по отношение на роденото от съвместното им съжителство дете Е. И. Г.а, поради което следва служебно да прогласи това и да прекрати производството по делото като 2 международно неподведомствено на български съд.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРОГЛАСЯВА, че Районен съд – Б. не е компетентен да разгледа и реши гр. д.

№ 3632/2026 г. по описа на Районен съд – Б..

ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 3632/2026 г. по описа на Районен съд – Б., като международно неподведомствено на български съд.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд – Б . в едноседмичен срок от съобщаването му на молителите.

Препис от същото да се връчи на молителите чрез адв. И. П..

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________

3