Определение № 1776 от 16.06.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1776 гр. София, 16.06.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Росица Божилова

Членове:

Анна Ненова

Татяна Костадинова като разгледа докладваното от Анна Ненова Касационно търговско дело № 20258002902434 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е въз основа на касационна жалба на Ж. А. Т., извършващ търговия под фирма ЕТ“Живко Талазов – Пирин“, срещу решение № 51 от 29.01.2025г. по в.т.д. № 831/2024г. на Апелативен съд - София, с което е потвърдено решение от 26.06.2024г. по т.д. № 653/2021г. на Софийски градски съд. С потвърденото решение е отхвърлен искът на касатора срещу „Българоамериканска кредитна банка“ АД по чл. 439 от ГПК за признаване за установено, че поради настъпила погасителна давност банката няма право на принудително изпълнение за сума от 87 308. 50 евро главница по Договор за кредит от 05.07.2004г. и анекси, за която сума са издадени заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 19183/2008г. на Софийски районен съд.

Оплакванията на касатора в подадената жалба са, че въззивното решение е недопустимо. Не е спазена йерархията на разглежданите дела.

Производството по делото е трябвало да бъде спряно поради висящите дела по по-рано предявените пред Софийския районен съд частични искове на касатора по чл. 439 от ГПК. Решение, постановено при наличие на основание за спиране по чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК, е недопустимо. Не е налице 1 процесуалната пречка по смисъла на чл. 126 от ГПК за допустимост на последващия частичен иск, когато между същите страни, на същото основание и за същото вземане е предявен частичен иск, по който по-рано заведеното дело е висящо, ако предявените искове се отнасят до различни части на вземането. Обжалваното решение, според касатора, е и неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 281 от ГПК за неговата отмяна. Касаторът е бил освободен от 2013г. да преустанови плащанията по договора за кредит. В тази връзка въззивният съд е пренебрегнал решение, което е постановено от легитимен съд и има обвързваща сила. Обстоятелството е установено в решение на Окръжен съд – Перник от 2018г. При сключването на споразуменията от 2015г. давността е изтекла. Същевременно въззивният съд е приел като доказателство документ с недостоверна дата. Банката е трябвало да докаже достоверна дата на изявлението от 2012г., с което привидно се твърди, че е призната неизтекла давност. Документът е бил представен едва през 2021г.

Касаторът иска въззивното решение да бъде допуснато до касационно обжалване и отменено, с уважаване на предявения иск.

Съгласно изложението на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК при постановяване на въззивното решение съдът се е произнесъл по обуславящи изхода на делото правни въпроси, решени в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и на Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на Върховния касационен съд – касационно основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК.

Формулираните от касатора въпроси са:

1). Как следва съдът да изчислява действието на погасителната давност за признато вземане на взискателя по изпълнително дело № 545/2008г. при наличието на влязло в сила решение № 350/20.10.2018г. по гр.д. № 562/2018г. по описа на Окръжен съд – Перник?

2.) Следва ли съдът при представен документ от 28.11.2012г. в процеса по гр.д. № 831/2024г. на Апелативен съд – София, обективиращ едностранно изявление на дадено лице (в случая Живко Талазов), да тълкува съдържанието 2 му съгласно чл. 20 от ЗЗД, като съобразява общата воля на страните по договора от 2004г. за банков кредит, получен от ЕТ“Живко Талазов – Пирин“ като кредитополучател от „Българо-американска кредитна банка“ АД?

3.) Отразява ли се върху вземането на взискателя теченето на погасителната давност след прекратяване на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК на изпълнително дело № 545/2008г. по силата на закона в периода от 04.11.2008г. до 25.01.2012г. и как се отразява върху теченето/спирането на давността представеният от банката документ от 28.11.2012г., който не поражда правни последици в нейна полза като действие по спиране теченето на давността?

4.) Длъжен ли е съдът да обоснове решението си, след като обсъди всички релевантни за процеса становища, възражения и доводи и съгласно вътрешното си убеждение да постанови своя съдебен акт въз основа на закона?

Във връзка с въпросите касаторът се позовава на т. 3 от Тълкувателно решение № 3/2016 от 22.04.2019г. по тълк. дело № 3/2016г. на ОСГТК на ВКС, Тълкувателно решение № 1/2017 от 09.07.2019г. по тълк. дело № 1/2017г. на ОСГТК на ВКС, т. 3 от Тълкувателно решение № 2/2023 от 04.07.2024г. по тълк. дело № 2/2023г. на ОСГТК на ВКС, решение № 50085 от 09.01.2024г. по т.д. № 1409/2022г. на ВКС, ТК, І т.о., решение № 31 от 09.09.2010г. по т.д. № 400/2009г. на ВКС, ТК, ІІ т.о.

От „Българо-американска кредитна банка“ АД, насрещна страна по жалбата, е подаден отговор в срока по чл. 287, ал. 1 от ГПК, с който касационната жалба се оспорва като неоснователна. Обсъждат се заявените от касатора основания за допускане на касационно обжалване, както и се излагат фактическите обстоятелства по спора.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, за да се произнесе по реда на чл. 288 от ГПК, констатира следното:

Касационната жалба е редовна като съответстваща на изискванията на чл. 284 от ГПК, както и допустима – подадена в срок, срещу подлежащ на 3 касационно обжалване съдебен акт, от страна с интерес от обжалването.

При преценка на изискванията на чл. 280, ал. 1 от ГПК не се установява основание за допускане на касационно обжалване, нито се установява вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност на въззивното решение, за да бъде решението допуснато до касация при условията на чл. 280, ал. 2 от ГПК.

За да постанови решението си, съставът на Апелативен съд- София е приел, че с издадена на 15.07.2008г. заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК по ч. гр. д. № 19183/2008 г. по описа на Софийския районен съд ЕТ“Живко Талазов – Пирин“ е бил осъден да заплати на „Българо-американска кредитна банка“ АД, освен другото, сумата от 87 308. 50 евро главница по Договор за предоставяне на банков кредит от 05.07.2004г. с анекси. На същата дата по частното дело е бил издаден и изпълнителен лист за сумата. Въз основа на него, съгласно молба от 09.09.2008г. на банката, е било образувано изпълнително дело № 545/2008г. по описа на ЧСИ Анелия Василева.

С решение от 30.10.2018г. по гр.дело № 562/2018 г. на Окръжен съд – Перник, в производство по чл. 435, ал. 2, т. 6 от ГПК, е бил отменен отказът на ЧСИ Анелия Василева да прекрати производството по изпълнителното дело. В мотивите към това решение е било прието, че в периода от 04.11.2008г. до 25.01.2012г. не са били извършвани никакви изпълнителни действия, а последното валидно изпълнително действие е от 24.10.2008г. и изпълнителното производство е било прекратено по право на 24.10.2010г. на основание чл. 433 ал.1 т.8 от ГПК. С оглед задължителните указания на съда с постановление от 08.11.2018г. изпълнителното производство пред ЧСИ Анелия Василева е било прекратено и оригиналният изпълнителен лист е бил върнат на взискателя.

Също според изложеното от въззивния съд преди постановяването на решението на Окръжен съд – Перник и прекратяването на изпълнителното дело от ЧСИ Анелия Василева е имало настъпили множество обстоятелства от значение за теченето на давността.

Така на 28.11.2012г. ищецът е депозирал в деловодството на ответната банка писмен документ, наименуван „жалба“, датиран саморъчно с дата 4

28.11.2012г. Съгласно изложеното в документа, ЕТ“Живко Талазов – Пирин“ е извършвал погасяване на дълга към банката в различни размери през различни периоди от време, но въпреки всичко към датата на депозиране на жалбата дългът му възлизал на 86 800 евро. Според въззивния съд се е касаело за признание на дълга, прекъсващо давността. Автентичността на подписа на ищеца върху документа е била потвърдена от съдебна графологична експертиза, изслушана в първоинстанционното производство, а верността на удостоверената дата не е била опровергана. Напротив, жалбата е била заведена в деловодната система на банката на същата дата.

Давността е била прекъсната и съгласно молба от 11.09.2014г. на банката, също по изпълнителното дело на ЧСИ Анелия Василева. Поискано е било да бъдат изнесени на публична продан на ипотекирани недвижими имоти. С разпореждане от 12.01.2015г. на съдебния изпълнител публичната продан е била насрочена (в периода 26.02.2015 г. – 26.03.2015г.), също от значение за прекъсването на давността.

С протокол от 26.02.2015 г. производството по изпълнително дело е дело е било спряно на основание чл. 432, т. 2 от ГПК - по изрично искане на взискателя. Това е било във връзка с извънсъдебни споразумения от 19.02.2015г. и от 04.06.2015г. С тях страните са преуредили отношенията си по повод договора за банков кредит. По силата на първото споразумение ищецът се е съгласил да изплати дълга (в размер на 74 082. 31 евро) на равни месечни вноски от по 750 лева до тридесет число на всеки месец, считано от месец февруари до месец април 2015г. По силата на второто споразумение е било признато изрично наличието на задължение към банката в размер на 87 308. 50 евро, с възобновяване на плащанията по договора, считано от 05.05.2015г. Според състава на апелативния съд отново се е касаело за признание на дълга, при автентичност на споразуменията. В този смисъл е било заключението на изслушаната пред първоинстанционния съд съдебно графологична експертиза. Вещото лице е направило извод, че подписите и под двете споразумения са положени лично от ищеца, в качеството му на длъжник по договора за банков кредит.

Също според въззивния съд с молба вх. №12359/07.06.2018г. банката взискател е поискала възобновяване на спряното изпълнително производство и е посочила нов изпълнителен способ – изнасяне на публична продан на 5 недвижим имот, подборно индивидуализиран в молбата. С протокол от 10.07.2018 г. производството по изпълнително дело №545/08г. на ЧСИ Анелия Василева е било възобновено, като със същото е насрочена и публична продан на недвижимия имот, посочен в молбата на взискателя. Относно тези действия също е било възприето, че са от значение за прекъсване на давността.

След прекратяването на производството по изпълнително дело № 545/08г. на ЧСИ Анелия Василева и връщане на оригиналния изпълнителен лист на взискателя на 08.11.2018г. пред същия съдебен изпълнител е било образувано ново изпълнително дело - изпълнително дело 1496/2018г. В молбата за образуване на това дело са били посочени множество изпълнителни способи – налагане на запори и възбрани върху имущество на длъжника, прекъсващи погасителната давност. Това е било и съгласно протоколи от 10.01.2019 г., според които са били наложени запори върху вземания на длъжника. Бил е насрочен опис на недвижим имот, който да се проведе на 10.03.2019г. С молба от 26.06.2019г. взискателят е поискал извършване на опис и изнасяне на публична продан на три недвижими имота.

В резултат с разпореждане от 25.07.2019г. на частния съдебен изпълнител проданта е била насрочена.

Въз основа на молба от 09.12.2020г. на банката изпълнителното дело е било прехвърлено при ЧСИ Стилиян Бадев и образувано под нов номер (№ 2105/2020г.). В тази молба е бил предложен изпълнителен способ изнасяне на публична продан на недвижими имоти. С разпореждане на съдебния изпълнител опис на недвижимите имоти е бил насрочен на 16.03.2020г., след което пренасрочен за 27.05.2021 г. и за 28.10.2021. С нова молба от 21.09.2021г. взискателят отново е поискал извършване на опис оценка и изнасяне на публична продан на недвижими имоти, собственост на длъжника.

За действията на взискателя и на съдебния изпълнител от въззивния съд отново е било прието, че са прекъсвали теченето на давността.