Решение № 345 от 06.08.2020, Административен съд - Стара Загора

Р Е Ш Е Н И Е

№301 06.08.2020 год. гр. Стара Загора

В ИМЕТО НА НАРОДА

Старозагорски административен съд, публично съдебно заседание на девети юли две хиляди и двадесета год., в състав

Председател: ГАЛИНА ДИНКОВА

Членове: ДАРИНА

ДРАГНЕВА

МИХАИЛ РУСЕВ при секретаря Пенка

Маринова и в присъствието на прокурора Нейка Тенева, като разгледа докладваното от Михаил Русев адм. дело №292 по описа за 2020 год., за да се произнесе, съобрази следното

Производството е по реда на чл.185 и сл. от

Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.45, ал.3 от Закона за местното самоуправление и местната администрация /ЗМСМА/.

Образувано е по жалба на А.Н.К. ***, с която е направено искане за обявяване нищожността и отмяната на чл.18, ал.9, изречение първо и §27, ал.2, изречение второ от ПЗР на Наредба №26 за определяне и администриране на местните такси и цени на услуги на територията на Община Казанлък, приета от Общински съвет Казанлък. Изложени са доводи, че при приемане на наредбата Общинския съвет Казанлък е излязъл извън рамките на своята компетентност, както и че липсват мотиви при приемането на тези разпоредби. С приемането им се погазва прокламираният в чл.18, ал.9 от ЗМДТ – эамърсителят плаща. Липсата на компетентност в материята, която е уредена изчерпателно в ЗМДТ, води до нищожност на разпоредбите. Изложени са също така доводи за неизпълнение на разпоредбата на чл.28, ал.2 от ЗНА. Обявяването на проекта за нормативният акт, обезпечава възможността за влияние върху съдържанието на нормативният акт. С приемането на измененията реално се променя и размера на таксата битови отпадъци е това влияе върху приходната част на общинския бюджет. Това предполага и анализ на очакваните резултати от нея, което обаче не е направено.

Твърди също така, че разпоредбите противоречат и на чл.8, ал.11 т.3 от ЗМДТ. Санкционирането на едно нарушение категорично не спада в обхвата на определянето и администрирането на местните цени и такси на услуги. Разпоредбата на чл.18, ал.9 от ЗМДТ противоречи и на чл.123 от ЗМДТ.

Направено е искане за обявяване нищожността на оспорената разпоредби от Наредбата, както и искане за присъждане направените по делото разноски в размер на 20.00 лв. – такса за обнародване на съобщение в ДВ по реда на чл.188, вр. с чл.181, ал.1 от АПК.

Ответникът - Общински съвет Казанлък, чрез процесуалния си представител адв. Стойнева, изразява становище за допустимост на жалбата, твърди че е спазена процедурата по приемане на наредбата, като намира жалбата за неоснователна.

Представителят на Окръжна прокуратура Стара Загора изразява становище за основателност на жалбата.

Съдът като обсъди доводите, изложени в протеста и извърши проверка на законосъобразността на атакуваните разпоредби, намира за установено следното:

Разпоредбите на чл.18, ал.9 и §27, ал.2, изречение второ от ПЗР на Наредба №26 за определяне и администриране на местните такси и цени на услуги на територията на Община Казанлък, е приета от Общински съвет

Казанлък на второ четене с Решение №303 от заседание, проведено на 30.11.2016 год., взето по предложение вх.ОС-350/15.11.2016 год. от Кмета на Община Казанлък.

Като основание за приемане на Наредбата са посочени чл.21, ал.2 от ЗМСМА, чл.76, ал.3 от АПК и чл.8 от ЗНА във връзка с чл.7, ал.2, чл.11, ал.3 от ЗНА, чл.9 от ЗМДТ, чл.22 от ЗУО, чл.76, ал.3 и чл.79 от АПК и чл.96, ал.4 от ПОДОС. В гласуването са участвали 27 от общо 37 общински съветници, при което е получен резултат 20 гласа „за”, видно от протокола №16 от заседанието, проведено на 30.11.2016 год.

По преписката е представено извлечение от сайта на

Община Казанлък, от което е видно, че проекта на Наредба №26 е качен на сайта на Община Казанлък на 04.10.2016 год., като е даден и 14 дневен срок на гражданите за предложения или възражения. Това обстоятелство се установява и от извършена от съда проверка в сайта на Община Казанлък - https://www.kazanlak.bg/page-6812.html.

В указаният срок такива не са постъпили, видно от доклада на Кмета на Община Казанлък с вх.№Ос-850815.11.2016 год. до председателя на Общинския съвет /лист 33 от делото/.

По делото са приети като доказателства документите, съставляващи преписката по приемане на Решение 303/30.11.2016 год. на Общински съвет Казанлък за приемане на Наредба №26 за определяне и администриране на местните такси и цени на услуги на територията на Община Казанлък. Приложена е Наредбата в актуалната й редакция.

Така установената фактическа обстановка мотивира следните правни изводи:

Предмет на оспорване пред съда е Наредба №26 за определяне и администриране на местните такси и цени на услуги на територията на Община Казанлък. При тази съдебна проверка следва да се има предвид разпоредбата на чл.196 АПК, според която за неуредените въпроси в раздел 3 се прилагат правилата за оспорване на индивидуални административни актове. А съгласно нормата на чл.168, ал. 1 АПК, съдът е длъжен при оспорване на административния акт - в случая подзаконов нормативен акт, да обсъди не само основанията посочени от оспорващия, но и да провери законосъобразността на акта на всички основания по чл. 146 АПК, независимо от формулирания в жалбата или протеста петитум.

Наредбата е подзаконов нормативен акт, съдържащ правни норми, които създават общозадължителни правила за регулиране на обществени отношения на територията на съответната община, като засяга неограничен брой адресати /чл.7 ал.2 от ЗНА и чл. 75 от АПК/. Такива актове общинските съвети са компетентни да издават, когато това е предвидено от Конституцията или от закон /чл.2 от ЗНА, чл.76, ал.1 от АПК/, като уреждат с тях съобразно нормативните актове от по-висока степен обществени отношения с местно значение – чл.8 от ЗНА.

В настоящата хипотеза текстът на чл.21, ал.1 от ЗМСМА, който макар и да не е посочен като основание за приемане на наредбата, определя компетентността на общинския съвет като орган на местно самоуправление в 25 точки. Налице е конкретизация на реализираното правомощие от Общински съвет Казанлък – чл.21, ал.1, т.7 от ЗМСМА, даващо право на общинските съвети да издават наредба за определяне на местните такси. Такова правомощие е налице и в специалния закон – чл.9 от ЗМДТ.

Наредбата е подзаконов нормативен акт, съдържащ правни норми, които създават общозадължителни правила за регулиране на обществени отношения на територията на съответната община, като засяга неограничен брой адресати /чл.7, ал.2 от ЗНА и чл.75 от АПК/. Такива актове общинските съвети са компетентни да издават, когато това е предвидено от Конституцията или от закон /чл.2 от ЗНА, чл. 76, ал. 1 от АПК/, като уреждат с тях съобразно нормативните актове от по-висока степен обществени отношения с местно значение – чл. 8 от ЗНА.

Въз основа на гореизложеното съдът намира, че е налице компетентност за приемането на такава Наредба от страна на Общинския съвет, с която да се определи реда за определянето их администрирането на местните такси и цени на услуги, поради което и не са налице основания за обявяването на нищожността на оспорените разпоредби, както и не се установиха други пороци, на процедурата по приемането на наредбата, които да се толкова съществени, че да водят до нищожност.

От приложената по делото преписка не е представен

Акт за непостъпили възражения и изобщо липсват доказателства в тази насока.

Съгласно чл.26, ал.5 от ЗНА след приключването на обществената консултация по ал.3 и преди приемането, съответно издаването на нормативния акт, съставителят на проекта публикува на интернет страницата на съответната институция справка за постъпилите предложения заедно с обосновка за неприетите предложения. Когато съставителят на проекта е орган на изпълнителната власт, публикуването на справката се извършва едновременно и на Портала за обществени консултации. Ответникът не е ангажирал доказателства за проведена обществената консултация, както и за публикуване на интернет страницата на институцията справка за постъпилите предложения,.

Задълженията по чл.26 и чл.28 от ЗНА са императивно предвидени с оглед гарантиране принципите на обоснованост, стабилност, откритост и съгласуваност, и тяхното нарушаване представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила, което е достатъчно основание за отмяна на протестираният текстове на Наредбата.

При извършената проверка за съответствието на оспорените разпоредби с материалния закон, съдът намира за установено следното:

По отношение на материалната законосъобразност на чл.18, ал.9 от Наредбата:

Съгласно чл.18, ал.9, когато задълженото лице не е подало декларация по чл.18, ал.5 в определения срок или декларираните данни са неверни или генерираното количество отпадък е по-голям, размерът на такса битови отпадъци за нежилищни имоти се определя в петкратен размер пропорционално в промили на база по-високата между отчетната стойност и данъчната оценка на имота, съгласно Приложение №2 от ЗМДТ на недвижимите, нежилищни имоти на юридически лица, респективно данъчната оценка на имотите на физически лица.

Разпределението на размера на промила по видове услуги е както следва: за сметосъбиране и сметоизвозване; за обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения и за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване. Съгласно чл.18, ал.5 от Наредбата, за определяне на такса за битови отпадъци за нежилищни имоти по реда на чл. 18, ал. 4, задължените лица подават до кмета на община Казанлък чрез Дирекция “Местни приходи“, декларация по образец (Приложение №3) в два екземпляра с базовите данни на недвижимия имот.

Следователно с нормата на чл.18, ал.5 от Наредбата е въведено задължение и е регламентиран реда по който се декларира недвижимия имот за нежилищни нужди от страна на неговите собственици, както и информацията, която следва да предоставят. Следователно се касае за изпълнение на едно законова задължение, което е предвидено и в разпоредбата на чл.14 от ЗМДТ. Същата определя срока и реда по който се декларира имота, въз основа на която декларация общинската администрация, определя дължимия данък недвижими имоти и такса битови отпадъци.

На първо място съдът намира, че за изясняване на спора по делото и необходимо да се анализира и характера на предоставяната услуга такса битови отпадъци. Съгласно чл. 62 от ЗМДТ, таксата за битови отпадъци се заплаща от собственика на имота, респ. от ползвателя (чл. 64, ал. 1 от ЗМДТ), за услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места. Размерът на таксата се определя по реда на чл.66 от ЗМДТ, т. е. с решение на общинския съвет, за всяка услуга поотделно - сметосъбиране и сметоизвозване; обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения; чистота на териториите за обществено ползване. Границите на районите и видът на предлаганите услуги по чл. 62 в съответния район, както и честотата на сметоизвозване се определят със заповед на кмета на общината и се обявяват публично до 30 октомври на предходната година (чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ), а за имоти, намиращи се извън тези райони, се събира такса за ползване на депо за битови отпадъци и/или за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване (чл. 63, ал. 1 от ЗМДТ).

Съгласно чл.9 от ЗМДТ, редът за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги, се определя с наредба на общинския съвет - в случая - Наредба №26 за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Казанлък, приета с решение на Общински съвет - гр. Казанлък.

В този смисъл, с определянето на таксата за битови отпадъци се цели покриването на разходите на общината за събирането и извозването на отпадъците, както и за поддръжката на обществените територии и депото за отпадъци. Тези разходи обаче не се променят в зависимост от това дали е подадена или не декларацията. Те зависят от други обстоятелства, но не и от подаването на декларацията. Дори и тази декларация да не се подаде или да се подаде с грешна информация, то това не променя обема на генерираните отпадъци, поради което и необосновано е предвидено определянето на тази такса в петкратен размер. Всъщност както правилно е отбелязано и в жалбата, за не подаване на декларация в срок, невярно посочване на данни или обстоятелства, е предвидена и съответната административнонаказателна отговорност в разпоредбата на чл.123 от ЗМДТ. С приемането на оспорената разпоредба, реално се заменя законово определената санкция с по-висок размер на ТБО. Всъщност тази административнонаказателна отговорност не отпада с определянето на по-висок размер на ТБО. Тя остава.