Решение № 3190 от 13.03.2026, Административен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 3190

Варна, 13.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Варна - XV състав, в съдебно заседание на четвърти март две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Съдия:

ИВАНКА ИВАНОВА

При секретар ГАЛИНА ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от съдия ИВАНКА ИВАНОВА административно дело № 20257050701055 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава Х от АПК във вр. с чл. 76, ал. 3 и ал. 5 от ЗЗО.

Делото е образувано по жалбата на „Амбулатория за групова практика за първична медицинска помощ по дентална медицина /АИППМП/ Д-р Б. Д.-09“ ООД, [ЕИК] с адрес: [улица], партер, представлявана от д-р Б. Д. против Заповед за налагане на санкция № РД-11-231/7/ от 15.04.2025 г. на директора на РЗОК – Варна, с която на практиката за 10 бр. нарушения на чл. 129, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 129, ал. 3 и ал. 11 от НРД № РД-НС-01-3/ 01.09.2023 г. за ДД между НЗОК и БЗС за 2023-2025 г. са наложени 10 бр. санкции “финансова неустойка“ в размер на 100 лв. всяка.

В жалбата е посочено, че издадения адм. акт е незаконосъобразен, заповедта е неправилна, необоснована и недопустима. Проверката не е била извършена обективно, всестранно и пълно. Не са били изследвани задълбочено спорните обстоятелства – депозираните от управителя възражения. Не са налице извършените нарушения от обективна и субективна страна, тъй като се касае за техническа грешка. Деянието е маловажно и не може да обоснове отговорност. Такова нарушение липсва в НРД, като същото е отстранено преди приключване на производството. Единствената причина, за да се посочи номерът от системата на амбулаторията е нередовна интернет връзка в периода. Изрично е било указано от съюза на зъболекарите, че това нарушение няма да бъде санкционирано от НЗОК до 01.04.2025 г. по разпореждане на директора на НЗОК. Размерът на наказанията е наложен неправомерно, тъй като са наложени към среден размер, а пропускът е дребен и са налице уважителни причини, поради това размерът следва да бъде минимален.

В съдебно заседание по делото за жалбоподателят, редовно призван, се явява управителя д-р Д. и с адв. Г.Г. от ***, който поддържа жалбата и изразява становище за незаконосъобразност на оспорения адм. акт на директора на РЗОК - Варна.

Ответникът по жалбата – директорът на РЗОК– Варна, редовно призован, не се явява, а се представлява от гл. юрк. П. С., редовно упълномощена, която изразява становище, че счита жалбата за неоснователна, тъй като при издаването на заповедта са били спазени както адм.-производствените правила, така и материалния закон. Пледира за присъждането на юрк. възнаграждение.

Съдът като прецени допустимостта на жалбата, приема за установено следното:

Жалбата е подадена от надлежна страна, налице е правен интерес от оспорването, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е частично основателна поради следното:

Със заповед №РД-11-231 от 06.02.2025 г. на Директора на РЗОК-Варна /адм. преп./, издадена на основание чл. 20, ал. 1, т. 2 и чл. 72, ал. 3 от ЗЗО, е разпоредено извършване на пълна, планова, първична и самостоятелна проверка на "Амбулатория групова практика за първична медицинска помощ по дентална медицина д-р Д. -09“ ООД по изпълнение на индивидуален договор № 031009 от 11.10.2023 г. и договор № 031009/ 05.02.2020 г. в съответствие с общите и специални условия на НРД за ДД за 2023-2025 г. Със заповедта е определен проверяващия екип, състоящ се от контрольори при РЗОК-Варна – А.Локмаджиева и Г. М.. Заповедта е връчена на представляващия АГППМПДМ д-р Д. 09 ООД на 21.02.2025 г.

За резултатите от извършената проверка е съставен протокол по чл. 74, ал. 3 от ЗЗО с № РД-11-231/1/ от 24.02.2025 г. /адм. преп./, в който са отразени констатирани общо 10 отделни нарушения. Всичките се установяват като нарушения на чл. 129, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 129, ал. 3 и ал. 11 от НРД за ДД за 2023-2025 г., описани в т. 1 до т. 10 от протокола. Относно тези нарушения, контролните органи установили, че изготвените АЛ, издадени и разпечатани на хартиен носител за ЗОЛ от д-р Д. е вписан код, генериран от медицинския софтуер на амбулаторията, а не от генерирания от НЗИС номер на АЛ.

В представената по делото административна преписка се съдържа и депозирано от денталната практика писмено становище /възражение/ с вх. № В-11-231/4/ от 12.03.2025 г. /адм.преп./ по чл. 74, ал 4 от ЗЗО срещу констатациите на длъжностните лица, обективирани в изготвения протокол Жалбоподателят твърди, че причината за разминаването в номерата е липсата на интернет връзка през м. декември 2024 г. от обслужващото амбулаторията търговско дружество „Бон Арт“ ООД. При подаване на ел. отчет към системата на НЗОК за м. 12.2024 г., същата не е отчела грешки и изготвените амбулаторни листи са били приети и обработени успешно, тъй като при първа възможност е бил генериран НРН за всеки от пациентите, и амбулаторните листи са били допълнени.

Становището е било изпратено на Арбитражна комисия по оспорване на констатациите на длъжностните лица по чл. 72, ал. 2 от ЗЗО, създадена на основание чл. 75, ал. 5 във връзка с чл. 75, ал. 1 и 3 от ЗЗО и чл. 163, ал. 4 и ал. 5, чл. 164, ал. 2 и 3 от НРД за ДД за 2023-2025 г. във връзка с чл. 161, ал. 1 от НРД за ДД за 2023-2025 г. и заповед №РД-18-26 от 02.04.2025 г. на директора на РЗОК-Варна. От същата е проведено заседание на 02.04.2025 г., за което е съставен протокол № 2, като не е прието решение. Арбитражната комисия не е достигнала до решение поради равен брой на противоположни гласове – 3/3.

По делото е разпитана като свидетел Е. А. В. – медицинска сестра в кабинета на жалбоподателя. Според нейните показания в процесния период е имало проблеми с интернета. Като дойдел пациент тя изготвяла АЛ, под диктовката на доктора. Тя е попълвала информацията и АЛ трябвало да се изпрати в НЗИС. След това АЛ се пускал за печат и се подписвал от пациента. Номерът на листа е излизал автоматично от системата след като се изпрати в НЗИС. През 2024 г. е имало период, през който трудно се изпращали АЛ и се получавал този номер. През този период е имало ремонтни дейности на улицата. След като не може да се изпрати по интернет, АЛ се е разпечатвал, пациентът го е подписвал и след това са се правили опити да се изпрати в системата. Нямало как да държат пациента. Прекъсванията не са били през цялото време. Не при всяко посещение на пациента са пускали АЛ, а само при манипулация като операция и абфракция.

Съдът кредитира показанията на свидетелката като непротиворечащи на събраните по делото писмени доказателства.

При така установената фактическа обстановка, Съдът намира от правна страна следното:

По допустимостта - жалбата е процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, притежаваща правен интерес от оспорване, против годен за съдебен контрол административен акт и пред местно компетентния съд. Липсват други основания по см. на чл. 15 от АПК за оставянето и без разглеждане.

Разгледана по същество, се явява неоснователна по следните съображения:

Заповедта за налагане на санкции №РД-11-231/7/ от 15.04.2025 г. е издадена от компетентен орган - директор на РЗОК-Варна, съобразно нормата на чл. 76, ал. 1 и ал. 3 от ЗЗО, във връзка с чл. 170 ал. 3 от НРД за ДД за 2023-2025 г. при спазване на териториалните предели на правомощията му и в рамките на предоставената му от закона материална компетентност.

Оспореният акт е постановен в изискуемата от закона писмена форма, съдържа фактически и правни основания, с оглед на изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, като същевременно препраща изцяло към констатациите, съдържащи се в съставения при проверката протокол № РД-11-231/1/ от 24.02.2025 г. Заповедта обективира властническо волеизявление, с което се създава задължение от финансов характер за нейния адресат при определен срок и способ за доброволно, респективно принудително изпълнение.

Съгласно чл. 76, ал. 3 от ЗЗО в случай че арбитражната комисия не се произнесе с решение в срока по чл. 75, ал. 7 или е налице равен брой гласове, поради което не е налице прието решение, управителят на НЗОК, съответно директорът на РЗОК, издава мотивирана заповед, с която може да наложи санкциите.

В тези хипотези Директорът на РЗОК се произнася при условията на оперативна самостоятелност и дължи собствени мотиви относно преценката си да наложи съответните санкции. Обсъждането на възраженията на заинтересованите страни, които пряко касаят решавания с административният акт въпрос е задължение за органа, като неизлагането на мотиви по въпроса защо е избрано едно от няколкото възможни законосъобразни решения и /или необсъждането на възраженията и обясненията на заинтересованите страни съставлява съществено нарушение на административно-производствените правила и е основание за отмяна на акта – ТР № 4 по т. д. № 4/2002 на ВАС.

В оспорената Заповед констатациите на наказващия орган в т. 1-10 включително, изцяло възпроизвеждат констатациите на контролния орган по т. I от Протокола. В Заповедта като мотиви за налагане на санкциите по посочените точки, наказващият орган е изложил същите мотиви, които са отразени в Протокола от проверка. Съдът не приема обаче, констатацията на адм. орган, че при няколко еднакви по вид нарушения следва да наложи санкция в среден размер от 100 лв. на санкционната норма на чл. 154, ал. 1 от НРД за ДД за 2023-2025 г. / 50-150 лв./, като приема, че минимален размер на санкцията би постигнал целения правен резултат – индивидуална и генерална превенция от извършване на нарушенията. В тази връзка са и множеството смекчаващи вината обстоятелства – публикация във в-к „Дента медика“, бр. 1 от м.01.2025 г. за гратисен период от въвеждането на НЗИС и ЛДМ да не бъдат санкционирани, а да се налагат само предписания, честите спирания на интернета, поради независещи от жалбоподателя причини, според разпитания свидетел, строително-монтажните дейности в района на амбулаторията. Поради това съдът приема, че санкция в размер на 50 лв. за всяко от нарушенията би бил справедлив и оправдан.

При издаването на процесната заповед няма допуснати съществени нарушения на специалните административно-производствени правила. Производство е започнато по силата на издадена заповед на директора на РЗОК – Варна за извършване на проверка с определени в нея предмет, задачи, времеви обхват, обект и изпълнител, връчена по надлежния ред на жалбоподателя. Извършената проверка е от надлежно оправомощени длъжностни лица, съгласно а чл. 72, ал. 2, предл. първо от ЗЗО, регламентираща, че контролът по изпълнение на договорите с НЗОК за оказване на медицинска и/или дентална помощ се осъществява чрез проверки, от длъжностни лица – служители на НЗОК, определени със заповед на управителя на НЗОК или от оправомощено от него длъжностно лице, и от длъжностни лица от РЗОК – контрольори. Съгласно чл. 72, ал. 3, предл. второ от ЗЗО, служителите на РЗОК – контрольори, могат да извършват проверки на територията на съответната РЗОК по заповед на нейния директор /както е в настоящия случай/ или на територията на друга РЗОК по заповед на управителя на НЗОК или на оправомощено от него длъжностно лице. Извършването на цялостен контрол по изпълнението на конкретни индивидуални договори, произтичащ от разпоредбата на чл. 72, ал. 2 от ЗЗО, предпоставя осъществяване на голяма част от правомощията, визирани от разпоредбата на чл. 73, ал. 1 от ЗЗО, доколкото изпълнението на клаузите от договора е функция на правилното прилагане на приложимия НРД, съответно на ЗЗО.

Констатациите от извършената проверка на отговорните длъжностни лица - контрольори са обективирани в нарочен писмен документ - протокол, екземпляр от който е връчен на представляващия практиката, с което е спазена и процедурата по чл. 74, ал. 3 от ЗЗО. Проверяваният е упражнил нормативно предоставената му възможност да представи писмено становище с обективирано в същото възражение срещу направените в протокола фактически констатации в срока и по реда на чл. 74, ал. 4 от ЗЗО и чл. 142 от НРД за ДД за 2023-2025 г. - лицето - обект на проверката, има право да даде писмено становище /в т. ч. и чрез ССЕВ/ пред управителя на НЗОК, съответно пред директора на РЗОК, с когото е сключило договор, по направените от длъжностното лице по чл. 72, ал. 2 от ЗЗО констатации в 7-дневен срок от връчването на протокола по чл. 141, ал. 1. Същото е било изпратено на сформираната Арбитражна комисия по чл. 75 от ЗЗО, която от своя страна го е разгледала и не се е произнесла с решение, поради равен брой на противоположни гласове.