Решение № 3620 от 20.06.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3620 гр. София, 18.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Татяна Димитрова

Членове:

Румяна М. Найденова

Гюлсевер Сали при участието на секретаря Алина К. Тодорова като разгледа докладваното от Татяна Димитрова Въззивно гражданско дело № 20241100503888 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Със съдебно решение №1558 от 29.01.2024 г., постановено по гр.д. № 59873/2023 г. по описа на СРС, 156 състав, са УВАЖЕНИ предявените от А. А. Ч., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. София, ул. ****, действаща чрез процесуалния си представител адв. А.

И. Д. – К. от СтАК, със съдебен адрес: гр. София, ж.к. „Младост-1“, бул. ****, офис 1 против Столична Община, БУЛСТАТ 000696327, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Московска“ №33, представлявана от В.Т., кмет на Столична община, действащ чрез старши юрисконсулт Н.Е., осъдителни искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ и чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, във вр. чл. 225, ал. 1 КТ, като е ПРИЗНАТО ЗА НЕЗАКОННО И ОТМЕНЕНО уволнението на ищцата, извършено със Заповед №СОА23-РД152184/12.09.2023 год., издадена от кмета Й.Ф., ищцата е ВЪЗСТАНОВЕНА на длъжността „Старши експерт“, в отдел "Централизирани информационни системи", дирекция "Информационни технологии", която е заемала преди незаконното уволнение, и ответникът е осъден да заплати на ищцата сумата от 12 780 лева, представляващи обезщетение за оставане без работа в следствие на незаконното уволнение за периода от 16.09.2023 год. до 16.03.2024 год., ведно със законната лихва от 01.11.2023 год. до окончателното плащане.

Ответникът е осъден на основание чл.78, ал.1 от ГПК да плати на ищцата сума в размер на 800 лева, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение, както и на основание чл.

78, ал.6 ГПК сума в размер на 671,20 лева по сметка на СРС, представляваща деловодни разноски за държавна такса за първоинстанционното производство.

1

Образувано е по въззивна жалба, подадена от ответника, който е недоволен от постановеното решение, което обжалва като неправилно, необосновано, издадено при нарушение на материалния и процесуалния закон. Оспорва изводите на съда, че не са представени достатъчно доказателства, които да установят надлежно извършената процедура по прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата на посоченото основание. Оспорва извода на първата инстанция, че щатното разписание не е променено от компетентен за това орган и не съдържа необходимата и достатъчна информация за извършваните промени. Възразява срещу неприемането на представеното щатно разписание, неоспорено в съдебното производство, като годно доказателство за законосъобразно определяне на длъжността за заемане по служебно правоотношение.

Оспорва извода, че кмета не разполага с правомощията да осъществи процесните промени.

Твърди, че заемането на дадена длъжност по трудово или служебно правоотношение е предоставена на административния орган – кмета на общината и е преценка по целесъобразност, поради което не подлежи на съдебен контрол. Препраща към съществуващата съдебна практика за да аргументира компетентността на кмета. Моли съда да отмени обжалваното решение, като постанови ново, с което да отхвърли претенциите.

Претендира и разноски.

В срок е подала отговор ищцата, която намира въззивната жалба за неоснователна, като излага съображенията си за това. Смята, че първоинстанционното решение е постановено при съобразяване и обсъждане в цялост на събраните по делото доказателства, като са съблюдавани и материалните и процесуалните норми, поради което и решението е правилно и законосъобразно. Подкрепя извода на съда, че извлечението за щатно разписание не е годно доказателство да установи твърденията на ответника, като оспорва като неоснователни възраженията му по отношение на указанията, дадени с доклада по делото. Счита, че правилно съдът е изпълнил задълженията си във връзка с разпределяне на доказателствената тежест. Моли съда да отхвърли въззивната жалба като неоснователна, а решението да потвърди като правилно и законосъобразно. Претендира и разноски.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните и съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното:

Жалбата е процесуално допустима като подадена в законоустановения срок, срещу акт, подлежащ на обжалване и от лице, което има правен интерес.

Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо в обжалваната част, а по отношение на нейната правилност, съдът намира подадената въззивна жалба за неоснователна. Съображенията за това са следните:

Подадена е искова молба от А. А. Ч., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. София, 2 ул. ****, действаща чрез процесуалния си представител адв. А. И. Д. – К. от СтАК, със съдебен адрес: гр. София, ж.к. „Младост-1“, бул. ****, офис 1 срещу Столична Община, БУЛСТАТ 000696327, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Московска“ №33, представлявана от В.Т., кмет на Столична община, действащ чрез старши юрисконсулт Н.Е., като се твърди, че страните се намирали в трудово правоотношение, което било възникнало по силата на трудов договор от 25.01.2011 г. за длъжността "Главен специалист" в отдел "Информационни системи, технически средства и комуникация" към дирекция "Информационно обслужване". Поддържа, че трудовият договор е бил многократно изменян след това, което сочи в хронологичен ред, като страните се намирали в трудово правоотношение до 15.09.2023 г., когато със Заповед № 12.09.2023 г. трудовото правоотношение било прекратено, като по това време длъжността била "Старши експерт" в отдел "Централизирани информационни системи", дирекция "Информационни технологии" – на основание чл. 325, ал. 1, т. 12 КТ. Навежда доводи, че уволнението било незаконосъобразно като заповедта била издадена в нарушение на материалноправните и процесуалните норми, тъй като не бил налице валиден административен акт за изменение на щатното разписание. Излага съображения, че зам. кмета не бил надлежно упълномощен за приемането на ново щатно разписание, като дори да била налице заповед за заместване, същата била незаконосъобразна, тъй като била подписана от некомпетентен орган. Сочи, че освен това уволнителната заповед също била подписана от зам. кмета, за което липсвало представителна власт и компетентност. Твърди, че в отдела където полагала труд имало няколко щатни бройки за длъжността "старши експерт", като от новото щатно разписание не било ясно точно коя е определена за заемането по служебно правоотношение. Развива съображения, че в случая работодателят бил злоупотребил с право, тъй като единствената цел на изменението била прекратяването на трудовото правоотношение. Поддържа, че желанието на работодателя да прекрати трудовото правоотношение се установявало от обстоятелства свързани с наличието на системен тормоз на работното място – свързан с изнесени данни за неправомерно заличаване и манипулиране на информация, което обосновава подробно и в последователност. Инвокира довод, че при ползваното уволнително основание, работодателят е целял да заобиколи евентуално наличието на друго уволнително основание и извършването на подбор, като длъжността продължава да се заема и от други служители. Твърди, че с оглед незаконното уволнение била останала без работа, като се дължало обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ, което изчислено на базата на БТВ за последния пълен работен месец – от 2130, 00 лева, възлизало на сумата от 12780, 00 лева за периода 16.09.2023 г. до 16.03.2024 г. Иска уволнението да бъде признато за незаконно и да бъде отменено, както и да бъде възстановена на длъжността която е заемала преди уволнението, както и присъждането на претендираното обезщетение, както и сторените деловодни разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба от ответника, като претенциите се оспорват. Твърди, че уволнителната заповед е издадена от компетентен и надлежно овластен орган, в това число и на работодател по реда на ЗДСл. Поддържа, че съобразно чл. 19, ал. 3, т. 2 ЗАдм., кметът на общината бил териториален орган на 3 изпълнителната власт, като се подпомагал от общинска администрация, а по арг. от чл. 44, ал. 1, т. 3 ЗМСМА той бил и орган по назначаването, като аргументира, че има право да делегира работодателска власт. Навежда доводи, че процесното уволнително основание касаело както срочните, така и безсрочните трудови договори, като не било необходимо да се отправя предизвестие, а в случая уволнителната заповед била връчена при отказ на 14.09.2023 г. Излага съображения, че в правомощията на кмета било да утвърждава длъжностното разписание, които действия не подлежали на съдебен контрол. Аргументира, че единствената предпоставка за основанието на чл. 325, ал. 1, т. 12 КТ била длъжността да се определи за заемане по служебно правоотношение, като било без значение за законосъобразността на уволнението колко и кои щатни бройки за определена длъжност следва да се заемат по служебно правоотношение. Освен това при посоченото уволнително основание не било необходимо да се мотивира уволнителната заповед. Поддържа, че в случая следвало да има валиден административен акт за промяна на длъжността какъвто бил налице. Развива подробни съображения във връзка с предпоставките на уволнителното основание чл. 325, ал. 1, т. 12 КТ, като прави извод за законосъобразност на уволнението.

Инвокира доводи, че съображенията за системен тормоз на работното място не следвали да се вземат предвид, тъй като не били предмет на делото, поради което били неотносими, а отделно от това законът бил предвидил и ред за защита при тормоз на работното място, който бил различен. Сочи, че искът за обезщетение бил неоснователен, тъй като не бил изтекъл 6-месечния срок. Иска отхвърляне на исковете. Претендира разноски.

С иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване на уволнението за незаконно ищецът отрича потестативното право на работодателя да прекрати трудовото правоотношение с едностранно изявление, като предмет на делото е съществуването на това потестативно право. Затова ищецът трябва да посочи всички факти, които опорочават, отлагат или погасяват оспорваното потестативно право на работодателя, а ответникът - да установи при условията на пълно и главно доказване всички факти, които пораждат това право или имат значение за надлежното му упражняване.

Кметът, в качеството си на ръководител на администрация по смисъла на чл. 11 от Наредбата за прилагане на ЕКДА, компетентно може да определи със свой акт вида правоотношение за аналитичните длъжности, които съгласно единния класификатор по ПМС № 47/2004 г. могат да бъдат заемани както по трудово, така и по служебно правоотношение, стига да не се променя гласуваната от общински съвет структура и численост на щата. Касае се за компетентност на изпълнителния орган в рамките на законовите правомощия по чл. 44, ал. 1 от ЗМСМА, на кмета като ръководител на съответната администрация, който орган утвърждава и длъжностното разписание със свой индивидуален административен акт съгласно § 1, ал. 1, т. 1 от ПМС № 47/2004 г.

Компетентността на общинския съвет по чл. 21 от ЗМСМА намира проявление при утвърждаване на структурата на общинската администрация, което има отношение и към нормативните изисквания на чл. 12 и § 5, ал. 2 от ПЗР на Наредбата за прилагане на ЕКДА, но не обуславя извод, че актът по определянето на съответната длъжност за заемане по 4 служебно правоотношение се нуждае от изрично одобрение по аргумент от чл. 21, ал. 1 от ЗМСМА. Не се касае за структурна промяна. Ако при утвърждаването на структурата на общинската администрация общинският съвет е взел изрично решение и по въпроса кои аналитични длъжности да се заемат по служебно отношение и кои по трудово правоотношение, то ще е налице упражняване на компетентност от този орган по въпрос, свързан с целесъобразност. Компетентност да решава подобен въпрос обаче има изпълнителният орган, т.е. кметът, като ръководител на съответната администрация, който утвърждава и длъжностното разписание в рамките на гласуваната от общинския съвет структура.