Решение № 423 от 28.03.2024, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 423 гр. Пловдив, 28.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светлана Ив. Изева

Членове:

Радостина Анг. Стефанова

Светлана Анг. Станева при участието на секретаря Петя Ф. Цонкова като разгледа докладваното от Светлана Анг. Станева Въззивно гражданско дело № 20245300500104 по описа за 2024 година

Въззивното производство е по реда на чл.258 и следващите от ГПК във връзка с чл.405, ал.1, във вр. чл.386, ал.2 от КЗ.

Образувано е въз основа на въззивна жалба против решение № 4082 от 13.10.2023 г., и частна жалба срещу определение № 12614 от 06.11.2023 г., и двата съдебни акта постановени по гр.дело № 659/2023 г. на РС - Пловдив, ХХ гр. състав.

С въззивната жалба, подадена от „*********, се атакува решение №4082 от 13.10.2023 г., постановено по гр.дело № 659/2023 г. на РС-Пловдив, ХХ гр. състав, с което е осъдено „*********** да заплати на А. В. М. сумата от 22500 лв., представляваща застрахователно обезщетение, дължимо по застрахователна полица №0320210460016343, с период на валидност 25.08.2021 г. – 24.08.2022 г., вследствие на настъпилата в периода от 21.30 ч. на 27.05.2022 г. до 5.20 ч. на 28.05.2022 г. кражба на собствения лек автомобил „Хюндай Санта Фе“ с рег. №**********, ведно със законната лихва върху посочената сума от датата на подаване на исковата молба – 17.01.2023 г. до окончателното изплащане, като дружеството е осъдено да заплати на А. В. М. сумата от 1100 лв. направени по делото разноски.

От жалбоподателя се навеждат доводи за неправилност, необоснованост на съдебния акт и противоречие с материалния и процесуалния закон. Оспорва се извода на съда, че неизпълнението на 1 задължението да не се оставя която и да е част от свидетелството за регистрация на МПС в автомобила не е основание за намаляване на застрахователното обезщетение по реда на чл. 395 от КЗ – по този начин ищецът неоснователно е завишил риска от настъпване на застрахователното събитие – кражба, и е затруднил значително възможността за ограничаване на вредите при вече настъпилата такава. При дадената от закона функция на част втора от свидетелството за регистрация на МПС - да легитимира лицето като законен държател на МПС, който упражнява фактическата власт върху него на валидно правно основание, считат, че същото е улеснило настъпването на застрахователното събитие и окончателното настъпване на последиците от него. Поради неизпълнение на това задължение застрахователят може да намали застрахователното обезщетение, съответно на тежестта на неизпълнението, като се цитира съдебна практика. Считат, че е приложимо намаление от 50% от действителната стойност на МПС. Посочва се, че в обжалваното решение първоинстанционният съд е игнорирал задължителната съдебна практика в тази насока и не е определил процент за намаляване на застрахователното обезщетение, който обичайно е прилаган от застрахователите като 50%. Иска се да се постанови решение, с което да се отмени решението в обжалваната му част, като се постанови ново, с което искът да се отхвърли като неоснователен и недоказан. Претендират се направените пред първата инстанция разноски съгласно приложения списък по чл. 80 от ГПК, държавна такса за въззивната жалба и 300 лв. юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция. В случай, че ищцата претендира разноски за заплатено възнаграждение и същото надвишава минималния размер, заявяват, че намират същото за прекомерно с оглед действителната правна и фактическа сложност.

В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна, като се излагат подробни съображения, че въззивната жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение, а първоинстанционното решение да се потвърди. Посочва се, че оставянето на каквито и да е документи вътре в автомобила няма как да доведе пряко до противозаконното отнемане на МПС. Дори да се приеме, че е налице някакво неизпълнение на договорни задължения от стана на застрахования, същото не е в пряка причинно-следствена връзка с кражбата на МПС и по никакъв начин не е довело до настъпването или улесняването . Няма никакво правно, фактически или житейско значение дали е оставил или не даден документ вътре в автомобила си, при положение, че е обявен за противозаконно отнет незабавно чрез подаване на жалба в РПУ и от този момент МПС се вписва в регистъра като обект на противозаконно отнемане и общонационално издирване. Съгласно чл. 408, ал.1, т.3 от КЗ, застрахователят има право да откаже изплащане на обезщетение само в изрично посочени хипотези, но в настоящия случай не е налице някоя от предвидените. Цитира се и съдебна практика. Претендират се разноски за всяка от двете инстанции.

Постъпила е и частна жалба от адв. П. В. - пълномощник на А. В.

2

М., против определение №12614 от 06.11.2023 г., постановено по гр.дело № 659/2023 г. на ПдРС, с което е оставена без уважение молбата на адв. В. за изменение на постановеното решение в частта му относно разноските.

Излагат се доводи за неправилност и незаконосъобразност на съдебния акт, като се иска определението да се отмени и да се определи възнаграждение на пълномощника в размер на 2425 лв.

В законоустановения срок е постъпил писмен отговор, като се излагат съображения, че частната жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение, а първоинстанционното определение да се потвърди.

Сочи се, че в договора не е посочено основанието, на което се осъществява безплатната правна помощ. Претендира се присъждане на разноски в настоящото производство, а именно 300 лв. юрисконсултско възнаграждение.

Пловдивският окръжен съд, въззивно гражданско отделение, V състав, като прецени събраните по делото доказателства, намира следното:

Въззивната жалба е депозирана в законоустановения срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу съдебен акт, подлежащ на въззивно обжалване, поради което се явява процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.

При служебната проверка на основание чл.269 от ГПК се констатира, че решението е валидно - постановено е в рамките на правораздавателната компетентност на съдилищата по граждански дела, и допустимо – съдът се е произнесъл в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита. Правилно е дадена и правна квалификация на иска.

Въззивната проверка за правилност се извършва на решението само в обжалваната част и само на поддържаните основания. Настоящият състав при служебната си проверка не констатира нарушения на императивни материално-правни норми, които е длъжен да коригира, и без да има изрично направено оплакване в тази насока съгласно задължителните указания, дадени с ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Решението е и правилно, като на основание чл.272 ГПК въззивната инстанция препраща към мотивите на първоинстанционния съдебен акт.

Настоящата инстанция, като съобрази доводите на страните, съгласно правилата на чл.235, ал.2 вр. чл.12 от ГПК, и предвид релевираните в жалбата въззивни основания, прие за установено следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с иск с правно основание член 405, ал.1 вр. чл.386, ал.2 КЗ.

С исковата молба А. М. твърди, че на 25.08.2021 г., в качеството си на собственик на лек автомобил „Хюндай Санта Фе“ с рег. №**********, 3 сключила договор за застраховка „Автогрижа“ с ответното дружество „*********“ АД, с период на валидност една година. Заплатена била начислената застрахователна премия. В периода на валидност на застраховката, в гр. ********, за времето между 21.30 ч. на 27.05.2022 г. и 05.20 ч. на 28.05.2022 г., МПС било противозаконно отнето. Незабавно били уведомени МВР и ответното дружество. Била образувана преписка по щета №211211738 при ответника, като на 31.10.2021 г. получила официално писмо, с което частично се отказвало плащане на застрахователно обезщетение.

Уточнявало се, че ще бъде изплатено обезщетение в размер на 22500 лв. от дължимите 45000 лв. – застрахователна сума по процесния договор. Не ставало ясно коя от хипотезите на отказ по чл.408 КЗ е визирана. Отказът бил бланкетен, съдържал изоставена вече съдебна практика по подобни казуси. Не било налице неизпълнение на задължение от страна на застрахованото лице.

Направено е искане за осъждане на ответното дружество да заплати на ищцата сумата от 7000 лв. главница, частично от 22500 лв., ведно с лихва от датата на подаване на исковата молба до изплащането. Претендирани са направените по делото разноски.

С определение, постановено в съдебно заседание на 26.04.2023 г., е допуснато изменение в размера на иска, като същия е увеличен на 22500 лв.

В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от „**********“ АД, със становище за допустимост, но неоснователност на предявения иск. На ищцата било изплатено обезщетение в размер на 22500 лв. за противозаконно отнет автомобил с рег. №***********. Същото съответствало на закона и на условията по застраховката. При завеждане на претенцията били уведомени от П. М., че свидетелство за регистрация, част II, било останало в процесното МПС, което било упоменато и в удостоверение от 31.05.2022 г. на РУ Б. Горното било неизпълнение на задължението по т.66.11, раздел 8, в който били описани задълженията на страните по договора. Това водело до неоснователно завишаване на риска от настъпване на застрахователното събитие и невъзможност за ограничаване на вредите от вече настъпило такова, представлявало безстопанствено отношение от страна на застрахования към застрахованото имущество.

Съдържа се позоваване на чл.395 КЗ. Поради това застрахователят счел, че обезщетението следва да се определи в размер на 50% от действителната стойност на процесното МПС. Не се спори, че между страните има сключен договор за имуществена застраховка по застрахователна полица №0320210460016343, с период на валидност 25.08.2021 г. – 24.08.2022 г., както и, че в срока на валидност застрахованият автомобил е противозаконно отнет от неизвестен извършител, което съставлява покрит застрахователен риск. Претендират се разноски.

Въз основа на събраните по делото доказателства, от състава на районния съд е приета следната фактическа обстановка:

Между страните е сключен договор за комбинирана автомобилна 4 застраховка

„Автогрижа“, за което е представена полица

№0320210460016343, касаеща лек автомобил Хюндай рег. №********.

С писмо от 31.10.2022 г. от застрахователното дружество уведомяват М., че на основание чл.395, ал.4 КЗ застрахователят намалява размера на застрахователното обезщетение по преписка №211211738 с 50% и ще изплати сумата от 22500 лв. Прието е за безспорно, че сумата е изплатена на М. на 11.11.2022 г.

Представени са искане за оценка на вреди по застраховка „Каско на МПС“ от 30.05.2022 г., удостоверение от РУ Б., постановление от 06.10.2022 г. от РП Д. – ТО Б. за спиране на наказателно производство по ДП №69/2022 г. по описа на РУ Б. и общи условия за застраховка „Каско на МПС“ на застрахователя.

По делото е разпитан св. М., който разяснява, че бил в Б. с детето си, паркирали колата пред къщата на майка му, било петък вечерта. Майката на свидетеля го събудила около 5 ч. сутринта, тъй като колата я нямало. В нея били останали документи – малък талон на колата, американски паспорт, американска книжка на свидетеля били в сак в багажника, не било типично за свидетеля да ги оставя, но тъй като тръгвали рано сутринта за П., не ги бил взел със себе си. Сакът не бил видим, в багажника били и играчките на детето, а самите документи били в джоб, по-скътан. Свидетелят не оставял важни документи в автомобила, превозното средство се самозаключвало. Когато оставял автомобила, било светло, бързали да се приберат по-рано, за да изкъпе детето навреме и да легне. Съпругата му се обадила на застрахователя, а свидетелят отишъл в РУ Б. за разпит. В понеделник следвало да се яви в Д., в офис на „Д.“. Всички документи, които изискали, били предадени, с изключение на малкия талон.

Според приетото заключение на изготвената съдебна автотехническа експертиза, средно пазарната стойност на лек автомобил „Хюндай Санта Фе“ с рег. №********* към датата на застрахователното събитие – 28.05.2022 г., е 45480 лв.