Решение № 4324 от 04.07.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4324 гр. София, 04.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-A, в закрито заседание на трети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Стою Хр. Згуров

Членове:

Румяна Спасова

Анелия Ст. Янева като разгледа докладваното от Стою Хр. Згуров Въззивно гражданско дело № 20251100507269 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.

Образувано е по жалба на „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛИТЕЛНИ МРЕЖИ ЗАПАД” ЕАД /ЕРМ Запад/, ЕИК 130277958, срещу разпореждане от 04.06.2025г. на ЧСИ, с което е оставено без уважение възражението на дружеството за недължимост на разноските на взискателя по изпълнително дело № 20258400400478 по описа на ЧСИ М.Ц..

Жалбоподателят счита, че не дължи разноски по изпълнението, тъй като дружеството не е дало повод за образуване на изпълнително дело. Твърди, че е поканил взискателя с покана да му бъде посочена банкова сметка, по която да бъде платена присъдената сума. Счита, че е бил поставен в невъзможност да извърши плащане, от където следва, че причина за образуване на настоящото изпълнително дело е недобросъвестното поведение на кредитора, който е сторил ненужни разноски, които ще трябва да понесе. Посочва, че образуването на изпълнително дело при изразена готовност от страна на длъжника да заплати своето задължение, искайки съдействие от кредитора, който да му даде тази възможност да плати, сочи на злоупотреба с права по чл.

3 ГПК, като счита, че не е станал повод да се води против него изпълнително дело по аргумент от чл. 78, ал. 2 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, т. 1 ГПК.

Жалбоподателят сочи, че бездействието на кредитора, го е поставило в положение на забава и с оглед разпоредбата на чл. 96, ал. 2 ЗЗД направените от него разноски в изпълнителното производство не подлежат на възстановяване на длъжника.

1

Предвид изложеното иска да се отмени разпореждането и да се приеме, че разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 200 лв. и такса по т.26 ТТЗЧСИ не се дължат. Претендира разноски в настоящото производство.

Взискателят „НЕКТОН 2“ ЕООД е депозирало в срок отговор на жалбата, в която сочи, че тя е неоснователна. Твърди, че не е получавало покана за предоставяне на банкова сметка, изпратена от длъжника, а последният е можел да разбере по коя сметка да заплати, ако се е запознал с материалите по предходно образувано във връзка с друго вземане на взискателя срещу същия длъжник изпълнително дело.

В изложените мотиви по чл. 436, ал. 3 ГПК, ЧСИ М.Ц. излага съображения за неоснователност на жалбата. Посочва, че жалбата е неоснователна, защото разноските по изпълнението са за сметка на длъжника /чл. 79 ГПК/, освен в хипотезата на изключенията по същия текст, каквито не са налице по настоящото изпълнително дело. Разноските за адвокатски хонорар са в минимален размер от 200 лв. за образуване на делото, а таксата в полза на ЧСИ е в нормативно определен процент. Намира, че не са налице доказателства за твърдението на жалбоподателя, че в качеството си на длъжник по това вземане е канил взискателя преди образуване на изпълнителното производство да му предостави банкова сметка, за да плати, при което е поставил в забава кредитора.

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства във връзка с наведените в жалбата пороци на обжалваното действие и мотивите на съдебния изпълнител, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Частната жалба е подадена от надлежна страна и в срок, срещу акт подлежащ на обжалване, поради което се явява процесуално допустима.

Съгласно разпоредбата на чл. 435, ал. 2 ГПК, длъжникът може да обжалва постановлението за глоба и насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо, отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението, както и постановлението за разноски. Жалбата се подава чрез съдебния изпълнител в едноседмичен срок от извършването на действието, съответно от деня на съобщението /чл. 436, ал. 1 ГПК/.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Изпълнителното дело е образувано от взискателя „НЕКТОН 2“ ЕООД, ЕИК

103622364, чрез адв.

Л.Г.

САК, против длъжника

„Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД, ЕИК 130277958 /предишно наименование „Чез разпределение България“ АД/ за събиране на парично вземане в размер на 15 665.20 лева. съгласно изпълнителен лист от 19.05.2025г., издаден по по т.д. 377/2024 г. по описа на СГС то, състав VI-2.На длъжника „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД е била връчена Покана за доброволно изпълнение, ведно с подлежащия на изпълнение акт на 2

27.05.2025г. Сумата на задължението, ведно с разноските е събрана по силата на наложен запор, като на 30.05.2025г. е настъпило пълно погасяване на задължението и разноските в размер на 17348.21 лева.

След като е заплатил изцяло задължението и разноските по изпълнителното дело длъжникът с възражение от 03.06.2025г. е оспорил дължимостта на разноските за пропорционалната такса и адвокатското възнаграждение изцяло.

С Разпореждане на ЧСИ от 04.06.2025г. са приети разноски по изпълнителното дело за такса по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ в размер на 1407,01 лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 200 лв.

Настоящият въззивен състав намира за неоснователно искането на „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛИТЕЛНИ МРЕЖИ ЗАПАД” ЕАД /ЕРМ Запад/, ЕИК 130277958 да се приеме, че не дължи разноски на взискателя, защото във връзка с друго задължение, по друго изпълнително дело го е поканил с невръчено препоръчано писмо да представи банкова сметка, по която да заплати това друго задължение, но взискателят не е представил такава и по тази причина е изпаднал в забава като кредитор преди образуване на изпълнително дело, поради което не длъжникът, а кредиторът дължи разноските по него.

В случая, не са налице доказателства, че именно във връзка с процесния дълг длъжникът е канил взискателя да му съдейства за изпълнението чрез посочването на банкова сметка, по която да плати, а от друга страна, не са ангажирани доказателства, че писмото което е било изпратено във връзка с друго задължение е достигнало до кредитора. Тук следва се посочи, че за да не дължи подобни разноски по аргумент от чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК длъжникът следва реално да е заплатил задължението на взискателя, преди образуване на делото, а не само да е изразил готовност за това.

Образуването на изпълнително производство при наличие на изпълнителен титул и липса на плащане на присъдените суми представлява упражняване на право, изрично предвидено в закона, а не злоупотреба с права по чл. 3 ГПК, както твърди длъжникът.

Съдът не споделя становището на длъжника, че поради недобросъвестно поведение на кредитора е бил поставен в невъзможност да извърши плащане, тъй като изискването за посочване на банкова сметка и изразяване на готовност за плащане, при липса на данни, че това е доведено до знанието на кредитора, не лишава страната от възможността да ползва способите на чл. 97, ал. 1 ЗЗД за изпълнение и така да се освободи от дължимостта на разноските за образуване на изпълнително производство, което в случая не е направено.

С оглед изложеното жалбата следва да се остави без уважение.

Така мотивиран, Софийският градски съд,

РЕШИ:

3

ОТХВЪРЛЯ жалбата, подадена от „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛИТЕЛНИ МРЕЖИ ЗАПАД” ЕАД /ЕРМ Запад/, ЕИК 130277958, срещу разпореждане от 04.06.2025г. на ЧСИ, с което е оставено без уважение възражението на дружеството за недължимост на разноските на взискателя по изпълнително дело № 20258400400478 по описа на ЧСИ М.Ц..

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4