Решение № 2349 от 27.11.2018, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

В

ИМЕТО НА НАРОДА гр.София,

….….. 2018 г.

СОФИЙСКИ

ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ—14 с-в в открито съдебно заседание на шести ноември две хиляди и осемнадесета година в състав :

СЪДИЯ: Зорница Гладилова

При секретаря Стефани Калоферова като разгледа д.н. № 301 по описа за 2018 година и за да се произнесе взе предвид следното :

Подадена е молба за откриване на производство по несъстоятелност с правно основание чл.625 ТЗ вр. чл.607а, ал.1 вр. чл.608 ТЗ вр. чл.630, ал.2 от ТЗ.

Молителят „У.Б.”

АД твърди, че между него от една страна като кредитор и длъжника „П.“ ЕООД, в качеството му на кредитополучател, е сключен Договор за банков инвестиционен кредит № 223-052/26.06.2008 г., по който предоставените суми са размер до 971 455 евро. Условията по Договора в последствие са променяни съгласно подписваните Анекси с номера: № 1/23.09.2010г., 2/22.10.2010г., 3/24.11.2010г., 4/23.12.2010г., 5/26.05.2011г., 6/21.06.2011г., 7/15.07.2011г., 8/26.03.2013г., 9/01.08.2013г., 10/12.09.2013г., 11/30.10.2013г., 12/14.12.2013 г. и 13/15.09.2015г. Вземането на Банката по договора било с уговорен краен срок за погасяване 26.06.201З г., поради което вземането на Банката било към настоящия момент прекратено от страна на „П.“ ЕООД. Дружеството било прекратило погасяването на изискуеми вноски по договора за банков револвиращ кредит като последното плащане било извършено на 31.01.2016 г. По същия Договор за кредит ответника „Т.И.“ ЕАД встъпило в дълга по реда на чл.чл. 121 - 127 ЗЗД, вр. чл. 101 ЗЗД. До настоящия момент длъжникът не бил извършвал плащания за погасяване на изискуемите си задължения, в резултат на което размерът на задълженията му към 14.02.2018 г., бил

579 393.24 евро /1 133 370.83 лв./, както следва : просрочена главница към 14.02.2018 г. –

425 941.86 евро /833 070 лв./; договорна лихва от 31.01.2016 г. до 14.02.2018 г. – 153 451.38 евро /300 300.83 лв./. Неплащането на задължения с настъпил падеж предполагат влошаване на финансовото състояние на длъжника, обективирано по смисъла на закона като неплатежоспособност или свръхзадълженост.

До евентуалното оборване на презумпцията по чл. 608, ал. 2 ТЗ, неплащането сочело невъзможност да бъде изпълнено изискуемо парично задължение по търговска сделка, което по смисъла на закона означавало неплатежоспособност и предпоставяло откриване на производство по несъстоятелност.

Налице била хипотезата на чл.608, ал.4 ТЗ, тъй като за посочените вземания бил издаден изпълнителен лист, образувано било изпълнително дело № 20168740402052 по описа на ЧСИ С.П.. Заповедта за изпълнение на парично вземане и изпълнителният лист били издадени в полза на „У.Б.” АД, по ч.гр.д. № 36865, по описа на 41-ви състав на Районен съд - София за 2016 година. Същите били представени за изпълнение пред ЧСИ П.като за издаването им, съгласно разпоредбата на чл. 428 ГПК съдебният изпълнител е уведомил длъжниците още през 2016-та година, заедно с поканата за доброволно изпълнение. Към настоящия момент задълженията на кредитополучателя не били погасени и били в размер на 1 133 370,83 лева. По тази причина неплатежоспособността на „Т.И.” ЕАД, не следвало да се доказва, а се предполагала.

Молителят желае на основание чл. 630 ал. 1, във връзка с чл.

607а от Търговския закон съдът да обяви неплатежоспособността на „Т.И.“ ЕАД, с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***; като определите начална дата на неплатежоспособността - 31.01.2016г. (свързано с последното плащане по кредита), да открие производство по несъстоятелност, както и да насрочи първо събрание на кредиторите.

Ответникът „Т.И.“

ЕАД не оспорва наличието на търговски отношения с „У.Б.” АД по представения договор за банков инвестиционен кредит № 223-052/26.06.2008г., по който кредитополучател е „П.“ ЕООД, а като солидарен длъжник по смисъла чл.121 - 127 ЗЗД встъпило „Т.и.“ ЕАД.

Кредитът бил отпуснат от банката и усвоен от дружеството-кредитополучател в посочения размер от 971 455 евро с цел финансиране на покупко-продажба (80% от цената) на недвижим имот, находящ се гр.

Димитровград, обл. Хасково, Източна индустриална зона, представляващ производствена база с площ от 33 805 кв. метра ведно с находящите се в него административни и производствени сгради, машини и съоръжения. Вземането на банката по горепосочения договор за кредит било обезпечено с ипотека в полза на „У.Б.“ АД. С приложените от молителя Анекси с №1/23.09.2010г. до №13/15.09.2015г. първоначалните условия по договора, в това число начина и сроковете на погасяване на главницата, размера на лихвите и дължимите такси за обслужване на кредита, били променяни през годините по общо съгласие на страните.

Ответникът оспорва твърдението на „У.Б.“ АД, че солидарният длъжник не бил извършвал плащания за погасяване на изискуеми задължения по договора за кредит. След отпускането му през 2008 г. кредитът, в това число главница, лихви и такси, е бил обслужван първоначално от „П.“ ЕООД (за целта „Т.и.“ ЕАД му е предоставяло суми на заем), а след 2013 г. вноските са извършвани изцяло от ответника. В резултат на осъществените към банката плащания дължимият остатък от главницата към настоящия момент възлизал на по-малко от 50% от отпуснатата сума по кредита.

Не било вярно, че последното плащане по кредита било извършено на 31.01.2016 г., след което плащанията по кредита били преустановени. На 07.07.2016 г. „Т.И.“ ЕАД превело сума в размер на 1 220 лева за частично погасяване на остатъка от главницата. Впоследствие въз основа на издадения срещу дружеството изпълнителен лист от 07.07.2016 г. на СРС, 41 състав, по искане на „У.Б.“ АД банковите сметки на „Т.и.“ ЕАД били блокирани. Тъй като дружеството било действащо, по тези сметки постъпвали плащания от негови клиенти и тези средства са на разположение на банката. Видно от представеното към молбата удостоверение изх.№ 2321/09.02.2018г. на ЧСИ С.П., по изпълнителното дело е постъпила сумата от 42 297.73 лева (превод от сметката на „Т.и.“ ЕАД), която на 21.04.2017г. била преведена по сметка на взискателя „У.Б.“ АД.

Презумпцията по чл.608, ал.4 ТЗ, на която молителят се позовава, била приложима само при липса на изходни счетоводни данни, въз основа на които да се изследва и прецени обективното финансово-икономическо състояние на ответното дружество. Случая не бил такъв. От публично обявяваните в ТР и заверени от регистриран одитор годишни финансови отчети, последният от които за 2016 г., било видно, че „Т.и.“ ЕАД не било в състояние на неплатежоспособност и/или свръхзадълженост по смисъла на закона. От отчета се установявало, че : към 31.12.2016г. собственият капитал е положителна величина - 3 758 000 лева, краткотрайните му активи са в размер на 5 480 000 лева, коефициентите му на обща, бърза и незабавна ликвидност и на финансова автономност са в границите и над референтните стойности. Общите икономически показатели на дружеството сочели, че макар и в забава за плащане на описаните в молбата на банката суми, дружеството не се намирало в трайно състояние на невъзможност да изпълнява задълженията си.

„Т.И.“ ЕАД било водеща българска И.ова компания в областта на енергетиката, която развивала повече от 25 години търговска дейност, свързана с участие в мащабни инвестиционни проекти в областта на енергетиката и строителството, инженерни дейности по разработване, реконструкция и модернизация на инсталации, машини и съоръжения. Основните му клиенти през годините били големи енергийни компании, топлофикационни дружества и топлоелектроцентрали в България и чужбина. Дружеството разполагало с регистрирани патенти и полезни модели за инсталации и технологии в областта на енергетиката, било представител за България на специализирани чуждестранни компании в тази област, притежавало сертификати на Система за управление на качеството според стандарта ISO 9001:2008, Система за управление по отношение на околната среда според стандарта ISO 1401:2005 и Система за управление на здравето и безопасността при работа според стандарта OHSAS 18001:2007. В последните няколко години имало налице драстичен спад в реализацията на енергийни проекти в България, приходите на специализираното в този отрасъл дружество намаляват. През последните години „Т.и.“ ЕАД фокусирало своите усилия преди всичко върху проучването на нови пазари в чужбина и преговаря усилено за реализацията на проекти в страни от ЕС и Турция в партньорство с утвърдени чужди компании в бранша. При очакваното им осъществяване дружеството ще поднови обслужването на дълга към банката, за което в момента е затруднено. Независимо от влошената икономическа ситуация в отрасъла, в който развива своята дейност, дружеството не било преустановило стопанската си дейност, разплащало се с кредитори, обслужвало задълженията си за заплати и осигуровки на персонала чрез собствени средства, стопанска дейност и кредити, нямало наложени обезпечения за изпълнение на изискуеми задължения по търговски сделки(извън наложените по горното изпълнително дело). Видно от приложеното удостоверение от НАП, дружеството нямало изискуеми публични задължения, събирани от НАП.

„Т.и.“ ЕАД изпитвало финансови трудности в дейността си, породени от липсата/замразяването на инвестиционните проекти в областта на енергетиката в България през последните години, но те били с временен характер и не представлявали обективно негово състояние на трайна невъзможност да покрива задълженията си към кредиторите.

Интересите на кредитора „У.Б.“ АД не били застрашени в конкретния случай поради наличието на обезпечение на отпуснатия инвестиционен кредит, надвишаващо общия размер на просрочените главница и лихви. За събирането на претендираните суми банката се снабдила въз основа на Заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК с изпълнителен лист от 07.07.2016 г., издаден от СРС, 41 състав по ч.г.д.№ 36865/2016 г., за солидарно осъждане на кредитополучателя „П.“ ЕООД и солидарния длъжник „Т.И.“ ЕАД. За удовлетворяване на общото вземане срещу тях изпълнението било насочено върху ипотекирания в полза на банката недвижим имот. Въз основа на изготвено заключение на вещо лице по изпълнително дело 2052/2016г. на ЧСИ С.П., началната цена на обявените за публична продан земя и сгради е била обявена в размер 1 950 000 лева без ДДС. Продажбата на ипотекираният имот в хода на изпълнителното производство, по което „У.Б.“ е взискател, щяло са погаси вземането на банката. Независимо че имотите не са в патримониума на „Т.и.“ ЕАД и до момента не са продадени, осребряването им, дори на по-ниска цена, би удовлетворило взискателя и би освободило „Т.и.“ ЕАД от общия дълг съгласно чл.123 ЗЗД.

Въз основа на учредената ипотека в нейна полза, банката била привилегирован кредитор при разпределението на получената от продажбата на имотите сума. Дори публичната продан да бъдела осъществена на по-късен етап и на цена, по-ниска от първоначалната, банката щяла да получи с предимство изцяло или в съществена степен остатъка от вземанията си по договора за кредит.

Ответникът моли на основание чл. 631 ТЗ съдът да отхвърли молбата срещу „Т.и.” ЕАД като неоснователна.

Съдът като обсъди представените по делото доказателства и доводите на страните, приема за установено следното:

Представен е Договор за банков инвестиционен кредит № 223-052/26.06.2008 г., сключен между „У.Б.” АД и „П.“ ЕООД в качеството му на кредитополучател. Договорът е подписан от „Т.И.“ ЕАД в качеството на солидарен длъжник. По силата на договора „У.Б.” АД предоставя на кредитополучателя кредит в размер на до 971 455 евро с цел финансиране на до 80% без ДДС от цената на недвижим имот, находящ се в гр.Димитровград, обл.Хасково, Източна индустриална зона, представляващ производствена база включваща поземлен имот с площ 328430 кв.м. с находящите се в него сгради. В договора за кредит са уговорени условията на ползването му, в което число лихви, надбавки за просрочие, комисионни.

Към договора са сключени 13 допълнителни споразумения - Анекси с номера: № 1/23.09.2010г., 2/22.10.2010г., 3/24.11.2010г., 4/23.12.2010г., 5/26.05.2011г., 6/21.06.2011г., 7/15.07.2011г., 8/26.03.2013г., 9/01.08.2013г., 10/12.09.2013г., 11/30.10.2013г., 12/14.12.2013 г. и 13/15.09.2015г. като с последния от тях страните са променили Погасителния план и са постигнали съгласие падежа на главницата да е 30.01.2016 г. като са се съгласили и дължимите лихви в общ размер 55 733.76 евро да са дължими на тази дата.