Акт № 478 от 01.11.2026, Районен съд - Несебър

РЕШЕНИЕ

№ 478 гр. Несебър, 01.11.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, V-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:Мария М. Берберова Георгиева при участието на секретаря Дора К. Димитрова като разгледа докладваното от Мария М. Берберова Георгиева Гражданско дело № 20262150100475 по описа за 2026 година

Производството по делото е образувано по повод исковата молба на Н. Г. Г., гражданка на Руската федерация, родена на **********г. в Р*** област, СССР, с пълномощник адв. Б. В. от АК - Бургас против „А***П***“ ****, ЕИК 2****, със седалище и адрес на управление: гр.Н***, ул.„И** В***“ № **, ет.**, офис **, представлявано от М.Д..

В обстоятелствената част на исковата молба се твърди, че на 18.06.2014г. ищцата сключила договор за строителство и предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот с „П***А***“ **** относно апартамент № **, находящ се на **-** жилищен етаж, със застроена площ от 31.75 кв.м., състоящ се от дневна стая с изводи за кухня, с отделен в нея кът за спане и поставена преграда с врата, баня и тоалетна, ведно с 8.48 кв.м. ид.ч. от общите части на сградата, или обща продаваема площ от 40.23 кв.м., разположен в жилищен комплекс „С***Е***“, представляващ сграда, състояща се от 5 етажа, в това число сутерен и приземен етаж, която ще бъде построена върху УПИ на площ от 2710 кв.м., представляващ **** ** в местността ***, масив **, в землището на гр. С***В***, общ. Н****, с кадастрален идентификатор 1****, с договорена продажна цена в размер на 22130 евро.

Сочи се, че на 30.08.2018г. между продавача, ищцата и ответника били сключени тристранно споразумение към договора и анекс към споразумението. По силата на споразумението ответното дружество встъпвало в правата и задълженията на първоначалния продавач предвид финансовата му невъзможност да довърши своите задължения по предварителния договор. Удостоверено било изменение на номерацията на недвижимия имот, а именно самостоятелен обект с идентификатор 1****.*** - апартамент **, както и че ищцата заплатила изцяло определената продажна цена по договора. Посочено било, че процесната сграда била в степен на завършеност с Акт обр. 14 за приемане конструкцията на сградата, издаден на 10.06.2015г. Ответникът се задължил да завърши сградата и самостоятелния обект, да предаде владението и 1 прехвърли собствеността върху него на ищцата, да осигури снабдяване на сградата с Акт обр. 15 за установяване годността и приемане на строежа в срок до 30.11.2019г., както и Удостоверение за въвеждане в експлоатация в срок до 30.01.2020г. С анекса към споразумението била изменена дължимата цена за прехвърляне правото на собственост върху обекта на сумата от 28965 евро, като било декларирано заплащане на сумата в цялост.

Излагат се съображения, че ответникът не е изпълнил задължението си за прехвърляне на собствеността и ищцата няма връзка с него. Предвид гореизложеното се моли да бъде постановено решение, с което на основание чл. 19, ал. 3 от ЗЗД да бъде обявен за окончателен процесният предварителен договор. Представят се писмени доказателства. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК, от ответното дружество, редовно уведомени, не е депозиран писмен отговор на исковата молба.

В съдебно заседание, процесуалният представител на ищцата Н. Г. поддържа исковата молба от името на доверителката си. Не сочи нови доказателства. В хода на делото по същество, моли съда да уважи предявения иск и да им присъди сторените по делото разноски.

За ответното дружество „А***П****“ **** в съдебно заседание представител не се явява.

Исковата молба е допустима – подадена е от лице, което има правен интерес от решаване на казуса пред надлежната инстанция и съдържа необходимите по закон реквизити.

Несебърският районен съд, като взе предвид исканията на страните, събрания по делото доказателствен материал и като съобрази закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявеният иск е конститутивен, с правно основание чл.19, ал.3 от ЗЗД, като в доказателствена тежест на ищцата е разпределено установяване на следните факти: наличието на сключен валиден предварителен договор за покупко-продажба на процесния недвижим имот, точно изпълнение на поетото от нейна страна задължение по договора, настъпилия падеж за сключване на окончателния договор, както и че продавачът е собственик на процесния имот. С Определение № 838 от 03.08.2026г., постановено по настоящото дело, съдът е указал доказателствената тежест на страните.

От представения по делото нотариален акт № **, том ***, рег. № ***, дело № ***/*** г. по описа на нотариус С.А., район на действие – РС – Несебър, рег. № *** при НК /л.25-42 вкл. от делото/, се установява, че ответното дружество е собственик на процесния Апартамент № ***, представляващ самостоятелен обект с идентификатор 1****.*** по КККР на гр.С**В**, общ.Н***, обл.Б***. Това обстоятелство се потвърждава и от представената по делото справка от 20.04.2026г. от Службата по вписвания – гр.Несебър по партидата на процесния имот /л.22/.

Съгласно раздели I и II от договор за строителство и предварителен договор за продажба на недвижим имот от 18.06.2014г. /л.6-11 вкл. от делото/, „П***А***“ **** с ЕИК 2***, се е задължило да построи и въведе в експлоатация жилищен комплекс „С***Е***“ в гр. С***В***, както и да продаде на ищцата Н. Г. собствеността по отношение на следния недвижим имот, след неговото построяване: Апартамент № **, на първи жилищен етаж, със застроена площ от 31,75 кв.м, ведно с 8,48 кв.м идеални части от общите части на сградата, срещу насрещното задължение на ищцата да 2 заплати продажна цена в размер на 22 130 /двадесет и две хиляди сто и тридесет/ евро на пет вноски, подробно описани в договора.

С Анекс № 1 от 18.06.2014г. към предварителния договор за покупко-продажба /л.13-14 вкл./, сключен между „П***А***“ **** с ЕИК 2*** и ищцата Н. Г., е променена цената за прехвърляне на правото на собственост върху апартамента и начина на плащането й, а именно – 28 965 евро /двадесет и осем хиляди деветстотин шестдесет и пет евро/, платима на осем вноски, подробно описани в анекса.

С тристранно споразумение от 30.08.2018г. към договора за строителство и предварителен договор за продажба на недвижим имот /л.15-19 вкл./, сключено между „П***А***“ ****, „А***П***“ **** и ищцата Г., и анекс към тристранното споразумение /л.20-21 вкл./, страните са постигнати договорки за заместване на бъдещия продавач „П***А***“ **** от ответното дружество „А***П***“ **** и за промяна на продажната цена на апартамента на 28 965 евро /двадесет и осем хиляди деветстотин шестдесет и пет евро/. В анекса към тристранното споразумение е констатирано, че ищцата-купувач е заплатила по-голямата част от цената за прехвърляне правото на собственост върху апартамента в размер на 26 700 евро /двадесет и шест хиляди и седемстотин евро/, което се подкрепя изцяло и от представените и приети като доказателства - фактури и разписки за плащане /л.55-63 вкл./, като страните са се договорили остатъка от 2265 евро да се заплати в срок до 30.11.2019г., по банковата сметка на продавача „А***П***“ **** /л.21/. В тристранното споразумение е декларирано от всяка една от страните, че им е известно за сключен на 18.06.2014г. между П***А***“ **** и ищцата Г. договор за строителство и предварителен договор за продажба на СО в сграда с идентифискатор 1****.*** /Апартамент № ***/ от сграда № 1, построена в жилищен комплекс „С***Е***“, изградена в ***-***, в местността „***“, масив **, в землището на гр.С**В**, общ.Н***, обл.Б***.

Предвид клаузите на обсъдените съглашения, съдът намира за установено, че между страните е налице сключен валиден предварителен договор за покупко-продажба на процесния имот, като падежът за сключване на окончателния договор е настъпил. Същият е сключен в изискуемата от чл.19, ал.1 от ЗЗД писмена форма, като удостоверява заплатената от страна на ищцата продажна цена в размер на 26700 евро, като е останала незаплатена сумата в размер на 2265 евро, заплащането на която е било обвързано с въвеждане на сградата в експлоатация с издаване на Разрешение за ползване /л.14/. Предвид изложеното, се налага извод за съда за изпълнение на договора от страна на ищцата Г.. Правото на собственост на ответника върху цитирания недвижим имот се установява от нотариален акт № **, том ***, рег. № ***, дело № ***/*** г. по описа на нотариус С.А., район на действие – РС – Несебър, рег. № *** при НК и справка от 20.04.2026г. от Службата по вписвания – гр.Несебър по партидата на процесния имот /л.22/. Следователно и този факт е доказан по делото.

По делото няма ангажирани доказателства от страна на ответника, чиято е доказателствената тежест, да е изпълнил задължението си да прехвърли процесния Апартамент № *** с идентификатор 1****.*** по КККР на гр.С**В**, общ.Н***, обл.Б***, поради което съдът намира, че предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен.

С оглед обстоятелството, че с решението следва да се обяви за окончателен сключеният между страните предварителен договор, на основание чл.262, ал.1 от ГПК, ищцата Г. следва да изпълни своето насрещно задължение да заплати остатъка от продажната цена в размер на 2265 евро по банковата сметка на ответното дружество, в 3 двуседмичен срок, считано от влизане в сила на решението. При неизпълнение на задължението на ищцата да заплати остатъка от продажната цена на процесния апартамент № ***, по искане на ответника, съдът обезсилва решението.

На основание чл.364, ал.1 от ГПК, купувачът Г. следва да заплати разноските по прехвърлянето на имота - дължимата нотариална такса по т.8 от Тарифата за нотариалните такси към Закона за нотариусите и нотариалната дейност, както и данък за възмедно прехвърляне на имущество по сметка на Община Несебър – в размер на 3 % от уговорената цена на имота съгласно чл. 41, ал.2 вр. чл.40, ал.2, т.1 от Наредба № 14 за определяне на размера на местните данъци, приета от Общински съвет Несебър, към която препраща чл.47, ал.2 от ЗМДТ. За база за определяне на дължимите суми се взема по-високата измежду данъчната и продажната цена на имота. В настоящият случай уговорената цена за продажба на процесния имот е по-висока. Същата е в размер на 28 965 евро /двадесет и осем хиляди деветстотин шестдесет и пет евро/.

Следователно дължимата нотариална такса за прехвърляне на имота е в размер на 272,88 евро, а дължимият данък за придобиване на имущество е в размер на 868,95 евро. Ето защо ищцата следва да бъде осъдена да заплати тези суми – нотариалната такса по сметка на Районен съд Несебър, а данъка – по сметка на Община Несебър.

На основание чл.115, ал.2 от ЗС на ищцата следва да бъде даден шестмесечен срок от влизане в сила на решението, в който да осъществи вписването му по представен препис. Наред с това по аргумент от чл.364, ал.2 от ГПК и чл.115, ал.3 от ЗС на ищцата следва да се издаде заверен препис от решението след като докаже, че са заплатени разноските по прехвърлянето на имота по сметка на РС-Несебър, данъците към Община Несебър, както и другите задължения към праводателя й.

С оглед разпоредбата на чл.364, ал.1 от ГПК върху процесния имот следва служебно да се впише възбрана до изплащането на дължимите разноски по прехвърлянето му. Тъй като възбраната следва да се впише служебно – по разпореждане на съда, в случая приложение намират чл.25 вр. чл.24 от Правилника за вписванията. Ето защо в писмото до Службата по вписвания - гр.Несебър трябва да се посочи, че същото се изпраща за вписване на възбрана в полза на Районен съд Несебър, датата и номерът на настоящото съдебно решение, а така също и сведения за имота, който се поставя под възбрана, данните на кредитора и длъжника и размерът на сумата, за обезпечаване на която се налага възбрана. Към писмото следва да се приложат два заверени екземпляра от настоящото решение.

При този изход на спора в полза на ищцата следва да се присъдят разноски в размер на 80,68 евро, включващи заплатена държавна такса за разглеждане на иска и държавна такса за издаване на съдебно удостоверение. Видно от изявлението на пълномощника на ищцата в хода на съдебните прения, същите не претендират присъждане на адвокатско възнаграждение.