Протокол № 354 от 24.06.2024, Окръжен съд - Пазарджик

ПРОТОКОЛ

№ 354 гр. П., 20.06.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – П. в публично заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Албена Г. Палова

Членове:

Мариана Ил. Димитрова

Иванина Игн. Иванова при участието на секретаря Стоянка Ст. Коцева

Сложи за разглеждане докладваното от Албена Г. Палова Въззивно гражданско дело № 20245200500319 по описа за 2024 година.

На именното повикване в 09:30 часа се явиха:

Жалбоподателката В. С. Р. се явява лично и с адв. Г. П. С.-Ц., редовно упълномощена по делото. Страната е редовно призована.

Ответницата по въззивната жалба А. Б. Щ. се явява лично и с адв. П., редовно упълномощен по делото. Страната е редовно призована.

Адв. Ц.:Да се даде ход на делото.

Адв. П.: Да се даде ход на делото.

Съдът намира, че няма процесуална пречка по даване ход на делото, поради което и на основание чл. 142, ал. 1 от ГПК

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО

С решение № 257/28.02.2024 г. по г.д. №2991/2023 г. по описа на РС-П.

Е ПРИЗНАТО ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на С. Ц. Р., ЕГН **********, представляван от своята майка и законен представител В. С. Р., ЕГН **********, гр. С., площад „***, че А. Б. Щ., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. С., площад „***, чрез адвокат И. Г. П., със съдебен адрес: гр. П. 4400, ул. *** е собственик на У ид.ч. от следния недвижим имот: двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ 126 кв. м., построена в поземлен имот № 735, в квартал 50, по плана на гр. С., обл. П., с 1 административен адрес: гр. С., *** за който имот се отрежда УПИ I-735 в квартал 50, с площ на имота 930 кв. м., при съседи на имота: УПИ II-736, УПИ XI-734, УПИ XII-734 и улица.

ОТМЕНЕН Е на основание чл.537, ал.2 ГПК нотариален акт за собственост върху недвижим имот от 14.07.2023 г., № 103, том 5, per. № 8543, н.д № 840/2023 г. по описа на нотариус А.И. с рег. № 423, с район на действие РС П. за размера от ид.ч от правото на собственост върху недвижим имот: двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ 126 кв. м., построена в поземлен имот № 735, в квартал 50, по плана на гр. С., обл. П., с административен адрес: гр. С., *** за който имот се отрежда УПИ I-735 в квартал 50, с площ на имота 930 кв. м., при съседи на имота: УПИ II-736, УПИ XI-734, УПИ XII-734 и улица.

ОСЪДЕН Е С. Ц. Р., ЕГН **********, представляван от своята майка и законен представител В. С. Р., ЕГН **********, гр. С., площад „***, ДА ЗАПЛАТИ на А. Б. Щ., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. С., площад „*** сумата в размер на 2418,26 лева, представляваща сторените по делото разноски, на основание чл.78, ал.1 ГПК.

Срещу така постановеното решение в законния срок е постъпила въззивна жалба от С. Р. чрез неговата майка с изложени оплаквания за незаконосъобразност. Твърди се, че при постановяване на своето решение съдът е приел, че процесната къща е построената по време на сключения между Ц. и първата му съпруга А. граждански брак както и че през годините ищцата се интересувала от имота и била регистрирана на този адрес като напълно безкритично съдът е кредитирал показанията на свидетелите Божидар Б. и свидетелката Биволарска, които са съответно брат и снаха на ищцата. Твърди се, че тези свидетели били заинтересовани, поради което не следвало да се кредитират техните показания.

В жалбата се твърди, че ищцата е живяла с Ц. до 1992 г. като през месец С. е отишла в Г. и повече не се е завърнала в Б., Ц. не е имал никаква връзка с нея. През 1994 г. е подала документи за прекратяване на гражданския брак и тъй като е била с неизвестен адрес е била призована чрез Държавен вестник и с Решение от 13.12.1994 г. гражданския брак е бил прекратен с развод.

На 30.03.1996 г. жалбоподателката и Ц. сключили граждански брак.

Твърди се в жалбата, че след като е напуснала къщата ищцата повече не е ходела там и никой от новото семейство не поддържал отношения с нея.

Имали информация, че те живеели в Г.. За първи път през 2011 г. отишла пред къщата, съседи се обадили по телефона да ги уведомят за това и Ц. й забранил да влиза.

В обобщение през всичките тези години се твърди, че ищцата не е имала никакви претенции за къщата, не е плащала данъци, не е плащала сметки, не се е интересувала никога от нея. Твърди се, че къщата е построена с усилията и финансирането от страна на родителите на Ц. Р. и едва след неговата смърт ищцата проявила претенции - като подала искова молба срещу С..

2

Установено било по делото, че К. Р. - баща на Ц. Р. е дал съгласие последният да построи в имота на баща си жилищна сграда от свое име и за своя сметка и никъде не било споменато името на първата му съпруга. Това било видно и от декларацията от майката на Ц. Р.. След построяване на къщата Ц. Р. се снабдил с нотариален акт по силата, на който бил признат за собственик на къщата и до смъртта си считал, че тази къща е единствено и само негова и демонстрирал собственическото си отношение по отношение на абсолютно всички държавни органи, физически лица както и пред самата А..

Жалбоподателката твърди, че Р. никога не е казвал, че къщата един ден ще остане на децата му, както са твърдели свидетелите Б.. Желанието му било къщата да остане единствено на сина С., тъй като страдал от „С. на Д.“. Видно било от представените декларации, че Ц. Р. е декларирал имота пред община С. и е подавал годишни декларации от 1998 година насам като единствен собственик. Това се установявало и от приетите по делото квитанции за платени данъци.

Твърди се, че ищцата не е ходила в къщата, не се е интересувала от нея и не е плащала данъци. Тази къща била построена върху основите на бащината къща на Ц. Р. и той през цялото време демонстрирал, че това е неговата къща.

Не били взети предвид думите на свидетелката Г., която заявила в съдебното заседание на 31.01.2024 г., че А. не се интересувала, нито пък ходила в къщата.

Била отишла само веднъж и тогава Ц. не я пуснал вътре. Тя нямала ключове за къщата и ключове до преди две години не е имал никой друг освен собствениците и свидетелката и съпругът й. Жалбоподателката твърди, че съпругът й искал да промени адресната регистрация на ищцата, да не се води на техния адрес но му е отговаряно, че А. може да промени сама адресната си регистрация, друг не може да направи това вместо нея. След сключването на граждански брак между страните те периодично ходели на работа в Италия, но дори и през това време се връщали в къщата през 3-4-5 месеца.

Твърди се още, че дори ищцата да е участвала в грубия строеж на къщата след 1992 година се е дезинтересирала и повече от 31 години не е имала никакви претенции.

Искането е решението на Районния съд да бъде отменено, вместо което да бъде постановено ново, с което да се приеме, че единствено С. Р. е собственик на процесната къща.

Претендират се и разноски.

Направени са доказателствени искания, като на първо място се иска да бъде допуснат третия поискан свидетел за установяване на твърдените във въззивната жалба факти, като това искане било направено още с писмения отговор.

Иска се повторен разпит на свидетелите И.Г. и М. Г., тъй като в техните показания имало неясноти относно това кога ищцата е заминала за Г., връщала ли се е в Б., кога е станало това, какви претенции е имала за къщата.

Не било изяснено също към 1992 г., когато ищцата е заминала за Г., каква била степента на довършеност на процесната къща.

3

Третото искане е да бъде изискана информация от община С. до 17.06.2023 г. на чие име се е водила процесната къща в регистрите на общината и да бъде изискано Удостоверение за факти и обстоятелства по териториално и селищно устройство, като не са уточнени фактите и обстоятелствата, за което ще се иска това удостоверение.

Представени са като доказателства към въззивната жалба:

1. Решение от 13.12.1994 г. по в.гр.д. № 122 по описа за 1994 г.;

2. Експертно решение № 3695 от заседание №214 от 30.12.2021 г. на ТЕЛК към МБАЛ П.;

3. Лаборатория за генетика на човека – с превод на български език;

4. Удостоверение за сключен граждански брак № 44458/30.03.1996 г., издадено от община П.;

5. Съобщения от данъчно подразделение – 4 бр.;

6. Покана по чл.145 от ДПК;

7. Приходни квитанции за платени данъци – 9 бр.

Твърди се, че от представените документи, издадени от Данъчна служба за съобщения и платени данъци са относими и следва да бъдат приети по делото. Документите били намерени от жалбоподателката след постановяване на решението на Районен съд – П., прибрани от съпруга й в папка от и поради тази причина не е имала възможност да ги представи с писмения отговор, тъй като едва сега успяла да ги намери. Твърди че тези документи представляват новооткрити доказателства и следва да бъдат приети по делото. Оспорена е приетата по делото квитанция, представена от ищцата, тъй като в нея липсвали две- три години.

В срока по 263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от А. Б. Щ. с твърдения, че не са на лице основания за отмяна на обжалваното решение.

Твърди се, че въз основа на приетите по делото фактите съдът е приел, че към датата на придобиване на собствеността на процесния имот Ц. е бил в брак с А., поради което двамата са станали съсобственици на имота по силата на чл.19, ал.1 от СК от 1985 г., при режим на СИО. През 1994 г. брака е бил прекратен между тях с развод, поради което имуществената общност е била прекратена и след развода А. е станала собственик на ½ идеална част от процесния имот. При тези данни се твърди, че Ц. и втората му съпруга В. са използвали имота без да имат вещно право върху ½ идеална част от него, не са имали основание да упражняват владение и са извършвали действия на държане, които били търпими по отношение на ищцата. Плащането на разходи и извършването на ремонти било свързано с осъществяване на фактическо ползване на имота като търпимо действие. Трансформирането на търпимите действия във владение за себе си следвало да бъде изразено в изрични недвусмислени действия от Ц. и демонстриране изрично по отношение на А., за да може тя да се защити, а действията по стопанисване, поддържане на имота, извършване на ремонти и подобрения в него, чрез които според ответника било демонстрирано намерение за своене на вещта, сами по 4 себе си не били достатъчни, за да се твърди, че упражняването на фактическа власт е с намерение за своене. До противния извод не водело и заявеното от свидетеля Генин, че при последното посещение на А. преди 2012 г., след проведен разговор с Ц. той казал на свидетеля да не пуска никой и А. си тръгнала. От този епизод не можело да се направи извод за демонстрация на своене, тъй като в този разговор Ц. заявил, че къщата ще остане на децата.

Оспорва се твърдението, че А. не е имала претенции към къщата, не е плащала сметки и данъци за нея. Ползването на имота било предоставено с бракоразводното решение на Ц., а А. живеела в Г., поради това с ключ разполагал с този от бившите съпрузи, който обитавал имота по силата на съдебното решение. Заплащането на данъци и извършването на подобрения според жалбоподателката са действия на управление и могат да бъдат извършени от всеки един от съсобствениците. В този смисъл била и практиката на ВС.

Оспорва се твърдението, че къщата е строена с финансите на родителите на Ц. и кредита погасявали Ц. и втората му съпруга В.. Тези твърдения освен, че били неверни, били заявени за пръв път едва с въззивната жалба в нарушение на чл. 266, ал. 1 от ГПК. Още с исковата молба било посочено, че къщата е строена от Ц. и А. и техните близки през време на брака им и този факт не бил оспорен с отговора на исковата молба, като за тези обстоятелства били разпитани и свидетели. Оспорва се твърдението, че само Ц. бил вписан в декларацията за учредяване на право на строеж в констативния нотариален акт, с който бил признат за собственик, както и в Данъчната служба, поради което той бил единствен собственик. По принцип не се оспорва твърдението, че в посочените документи е вписан само Ц., но към момента на учредяване на правото на строеж и извършването на самия строеж, а и към момента на съставянето на констативния нотариален акт страните са били в граждански брак, активно са участвали в строежа на къщата и по силата на гражданския брак и съгласно разпоредбата на чл.19, ал.1 от СК от 1985 г. имотът бил придобит в режим на СИО, независимо на чие име се водел преди това.