Акт от 17.07.2019, Районен съд - Берковица
- Съд
- Районен съд - Берковица
- Дело
- 40/2019
- Подписан
- 17.07.2019
- В сила
- 02.08.2019
Цитирани разпоредби
- чл.57, ал.1,т.5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59 ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.100 ал.1 т.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.183 ал.1 т.1 пр.2 · Закон за движението по пътищата
- чл.183 ал.2 · Закон за движението по пътищата
- чл.183 ал.2 т.1 · Закон за движението по пътищата
- Чл.98, ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.98, ал.1,т.1 · Закон за движението по пътищата
Р Е Ш Е Н И Е
ГР.БЕРКОВИЦА, 17.07.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН…СЪД…..гр.Берковица………………………………… в публично заседание на 26 юни..…..………………………………………… през две хиляди и деветнадесета година………….....………………………в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Юлита Георгиева при секретаря Нина Андреева………………………………и в присъствието на прокурора………………..като разгледа докладваното от съдията Георгиева……….…………………………….АНД №40 по описа за 2019г………………..……………..и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 ал.1 от ЗАНН.
Г.П.К. *** и с ЕГН ********** е обжалвал НП №-18-0243-000962 от 22.10.2018г. на Началник група към ОДМВР Монтана, РУ Берковица, с молба същото да бъде отменено изцяло като незаконосъобразно.
В представената въззивна жалба се сочат възражения, че посочените нарушения не отговарят на истината и обстоятелствата, че не е извършил виновно административните нарушения. В съдебно заседание чрез адв.
Г.Горанов, поддържа жалбата и излага съображения за незаконосъобразност на НП като ангажира доказателства.
АНО РПУ Берковица, не изпраща представител. Към административно наказателната преписка се съдържа писмено становище от наказващия орган, с което се счита,че обжалваното НП е изцяло законосъобразно, а подадената жалба, като неоснователна, следва да се остави без уважение.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, приема за установена следната фактическа обстановка:
С акт за установяване на административно нарушение № Д991964 от 28.09.2018г. е констатирано, че жалбоподателят К. на посочената в акта дата 28.09.2018г.,около 11.30 часа в гр.Берковица на ул.”Митрополит Кирил” до железария „Шишкова къща”, като водач на лек автомобил – Хюндай Х 1 с рег.№ М4623ВМ държава България, извършва следните нарушения-паркира товарен автомобил Хюндай Х 1 с рег.№ М4623ВМ , като създава пречка за движението и е паркиран неправилно, не носи КТ към СУМПС - нарушения по смисъла на чл.98, ал.1,т.1 от ЗДвП, чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП. С обжалваното НП наказващият орган е наложил на жалбоподателя П. административни наказания глоби в размер на 20 лева на основание чл.183 ал.2 т.1 от ЗДвП и 10 лева на основание чл.183 ал.1 т.1 пр.2 от ЗДвП.
От показанията на актосъставителя П.Д. се установява,че в посочения в акта ден били изпратени от дежурния по ОДЧ на ул.”Митрополит Кирил” във връзка с подаден сигнал за неправилно паркиран товарен автомобил, при което констатирали, че товарен автомобил Хюндай Х 1 с рег.№ М4623ВМ бил паркиран пред склада на железарията.Не установили кой е водача на автомобила,а албоподателят казал ,че той е собственика и за това му е съставен акт – че е паркирал неправилно , както и че не представя контролен талон към СУМПС. Уточнява се, че имало и други паркирани на същата улица МПС-та,но сигнала бил за конкретното МПС. Твърди,че автомобилът не е бил зад знака „Забранено паркирането”,а от другата страна.Обяснява,че при наличието на този знак паркирането е забранено,а само престой е възможен,но водачът следва да стои наблизо до автомобила.Твърди също,че при пристигането им,до въпросния бус е имало човек,който е стоял до входа на склада.
С оглед на горното,съдът намира,че подадената въззивна жалба е процесуално допустима, подадена в законоустановения срок, като разгледана по съществото си, е основателна с оглед на поддържаното с нея искане, по следните съображения:
Съдът счита, че от доказателствата по делото не могат да бъдат установени по несъмнен начин фактическите и правни рамки на нарушението, както и на основанията, които да ангажират административно наказателната отговорност на жалбоподателя. Съдът счита, че в административно наказателното производство са допуснати съществени нарушения, които са довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя и които обуславят отмяна на НП в неговата цялост, като незаконосъобразно.
Относно нарушението по чл.98, ал.1, т.1 от ЗДвП, за което е наложено наказание на осн. чл.183, ал.2, т.1 от ЗДвП съдът счита, че НП не отговаря на императивните изисквания относно неговото съдържание. В НП е посочено единствено извършеното, според АНО, нарушение- паркира товарен автомобил неправилно и създава пречка за движението , като липсва формулирано и конкретизирано описание на нарушението, липсва каквото и да е описание на нарушението от гледна точка изложение на обстоятелствата, имащи отношение към преценката за осъществени обективните и субективни признаци на състава на нарушението. Чл.98, ал.1 от ЗДвП забранява престой и паркиране на място, където превозното средство създава опасност или е пречка за движението или закрива от другите участници в движението пътен знак или сигнал. За да се ангажира отговорността на водача на МПС –то е необходимо да бъде ясно посочено с какво, осъщественото от него действие-в случая паркира МПС на ул.”Митрополит Кирил” е създало пречка за движението.Съгласно разпоредбата на чл.183 ал.2 ЗДвП-наказание е предвидено за водач, който престоява неправилно или е паркирал неправилно. В наказателното постановление са описани едновременно и двете хипотези „спира или паркира на места създаващи опасност,пречки за движението или закриващи пътен знак или сигнал” , като е посочено, че процесното МПС е спира или паркира. Двете хипотези са взаимоизключващи се. Автомобилът е или престояващ, което предполага краткотрайност и присъствие на водач или е позиционирано на определено място като паркирано. Не са посочени обстоятелства, от които да се направи извод какво е имал предвид АНО при посочването на двете алтернативи на закона и защо е приел, че процесното
МПС е едновременно спряно за престой и паркирано, без да се посочи от кои факти се съди за това негово положение, както и дали е присъствал водач в автомобила или не, с работещ двигател ли е бил същия или не и пр. и по какъв начин е създало пречка за движението, каквато от така даденото описание не може да бъде извлечена . За да е извършено нарушение по чл.98, ал.1,т.1 от ЗДвП е необходимо това място, на което е паркиран автомобила, да създава опасност, да е пречка за движението, да закрива от другите участници в движението пътен знак или сигнал, като липсва изложение на обстоятелства в тази посока, която липса съставлява нарушение по чл.57, ал.1,т.5 от ЗАНН. Очевидно АНО е счел, че само този факт – на паркиране на ул.”Митрополит Кирил” е достатъчен сам по себе си за налагане на наказание по чл.183, ал.2, т.1 от ЗДвП, в която наказанието за неправилно паркиране или престой е глоба в размер на 20 лева. Трябва да се отбележи, че изискването за обосноваване на наказателното постановление, като гаранция за законосъобразност на същото е предвидено в закона с цел защита на правата и интересите на сочените в акта административно отговорни лица в образуваното административно наказателно производство, която гаранция се проявява в това, че от една страна чрез изложените мотиви за наложеното наказание, адресатът ще бъде във възможност да установи какви са съображенията на АНО за прилагане на конкретното наказание и съответно въз основа на това да организира защитата си, а от друга и органът упражняващ контрол за законосъобразност и правилност на акта – съдът, ще може да осъществи същия. Липсата на изложение на задължителното съдържание на чл.57, ал.1 т.5 от ЗАНН съставлява съществено нарушение на закона и основание за отмяна на акта.
По отношение на второто нарушение, по което жалбоподателят е санкциониран за нарушение на чл.100, ал.1,т.1 от ЗДвП съдът намира, че от събраните доказателства не се установи същият да е имал качеството на водач в момента на проверката, което да му вменява задължение да носи в себе си въпросните документи и липсата им да обоснове санкционирането му за извършено то нарушение. Санкцията за неносене на сочените документи не може да се извършва спрямо всяко лице, за което се предполага че е управлявало автомобила или че има намерение да управлява такъв.
От събраните доказателства се установява, че автомобилът е бил паркиран, като не се установява кой е бил неговия водач, но се установява, че автомобилът не е бил управляван и следователно не може да се приеме,че е имал качество водач към момента на изискването на документите за проверка и в този смисъл незаконосъобразно е санкциониран на осн. чл.183, ал.1, т.1,пр.2
, поради което обжалваното НП следва да се отмени и в тази част.
Водим от горното, РАЙОНЕН СЪД Берковица,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА НП №-18-0243-000962 от 22.10.2018г. на Началник група към ОДМВР Монтана, РУ Берковица, с което на Г.П.К.
*** и с ЕГН ********** лева на основание чл.183 ал.2 т.1 от ЗДП е наложена глоба в размер на 20лв. и на основание чл.183 ал.1 т.1 пр.2 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 10лв., като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на обжалване в 14 дн. Срок пред
Административен съд Монтана от неговото съобщение до страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: