Определение № 3182 от 25.10.2023, Върховен касационен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3182 гр. София, 24.10.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Дияна Ценева

Членове:

Теодора Гроздева

Милена Даскалова като разгледа докладваното от Милена Даскалова Касационно гражданско дело № 20238002100981 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 288 ГПК .

Образувано е по касационна жалба на В. К. С., Д. Д. С. и С. К. С., чрез адвокат А., срещу въззивно решение № 195 от 11.10.2022 г. на Окръжен съд– Ямбол, постановено по в. гр. д. № 167/2022 г., с което е потвърдено решение № 97/07.03.2022 г., постановено по гр. д. № 2395/2021 г. по описа на Ямболския районен съд в частта, с която са допуснати до делба следните недвижими имоти, находящи се в землището на с. Калояново: нива с площ с площ 22 998 кв. м., в м. "Вето село", представляваща ПИ с идентификатор № .....; лозе с площ с площ 12 998 кв. м., в м. "Жълтата пръст", представляващо ПИ с идентификатор № .....; нива с площ с площ 7 315 кв. м., в м. "Бешчала", представляваща ПИ с идентификатор № ..... и овощна градина с площ с площ 5 272 кв. м., в м. "Рупов дол", представляваща ПИ с идентификатор № ***, както и в частта, с която е отменен на основание чл. 537, ал. 2 ГПК издадения в полза на С. Н. С. нотариален акт №..../22.04.1996 г., дело № 1104/96г. на нотариус при Районен съд - Сливен за удостоверените права над 1/6 ид. ч.

Касационната жалба съдържа оплаквания за неправилност на въззивното решение, поради постановяването му в нарушение на материалния закон, 1 поради необоснованост и поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Сочат се основанията по чл. 280, ал. 1, т.1 и т.3 и ал.2, предл. трето ГПК за допускането му до касационно обжалване.

В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са формулирани следните правни въпроси :

1. Дължи ли въззивният съд произнасяне по повдигнатия въпрос – как и кога е приключила процедурата по ЗСПЗЗ за възстановяване на собствеността? Като не се е произнесъл по този решаващ за изхода на спора въпрос, въведен с жалбата и докладван във въззивното производство, допуснал ли е съдът съществено процесуално нарушение при постановяване на решението си ? Поддържа, че съдът се е произнесъл в противоречие с решение №78/15.01.2021г. по гр.д. № 3617/2019г. на ВКС, първо г.о. и решение № 45/06.04.2017г. по гр.д. № 3343/2016г. на ВКС, първо г.о.

2. Следва ли съдът да изложи мотиви защо счита, че сроковете по чл. 79, ал.1 и ал.2 ЗС, съответно от 5 и 10 години, не са изтекли? Сочи се противоречие с Тълкувателно решение № 1 по тълк. д. № 1/1997г. на ОСГК но ВКС.

3.Следва ли въззивният съд да отговори на всички въведени с отговора на исковата молба възражения относно собствеността и владението на имотите от ответниците на основание представените нотариални актове, неоспорени от страните? Поддържа, че съдът се е произнесъл в противоречие с решение №78/15.01.2021г. по гр.д. № 3617/2019г. на ВКС, първо г.о. и решение № 45/06.04.2017г. по гр.д. № 3343/2016г. на ВКС, първо г.о.

4. През периода от 1995г. до 2021г. били ли са обикновени съсобственици или са били сънаследници ответниците като наследници на С.

Н. С. и всички наследници на К. С. Я.? Поддържа се противоречие на изводите на съда с ТР 1/2012г. по тълк.д № 1/2012г. на ОСГК на ВКС и решение № 25/26.01.2006г. по гр. д. № 686/2005г на ВКС, първо г.о.

5.След като собствеността на земеделските земи възниква с нарочен административен акт, а не по силата на наследяването, следва ли презумпцията по чл. 69 ЗС да бъде прилагана като към сънаследници или към обикновени съсобственици? След като собствеността на земеделските земи възниква с нарочен административен акт, а до издаването му е налице само 2 право на възстановяване /без възникнало право на собственост/ , налице ли е съсобственост? Придобитата собственост върху процесните земи чрез сделка /покупко продажба от трети лица/, прави ли ответниците собственици при сънаследяване или при обикновена собственост, или съсобственост? Сочи се противоречие с ТР 1/2012г. по тълк.д № 1/2012г. на ОСГК на ВКС решение № 25/26.01.2006г. по гр. д. № 686/2005г на ВКС, първо г.о. и решение № 45/06.04.2017г. по гр.д. № 3343/2016г. на ВКС, първо г.о.

6 Съдът следвало ли е да допусне своевременно поисканите в първоинстанционното производство и поисканите в жалбата гласни и писмени доказателства, които са относими , допустими и необходими по конкретния правен спор?

7. Следва ли съдът да се произнесе относно противопоставимостта на решение № 107/31.01.1995г. на ПК- Сливен, което не е отменено с нарочен акт на ОСЗ – Сливен, а само спомената в решение № 1751/24.10.2016г. на ОСЗ- Сливен? Разсъжденията в мотивите на комисията или на съда отменят ли решение № 107/31.01.1995г. на ПК- Сливен? Дали с мотиви в решение № 1751/24.10.2016г. на ОСЗ- Сливен е отменено решение № 107/31.01.1995г. на ПК- Сливен?

От ответниците по касационната жалба Н. Д. Н. и М. И. Д., чрез адв. Д.;

С. В. Б., чрез адв. К. и от В. Н. Д. са постъпили писмени отговори, с които се оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване и основателността на жалбата.

Страните претендират касационното производство. присъждане на направените разноски в

Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, приема следното:

Касационната жалба е допустима. Същата е подадена от легитимирани лица /ответници по делото/, в срока по чл. 283 ГПК и срещу подлежащо на касационно обжалване решение на въззивен съд .

За да потвърди решението на първоинстанционния съд, с което е допусната съдебна делба на недвижими имоти, сред които и тези, предмет на жалбата, въззивният съд на основание чл.272 ГПК е препратил към мотивите на първоинстанционното решение. Съдът е приел, че страните са наследници 3 на К. С. Янакиев, починал на 07.01.1995г., като правото на собственост върху спорните имоти е възстановено с решение № 1751/24.10.2016 г. на ОСЗ Сливен. Ответниците поддържат, че собствеността върху спорните четири имота е възстановена с решение № 107/31.01.1995 г. на ПК- Сливен на общия им наследодател С. С., който се е снабдил с констативен нотариален акт през 1996 г. и през 1997г. е продал имотите на сина си К. С., който от своя страна е продал на Д. И. и Ц. И. имоти, сред които и част от делбените /нотариален акт № ...../02.05.2000 г./. С нотариален акт № ..../27.12.2007 г. Д. И. и Ц. И. са продали на В. Д. по 1/2 ид. ч. от имоти № ..... и № .... . С нотариален акт № ...../.12.2007 г. Д. И. и Ц. И. продали на С. С. имоти № ..... и № ....., както и по 1/2 ид. ч. от имоти № ..... и № ..... С нотариален акт № ...../ 16.03.2018 г. Д. Д. и В.ка С. са продали на Д. С. по 1/2 ид. ч. от имоти № ..... и № ..... .

Въззивният съд е приел за установено, че след постановяване на решение № 107/31.01.1995 г. на ПК- Сливен е образувано производство по предявен иск по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ. С решение № 1304/27.09.2002 г. на ВКС по гр. д.

№ 2148/2000 г. на V-то г. о. е потвърдено решение № 126/23.03.2000 г. по в. гр. д. № 118/2000 г. на ОС – Сливен, с което е признато, че правото на собственост върху процесните имоти принадлежи на всички наследници на общия наследодател К. Я. . Въз основа на съдебното решение е издадено решение № 1751/24.10.2016 г. на ОСЗ Сливен, с което на наследниците на К.

Янакиев е възстановено правото на собственост върху общо 11 недвижими имота, сред които и процесните. С част втора на същото решение е отказано признаване правото на възстановяване собствеността върху имотите поради наличие на спор за материално право, като в мотивите му е посочено, че с него се отменя решение № 107/31.01.1995 г. на ПК- Сливен. Решението на ОСЗ от 2016г. е обжалвано във всички негови части. С влязло в сила на 18.07.2017 г. решение по гр. дело № 5796/2016 г. на СлРС, образувано по жалба на ищеца по настоящото дело В. Д., решение № 1751/24.10.2016 г. на ОСЗ Сливен е обявено за нищожно в частта, с която се отказва да се признае право на възстановяване на собствеността на наследниците на К. Я. върху 11те недвижими имоти. Против решението на ОСЗ от 24.10.2016 г. е постъпила жалба и от ответниците по настоящото дело Д. С., В. С. и С. С., в частта му, в която е посочено, че се отменя решение на ПК - Сливен № 107/31.01.1995 г., както и в частта, с която се възстановява правото на собственост на наследниците на К. Я . С определение № 3244/26.09.2019 г. на СлРС по гр.

4 дело № 3658/2019 г. жалбата е оставена без разглеждане. С определение от 28.02.2020 г. Административен съд Сливен е отменил определението на районния съд в частта му, с която е оставена без разглеждане жалбата против решението на ОСЗ в частта му, с която по същество се отменя решение на ПК – Сливен и е върнал делото за продължаване на производството, а в останалата му част определението на районния съд е потвърдено. С решение № 260017/14.08.2020 г. Районен съд – Сливен е отхвърлил жалбата против решението на ОСЗ – Сливен от 2016г. в частта му, с която се отменя решението на ПК от 1995г. С решение № 5/31.03.2021 г. на Административен съд – Сливен, решението по гр. дело № 3658/2019 г. е потвърдено. С оглед на установените факти, въззивният съд е приел, че решението на ОСЗ – Сливен от 2016г. окончателно е влязло в законна сила на 31.03.2021 г.

При така приетата за установена фактическа обстановка въззивният съд е счел за неоснователни възраженията на ответниците В. С., Д. С. и С. С., че те са индивидуални собственици на четири от имотите на основание изтекла придобивна давност за периода след възстановяването им до предявяване на иска за делба. Изложени са мотиви, че действително с решение № 107/31.01.1995 г. на ПК- Сливен, собствеността върху процесните четири имота е възстановена на прекия наследодател на ответниците, но при наличие на спор за материално право същият следва да бъде разрешен по реда на чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ, като след влизане в сила на съдебното решение се постановява решение на органа на поземлената собственост, с което правото на собственост се възстановява в полза на лицата, на които е признато правото на собственост към минал момент. До постановяване на такова решение производството по възстановяване на собствеността не е приключило. Като е взел предвид, че в случая след разрешаване на спора по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ е издадено решение № 1751/24.10.2016 г. на ОСЗ Сливен, въззивният съд е направил извод, че до образуване на настоящото дело за делба, искова молба по което е подадена на 19.03.2019 г., сроковете по чл. 79, ал. 1 и ал. 2 от ЗС, съответно от 5 и 10 години не са изтекли и е ненужно да бъдат обсъждани останалите елементи от фактическия състав на придобивната давност, в частност упражняването на фактическа власт явно и необезпокоявано. За изчерпателност е посочено, че с оглед многобройните дела между сънаследниците, владението не може да се приеме за необезпокоявано, а от извършените сделки се очертава един период от 2000 г.

5 до 2007 г., през който земите са били във владение на трети лица - извън кръга на сънаследниците.

С оглед тези мотиви на съда в обжалваното решение, не са налице поддържаните от касаторите основания на чл.280, ал.1, т. 1 и 3 и ал.2 ГПК за допускане на касационното обжалване.

Първият, вторият , третият и седмият правен въпрос са за задължението на въззивния съд да обсъди всички доказателства във връзка с доводите и възраженията на страните и да направи собствени правни изводи. Този въпрос е от обуславящо значение за изхода на спора, но не е разрешен от въззивния съд в противоречие с трайната практика на ВКС, вкл. и цитираната от касатора, според която въззивният съд е длъжен да обсъди всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност и да обсъди всички доводи на страните по предмета на спора. В случая въззивният съд е основавал изводите си на събраните по делото доказателства, като е изложил мотиви по доводите на страните. Следователно съдът не е процедирал в противоречие с цитираната от касатора практика на съставите на ВКС, т.е. не е налице специалната /допълнителната/ предпоставка по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.