Решение № 5321 от 16.08.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5321 гр. София, 16.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-29 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мая Й. Михайлова при участието на секретаря Вяра Евг. Баева като разгледа докладваното от Мая Й. Михайлова Гражданско дело № 20211100114411 по описа за 2021 година

Предявени са от ищеца Б. В. П. срещу ответника „ЧЕСКА ПОДНИКАТЕЛСКА ПОИСТОВНА ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ (Česká podnikatelská pojišťovna, a.s., Vienna Insurance Group), с номер на регистрацията: 63998530, със седалище и адрес на управление: Република Чехия, Pobřežní 665/23, Karlín, Praha 8, 186 00, осъдителен иск за заплащане на сумата от 70 000.00 лв., представляваща част от дължимо застрахователно обезщетение, цялото в размер на сумата от 90 000.00 лв., за претърпени неимуществени вреди, вследствие на пътно-транспортно произшествие (ПТП) настъпило на 30.01.2021 г. на автомагистрала № D4 на км. 25.4 в землището на Вознице – Чехия в посока Страконице – Прага, ведно със законната лихва от 15.09.2021 г., до окончателното изплащане на сумата.

Ищецът твърди, че във връзка с реализирано на 30.01.2021 г. на автомагистрала № D4 на км. 25.4 в землището на Вознице – Чехия в посока Страконице – Прага ПТП, по вина на водача на лек автомобил с марка „Форд Мондео” с рег.№****, управлявал с несъобразена с атмосферните и пътните условия скорост (обилен снеговалеж и заснежена настилка) и изгубил контрол над автомобила, който излиза от пътя вдясно, завърта се и се в крайпътни дървета, е претърпял неимуществени вреди, следствие на причинени телесни повреди, изразяващи се във – фрактура на дръжката на гръдната кост, фрактура на тялото на седми шиен прешлен, фрактура на тялото на първи 1 гръден прешлен, фрактура на тялото на трети гръден прешлен, фрактура на дъгата и лявото краче на шести шиен прешлен, фрактура на бодилестия израстък на шести шиен прешлен с проминиране (проникване) към гръбначния канал, травматично разместване между шести и седми шийни прешлени с 4,5 мм /предна спондилолистеза на ниво С6-С7 I степен/; претърпени болки и страдания от уврежданията, включително и от преживения стрес, тревожност и потиснатост.

Поддържа, че деликтната отговорност на К.И.К. - водач на лек автомобил с марка „Форд Мондео” с рег.№**** е била обезпечена от „ЧЕСКА ПОДНИКАТЕЛСКА ПОИСТОВНА ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ чрез сключване на договор за застраховка “Гражданска отговорност”, валидна към момента на ПТП-то, поради което счита, че ответникът отговаря за причинените му вреди. Ищецът е предявил извънсъдебна претенция пред ответника за изплащане на застрахователно обезщетение, но плащане не последвало.

Претендира сумата 70 000.00 лева, като част от общ размер на обезщетението за неимуществени вреди от 90 000.00 лева, заедно със законната лихва за забава от 15.09.2021 г. Претендира направените по делото разноски и адвокатско възнаграждение.

В едномесечния срок по чл. 131 ГПК от ответника „ЧЕСКА ПОДНИКАТЕЛСКА ПОИСТОВНА ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ е постъпил писмен отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск като неоснователен и недоказан. Оспорва механизма на настъпване на процесното ПТП. Навежда доводи, че липсват доказателства за противоправно поведение на застрахования при него водач и за причините за настъпване на процесното ПТП. Заявява, че претендираният размер на застрахователното обезщетение е прекомерен. Навежда възражение за съпричиняване, поради нарушение от ищеца на правилата за движение по пътищата от ищеца, който е пътувал в лек автомобил с марка „Форд Мондео” с рег.№**** без поставен предпазен колан.

Претендира разноски.

Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на страните, приема за установено следното:

Не е спорно между страните по делото обстоятелството, че з а лек автомобил с марка „Форд Мондео” с рег.№****, е налице сключен при ответника договор за застраховка „Гражданска отговорност”, със 2 застрахователно покритие към датата на реализираното ПТП.

От представения по делото Протокол за ПТП, съставен от инсп. Я.Б. – служител в Транспортен инспекторат при Окръжна дирекция на полицията на Средно-чешки окръг, се установява, че на 30.01.2021 г. на автомагистрала № D4 на км. 25.4 в землището на Вознице – Чехия в посока Страконице – Прага, около 9.45 ч., лек автомобил с марка „Форд Мондео” с рег.№****, управляван от К.И.К., поради несъобразена скророст на превозното средство с метеорологичните условия (обилен сняг, сняг на пътя) и след преминаване на десен завой излиза от пътя вдясно, завърта се на 180 градуса и се блъска в дърветата в дясно. В резултат на горепосоченото ПТП е пострадал ищеца Б. В.

П..

Съдът приема за доказани твърденията на ищеца за настъпило ПТП при посочените в исковата молба обстоятелства, доколкото същите се установяват от представените по делото писмени доказателства, а и не се оспорват от ответника.

От показанията на свидетеля С.В.К. (сестра на ищеца), които показания съдът намира за последователни, непротиворечиви и подкрепящи се от събраните по делото писмени доказателства, и прецени по реда на чл.

172 от ГПК кредитира с доверие, се установява, че след горепосоченото ПТП, което настъпило в Чехия, ищецът се прибрал в България и тъй като бил видимо в лошо състояние, веднага се обадили на „Бърза помощ”.

Свидетелства, че придружавала брат си при посещения при лекари, тъй като той изпитвал силни болки и не можел да движи ръката и главата си. След направени изследвания, ищецът продължил да изпитва силни болки във врата, ръката и лявото рамо и се наложило да носи шийна яка за период от 3 месеца.

След ПТП-то той бил силно притеснен, психически подтиснат, изпитвал силни болки, поради които не могъл да спи и имал нужда от чужда помощ в ежедневието си. И към настоящия момент продължавал да е силно изнервен и изпитвал страх да шофира. Сочи, че към момента ищецът все още не работи и не упражнява професията си на месар, въпреки правените опити. Споделя за случка, в която се наложило ищецът да пътува с влак, но заради психоемоционалното си състояние слязъл от него. Свидетелства, че ищецът и към момента не може да извършва тежък физически труд и при нужда се налага прием на обезболяващи. Споделя, че това че не работи и че не може да върши 3 неща му се отразява психически много сериозно. На свидетелката не й е известно ищецът да е имал някакви заболявания на прешлените или костите отпреди инцидента.

От заключението на приетата по делото съдебно-медицинска експертиза (СМЕ), изготвена от вещите лица д-р Х. М. и д-р М. М. се установява, че вследствие на процесното ПТП ищецът е получил следните травматични увреждания – фрактура на дръжката на гръдната кост, фрактура на тялото на 7-ми шиен прешлен,фрактури на телата на 1-ви и иа 3-ти гръден прешлен, фрактура на дъгата и лявото краче на 6-ти шиен прешлен, фрактура на бодилестия израстък на 6-ти шиен прешлен с проминиране към гръбначния канал. Травматично разместване между 6-ти и 7-ми шийни прешлени с 4,5 мм.

/предна спондилолистеза на ниво С6-С7 I степен/. Травматичните увреждания в областта на шийните прешлени при транспортни злополуки се получават най-често по механизма на хиперекстензионна-хиперфлексионна травма (свръхсгъване-свръхразгъване), когато механичните силови въздействия преминават границата на физическа издържливост на съединително-тъканни връзки, стави, костни структури. Компресионно-клиновидни фрактури на горните гръдни прешлени се получават при вертикално действащи сили върху гръбначния стълб в състояние на приведено напред положение на тялото. В процесния случай ищецът Б. Папанечв е пътувал на задната лява седалка зад шофьора, като в следствие на осъществен челно-десен удар на автомобила в крайпътни дървета, тялото му внезапно се е устремило напред и гърдите му са получили удар в ръба на облегалката на предната седалка. Този удар е причина за фрактурата на дръжката на гръдната кост.

По време на лечебния и възстановителен период ищецът е търпял болки и страдания, като най-интензивни те са били през първите 3-4 седмици непосредствено след злополуката, след което болките са останали само периодично явяващи се при рязка промяна на времето (при студено и влажно време), когато ищецът е бил принуден да ползва значително повече обезболяващи средства. Интензивни по своя характер са били и болките в продължение на първите 2 седмици по време на проведената рехабилитация.

От деня на процесната злополука са изминали почти 3 години и ищецът вече рядко търпи спорадични болки в областта на шията най-вече при рязка промяна на времето, но тези болки бързо преминават след употреба на аналгетици. На ищеца е поставяна твърда шийна яка за 3 месеца.

4

Получените фрактури на гръдните прешлени са довели при ищеца до трайно затруднение на движенията на снагата. Фрактурата на гръдната кост не е била разместена и тази увреда не е довела до някакви негативни последици или усложнения в дихателния процес. Тази травма е довела при ищеца до „разстройство на здравето неопасно за живота''. Получените фрактури на шийните прешлени при ищеца, са довели до трайно затруднение на движенията на врата.

Получените увреждания са затруднили и ограничили движенията на снагата и на врата за около 6-8 месеца. Пострадалият се е нуждаел от чужда помощ/подкрепа във връзка с обслужването си в ежедневието през първите два месеца. Пълният възстановителен период на всички получени травматични увреждания при ищеца е продължил около 10-12 месеца.

През първите 6-8 месеца след травмата при ищеца е било необходимо спазването на щадящ режим откъм физическа активност и натоварвания. След този срок е възможно дозирано увеличаване на натоварванията и физическата активност, а след изтичане на 18 месеца следва да се приеме, че травматичните увреждания (фрактурите на прешлените) са консолидирани и не ограничават сами по себе си физическата активност на пострадалия.

Към момента на извършения личен преглед от вещите лица ищецът съобщава оплаквания от ограничени и болезнени движения във врата, особено при завъртане на главата наляво, непостоянно изтръпване на лявата ръка.

Също така и основно се оплаква от обща нервност, раздразнителност, стряскане от маловажни причини. При прегледи се установява умерена болезненост в крайните фази на движение във врата, с усещане на леко хрущене. Налице са белези на обща нервност и напрегнатост. Функционален дефицит на горните крайници не се установява. Възможностите на ищеца да вдига тежести не са ограничени.

При извършения личен медицински преглед се установяват като трайни последици ограничените движения във врата. Последното извършено образно изследване на шийния отдел на гръбначния стълб е КТ от 16.09.2021 г., при което е установено непълно консолидиране на фрактурата на дъгата на С6, стеноза на ниво С5-С6 вляво, вероятно причина за болките в ръката.

Персистира антеролистезата на ниво С6-С7. Възможно е изобщо да не настъпи пълно анатомично и функционално възстановяване на получените 5 травматични увреждания.

Дегенеративните процеси представляват закономерни, основно възрастово обусловени промени в тъканите и органите. Най-видима и манифестна е тяхната проява в опорно-двигателния апарат, в т.ч. гръбначния стълб. Върху този процес на възрастови изменения неблагоприятно въздействие оказват различни допълнителни фактори, като травматичните увреждания са един от тях. Фрактурата на гръдната кост при ищеца е зараснала окончателно. Тази фрактура не носи последващи усложнения и дегенеративни промени, както и не оказва влияние върху обема и силата на снагата към настоящия момент.

Към момента на претърпяното ПТП ищецът е пътувал на задната седалка, зад водача. Водачът е управлявал автомобила с несъобразена скорост съобразно външните и метеорологични условия (сняг, заснежен и хлъзгав терен) и след преминаване на десен завой, автомобилът е загубил устойчивост, поднесъл встрани, завъртял се на пътното платно, напуснал пътното платно в дясно и се ударил в намиращите се в дясно крайпътни широколистни и иглолистни дървета. При внезапно възникналите колебливи въртеливи движения на автомобила, тялото на ищеца П. внезапно се е наклонило наляво и главата му е получила удар от намиращото се вляво от него стъкло на левия заден прозорец. Рязкото движение на главата и шията са причина ищецът да получи травматичните увреждания в областта на шийните и гръдните прешлени. След възникналия челно-десен удар на предната част на автомобила в крайпътните дървета, тялото на ищецът е променило движението си в предна посока и гърдите са получили удар в облегалката на шофьорската седалка. Този удар е причина ищецът да получи фрактурата на дръжката на гръдната кост.