Решение № 7006 от 17.04.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

**006 гр. ***, 17.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 47 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МАРИЯ В. БОГДАНОВА

НОНЧЕВА при участието на секретаря ПАОЛА ЦВ. РАЧОВСКА като разгледа докладваното от МАРИЯ В. БОГДАНОВА НОНЧЕВА

Гражданско дело № 20221110133224 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от „*** срещу А. Б. Г.. Предявен е иск за осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от 11475,00 лева, представляваща неустойка по сключен между страните договор.

Ищецът твърди, че на 28.07.2021 г. между него, в качеството му на наемодател с търговското наименование „***“, и ответника, в качеството му на наемател, бил сключен договор от разстояние за наемане на превозни средства и предоставяне на услуги, като сключването на договора се осъществило чрез средствата за комуникация от разстояние в мобилното приложение на ищцовото дружество (http://***.bg).

Първоначалната регистрация на ответника в посоченото мобилно приложение била извършена на 28.07.2021 г., като от тази дата ответникът многократно използвал услугите на ищцовото дружество. На 14.12.2021 г., в 02:36:12 ч., А. Г. резервирал чрез мобилното приложение лек автомобил „***“ с рег. № ***, предоставен за ползване на „*** от лизингодателя „****“ ООД. В 02:36:12 ч. на 14.12.2021 г. било стартирано управлението на автомобила, като времето и посоката на движение били отчетени от системата за дистанционно наблюдение. При проверка от органите на реда около 03:33 часа, на ул. „***“ в гр. ***, било установено, че автомобилът бил управляван от лицето 1

М*** М*** Ал*** А*** който не притежавал свидетелство за управление на МПС.

Поради така установеното нарушение на виновния водач бил съставен акт за установяване на административно нарушение /АУАН/, а по отношение собственика на автомобила била наложена принудителна административна мярка /ПАМ/ „Прекратяване на регистрацията на МПС за срок от 6 месеца“, като били отнети и регистрационните табели на автомобила. Мястото на инцидента било посетено от служител на ищцовото дружество, който подал информация в мобилното приложение относно необходимостта от репатриране на автомобила, предвид наложената мярка.

Управляването на МПС от трето лице, а не от наемателя, протИ.речало на клаузите по сключения между страните договор (на чл. 3.4), като в резултат на неизпълнение на поетите от страна на ответника-наемател договорни задължения ищецът претърпял вреди, изразяващи се в невъзможността му да ползва електромобила за търговската си дейност през продължителен период от време. Поради това ищецът поддържа, че ответникът му дължал неустойка, уговорена в чл. 4.3 от договора, в размер на 75 % от приложимата към момента на нарушението дневна наемна цена, начислима на всеки 24 часа, а именно в размер на 63,75 лева (при дневна наемна цена от 85,00 лева), като за целия период на прекратена регистрация на автомобила от 6 месеца дължимата неустойка била в размер на 11475,00 лева. Ищцовото дружество сочи, че направило опити за извънсъдебно уреждане на спора между страните чрез изпращане по имейл на уведомление и покана за заплащане на неустойката на 11.01.2022 г. Поради липсата на плащане от страна на ответника ищецът моли предявеният от него иск за заплащане на дължимата по договора между страните неустойка да бъде уважен до пълния предявен размер от 11475,00 лева, като в полза на дружеството бъдат присъдени и сторените по делото разноски.

Исковата молба и приложенията към нея са връчени на ответника А. Б. Г. по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК. Отговор е подаден от назначения му особен представител, който оспорва исковата претенция като неоснователна. Поддържа, че не били доказани изложените в исковата молба твърдения за наличие на валидно възникнало облигационно правоотношение между страните, както и тези за реално ползване от страна на ответника на предоставяните от ищцовото дружество услуги. Поддържа, че А. Г. не бил участвал в описания в исковата молба пътен инцидент и не бил съпричастен към настъпилите от него вреди, като се оспорва надлежната му материалноправна легитимация да отговаря по предявения иск. Според изложеното в отговора на исковата молба, не било налице твърдяното от ищеца неизпълнение на договорни задължения. Релевирано е възражение за нищожност на клаузата, въз основа на която се претендира заплащането на процесното вземате, тъй като размерът му излизал извън присъщите на неустойката функции. Поддържа се, че получаването на неустойка в претендирания размер водело до получаване на възнаграждение за непредоставена услуга в размер, значително по-висок от реално претърпените вреди.

2

Ответникът сочи, че клаузата за неустойка не била индивидуално договорена по смисъла на чл. 146 ЗЗП и протИ.речала на добрите нрави. Направено е възражение за прекомерност на същата. Оспорва се получаването на извънсъдебна покана от ответника за заплащане на процесното вземане. Въз основа на изложеното е направено искане за отхвърляне на исковата претенция в цялост.

Софийски районен съд, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.

235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предмет на делото е осъдителен иск с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД за осъждане на А. Б. Г. да заплати на „*** сумата от 11475,00 лева, представляваща неустойка за неизпълнение на задължение по договор за наемане на превозни средства и предоставяне на услуги, сключен между страните чрез мобилно приложение (http://***.bg) на 28.07.2021 г., ведно със законната лихва върху претендираната сума, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното ѝ изплащане.

За основателността на предявения иск в тежест на ищеца е да докаже следните материално-правни предпоставки: наличието на валидно сключен между страните договор за наемане на превозни средства и предоставяне на услуги; качеството си на изправна страна по процесния договор; съществуването спрямо ответника на валидно и изискуемо задължение по процесния договор, неизпълнението на което да е скрепено с валидно уговорена клауза за неустойка в определен или определяем размер, както и възникването на вземането за неустойка в тежест на ответника. От друга страна, ответникът следва да установи нищожността на процесната клауза за неустойка на основанията, посочени в отговора на исковата молба, както и точното изпълнение на задълженията си по договора. На основание чл. 154, ал. 1 ГПК всяка от страните е длъжна да докаже фактите, на които основава своите искания и възражения.

Договорът за наем на МПС е неформална сделка, поради което същата може да бъде сключена по електронен път, чрез подписването с обикновен електронен подпис. С оглед правилото на чл. 3, ал. 2 ЗЕДЕУУ писмената форма в този случай следва да се счита за спазена. Съгласно легалната дефиниция в чл. 13, ал. 1 ЗЕДЕУУ, вр. чл. 3, т. 10 от Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23.06.2014 г. относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО, електронен подпис представлява данни в електронна форма, които се добавят към други данни в електронна форма или са логически свързани с тях и които титулярът на електронния подпис използва, за да се подписва. Гореизложеното води до извод, че като електронен подпис следва да бъде приета всяка информация в електронна форма, която позволява еднозначно установяване на авторството на изявлението от страна на 3 адресата. Законодателната уредба в тази част не отчита технологичната сигурност по отношение на установяването на автора на волеизявлението.

Съгласно чл. 13, ал. 4 ЗЕДЕУУ, правната сила на електронния подпис и на усъвършенствания електронен подпис е равностойна на тази на саморъчния подпис, когато това е уговорено между страните. В представената от ищеца на хартиен носител разпечатка на сключения договор е налице клауза в чл. 2. 4, с която страните заявяват изрично, че сключването на процесния договор и потвърждаването на общите условия по електронен път имат същите правни последици като саморъчен подпис. В тази връзка следва да се приеме, че с попълването на лични данни в заявление на интернет сайта на ищеца като три имена, ЕГН, адрес, електронна поща и телефонен номер, и потвърждаването на общите условия от ищеца, ответникът е станал страна по правоотношение от разстояние по смисъла на ЗПФУР, с предмет отдаване под наем на електрически задвижвано превозно средство.

По тези съображения съдът намира за установено, че между ищеца и ответника е възникнало валидно облигационно правоотношение по сключен между „*** (с търговското наименование „***“), в качеството на наемодател, и А. Б. Г., в качеството на наемател, договор за наем на МПС от 28.07.2021 г., чрез регистрация в уебсайта на ищеца за наемане на превозни средства и приемане на общите условия към договора.

Съгласно приложените по делото справки от GPS системата за дистанционно наблюдение (л. 53 - 54), на 14.12.2021 г. в 02:36:12 ч. потребител с посочени имена А.

Б. Г. е запазил през мобилно приложение лек автомобил, марка „***“, с рег. № ***, който е стартиран в 02:36:17 ч. и с отбелязан край на пътуване в 04:09:22 ч.

Видно от приложената по делото административно-наказателна преписка по съставен АУАН № 220144/14.12.2021 г. (л. 107 - 115), на 14.12.2021 г., в 03:33 ч., в гр.

***, пред ул. „***-ма“ ** (***), при управление на лек автомобил „***“, с рег. № ***, собственост на „***, с посока от ул. „***“ към ул. „***-ма“, е извършена проверка на автомобила, при която е установено, че водачът М*** А*** М*** Ал*** М*** управлява ППС, без да е правоспособен водач, тоест - без да притежава свидетелство за управление на моторно превозно средство. В тази връзка по силата на Заповед № 214332-007035 от 15.12.2021 г. (л. 111) и на основание чл. 171, т. 2а, б. „а“ ЗДвП, на собственика на автомобила е наложена принудителна административна мярка – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца, като са отнети и 2 бр. регистрационни табели № ***. От изложената информация в представената докладна записка от 14.12.2021 г. на полицай Георги Г. (л. 113) се установява, че в автомобила е имало и още едно лице – А. Б. Г., ЕГН: **********.

При анализ на събрания по делото доказателствен материал съдът намира, че ответникът е нарушил задължението си по т. 3. 4 от договора да не предоставя превозното средство за ползване от друго лице, в резултат на което за ищеца са 4 настъпили вреди, изразяващи се в невъзможността да ползва автомобила съобразно предназначението му поради отнемането на регистрационните му табели. Изложеното ангажира отговорността на А. Г. по т. 20 от Приложение № 1 към договора, озаглавено списък на неустойки, в което са описани дължими неустойки от наемателя в полза на наемодателя за неизпълнение на договора. Съгласно съдържанието на цитираната точка, при действия/бездействия на наемателя, в резултат на които превозното средство бъде конфискувано от компетентните органи и/или бъдат отнети необходими документи за законосъобразното му управление, и/или регистрационни табели, и/или други принадлежности, се дължи неустойка в размер на 75 % от приложимата към момента на неизпълнението дневна наемна цена, начислимо на всеки 24 часа.

Съгласно дадените задължителни разяснения с Тълкувателно решение № 1/ 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, при иск за присъждане на неустойка съдът следи служебно за действителността на неустоечното съглашение. Преценката за нищожност на неустойката следва да се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора при използването на критерии като естеството на задълженията на парични или на непарични; размера на задълженията, изпълнението на които се обезпечава с неустойка; дали изпълнението на задължението е обезпечено с други правни способи –поръчителство, залог, ипотека и др.; вида на уговорената неустойка (компенсаторна или мораторна) и вида на неизпълнение на задължението – съществено или за незначителна негова част; съотношението между размера на уговорената неустойка и очакваните от неизпълнение на задължението вреди, и други.