Решение № 184 от 10.01.2019, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

№ гр. София, 10.01.2019 г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

СОФИЙСКИ

ГРАДСКИ СЪД, ГО, І-21 състав, в публичното заседание на двадесети декември две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИЛВАНА

ГЪЛЪБОВА при секретаря Снежана

Апостолова, като разгледа гр.д. №14116 по описа на СГС за 2017 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са кумулативно съединени искове с правно основание чл.432 ал.1 КЗ вр. чл.45 ЗЗД.

Ищецът В.С.А. твърди, че е пострадал от ПТП, реализирано на 08.05.2017 г. на автомагистрала „Тракия“, км.31+700, вина за което има водачът на л.а. „Киа Соренто” с рег. № ******. Твърди, че по силата на договор за застраховка „Гражданска отговорност” ответникът ЗАД „ОЗК - З.” АД отговаря за вредите, причинени при управлението на това МПС. Поддържа, че от деликта е претърпяла неимуществени вреди, свързани с увреждане на здравето – фрактура кондили латералис тибие декстри /счупване на горния край на тибията /голям пищял/, закрито. Счита, че справедливото обезщетение за неимуществените вреди е в размер на 100 000,00 лв., поради което претендира тази сума, ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба до окончателното плащане. Поддържа, че от деликта е претърпял и имуществени вреди, изразяващи в разходи за лечение, операция, медикаменти и физиотерапевтични процедури, в общ размер на сумата от 3386,89 лв., поради което претендира тази сума, ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба до окончателното плащане. Претендира и направените разноски.

Ответникът

ЗАД „ОЗК - З.” АД в сроковете за отговор по чл.1367 и чл.373 ГПК оспорва предявените искове. Оспорва механизма на процесното ПТП и вината на водача на л.а. „Киа Соренто“. Релевира и възражение за съпричиняване. Оспорва и наличието на причинно-следствена връзка между процесното ПТП и сочените от ищеца вреди, както и размера на същите. Претендира разноски.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

За основателността на прекия иск в тежест на ищеца е да докаже, че в причинна връзка от виновно противоправно деяние на лице, чиято гражданска отговорност към датата на деянието е застрахована при ответника, е претърпял вреди, както и какъв е техният действителен вид и размер.

В тежест на ответника е да докаже положителният факт на плащане на обезщетението.

От представените по делото констативен протокол за ПТП с пострадали лица №67 от 21.05.2017 г., съставен от длъжностно лице след посещение на местопроизшествието, и постановление за прекратяване на наказателното производство от 13.12.2017 г. на Районна прокуратура – Ихтиман се установява, че 08.05.2017 г. автомагистрала „Тракия“, км.31+700, е реализирано ПТП с л.а.

„Киа Соренто“ с рег. № ******, управляван от Р.И.С., в който автомобил е пътувал ищецът.

От показанията на свид. Р.С. се установява, че процесното ПТП е настъпило на автомагистрала „Тракия“, валял е силен дъжд и л.а. „Киа Соренто“ е поднесъл, започнал е да се върти, преминал е мантинелата, и е продължил да се търкаля към дере. Свидетелят сочи още, че автомобилът „Киа Соренто“ се е движил със скорост от около 90 км/ч.

От приетото по делото заключение на КСМАТЕ, което съдът кредитира напълно, се установява, че процесното ПТП е настъпило при предприето завиване надясно от страна на водача на л.а. „Киа Соренто“, който най-вероятно е завъртял волана по-рязко и поради мократа пътна настилка и наличието на стичаща се вода е настъпило странично занасяне, след което автомобилът е напуснал асфалтовата настилка, навлязъл е и е продължил диагонално по десния банкет, достигнал е оградната мрежа, разрушавайки част от нея, пропаднал е в дълбок дол, който е отводнителен канал, и е спрял почти вертикално, подпрян в задната си част на клон от дърво.

Вещите лица сочат още, че причината за настъпване на ПТП са субективните действия на водача на л.а. „Киа Соренто“, който е предприел завиване надясно при движение с висока скорост /от около 104 км/ч/, преминавайки през участък с наличие на стичаща се вода и е допуснал загуба над управлението на автомобила.

С оглед на това, съдът достигна до правния извод, че водачът на л.а. „Киа Соренто“ с рег.

№ ****** Р.И.С. е извършил виновно противоправно деяние, като е нарушил разпоредбите на чл.20 ал.1 и ал.2 ЗДвП.

По делото е обявено за безспорно и ненуждаещо се доказване обстоятелството, че към датата на процесното ПТП – 08.05.2017 г. между ответника и собственика на л.а. „Киа Соренто” с рег. № ****** е съществувало валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност”.

Разпоредбата на чл.477 ал.2 КЗ предвижда, че по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите застраховани са собственикът, ползвателят и държателят на моторното превозно средство, за което е налице валидно сключен застрахователен договор, както и всяко лице, което извършва фактически действия по управлението или ползването на моторното превозно средство на законно основание. Не е необходимо водачът да притежава изрично писмено пълномощно от лицата по изречение първо за управлението или ползването на моторното превозно средство.

Деликтът е настъпил в срока на застрахователното събитие.

По иска за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди:

В тежест на ищеца е да докаже, че в причинна връзка с деликта е претърпял неимуществени вреди, свързани с болки и страдания.

От представената по делото епикриза, издадена от

УМБАЛ „Света Анна“ АД, се установява, че ищецът е постъпил в болничното заведение на 08.05.2017 г. по повод ПТП, като окончателната му диагноза е: фрактура кондили латералис тибие декстри – счупване на горния край на тибията /голям пищял/, закрито. От епикризата се установява още, че на ищеца е проведено консервативно и оперативно / кръвна репозиция и метална остеосинтеза/ лечение и е изписан на 15.05.2017 г.

От представената по делото епикриза, издадена от

УМБАЛ „Света Анна“ АД, се установява, че ищецът е постъпил в болничното заведение на 20.11.2017 г. по повод счупване на горния край на тибията /голям пищял/, закрито. От епикризата се установява още, че на ищеца е проведено оперативно лечение – отстраняване на остеосинтеза от дясна подбедрица, и е изписан на 23.11.2017 г.

Представена са също амбулаторни листове за рехабилитационни и физиотерапевтични процедури.

От приетото по делото заключение на СМЕ, което съдът кредитира напълно, се установява, че при процесното ПТП ищецът е получил закрито счупване на външния кондил на дясната голямопищялна кост, който травма е в причинна връзка с процесното ПТП, като на 11.05.2017 г. му е извършена операция – открито наместване и фиксация с метални импланти, а на 21.11.2017 г. - изваждане на металните импланти. Вещото лице сочи още, че възстановителния период при ищеца е продължил около 7 мес., но му предстои санаториално и балнеолечение с провеждане на лечебна физкултура и физиотерапия, като ищецът е търпял болки и страдания с по-голям интензитет непосредствено след ПТП за около 7-8 дни, болки с умерен интензитет за около 20-30 дни след изписване от болница и за 13-14 дни след втората операция, а в останалите периоди болките са били с непостоянен характер и с по-малка интензивност, към настоящия момент ищецът може да изпитва болки в коляното при влажно и студено време и при по-голямо и по-продължително натоварване на крака.

От заключението се установява още, че едва след предстоящото балнео и санаториално лечение ще може да се каже какви трайни последици има в здравословното му състояние.

От показанията на свид. С.А. се установява, че при процесното ПТП ищецът е получил счупване на бедрената кост, като му е правена операция, бил е обездвижен и е престоял в болница за около 10 дни, през което време е имал нужда от чужда помощ. Свидетелят сочи още, че около 2 мес. ищецът е лежал неподвижен вкъщи, през което време майка му се е грижила за него, след това е започнал рехабилитация, движил се е с патерици, имал е силни болки. Към настоящия момент рехабилитацията му продължава, движи се самостоятелно, но кракът му е променен.

С оглед на така събраните доказателства, съдът намира, че в причинна връзка с ПТП ищецът е претърпял телесна повреда, вследствие на което за определен период от време е изпитвал болки и страдания. Налице е основание за обезщетение на претърпените неимуществени вреди.

Съгласно чл.52 ЗЗД размерът на обезщетението се определя по справедливост, като преценката следва да се извърши въз основа обективни и доказани по делото факти – интензитет и продължителност на болката, период на възстановяване, наличие на остатъчна травма. Съдебната практика приема като критерии за определяне на справедливо обезщетение житейски оправданото и утвърденото в практиката обезщетение за аналогични случаи, но съобразени с конкретния случай.

Съдът, при определяне размера на обезщетението, отчита обстоятелството, че травмата на ищеца е била без риск за живота на пострадалия, че интензивността на болката е била значителна, че на ищеца е проведено и консервативно, и оперативно лечение, периодът на възстановяване е с дълга продължителност и се е налагало ограничен двигателен режим на пострадалия за един продължителен период. Съдът отчита и обстоятелството, че към датата на процесното ПТП ищецът е бил на 20 години, т.е. касае се за млад човек, както и наличието на остатъчни травми – към настоящия момент движенията на увредения крайник не са възстановени в пълен обем. С оглед на изложеното по-горе съдът счита, че справедливо обезщетение за претърпените травматични увреждания е в размер на 30 000,00 лв.

Настоящият съдебен състав намира за неоснователно и недоказано възражението на ответника за наличието на съпричиняване от страна на ищеца. Съгласно разпоредбата на чл.51 ал.2 ЗЗД, ако увреденият е допринесъл за настъпването на вредите, обезщетението може да се намали. Не всяко нарушение на установените в ЗДвП и

ППЗДвП правила за движение по пътищата обаче е основание да се приеме съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия, водещо до намаляване на дължимото се за същия обезщетение. Тълкуването на нормата на чл.51 ал.2 ЗЗД налага разбирането, че за да е налице вина на участник в пътното движение и принос на увредения към щетата, е необходимо не само извършваните от последния действия да нарушават предписаните от ЗДвП и ППЗДвП правила за поведение, но и нарушенията да са в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат, т.е. последният да е тяхно следствие. В този смисъл е трайната практика на ВКС, постановена по реда на чл.290 ГПК – напр. решение №206/12.03.2010 г. по т.д.№35/2009 г., ІІ ТО на ВКС.

Обективният характер на съпричиняването е признат изрично от Върховния съд в ППВС №17/1963 г. – т.7, което има характер на задължителна съдебна практика по смисъла на чл.280 ал.1 т.1 ГПК. С цитираното постановление Пленумът на Върховния съд е приел със задължителна за съдилищата в Република България сила, че обезщетението за вреди от непозволено увреждане се намалява, ако и самият пострадал е допринесъл за тяхното настъпване, като се преценява единствено наличието на причинна връзка между поведението му и настъпилия вредоносен резултат.

От показанията н свид. Р.С. се установява, че при процесното ПТП ищецът е пътувал на предната дясна седалка, като след произшествието кракът му е бил между вратата и седалката. Свидетелят сочи още, че при процесното ПТП ищецът е бил с поставен предпазен колан.

От приетото по делото заключение на КСМАТЕ, което съдът кредитира напълно, се установява, че процесният л.а. „Киа Соренто“ е фабрично оборудван с предпазни триточкови колани на всичките 5 места, като най-вероятният механизъм за получаване на травмата на ищеца е притискане от дясната врата. От заключението се установява още, че с оглед механизма на травмиране, може категорично да се направи извод, че и при поставен предпазен колан получената от ищеца травма не може да се предотврати, тъй като тя е получена от директно травмиране с удар върху или притискане от детайл от интериора на автомобила, независимо от това дали движението на тялото е ограничено от поставен колан. В медицинската документация сред уврежданията на ищеца не са описани такива, които да са характерни и специфични за въздействието на предпазен колан, но с оглед конкретния механизъм на ПТП, е напълно възможно такива характерни и специфични травми да липсват. Вещите лица сочат още, че процесният л.а. „Киа Соренто“ е бил без въздушни възглавници. В о.с.з. вещите лица сочат също, че автомобилът е от висок клас и би трябвало да има въздушни възглавници, но е възможно и да няма, както и че не може да се каже категорично дали поставянето предпазен колан е свързано с отварянето на въздушните възглавници.