Определение № 26572 от 22.07.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 26572 гр. София, 22.07.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 151 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: БОРЯНА Д. ВОДЕНИЧАРОВА като разгледа докладваното от БОРЯНА Д. ВОДЕНИЧАРОВА Гражданско дело № 20261110108144 по описа за 2026 година намери, че следва да съобщи на страните проекта за доклад по делото по реда на чл.

140, ал. 3 ГПК:

Производството по делото е образувано по постъпила искова молба от М. Л. И. срещу *******.

Предявени са за разглеждане обективно кумулативно съединени осъдителни искове, както следва: 1/ осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за връщане на сумата от 1490,37 евро, представляваща недължимо платена сума по недействителен Договор за потребителски кредит № *** от 03.04.2020 г., ведно със законната лихва от депозиране на исковата молба /26.03.2026 г./ до погасяването; и 2/ осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за връщане на сумата от 222,55 евро, представляваща недължимо платена сума по недействителен Договор за потребителски кредит № ******* от 04.08.2022 г., ведно със законната лихва от депозиране на исковата молба /26.03.2026 г./ до погасяването.

Ищецът М. Л. И. твърди, че на 03.04.2020 г. и на 04.08.2022 г. е сключил с ответното дружество ******* два договора за потребителски кредит, съответно Договор за потребителски кредит № *** от 03.04.2020 г., по силата на който усвоил заем в размер на 1650 лева, изменен с Анекс № */07.02.2021 г. за допълнително усвояване в размер на 1200 лева, с Анекс № */19.09.2021 г. за допълнително усвояване в размер на 600 лева и с Анекс № */23.02.2022 г. за допълнително усвояване в размер на 400 лева, и Договор за потребителски кредит № *** от 03.04.2020 г., по силата на който усвоил заем в размер на 3500 лева. Сочи, че за периода от 04.05.2020 г. до 10.11.2022 г. е извършил 27 плащания в общ размер на 10 700,18 лева, при усвоени главници по двата кредита в общ размер на 7350 лева. Твърди, че уговореният ГПР бил в размер на 49,11 % по първия договор и 49,66 % по втория договор. Излага, че в чл. 5 от договорите било уговорено, че кредитът се обезпечава с поръчителство, предоставено от „*******“ в полза на ответника. Поради поставеното изискване били сключени и два договори за гаранция с базираното в М. дружество „*******“, като съгласно тях ищецът следвало да заплати възнаграждение на поръчителя в размер от 2964,50 лева по Договор за гаранция към първия договор и 3454 лева по Договор за гаранция към втория договор. Сочи, че сключените договори за кредит и за гаранция са свързани помежду си и следва да се разглеждат заедно при изчисляване на размера на ГПР по договора. Счита, че договорът за кредит е недействителен на осн. чл. 22 ЗПК вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК поради противоречието му със закона, тъй като начислените възнаграждения за поръчител не били включени при изчисляване на дължимия ГПР. Ето защо, последният бил неправилно изчислен, в заблуда на потребителя. Излага подробни съображения относно 1 начина на формиране на ГПР и липсата на ясното му посочване в договора. Сочи, че е заплатил на ответника сумата от общо 10 700,18 лева по двата процесни договора, като с оглед недействителността им, то дължи единствено чистата стойност на кредита, а именно 7350 лева. Поради заплащането по недействителните договори за потребителски кредит на горницата от 3350,18 лева, моли ответникът да бъде осъден да му я заплати. Поради тези и останалите подробно изложени съображения моли предявените искове да бъдат уважени.

Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който ответникът оспорва предявените искове. Не оспорва твърденията в исковата молба за сключване на процесните договори с посочените параметри и извършените от ищеца плащания. Счита, че същите не страдат от посочените от ищеца пороци за недействителност. Не оспорва и сключването на договори за гаранция с посоченото от ищеца съдържание. Излага подробни аргументи относно това, че уговорените възнаграждения за поръчител не следва да са включени в размера на ГПР. Сочи, че договорите за поръчителство са сключени с друго юридическо лице – *******, поради което не следва да бъдат вземани предвид в настоящия случай. Сочи се, че чл. 5 от договорите ясно посочвали избраната от ищеца опция за поръчител, без да имал задължение да избере именно ******* (М.). Оспорва, че е налице твърдяната от ищеца заблуждаваща търговска практика по чл. 68е ЗЗП, тъй като последният бил информиран, в качеството му на потребител, за последиците от избора на обезпечение чрез поръчителство. Оспорва, че е налице нарушение на чл. 143 ЗЗП, както и на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Моли предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендира разноски.

По доказателствената тежест

В тежест на ищеца по предявените искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД е да докаже, че е заплатил твърдените суми, че те са постъпили в патримониума на ответника, а ответникът следва да докаже, че сумите са платени на годно правно основание.

При доказване на горното, в тежест на ответника е да докаже, че е налице основание за получаване и задържане на процесната сума, поради което не се дължи нейното връщане.

Съдът служебно следи за недействителност на договори и отделни клаузи, от значение за решаване на правния спор и обявява на страните, че може да не зачете правните последици на нищожна сделка, поради което с оглед принципа на състезателното начало дава възможност на страните да изразят становище по този въпрос и евентуално да посочат доказателства.

На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК като безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните по делото следва да бъдат отделени следните факти: 1/ между М. Л. И. и ******* са сключени два договора за потребителски кредит, съответно Договор за потребителски кредит № *** от 03.04.2020 г., по силата на който усвоил заем в размер на 1650 лева, изменен с Анекс № */07.02.2021 г. за допълнително усвояване в размер на 1200 лева, Анекс № */19.09.2021 г. за допълнително усвояване в размер на 600 лева и Анекс № */23.02.2022 г. за допълнително усвояване в размер на 400 лева, и Договор за потребителски кредит № *** от 03.04.2020 г., по силата на който усвоил заем в размер на 3500 лева; 2) в договорите за потребителски кредит е предвидено задължение за обезпечаване на договора за кредит чрез поръчителство с трето лице; 3) между ищеца и „*******“ (*******) е сключен и договор за гаранция, по който била уговорена такса, дължима от ищеца, в общ размер на 6429,50 лева; 4) че възнаграждението/таксата за обезпечение с поръчителство не е включено при формиране на посочения в договора ГПР от 49,66 %.

По доказателствата:

Следва да се приемат представените от ищеца с исковата молба документи като писмени доказателства по делото.

Произнасянето по искането на ищеца за допускане изготвянето на съдебносчетоводна експертиза, която да отговори на поставените в исковата молба въпроси, следва да бъде отложено, като на ответника бъдат дадени указания да заяви изрично дали оспорва 2 обстоятелствата, че ищецът е заплатил по договор за потребителски кредит № ***/03.04.2020 г. сума в размер на общо 6764, 91 лв., а по договор за потребителски кредит № *******/04.08.2022 г. сума в общ размер от 3935, 27 лв.

Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, във вр. с чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 07.10.2026 г. от 13.30 ч., за което страните да бъдат призовани.

ПРИЕМА приложените към исковата молба писмени доказателства.

ОТДЕЛЯ на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК като безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните по делото, че между М. Л. И. и ******* са сключени два договора за потребителски кредит, съответно Договор за потребителски кредит № *** от 03.04.2020 г., по силата на който усвоил заем в размер на 1650 лева, изменен с Анекс № */07.02.2021 г. за допълнително усвояване в размер на 1200 лева, Анекс № */19.09.2021 г. за допълнително усвояване в размер на 600 лева и Анекс № */23.02.2022 г. за допълнително усвояване в размер на 400 лева, и Договор за потребителски кредит № *** от 03.04.2020 г., по силата на който усвоил заем в размер на 3500 лева; че в договорите за потребителски кредит е предвидено задължение за обезпечаване на договора за кредит чрез поръчителство с трето лице; че между ищеца и „*******“ (*******) е сключен и договор за гаранция, по който била уговорена такса, дължима от ищеца, в общ размер на 6429,50 лева; че възнаграждението/таксата за обезпечение с поръчителство не е включено при формиране на посочения в договора ГПР от 49,66 %.

УКАЗВА на ответника в едноседмичен срок от получаване на съобщението с писмена молба с препис за ищеца да заяви изрично дали оспорва обстоятелствата, че ищецът е заплатил по договор за потребителски кредит № ***/03.04.2020 г. сума в размер на общо 6764, 91 лв., а по договор за потребителски кредит № *******/04.08.2022 г. сума в общ размер от 3935, 27 лв., с цел извършване на преценка дали е необходимо допускането на експертиза за установяване на посочените обстоятелства.

ОТЛАГА ПРОИЗНАСЯНЕТО п о искането на ищеца за допускане на съдебносчетоводна експертиза след постъпване на становище от страна на ответника във връзка с твърденията за заплатени суми и техния размер.

Препис от настоящото определение, в което е обективиран проектът на доклада по делото, да се връчи на страните, а на ищеца и препис от отговора на исковата молба с приложенията към него.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3