Разпореждане № 1511 от 23.02.2026, Районен съд - Добрич

РАЗПОРЕЖДАНЕ гр.Добрич

РАЙОНЕН СЪД ДОБРИЧ, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XXII състав, в закрито заседание проведено на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и шеста година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: НАДЯ СЛАВОВА като разгледа докладваното от съдията гр.дело №20263230100818 по описа за 2026г. на Районен съд Добрич, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 410 и сл. ГПК.

Образувано е по заявление на Агенция за събиране на вземания ЕАД, ЕИК 203670940, седалище и адрес на управление **********, за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу Й. К. К., ЕГН **********, настоящ адрес ********** – длъжник по Договор за потребителски кредит №******* от 08.02.2024г., сключен между същия и „Изи Асет Мениджмънт“ АД, обезпечен с Договор за предоставяне на гаранция №******* от 08.02.2024г., сключен между длъжника и „Файненшъл България“ ЕООД, вземанията по който договор са били прехвърлени от „Файненшъл България“ ЕООД на заявителя по силата на Договор за прехвърляне на вземания от 01.02.2024г. и Приложение №1 от 03.04.2025г., за сумите, както следва: 129,03 EUR (сто двадесет и девет евро и 03 цента), представляваща главница за периода от 15.04.2024 г. до 02.05.2024 г., ведно със законната лихва за период от 18.02.2026 г. до окончателното изплащане на вземането, 6,92 EUR (шест евро и 92 цента), представляваща договорна лихва за периода от 15.04.2024 г. до 02.05.2024 г., 34,92 EUR (тридесет и четири евро и 92 цента), представляваща мораторна лихва за периода от 16.04.2024 г. до 18.02.2026 г.

Заявителят претендира и направените в производството разноски за внесена държавна такса в размер на 10,86 EUR, както и юрисконсултско възнаграждение в размер на 25,56 EUR, на осн. чл. 78, ал. 8 от ГПК.

След като се запозна с материалите по делото, съдът намира следното:

Вземанията, предмет на производството, са за парични суми, за които искът е подсъден на районния съд, съгласно разпоредбата на чл. 410, ал. 1, т.

1 във вр. чл. 103 и чл. 104 ГПК.

Настоящият съдебен състав, като съобразява служебното си задължение по чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК, така и с оглед въведено от практиката Съда на Европейския съюз задължение за служебна преценка за наличие на неравноправност на договорни клаузи, когато са налице фактически данни за такава неравноправност (С-147/16; C-243/08) намира, че 1 от представените по дело документи може да се направи извод за вероятна нищожност както на договора за кредит, така и на договора за поръчителство в тяхната цялост.

Клаузата в чл. 4 от договора за кредит е вероятно нищожна по чл. 19, ал. 5 ЗПК, защото предвижда скрито допълнително възнаграждение. В тази връзка, съдът приема, че договорът за гаранция е също сключен в изпълнение на неравноправна клауза, а предвиденото възнаграждението е основано на неравноправна клауза по чл. 146, ал. 1 от ЗЗП, вр. чл. 143, ал. 2, т. 15 и т. 19 ЗЗП. Налице хипотезата на чл. 19, ал. 5 от ЗПК по отношение на договора за гаранция, защото същият цели допълнително възнаграждение за заемателя в нарушение на чл. 19 ЗПК, доколкото се установява от справка в ТР, че едноличен собственик на капитала на гаранта е кредитодателят, т. е. заемодателят и гаранта са свързани лица.

Освен това, уговореното възнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство в общ размер на 51,60 евро (100,92 лева), като същият в действителност представлява над 33% от заемната сума. Налага се извод, че с договарянето на възнаграждение в посочения необосновано висок размер, определено отнапред и платимо на кредитора ежемесечно, ведно с вноските по кредита при инак алеаторен характер на сделката, едноличният собственик на капитала на дружеството-поръчител цели да си осигури всъщност плащания във връзка с отпуснатия кредит, значително надвишаващи установените с императивната норма на чл. 19, ал. 4 ЗПК, заобикаляйки последната чрез поредица от отделни сделки с привидно самостоятелен характер.

От така изложеното следва, че е налице обоснована вероятност договорът за предоставяне на поръчителство да е сключен в нарушение на императивните норми на ЗПК и ЗЗП и да е вероятно недействителен по отношение на длъжника, респ. последният да не дължи плащане по него.

При достигане на извод за вероятна нищожност на договор за гаранция №******* от 08.02.2024г., сключен между длъжника и „Файненшъл България“ ЕООД, то престираните от дружеството към „Изи Асет Мениджмънт“ АД суми не почиват на посоченото от заявителя Агенция за събиране на вземания ЕАД договорно основание, поради което същите не са могли и да бъдат прехвърлени на заявителя с Договор за прехвърляне на вземания от 01.02.2024г. и Приложение №1 от 03.04.2025г.

По изложените аргументи, на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК, заявлението следва да бъде отхвърлено в цялост, вкл. по отношение на исканите разноски.

Воден от горното, съдът

РАЗПОРЕДИ:

2

ОТХВЪРЛЯ изцяло, на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ГПК, заявление с вх. №****/18.02.2026г. на заявителя Агенция за събиране на вземания ЕАД, ЕИК 203670940, седалище и адрес на управление **********, срещу срещу Й. К. К., ЕГН **********, настоящ адрес ********** – длъжник по Договор за потребителски кредит №******* от 08.02.2024г., сключен между същия и „Изи Асет Мениджмънт“ АД, обезпечен с Договор за предоставяне на гаранция №******* от 08.02.2024г., сключен между длъжника и „Файненшъл България“ ЕООД, вземанията по който договор са били прехвърлени от „Файненшъл България“ ЕООД на заявителя по силата на Договор за прехвърляне на вземания от 01.02.2024г. и Приложение №1 от 03.04.2025г., за сумите, както следва: 129,03 EUR (сто двадесет и девет евро и 03 цента), представляваща главница за периода от 15.04.2024 г. до 02.05.2024 г., ведно със законната лихва за период от 18.02.2026 г. до окончателното изплащане на вземането, 6,92 EUR (шест евро и 92 цента), представляваща договорна лихва за периода от 15.04.2024 г. до 02.05.2024 г., 34,92 EUR (тридесет и четири евро и 92 цента) , представляваща мораторна лихва за периода от 16.04.2024 г. до 18.02.2026 г. , както и направените в производството разноски за внесена държавна такса в размер 10,86 EUR и юрисконсултско възнаграждение в размер на 25,56 EUR, на осн. чл. 78, ал. 8 от ГПК.

ПРЕПИС от разпореждането да се връчи на заявителя.

УКАЗВА на заявителя, на осн. чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК, че може да предяви осъдителен иск за вземанията си в едномесечен срок от съобщението, като при спазване на срока ще се ползва от внесената в заповедното производство държавна такса и следва да довнесе единствено разликата.

Разпореждането в подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд – Добрич, в едноседмичен срок от съобщаването му на заявителя, на основание чл. 413, ал. 2 от ГПК.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

3