Решение № 474 от 23.04.2025, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 474 гр. Пловдив, 23.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светлана Ив. Изева

Членове:

Радостина Анг. Стефанова

Николай К. Стоянов като разгледа докладваното от Светлана Ив. Изева Въззивно гражданско дело № 20255300500711 по описа за 2025 година

Производство по чл.435 ал.2 т.6 от ГПК.

Постъпила е жалба от И. Г. М.,ЕГН-**********,от *** против Постановление от 28.11.2024г.,постановено по изп.д. № 197/18г. по описа на ЧСИ М. С.-Ц. рег.№ *** по КЧСИ,район на действие ОС-Пловдив,с което е отказано да се уважи искането на длъжника по изпълнението И. Г. М. за прекратяване на производството по изп.дело на осн.чл.433,ал.1,т.8 от ГПК.

Жалбоподателят счита постановлението за неправилно и незаконосъобразно с доводи,че е настъпила перемпция поради неизвършването по изп.дело на изпълнителни действия след датата на последното изп.действие-10.06.21г.,когато е наложен запор върху тр.възнаграждение на длъжника.Счита,че независимо от исканията на сменящите се взискатели от 19.11.21г.;05.07.22г.;11.08.23г.и 19.09.23г.за извършване на изпълнителни действия,такива действия не са били извършени,като давността не е била прекъсната с исканията на взискателите,доколкото по изричната разпоредба на чл.116,б.“в“ от ЗЗД давността се прекъсвала с предприемането на всяко действие на принудително изпълнение.Иска се отмяна на обжалваното постановление.

Постъпил е отговор от другия длъжник по изпълнението С. С. Х. със становище за основатеност на жалбата.

1

Въззиваемият взискател „Банка ДСК“АД,гр.София,чрез пълномощника си юрск.С.Д намира жалбата за неоснователна по изложени в писмените възражения мотиви.

ЧСИ М.С-Ц в писмените си мотиви по чл.436,ал.3 от ГПК е посочил,че жалбата е допустима,но неоснователна по подробно изложени съображения.

ПдОС,след като взе предвид оплакванията в жалбата и извърши преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срок от легитимирана да обжалва отказа на ЧСИ страна против обжалваемо действие на ЧСИ по чл.435,ал.2,т.6 от ГПК и е допустима.

Разгледана по същество същата е неоснователна.

Изпълнителното дело е образувано по молба на взискателя «Банка ДСК» ЕАД,гр.София въз основа на представен изпълнителен лист № 388/10.01.18г. по заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 19326/17г.на ПдРС,с коят о длъжниците И. Г. М. и С. С. Х. са осъдени солидарно да заплатят на кредитора «Банка ДСК» ЕАД,гр.София сумите по изпълнителния лист.

Жалбоподателят не оспорва,а и се установява от самото изп.дело,че от неговото образуване-07.02.2018г.до днес,променящите се взискатели-«Банка

ДСК»ЕАД,гр.София,ОТП“Факторинг България“ЕАД,ЕОС „Матрикс“ЕООД,регулярно,в периоди по-малки от две години,са правили искания до ЧСИ за извършване на определени изпълнителни действия,главно запори.След датата 10.06.21г.,на която според жалбоподателя е извършено последното изпълнително действие,прекъсващо давността, взискателите са правили искания за извършване на изп.действия,основно запори върху вземания и банкови сметки на длъжника М. както следва:на 19.11.21г.,на 05.07.22г.,на 11.08.23г.и на

19.09.23г.,т.е.в периоди,по-кратки от две години.

Поддържаното от жалбоподателя М. възражение е,че независимо от безспорните искания на взискателите за извършване на изпълнителни действия в двугодишния срок по чл.433,ал.1,т.8 от ГПК,тези искания не са довели до прекъсване на давността,тъй като следвало да се извършат валидни изпълнителни действия,за да се прекъсне давността,а такива действия не били извършени по изп.дело.В тази връзка се цитират ТР № 2/26.06.15г. по т.д.№ 2/2013г.на ВКС,ОСГТК и ТР №2/04.07.24г. по т.д.№ 2/2г.на ВКС,ОСГТК.

Настоящата инстанция намира това възражение за неоснователно.Неправилно жалбоподателят се позовава на т.10 от ТР № 2/26.06.15г.,тъй като никъде в цитираното тълкувателно решение не се посочва,че за прилагане на срока по чл.433,ал.1,т.8 от ГПК е необходимо да са налице както искания на взискателя за извършване на изпълнителни действия,така и тяхното реално извършване от съдебния изпълнител.

Съгласно разпоредбата на чл.433,ал.1,т.8 от ГПК единственото условие за настъпване на прекратяването на изп.дело е непоискване от взискателя на извършването на изпълнителни действия в двугодишен срок.В настоящия случай обаче взискателят периодично е правил искания до ЧСИ за извършване на изп.действия и тези искания са напълно ясни,съдържат конкретни искания за извършване на конкретни изпълнителни 2 действия,основно запор върху вземанията на длъжника.Фактът,че изпълнителните действия не са довели до резултат поради липса на секвестируемо имуществво на длъжника,не се дължи на бездействие или виновно поведение на взискателя.Напротив,взискателят е бил активен в търсенето на възможност да удовлетвори вземането си и регулярно е подавал молби с искания за предприемане на запори върху вземания и банкови сметки на длъжника в периоди,по-кратки от две години.А именно процесуалната активност на взискателя е условието да се поддържа изпълнителния процес висящ.

Поради горното искането за прекратяване на изпълнителното производство на основание чл.433,ал.1,т.8 от ГПК е неоснователно и правилно е оставено без уважение от съдебния изпълнител.При това положение жалбата следва да се приеме за неоснователна и да се остави без уважение.

Мотивиран от горното съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на И. Г. М.,ЕГН-********** от ***,длъжник в изпълнителното производство,против отказа на ЧСИ М. С.-Ц. рег.№ *** по КЧСИ,район на действие ОС-Пловдив,постановен по изп.дело № 197/18г.и обективиран в Постановление от 28.11.2024г. да прекрати производството по изпълнителното дело на осн.чл.433,ал.1,т.8 от ГПК.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3