Решение № 638 от 16.02.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 638 гр. Пловдив, 16.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Таня Асп. Георгиева - Точевска при участието на секретаря Златка Ем. Димитрова като разгледа докладваното от Таня Асп. Георгиева - Точевска Гражданско дело № 20245330108642 по описа за 2024 година

Предявени са искове с правна квалификация по чл. 240 ал. 1 и по чл. 86 от ЗЗД.

Ищецът „Юробанк България” АД, ЕИК: 000694749, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Околовръстен път“ № 260, представлявана от прокуриста М. В. и изпълнителния директор Д. Ш., чрез пълномощник адв. Х. И., е предявил против Т. М. С., ЕГН: **********, от гр. П., ул. „**********“ № ***, ет. ***, ап. ***, искове за осъждане на ответника да му заплати следните суми: сумата от 9 252, 45 лева- главница, произтичаща от договор за потребителски паричен кредит № *********** от 26.02.2021 г., сключен с „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“, сумата от 7 603, 43 лева- възнаградителна лихва за периода 15.09.2022 г.- 15.03.2028 г. и сумата от 1 279, 26 лева- мораторна лихва за периода от 15.09.2022 г.- 18.03.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба- 20.05.2024 г. до окончателното й плащане.

Ищецът твърди, че на 26.02.2021 г. между ответника и трето лице – кредитор БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България, е сключен Договор за потребителски паричен кредит № ************ от 26.02.2021 г., по силата на който на ответника е предоставена сумата от 10 000 лв., със срок на издължаване от 84 месеца и уговорена възнаградителна лихва в размер на 26,34%. Твърди се, че ответникът усвоил предоставените парични средства по разплащателна сметка с IBAN: ******************. Съгласно чл. 3 и чл. 4 от договора, процесният кредит се погасява на месечни вноски до 15-то число на месеца, всяка от които в размер на 324,68 лв., като крайният срок за погасяване на кредита е до 15.03.2028 г. При просрочие на дължимите месечни погасителни вноски, както и при 1 предсрочна изискуемост на кредита, Кредитополучателят се е задължил да заплати обезщетение за времето на забава (мораторна лихва) върху просрочените суми в размер на законната лихва за забава, чийто размер се определя от Министерски съвет (по арг. от чл. 5 от Договора). Съгласно договореното между страните, кредитополучателят дължи на кредитора „такса ангажимент“. Това е такса, срещу която кредиторът сключва договора при фиксиран лихвен процент по смисъла на § 1, т. 5 от Допълнителните разпоредби към Закона за потребителския кредит (ЗПК), при съдържащите се в договора условия, размери и срокове. Таксата е начислена и дължима при отпускането на кредита, като същата и се удържа от кредитора от общия размер на отпуснатия кредит. В съответствие с договореното между страните в чл. 2 от Договор за потребителски паричен кредит ************ от 26.02.2021 г., по сметка на кредитополучателя е преведена сумата в размер на 9650 левашестстотин и петдесет лева/, след удържане на дължимата се от кредитополучателя такса ангажимент в размер на 350 лева /триста и петдесет / от общия размер на кредита.

Съгласно чл. 3 от Договор за потребителски паричен кредит ************** от 26.02.2021 г. страните договорили дължимост на застрахователна премия, която се начислява и дължи при отпускането на кредита, и се заплаща разсрочено с всяка погасителна вноска за срока на кредита. С оглед възникналата между страните по делото облигационна обвързаност по сключения между тях договор за кредит ************ от 26.02.2021 г. и след усвояване на сумата по кредита за кредитополучателя е възникнало задължението да изплаща заема съобразно индивидуално договорения погасителен план. Длъжникът преустановил заплащането на месечните погасителни вноски по кредита на 15.01.2023 г.

Кредитополучателят не е изпълнил договорните си задължения по чл. 3, 4 и 5 от процесния Договор, а именно: не е заплатил на Банката дължимите месечни погасителни вноски, с размер и падеж - съгласно погасителния план към процесния договор; не е заплатил дължимото се мораторно обезщетение за времето на забава върху просрочените суми в размер на законната лихва, съгласно чл. 5. Съгласно т. 5 от Договора за кредит, при непогасяване в уговорения срок на една или повече вноска по кредита, вземането на Кредитора става предсрочно изискуемо в целия му размер, включително всички определени от този Договор надбавки, ведно с дължимото се обезщетение за забава, без да е необходимо изпращане на съобщение от Кредитора за настъпването на предсрочната изискуемост, предвид което на 16.02.2023 г. вземането е станало изискуемо в целия си размер. На 03.05.2023 г. до кредитополучателя е изпратена нарочна покана, с която кредиторът изрично е обявил на кредитополучателя кредита за предсрочно изискуем. Поканата е изпратена чрез куриерска фирма е ***********, като същата е получена лично от кредитополучателя на 12.06.2023 г., съгласно известие за доставяне на регистрирана пощенска пратка. Излага, че считано от 01.06.2023 г., „Юробанк България“ АД придобило търговското предприятие на БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България, при което правата и задълженията му преминават върху приемащото дружество. Кредитополучателят е уведомен за прехвърлянето на предприятието чрез кратко текстово съобщение, изпратено на мобилен телефонен номер, предоставен от последния, като съобщението е надлежно получено. С оглед изложеното от съда се иска да постанови решение, с което да осъди ответника да 2 заплати на ищеца сумата от 9252,45 лв. – главница, дължима по Договор за потребителски паричен кредит № ************** от 26.02.2021 г., сключен между ответника и БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България, което търговско предприятие е придобито на 01.06.2023 г. от „Юробанк България“ АД; 7603,43 лева – възнаградителна лихва за периода 15.09.2022 г. – 15.03.2028 г. ; 1279,26 лева – мораторна лихва за периода от 15.09.2022 г. – 18.03.2024 г. Претендира разноски. В съдебно заседание страната не се явява и не се представлявана, но пълномощникът й представя писмено становище.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от пълномощника на ответника, с който се оспорва искът. Счита, че договорът за кредит е нищожен, поради противоречие с добрите нрави и поради това, че е сключен при неспазване на нормите на чл. 11, т. 9 и т. 10 ЗПК във вр. с чл. 22 ЗПК, с произтичащите от това последици по чл. 23 ЗПК, а именно потребителят дължи връщане само на чистата стойност на паричния заем, но не дължи лихва и други разходи по заема. Излага, че поради накърняването на принципа на „добрите нрави“ по см. на чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД се е достигнало до значителна нееквивалентност на насрещните престации по договорното съглашение, до злепоставяне на интересите на ответника с цел извличане на собствена изгода на кредитора. Възнаградителната лихва съставлява цена за предоставеното ползване на заетата сума. Когато е налице явна нееквивалентност между предоставената услуга и уговорената цена, се нарушава принципът на добросъвестност при участие облигационните отношения. Излага, че при формиране размера на възнаградителната лихва обективен критерий може да бъде размера на законната лихва, без обаче тя да може да се приеме като максимален размер. Приема се, че максималният размер, до който съглашението за плащане на възнаградителната лихва е действително, ако тя не надвишава с повече от два пъти законната такава при обезпечени заеми. Съгласно пap. 1, т. 1 от ДР на ЗПК „общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и поспециално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Сочи, че с преюдициално заключение по дело С-453Д0 е прието, че използването на заблуждаващи търговски практики, изразяващи се в непосочването в кредитния контракт на действителния размер на ГПР представлява един от елементите, на който може да се основе преценката за неравноправния характер на договорните клаузи по смисъла на чл. 143 и сл. от ЗЗП.

Нищожността на неравноправната клауза в договора, сочеща неверен ГПР води до недействителност на кредитната сделка поради неспазване на изискванията на чл. 11, ал. 1, т.

10 от ЗПК. Не е изпълнено и изискването по чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК в договора да бъде посочен лихвения процент по кредита, тъй като потребителят е бил заблуден относно действителния му размер в разрез с изискванията на добросъвестността. Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК да бъде посочен 3 точният размер на дължимия лихвен процент и на ГПР договорът за потребителски кредит като недействителен не поражда права и задължения за страните по заемното правоотношение. По силата на чл. 23 от ЗПК, в този случай потребителят дължи само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита, поради което счита, че ответника няма правно основание да претендира исковите суми, тъй като е следвало в ГПР и в ГЛП да бъде посочено вземането на кредитора за лихва, прикрито като неустойка, представляващо част от компонентите на ГПР. Сочи, че до момента на преустановяване на плащанията, кредиторът е надвземал неправомерно възнаградителна лихва в размер на 7603,43 лв. и мораторна лихва в размер на 1279,26 лв., които е получил без основание. С оглед изложеното моли за отхвърляне на предявените искове. Претендира разноски. Възразява за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищцовата страна и моли същото да бъде намалено, съгласно Решение по дело С-438/22 г. В с.з. страната също не се явява и не се представлява, но пълномощникът й представя писмено становище по спора.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед наведените от ищеца доводи, намира за установено от фактическа страна следното:

Между ответникът и „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“ е сключен договор за потребителски паричен кредит № ********** от 26.02.2021 г., по който лицето получило сумата от 10 000 лева в заем, като са дължими още: застрахователна премия- 4 981, 20 лева и такса ангажимент- 350 лева, при лихвен процент от 26, 34 % и ГПР31, 58 %, с краен падеж- 15.03.2028 г., на 84 месечни вноски.

Приети са платежно нареждане за извършен превод от финансовата институция към заемателя на 26.02.2021 г. на сумата от 9 650 лева, както и подробна справка за задълженията по кредита.

Като писмени доказателства са представени още копия от договора за кредит, ведно с погасителен план и ОУ, СЕФ, договор за застрахователно посредничество, сертификат за застраховка „защита на плащанията“ и ОУ към него.

Представена е и покана за изпълнение, изпратена от кредитора и получена на адреса на длъжника, за обявяване на кредита за предсрочно изискуем.

Видно от удостоверение от Агенция по вписванията, „Юробанк България” АД е придобило търговското предприятие на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“.

По делото е прието заключение на вещо лице по съдебно- счетоводна експертиза, по което след извършени проверки експертът е установил, че на заемателя по договора по банков път е била преведена сумата от 9 650 лева, а по кредита е била заплатена сума от общо 6 859, 24 лева. Посочено е по какъв начин с извършените плащания са погасявани задълженията по договора по пера- главница, възнаградителна лихва и застраховки, както и какъв е остатъчният размер на непогасените суми по кредита.

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира 4 следното:

Няма спор по делото, че между ответника и кредитната компания (с правоприемник ищецът) е възникнало валидно правоотношение по договор за потребителски кредит, по който ответникът е усвоил заетата сума. Едната страна по правоотношение е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ответникът пък е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т.е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9 ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9 ал. 4 от ЗПК. Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон- ЗПК.