Определение № 48 от 10.01.2023, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 48 гр. София, 10.01.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на десети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Красимир Машев

Членове:

Златина Рубиева

Петя Алексиева като разгледа докладваното от Петя Алексиева Въззивно частно гражданско дело № 20221000502503 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.274-чл.279 от ГПК.

Образувано е по частна въззивна жалба на М. Д. Д. против Определение № 264650/06.07.2022 г., постановено по гр.д. № 15836/2018 г. по описа на СГС, І-24 състав, с което на основание чл.129, ал.3 от ГПК е прекратено производството по делото.

Жалбоподателят поддържа, че обжалваното определение е неправилно, незаконосъобразно и е постановено в нарушение на закона. В останалата част въззивната жалба възпроизвежда съдържанието на исковата молби и уточнителните такива.

Моли съда да отмени обжалваното определение и да върне делото за продължаване на съдопроизводствените действия по него.

Съдът като взе предвид твърденията на жалбоподателя и приложеното по делото гр.д. № 15836/2018 г. по описа на СГС, І-24 състав, намира следното.

От фактическа страна:

На 27.03.2017 г. Софийски градски съд е бил сезиран с искова молба предявена от М. Д. Д. срещу „ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“, въз основа на която е било образувано гр.дело № 3764/2017 г. по описа на СГС, І-18 състав.

Исковата молба и с оглед изложените в нея твърдения, е била 1 нередовна, поради което с Разпореждане от 28.05.2018 г. съдът я оставил без движение.

С молба вх.№ 80181/08.06.2018 г. и в срока, определен от съда, ищецът е заявил отвод на съдията - докладчик, както и изменение -намаление на исковите претенции по реда на чл.214 от ГПК, поради което и с Определение № 14387/27.06.2018 г. съдът на основание чл.214 от ГПК е допуснал исканото изменение и поради настъпилата промяна в родовата подсъдност на предявените искове, е прекратил производството пред себе си и го изпратил на родово компетентния Софийски районен съд, където е образувано гр.д. № 47514/2018 г. по описа на СРС, 118 състав. С разпореждане от 21.08.2018 г. с почти идентични указания СРС оставя без движение исковата молба като нередовна. В срока за изпълнение на указанията постъпва молба от ищеца с вх.№ 5140040/05.09.2018 г., с която последният отново заявява изменение на исковата претенция-нейното увеличение, поради което и с определение от 18.09.2018 г. СРС прекратява производството пред себе си и го изпраща на родово компетентния Софийски градски съд, където е образувано настоящото гр.д. № 15836/2018 г. по описа на СГС, І-24 състав.

С Разпореждане № 265066/15.04.2022 г. СГС оставя без движение исковата молба, като дава възможност на ищеца в 2-седмичен срок от получаване на съобщението в писмена молба с препис за ответника да посочи:

- какво е извършеното противоправно деяние от ЧСИ Н. К. и кога е извършено,

- защо се претендира обезщетение за вреди от ответника в качеството му на застраховател на ЧСИ Н. К., след като се поддържа, че същите са причинени от възбрани и запори върху имуществото на ищеца, които обаче са наложени от държавен орган,

- на кои дати какви заболявания са установени на ищеца, - относно претендираните имуществени вреди в резултат на наложените запори и възбрани – да се посочи техния вид и стойност, както и кога са настъпили,

- относно претендираните имуществени вреди за лекарства и лечение да се посочи за какъв период са претърпени, какви по вид, период и стойност лечение е проведено от ищеца и относно кое заболяване, каква е стойността 2 на закупените лекарства - по вид, стойност и период на ползване от ищеца и относно кое заболяване,

- да посочи своя банкова сметка или друг начин на плащане, - да посочи точното и пълно наименование на ответника и негов адрес за призоваване и

- да посочи каква е глобалната сума на всеки един от исковете, за които е посочено в исковата молба, че са предявени като частични.

Във връзка със заявеното с исковата молба искане с правно основание чл.83, ал.2 от ГПК за освобождаване на ищеца от заплащане на дължимата за производството държавна такса, СГС е дал указания за представяне на декларация в оригинал от името на ищеца, подписана лично от него, с изписване на датата на попълването й, в която да бъде посочено:

- семейно положение и доходите на семейството му,

- здравословно състояние,

- трудова заетост и размер на получаваното месечно възнаграждение, - имуществено състояние на ищеца:

1. притежава ли недвижими имоти – в случай, че притежава такива да посочи техния вид, местоположение и площ,

2.притежава ли лек автомобил – в случай, че да – да посочи неговите марка, модел и година на производство,

3.притежава ли акции, облигации или дялове от търговски дружества, влогове в търговски банки и техния размер,

4. извършва ли дейност като едноличен търговец,

5.всички получавани от него доходи – по граждански договор, пенсия, наем или друг източник – като посочи техния вид и размер и заяви, че му е известна наказателната отговорност по чл. 313 от НК.

Изрично в разпореждането на съда е вписана последицата от неизпълнение в срок на дадените указания по т. I - производството по делото ще бъде прекратено, както и в случай, че не бъде представена посочената декларация в определения от съда срок - искането на ищеца за освобождаване от заплащане на държавна такса за настоящото производство, ще бъде оставено без уважение.

3

Препис от това разпореждане на съда е връчено лично на ищеца на 09.05.2022 г.

В указания от съда срок, на 16.05.2022 г. ищецът депозира уточнителна молба вх. № 286124, с която една част от дадените указания са изпълнени.

СГС е възприел, че с депозирана от ищеца в срок молба – уточнение, не са изпълнени в цялост дадените от съда указания, поради което с разпореждане № 267026/31.05.2022 г. отново дал последна възможност за на ищеца в 2 - седмичен срок от получаване на съобщението в писмена молба с препис за ответника да посочи:

- какво е извършеното противоправно деяние от ЧСИ Н. К. и кога е извършено,

-относно претендираните имуществени вреди в резултат на наложените запори и възбрани – да се посочи техния вид и стойност, както и кога са настъпили,

- относно претендираните имуществени вреди за лекарства и лечение да се посочи за какъв период са претърпени, какви по вид, период и стойност лечение е проведено от ищеца и относно кое заболяване, каква е стойността на закупените лекарства – по вид, стойност и период на ползване от ищеца и относно кое заболяване,

- да посочи своя банкова сметка или друг начин на плащане, - да посочи каква е глобалната сума на всеки един от исковете, за които е посочено в исковата молба, че са предявени като частични.

С молба-уточнение вх.№ 293417/27.06.2022 г. ищецът уточнява, че противоправните действия на ЧСИ К. се изразяват в това, че след като получила архива на ЧСИ М.Г., ЧСИ К. е адресирала писма до НАП, до Прокуратурата, ведно с писма от председателя на Камарата на ЧСИ, с което подала сигнали срещу ищеца лично и негови фирми ЕТ „С. М.-М. Д.“, „ДиМ Д. Консултинг Хауз“ ЕООД. В молбата се преповтарят всички останали твърдения, въведени с исковата молба и първата уточнителна молба.

При тези обстоятелства и с обжалваното определение, първоинстанционният съд е приел, че ищецът едновременно поддържа твърдения за това, че ответникът от една страна е застраховател на ЧСИ, който е извършил противоправни действия и на това основание исковете са 4 насочени срещу него, а от друга страна се твърди, че ответникът е налагал запори и възбрани, от които действия са претърпени имуществени и неимуществени вреди от ищеца. Посочил е, че това противоречие е констатирано от съда още при първото дадено указание и именно поради това е поискано да се посочат точно какви са противоправните действия на ЧСИ, за които се иска да бъде ангажирана отговорността на неговия застраховател, но в двете последващи молби - уточнения от ищеца се повтарят едни и същи вече изложени твърдения, без да е преодоляно посоченото противоречие и да е внесена яснота за твърдения/те деликт/ти. Съдът е приел също така, че към момента на постановяване на определението, общо четири пъти е дадена възможност на ищеца да приведе подадената от него искова молба в съответствие с изискванията на чл. 127, ал. 1 от ГПК, като му е указана последицата от неизпълнението на дадените от съда указания, но въпреки тези многократни възможности с депозираните две молби не са отстранени съществуващите нередовности и съответно описаното по - горе противоречие в твърденията на тази страна не е преодоляно.

Счел е, че не следва да бъде давана пета поредна възможност на ищеца, поради което е прекратил производството по делото на основание чл. 129, ал.

3 от ГПК във връзка с чл. 127, ал. 1, т. 4 и 5 от ГПК.

При така установените факти, съдът приема следното от правна страна:

Частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу акт подлежащ на обжалване и в срок, поради което се явява процесуално допустима, а по същество е основателна.

Безспорно подадената искова молба е нередовна, доколкото е налице противоречие между обстоятелствената част и петитума, водещи до неяснота и невъзможността да се установи кой е надлежен ответник по иска.

От една страна в обстоятелствената част на исковата молба ищецът твърди, че ангажира отговорността на ответното застрахователно дружество в качеството му на застраховател на ЧСИ Н. К., което твърдение сочи евентуално на иск с правно основание чл.226 от КЗ /отм./ във връзка чл. 25 от ЗЧСИ и Наредба № 2/06.02.2006 г. за задължителното застраховане на частните съдебни изпълнители, който иск е предоставен за защита на всяко едно увредено трето лице за всяка претенция, вследствие на отговорността на 5

Частния съдебен изпълнител при упражняването на професията му за всички имуществени и неимуществени вреди, настъпили през срока на действие на полицата и явяващи се пряка и непосредствена последица от виновно неизпълнение /вредоносни действия или бездействия/ на професионални задължения през срока на действие на полицата.

От друга страна в обстоятелствената част на исковата молба се излагат просторни твърдения и факти за деликтни (неправомерни) действия, извършени от служители на НАП, във връзка със започнала данъчна ревизия за проверка лично на ищеца като физическо лице и на негови фирми, както и във връзка с наложени запори и възбрани, но не от ЧСИ К., а от НАП (въпреки, че в исковата молба се твърди, че запорите и възбраните са наложени от ответника, което е невъзможно предвид качеството на ответното дружество), от които ищецът твърди да е претърпял имуществени и неимуществени вреди, което сочи евентуално на искова претенция по реда на ЗОДОВ пред съответния административен съд по реда на АПК и за които действия е очевидно, че не може да отговаря застрахователното дружеството, т.е. така изложените твърдения в исковата молба очевидно сочат, че не ответното застрахователно дружество е надлежен ответник по иска.

За тези противоречия обаче съдът не е дал ясни и точни указания на ищеца, с нито едно от своите четири разпореждания, поради което и неправилно е прекратил производството по делото.

Ето защо обжалваното определение ще следва да бъде отменено, а делото върнато на СГС с указание за оставяне без движение на исковата молба до отстраняване на противоречието между обстоятелствена част и петитума на исковата молба и насочване на иска към надлежен ответник, като се даде възможност на ищеца с писмена молба с препис за ответника да посочи ясно, точно и конкретно: ангажира ли отговорността на ответника с искане за заплащане на застрахователно обезщетение по застрахователен договор за вреди от противоправно поведение на застрахован частен съдебен изпълнител Н. И. К. и ако да: съответно да посочи конкретните факти, относно наличието на застрахователно правоотношение с посочване на конкретен период от време (дата, месец, година ), настъпване на застрахователно събитие-дата, месец, година, да посочи конкретни процесуални незаконосъобразни действия или бездействия на ЧСИ К., 6 доколкото за отговорността важат правилата за деликтната отговорност, като спецификата произтича от това, че деликтът се изразява в незаконосъобразни действия на съдебния изпълнител като орган на принудително изпълнение, да посочи твърди ли, че в причинна връзка от тях са настъпили претендираните вреди.