Решение № 138 от 08.07.2026, Районен съд - Свиленград

РЕШЕНИЕ

№ 138 гр. Свиленград, 08.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Йорданка Кр. Ненчева при участието на секретаря Цвета Ив. Данаилова като разгледа докладваното от Йорданка Кр. Ненчева Гражданско дело № 20255620100899 по описа за 2025 година

В рамките на предоставения срок по чл. 131, ал. 1 от ГПК, ответникът по делото не е депозирал отговор на исковата молба.

С исковата молба са предявени обективно кумулативно съединени установителни искове по реда на чл.422, ал.1 от ГПК, вр. чл.415, ал.1, т.2 от ГПК, и с правно основание чл.

143 ЗЗД, чл. 240, ал. 1, 2 ЗЗД във вр. с чл. 99 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите – за признаване за установено в отношенията на страните съществуването на вземания по Договор за предоставяне на гаранция № 5059999 от 11.03.2024 г.,сключен между ответника и „Файненшъл България“ ЕООД, ЕИК 202513690, за които е издадена Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 3048/2025 г. по описа на Районен съд Шумен, а именно: 357.90 евро - представляваща главница за периода от 13.04.2024 г. до 08.01.2025 г., ведно със законната лихва за период от 21.10.2025 г. до окончателното изплащане на вземането, 77.87 евро- представляваща договорна лихва за периода от 13.04.2024 г. до 08.01.2025 г., 64.70 евро - представляваща мораторна лихва за периода от 14.04.2024 г. до 21.10.2025 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 26.09.2024 г. до окончателно изплащане на задължението.

Ищецът в хода на делото по същество сочи, че поддържа исковата претенция и справи искане за постановяване на неприсъствено решение при наличие на условия за това.

Съдът намира, че са налице процесуалноправните и материалноправните предпоставки за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника по предявените искове – ответникът е получил съобщение по чл.131 от ГПК и не е представил в срок 1 отговор на исковата молба, същия е редовно призован, но не се е явил в съдебното заседание и не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие, не са направени никакви възражения и не са представени доказателства в тази връзка (чл.238, ал.1 ГПК); на страните са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание; исковете са вероятно основателни с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства (чл.239, ал.1 ГПК). Съдът счита, че са спазени всички предпоставки на чл. 238, ал. 1 от ГПК. В случая, ответникът чрез поведението си е проявил незаинтересованост към настоящото производство, т.е. същият не може да черпи права от собственото си бездействие.

Налице са предпоставките по чл. 239, ал. 1 от ГПК:

По чл. 239, ал. 1, т. 2 от ГПК: в подкрепа на предявения иск ищецът се позовава на приетите по делото доказателства, приложени с исковата молба, както и от приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза.

Ето защо е налице вероятната основателност на претенциите по реда на чл.422, ал.1 от ГПК, вр. чл.415, ал.1, т.2 от ГПК, и с правно основание чл. 143 ЗЗД, чл. 240, ал. 1, 2 ЗЗД във вр. с чл. 99 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите.

По изложените съображения се налага изводът, че са налице предпоставките на чл.238 ал.1 и чл.239 ал.1 от ГПК и по спора следва да бъде постановено неприсъствено решение.

Относно разноските:

Предвид изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да заплати на ищеца направените по делото разноски, в т.ч. разноските в заповедното производство.

Относно разноските: Съобразно т.12 от Тълкувателно решение № 4/2013г. по т.д. № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода от делото разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство.

Съгласно представения от ищеца списък на разноските се установяват такива в размер на 366.96 евро в настоящото и в заповедното производство, от които 51.13 евро юрисконсултско възнаграждение в настоящото и заповедното производство.

Воден от горното, СЪДЪТ

РЕШИ:

ОСЪЖДА Д. Ш. Д. ЕГН ********** да заплати на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, с ЕИК 203670940 следните суми по по Договор за предоставяне на гаранция № 5059999 от 11.03.2024 г.,сключен между ответника и „Файненшъл България“ ЕООД, ЕИК 202513690, за които е издадена Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по 2 ч.гр.д. № 3048/2025 г. по описа на Районен съд Шумен, а именно: 357.90 евро представляваща главница за периода от 13.04.2024 г. до 08.01.2025 г., ведно със законната лихва за период от 21.10.2025 г. до окончателното изплащане на вземането, 77.87 европредставляваща договорна лихва за периода от 13.04.2024 г. до 08.01.2025 г., 64.70 евро представляваща мораторна лихва за периода от 14.04.2024 г. до 21.10.2025 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 26.09.2024 г. до окончателно изплащане на задължението.

ОСЪЖДА Д. Ш. Д. ЕГН **********, да заплати на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, с ЕИК 203670940, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК общо сумата от 366.96 евро, представляваща съдебно-деловодни разноски в заповедното и исковото производство за държавна такс аи адвокатско възнаграждение.

На основание чл. 239, ал. 4 от ГПК настоящото неприсъствено решение не подлежи на обжалване.

Съдия при Районен съд – Свиленград: _______________________

3

----- следващ документ -----

РЕШЕНИЕ

№ 138 гр. Свиленград, 08.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Йорданка Кр. Ненчева при участието на секретаря Цвета Ив. Данаилова като разгледа докладваното от Йорданка Кр. Ненчева Гражданско дело № 20255620100899 по описа за 2025 година

В рамките на предоставения срок по чл. 131, ал. 1 от ГПК, ответникът по делото не е депозирал отговор на исковата молба.

С исковата молба са предявени обективно кумулативно съединени установителни искове по реда на чл.422, ал.1 от ГПК, вр. чл.415, ал.1, т.2 от ГПК, и с правно основание чл.

143 ЗЗД, чл. 240, ал. 1, 2 ЗЗД във вр. с чл. 99 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите – за признаване за установено в отношенията на страните съществуването на вземания по Договор за предоставяне на гаранция № 5059999 от 11.03.2024 г.,сключен между ответника и „Файненшъл България“ ЕООД, ЕИК 202513690, за които е издадена Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 3048/2025 г. по описа на Районен съд Шумен, а именно: 357.90 евро - представляваща главница за периода от 13.04.2024 г. до 08.01.2025 г., ведно със законната лихва за период от 21.10.2025 г. до окончателното изплащане на вземането, 77.87 евро- представляваща договорна лихва за периода от 13.04.2024 г. до 08.01.2025 г., 64.70 евро - представляваща мораторна лихва за периода от 14.04.2024 г. до 21.10.2025 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 26.09.2024 г. до окончателно изплащане на задължението.

Ищецът в хода на делото по същество сочи, че поддържа исковата претенция и справи искане за постановяване на неприсъствено решение при наличие на условия за това.

Съдът намира, че са налице процесуалноправните и материалноправните предпоставки за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника по предявените искове – ответникът е получил съобщение по чл.131 от ГПК и не е представил в срок 1 отговор на исковата молба, същия е редовно призован, но не се е явил в съдебното заседание и не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие, не са направени никакви възражения и не са представени доказателства в тази връзка (чл.238, ал.1 ГПК); на страните са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание; исковете са вероятно основателни с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства (чл.239, ал.1 ГПК). Съдът счита, че са спазени всички предпоставки на чл. 238, ал. 1 от ГПК. В случая, ответникът чрез поведението си е проявил незаинтересованост към настоящото производство, т.е. същият не може да черпи права от собственото си бездействие.

Налице са предпоставките по чл. 239, ал. 1 от ГПК:

По чл. 239, ал. 1, т. 2 от ГПК: в подкрепа на предявения иск ищецът се позовава на приетите по делото доказателства, приложени с исковата молба, както и от приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза.

Ето защо е налице вероятната основателност на претенциите по реда на чл.422, ал.1 от ГПК, вр. чл.415, ал.1, т.2 от ГПК, и с правно основание чл. 143 ЗЗД, чл. 240, ал. 1, 2 ЗЗД във вр. с чл. 99 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите.

По изложените съображения се налага изводът, че са налице предпоставките на чл.238 ал.1 и чл.239 ал.1 от ГПК и по спора следва да бъде постановено неприсъствено решение.

Относно разноските:

Предвид изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да заплати на ищеца направените по делото разноски, в т.ч. разноските в заповедното производство.

Относно разноските: Съобразно т.12 от Тълкувателно решение № 4/2013г. по т.д. № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода от делото разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство.

Съгласно представения от ищеца списък на разноските се установяват такива в размер на 366.96 евро в настоящото и в заповедното производство, от които 51.13 евро юрисконсултско възнаграждение в настоящото и заповедното производство.

Воден от горното, СЪДЪТ

РЕШИ:

ОСЪЖДА Д. Ш. Д. ЕГН ********** да заплати на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, с ЕИК 203670940 следните суми по по Договор за предоставяне на гаранция № 5059999 от 11.03.2024 г.,сключен между ответника и „Файненшъл България“ ЕООД, ЕИК 202513690, за които е издадена Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по 2 ч.гр.д. № 3048/2025 г. по описа на Районен съд Шумен, а именно: 357.90 евро представляваща главница за периода от 13.04.2024 г. до 08.01.2025 г., ведно със законната лихва за период от 21.10.2025 г. до окончателното изплащане на вземането, 77.87 европредставляваща договорна лихва за периода от 13.04.2024 г. до 08.01.2025 г., 64.70 евро представляваща мораторна лихва за периода от 14.04.2024 г. до 21.10.2025 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 26.09.2024 г. до окончателно изплащане на задължението.

ОСЪЖДА Д. Ш. Д. ЕГН **********, да заплати на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, с ЕИК 203670940, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК общо сумата от 366.96 евро, представляваща съдебно-деловодни разноски в заповедното и исковото производство за държавна такс аи адвокатско възнаграждение.

На основание чл. 239, ал. 4 от ГПК настоящото неприсъствено решение не подлежи на обжалване.

Съдия при Районен съд – Свиленград: _______________________

3