Решение № 800 от 26.05.2023, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 800 гр. Варна, 26.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ивелина Христова - Желева при участието на секретаря Силвия Ст. Генова като разгледа докладваното от Ивелина Христова - Желева Административно наказателно дело № 20233110201726 по описа за 2023 година За да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на Н. М.

Ю. ЕГН **********, депозирана чрез процесуален представител- адв. С. К. от ВТАК срещу: Електронен фиш / ЕФ/ серия К№ 6535261, издаден от ОДМВР Варна, с който за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП му е било наложено адм. наказание глоба в размер на 800 /осемстотин/ лв. на основание чл.189, ал.4 вр. чл. 182, ал.4 вр.ал.1, т.4 от ЗДвП.

С жалбата се моли да бъде отменен издаденият електронен фиш като се твърди, че същият е незаконосъобразен, издаден в нарушение на материалния закон и процесуалните правила по установяване и санкциониране на административното нарушение. Твърди се, че същият не съдържа реквизитите, изискуеми по чл. 189, ал. 4 от ЗДвП и визираното в него административно нарушение не е доказано по безспорен и несъмнен начин, както изисква закопа. Извършеното нарушение не е подробно описано, не е посочено как е била определена скоростта на движение на автомобила, не е описано при определяне на скоростта на движение зачетен ли е -3 км/ч. толеранс грешка при измерване на скоростта.

На следващо място се сочи, че не са на лице данни относно описаното място на извършеното нарушение дали съвпада като координати и местоположение на 1 автоматизираното техническо средство, с което е извършено замерване на скоростта на движение на управлявания лек автомобил.

Сочи се, че не са на лице никакви доказателства да са спазени изискванията на Наредба № 8121 з - 532 от 12 май 2015г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол па правилата за движение по пътищата, а именно наличие на доказателства за вписване на АТСС в регистъра на Българския институт по метрология; наличие на преминала първоначална проверка, наличие на данни за последваща проверка; наличието на коректно попълнен протокол по чл. 10 от същата с отбелязано точно местоположение на АТСС, начален и краен час на контролирания участък, както и снимка на разположението на уреда, способа за въвеждане на ограничението на скоростта, снимка на автомобила, на който е разположено мобилното средство.

Липсвало препращането на бланкетната разпоредба на чл. 182, ал. 4 от ЗДвП към предвиденото по ал. 1, т. 1-5, ал. 2 и ал. 3, т. 1-5, съответно по ал. 1, т. 6 и ал. 3, т. 6 на чл. 182 ЗДвП, относно конкретните нарушения. В ЕФ не било конкретизирано словесно и цифрово в коя хипотеза на повторност се приема, че е извършено нарушението, което ограничавало правото на защита на жалбоподателя, и не му позволява да разбере

В съдебно заседание, въззивникът, редовно призован, не се явява и не се представлява. По делото са депозирани писмени бележки от процесуални представител, с които се поддържа жалбата и се претендира присъждане на адвокатско възнаграждение, като се прилага списък с разноски.

Въззиваемата страна- наказващ орган ОД на МВР-Варна , редовно призована, в съдебно заседание не изпраща представител. По делото са постъпили писмени бележки от процесуален представите- юрисконсулт, който ангажира становище за законосъобразност на електронния фиш, като моли същият да бъде потвърден.

Претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение .

С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Електронният фиш серия К№ 6535261 е съставен от ОД на МВР-Варна, против въззивника, затова че на 23.10.2022г. в 15:39 часа в населено място- гр.Варна, "по бул.“Вл.Варненчик“ срещу ресторант „Комитово ханче“ в посока бул.“Република“, е извършено нарушение за скорост с лек автомобил ”Дачия Сандреро” с рег.№ В 0772 ТХ установено и заснето с автоматизирано техническо средство ARH CAM S1 с №120с511, като при разрешена скорост 50 км./ч. е установена скорост 84 км./ч., като 2 превишаването е 34 км./ч.– нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП.

При обработка на заснетите данни в ОД на МВР-Варна, Сектор ПП-Варна било устнановено извършеното нарушение.Впоследствие като собственик на превозното средство бил установен възз.Н. Ю.. Поради това още на 11.11.2022г. бил издаден електронния фиш, с който на въззивника Ю., като собственик на автомобила, била наложена глоба в размер на 800 лв. за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП на основание чл.189, ал.4 вр. чл.182, ал.4вр.ал.1, т.4 от ЗДвП.

ЕФ бил връчен на въззивника на 31.03.2023г., като на 06.04.2023г. той депозирал жалба срещу ЕФ в РС-Варна.

По делото бе приобщена АНП, както и писмо от сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Варна УРИ 819000-25961 от 12.05.2023г. ведно със заверени за вярност копия от: справка за собственост на л.а. „Дачия Сандеро“ с рег. № В 07 72 ТХ, Електронен фиш Серия К № 5570606, справка АИС АНД относно връчване на цитирания Електронен фиш и справка за нарушител/водач на името на жалб. Ю. и писмо от сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Шумен рег. № 869000-8367 от 19.05.2023г. ведно с копие от разписка за връчване на Електронен фиш серия К № 5570606, подписана от жалб. Ю.- постъпили по ел. поща и в оригинал.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на всички събрани в хода на съдебното следствие доказателства –писмени и веществени.

Съдът изцяло кредитира писмените и веществените материали, съдържащи се в АНП и приобщени към доказателства по делото, както и тези събрани в хода на съдебното следствие.

Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:

Жалбата е подадена в срока за обжалване и от надлежна страна, поради което същата е процесуално допустима.

Административнонаказателното производство е проведено в рамките на сроковете по чл.34 от ЗАНН. Видно от материалите по делото- справка от Системата за управление на административно-наказателната дейност, ЕФ е издаден на 19.05.2021г. т.е. три дни след установяване и заснемане на нарушението. Разпоредбата на чл.34 от ЗАНН е специална и регламентира не само случаите, в които не следва да се образува АНП, а и случаите, когато образуваното такова следва да се прекрати. Съдът намира, че преследвателната давност за това нарушение не е изтекла. Разпоредбата на 3 чл. 82 от ЗАНН регламентира давностните срокове за изпълнение на наложените административни наказания.

В ЗАНН, обаче, липсва регламентация на давностни срокове, за погасяване на административно наказателното преследване, каквито се съдържат в Общата част на НК. Съгласно разпоредбата на чл.11 от ЗАНН, по въпросите на вменяемостта, обстоятелствата, изключващи отговорността, формите на съучастие, приготовлението и опита се прилагат разпоредбите на общата част на НК, доколкото в този закон не се предвижда друго. Съобразявайки Тълкувателно постановление № 1 от 27 февруари 2015г. на Върховния административен съд на Република България - ОСС от НК на ВКС и ОСС от II колегия на ВАС, въззивният съд, в настоящия си състав, намира, че в конкретния казус възможността за реализиране на административнонаказателната отговорност на въззивника е погасена поради изтичане на предвидената в закона давност. Съгласно цитираното Тълкувателно постановление № 1 от 27 февруари 2015г. разпоредбата на чл.11 от ЗАНН препраща към уредбата относно погасяване на наказателното преследване по давност в Наказателния кодекс /НК/ и по-конкретно приложение следва да намерят чл.81, ал.3 във вр. с чл.80, ал.1, т.5 от ЗАНН, във вр. с чл.11 от ЗАНН. Съгласно чл.80, ал.1, т.5 от НК / действаща към датата на извършване на нарушението / наказателното преследване се изключва по давност, когато то не е възбудено в продължение на три години, а според чл.81, ал.3 от НК независимо от спирането или прекъсването на давността наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока, предвиден в предходния член. От анализа на цитираните разпоредби се налага извод, че в случая възможността въззивникът да бъде санкциониран се изключва с изтичане на четири години и половина давностен срок, като съгласно чл.80, ал.3 от НК, във вр. с чл.11 от ЗАНН същият тече от извършване на деянието.

Видно от съдържанието на процесния ЕФ и приложените доказателства въззивникът е санкционирана за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, извършено на 23.10.22г.- датата е посочена изрично в ЕФ. ЕФ е бил издаден на 11.11.2022г. /видно от отбелязването в системата на МВР/ и връчен на дата 31.03.2023г. Оттук следва, че административнонаказателната отговорност на сочения като нарушител субект би се погасила по давност с изтичане на четири години и половина от извършване на нарушението, който срок към настоящия момент не е изтекъл и следователно отговорността на въззивникът не е погасена по давност.

Спазени са разпоредбите на чл.57 от ЗАНН и чл.189, ал.4 от ЗДП. В ЕФ са посочени териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане. Всички тези реквизити се съдържат в процесния електронен фиш – 4 мястото на извършване на нарушението е описано подробно, посочена е разрешената скорост, както и установената такава на движение на процесното МПС. Доколкото в електронния фиш е посочено ясно мястото на извършване на нарушението, което е в населено място- гр. Варна, и ясно е посочено, че фишът е издаден от ОД на МВР – Варна, не са налице пречки и за извършване на преценката дали процесният електронен фиш е издаден от компетентната териториална структура на МВР. Съдът не споделя посоченото в жалбата, че не било ясно къде е извършено нарушението.

Напротив от съдържанието на ЕФ е видно, че то е извършено в населено мястогр.Варна. Пояснено е и че е извършено по бул.“Вл.Варненчик“ срещу ресторант „Комитово ханче“ в посока бул.“Република“. Нещо повече, видно от приобщената по делото фотоснимка, процесният автомобил е заснет да се движи именно на посоченото в ЕФ място.

Възраженията на жалбоподателя, че ЕФ е незаконосъобразен са неоснователни.

Електронният фиш съдържа всички предвидени реквизити в разпоредбата на чл. 189, ал.4 от Закона за движение по пътищата. Посочената разпоредба въвежда специален ред и реквизити на санкционния акт, поради което съдът намира, че възраженията за нарушаване на реда за издаването му са неотносими, тъй като жалбоподателят се позовава на изисквания, относими към реда на издаване и съдържанието на наказателните постановления, включително относно посочването на орган, издал електронния фиш и дата на издаването му. В разпоредбата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП са изброени изчерпателно реквизитите на електронния фиш и сред тях не фигурира „дата на съставяне на фиша” (за разлика от чл. 42, т.2 ЗАНН, който въвежда такъв реквизит на АУАН). Ето защо не може да се приеме, че има разминаване на датите относно издаване на ЕФ, тъй като такъв реквизит – дата на издаване по закон не е предвиден.

Липсата на дата на съставяне на електронния фиш не се възприема от съда като съществено процесуално нарушение. По дефиниция електронният фиш не носи подпис на издателя си, поради което въпросът за компетентността на определено лице не се поставя. В него следва да бъде отразена само структурата на МВР, на чиято територия е установено нарушението, което е сторено. Най-сетне, в тази насока следва да бъде съобразено и естеството на електронните фишове, които съгласно § 6, т.63 от ДР на ЗДвП представляват електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства.