Решение № 417 от 09.12.2022, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 417 гр. С., 09.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, IV ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ирина Р. Славчева при участието на секретаря Д. Бл. Ангелова в присъствието на прокурора И. Хр. М. като разгледа докладваното от Ирина Р. Славчева Гражданско дело № 20221800100431 по описа за 2022 година

Производството по делото е образувано по искова молба на К. Ц. Г. от гр. К. чрез адв. М. М. от САК против Прокуратурата на Република България.

Ищецът твърди, че на 11.08.2015 год. около 11.20 ч. в гр. С. по ул. „О.П.“ с посока с.

К. – с. В. в района на кръстовището с пътя за с. Л. ищецът, при управление на л.а. „Рено“, модел „Клио“ с рег. № СО *** АТ, станал участник в настъпило ПТП с насрещно движещ се лек автомобил „Опел Астра“ с рег. № СА ** ХС, управляван от М.С.Б., който в нарушение на правилата за движение предприел внезапна маневра завиване наляво, с което навлязъл в платното за движение на ищеца и станал причина за настъпване на сблъсък на двата автомобила. В резултат на това на водача С. били нанесени множество несъвместими с живота травматични увреждания, довели до неговата смърт. При пътния инцидент тежко пострадала и Х. С.а, пътник в л.а. „Опел Астра“, която получила няколко средни телесни повреди. За така настъпилото ПТП било образувано наказателно производство ДП ЗМ 11353/2015 год. по описа на СРТП-отдел „Разследване“- СДВР, като с Постановление от 11.09.2017 год. на основание чл. 219 от НПК ищецът бил привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 343, ал. 4, вр. с ал. 3, б. „а“, пр. 2 и б. „б“ вр. ал. 1, б. „б“, пр. 2 и б. „в“ вр. с чл. 342, ал. 1 от НК. По образуваната прокурорска преписка № 18904/2015 год. по описа на Софийска градска прокуратура с обвинителен акт е повдигнато обвинение на ищеца за това, че на 11.08.2015 год. при управление на лекия автомобил нарушил правилата за движение по пътищата – чл. 20, ал. 2 от ЗДвП и чл. 21, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП, шофирайки със скорост около 74 км./ч., при максимално разрешена скорост 60 км./ч., определена от 1 пътен знак „В26“, при което допуснал настъпване на ПТП, с което по непредпазливост причинил смъртта на М.С.Б. и средни телесни повреди на Х. М. С.а. Образуваното нохд № 5458/2017 год. на СГС приключило с присъда № 17 от 16.01.2019 год., с което ищецът е признат за невиновен по така повдигнатото обвинение за извършено престъпление по чл.

343, ал. 4, вр. с ал. 3, б. „а“, пр. 2 и б. „б“ вр. ал. 1, б. „б“, пр. 2 и б. „в“ вр. с чл. 342, ал. 1 от НК. С решение № 402 от 23.10.2019 год. по внохд № 633/2019 год. САС потвърдил оправдателната присъда. Въззивното решение е обжалвано пред ВКС на РБ, като с решение № 72 от 24.06.2020 год. по кнд. № 132/2020 год. на ВКС на РБсъщото е потвърдено.

Присъдата на СГС по нохд. № 5458/2017 год. на СГС е влязла в сила на 24.06.2020 год.

Сочи, че Прокуратурата е извършила незаконосъобразни действия, изразяващи се в повдигане на обвинение за извършване на тежко престъпление по смисъла на НК, за което впоследствие ищецът е оправдан – основание за ангажиране на отговорността на ответника по чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 от ЗОДОВ вр. чл. 4 от ЗОДОВ. В резултат на повдигнатото обвинение ищецът претърпял неимуществени вреди, тъй като до този момент бил с чисто съдебно минало и без нарушения по ЗДвП. Ангажирането на наказателната му отговорност причинило на ищеца изключителен страх и притеснения. В хода на наказателното производство ищецът бил разпитван като обвиняем, явявал се лично като подсъдим на всички съдебни заседания по образуваното съдебно производство, продължило четири години и половина, което е причинило много негативни емоции у ищеца, оказали влияние върху психическото му състояние, както и много неудобства. В резултат на повдигнатото обвинение ищецът ограничил социалните си контакти, тъй като изпитвал срам и неудобство; затворил се в себе си и отказвал да общува с приятели и познати; било накърнено доброто му име в обществото – в малкия град К., където живеел, го смятали за престъпник, причинил смъртта на невинен човек. Страхувал се и от изхода на наказателното производство. Повдигнатото обвинение довело и до недоверие на околните към него – не само от страна на най-близките му хора, но и на работното му място. Към датата на настъпване на ПТП ищецът работел като „Шофьор на тежкотоварен автомобил“ към „Експрес Логистика и Дистрибуция“ ООД, но поради воденото наказателно производство и недоверие на работодателя във възможностите му да изпълнява задълженията си, трудовото му правоотношение било прекратено няколко месеца след инцидента. До настоящия момент ищецът продължава да изпитва стрес, да сънува кошмари, станал затворен и потиснат човек.

На следващо място, повдигнатото обвинение било за „тежко“ престъпление по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК, поради което ищецът в продължение на 4-5 години до приключване на наказателното производство живял с мисълта, че може да бъде осъден на наказание „лишаване от свобода“ за дълъг период от време. Наказателното производство се отразило изключително негативно и на здравословното състояние на ищеца – същият започнал да вдига високо кръвно налягане, получил сърцебиене; станал тревожен, потиснат, невротичен; получил психогенно разстройство. За преодоляване на тези симптоми в първите месеци след инцидента ищецът приемал успокоителни, за да се справи с негативните емоции. Воденият срещу него наказателен процес оставил силен и траен отпечатък върху личността му, като довел до липса на адаптивност, нарушение на социалното функциониране, чувство на 2 празнота и безнадеждност, нервно напрежение и отчужденост.

Моли да бъде ангажирана отговорността на ответника по чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 от ЗОДОВ, като претендира Прокуратурата на РБ да бъде осъдена да му заплати обезщетение за причинените от незаконното обвинение неимуществени вреди в размер на 30 000 лева, ведно със законната лихва считано от датата на влизане в сила на присъда № 17/16.01.2019 год. на СГС – 24.06.2020 год. до окончателното изплащане.

На ответника е бил връчен препис от исковата молба и доказателствата и в едномесечен срок от връчването е постъпил писмен отговор.

В писмения отговор ответникът оспорва изцяло предявения иск. Сочи, че ищецът не е ангажирал конкретни доказателства за своите твърдения за претърпени неимуществени вреди. ПТП е възникнало на 11.08.2015 год., а ищецът е привлечен като обвиняем едва на 11.09.2017 год., т.е. две години след инцидента, поради което не всички твърдяни вреди са причинени от повдигнатото обвинение. От привличането му като обвиняем до произнасянето на оправдателната присъда от първоинстанционния съд са изминали помалко от две години, като представителят на прокуратурата не е поддържал повдигнатото обвинение и е пледирал за оправдателна присъда. От посочената дата до влизане в сила на оправдателната присъда Прокуратурата на РБ не е била активна страна в процеса във водените въззивно и касационно производство. Не са представени и доказателства за пряка причинна връзка между твърдените вреди и дейността на Прокуратурата на РБ. Липсват и доказателства за публичното дискредитиране на ищеца пред негови познати и приятели.

Ответникът чрез неговите представители не е разгласявал воденото наказателно производство, което е протекло в друг град. Не са налице и доказателства за пряка причинна връзка между воденото наказателно производство и прекратяването на трудовото правоотношение на ищеца. Оспорва иска и по размер с възражението, че претендираното обезщетение е завишено и не съответства на реално претърпените вреди, както и на разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД. Моли съда да отхвърли изцяло предявения иск.

След преценка на събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

На 11.08.2015 год. е започнало досъдебно производство срещу М.С.Б. /№ ЗМ 11353/2015 год. по описа на СРТП-СДВР, пр.пр. 27744/2015 год. на СРП// за престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“, пр. 1 вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК. На 14.08.2015 год. ищецът К. Ц.

Г. е разпитан като свидетел в досъдебното производство. В хода на производството са назначени експертизи и са разпитани свидетели. На 06.11.2015 год. досъдебното производство е изпратено по подсъдност на СГП и е образувана пр.пр. № 18904/2015 год. С Постановление от 26.01.2016 год. на прокурор при СГП наказателното производство срещу М. С. е прекратено. По жалба на пострадалите лица Х. С.а, Д. С.а и С. С.а – наследници на М. С., починал на 02.09.2015 год., с определение от 13.04.2016 год. по нчд. № 1677/2016 год.

СГС е отменил постановлението от 26.01.2016 год. и е върнал делото на СГП с указания за събиране на нови доказателства. В хода на разследването на 06.07.2016 год. К. Г. отново е разпитан в качеството на свидетел по воденото досъдебно производство. С Постановление 3 от 11.09.2017 год. на разследващ полицай при СРТП-отдел „Разследване“-СДВР К. Ц. Г. е привлечен като обвиняем в извършване на престъпление от общ характер за това, че на 11.08.2015 год. в гр. С. при управление на МПС – лек автомобил марка „Рено“, модел „Клио“ с ДК № СО *** по ул. „О.П.“ в района на кръстовището с пътя за с. Л. да е нарушил правилата за движение по пътищата, а именно чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, чл. 21, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП, като движейки се със скорост около 74 км./ч. при максимално разрешена 60 км./ч., е реализирал пътнотранспортно произшествие с лек автомобил марка „Опел“, модел „Астра“ с ДК № СА ** ХС с водач М.С.Б. и по непредпазливост е причинил смъртта му, както и средни телесни повреди на Х. М. С.а - престъпление по чл. 343, ал. 4 вр. ал. 3, б. „а“, пр. 2 и б. „б“ вр. ал. 1, б. „б“, пр. 2 и б. „в“ вр. чл. 342, ал. 1 от НК. Г. е разпитан в качеството на обвиняем на 19.09.2017 год. На 09.10.2017 год. досъдебното производство е изпратено на СГП с мнение за предаване на съд на обвиняемия Г. за престъплението, за което е привлечен като обвиняем. На 23.11.2017 год. СГП е внесла обвинителен акт в съда против К. Г., въз основа на който е образувано нохд. № 5458/2017 год. по описа на СГС. Проведени са открити съдебни заседания на 28.02.2018 год., 02.04.2018 год., 04.07.2018 год., 15.10.2018 год. и 16.01.2019 год., на които подсъдимият се е явявал лично и с упълномощен от него адвокат. В хода на съдебните прения прокурорът е заявил, че не поддържа обвинението и предлага подсъдимият да бъде признат за невиновен.

С присъда № 17 от 16.01.2019 год. по нохд. № 5458/2017 год. на СГС К. Ц. Г., роден на 16.07.1993 год., е признат за невиновен в това на 11.08.2015 год. в гр. С. при управление на МПС – лек автомобил марка „Рено“, модел „Клио“ с ДК № СО *** по ул. „О.П.“ в района на кръстовището с пътя за с. Л. да е нарушил правилата за движение по пътищата, а именно чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, чл. 21, ал. 1 и ал. 2от ЗДвП, като движейки се със скорост около 74 км./ч. при максимално разрешена 60 км./ч., е реализирал пътнотранспортно произшествие с лек автомобил марка „Опел“, модел „Астра“ с ДК № СА ** ХС с водач М.С.Б. и по непредпазливост е причинил смъртта му, както и средни телесни повреди на Х. М. С.а, поради което и на основание чл. 304 от НПК го е оправдал по повдигнатото обвинение по чл. 343, ал. 4 вр. ал. 3, б. „а“, пр. 2 и б. „б“ вр. ал. 1, б. „б“, пр. 2 и б. „в“ вр. чл. 342, ал. 1 от НК. Присъдата е обжалвана от пострадалите лица пред САС и след проведени о.с.з. на 05.07.2019 год. и 27.09.2019 год., в които не са събирани нови доказателства, с решение № 402/23.10.2019 год. по внохд. № 633/2019 год. на САС е потвърдена оправдателната присъда.

С решение № 72/24.06.2020 год. по нохд. № 132/2020 год. на ВКС на РБ въззивното решение на САС е оставено в сила.

Според показанията на разпитаната в настоящото производство св. В. – сестра на ищеца, с която той живеел в едно домакинство към момента на настъпване на процесното ПТП, след произшествието същият се прибрал много разстроен и разказал как докато се прибирал от работа на завоя от „О.П.“ за с. Л. внезапно се появил лек автомобил, който му отнел предимството и рязко спрял, като поради недостатъчна дистанция и двата автомобила са се врязали в камион. Наказателното преследване започнало през 2015 год. около месец след произшествието. Първоначално ищецът бил викан на разпити през 1-2 месеца, след 4 това – на около 4 месеца, като наказателното производство продължило около 5 години.