Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Акт от 08.02.2022, Административен съд - Велико Търново

Съд
Административен съд - Велико Търново
Дело
702/2021
Подписан
08.02.2022
В сила
08.02.2022

Цитирани разпоредби

  • чл. 137 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 146 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 168 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 172, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 21, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 22 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 26, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 35 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 4, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 6 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 9, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 171 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 171, т. 1, б. "б" · Закон за движението по пътищата
  • чл. 172, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.172, ал.3 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 172, ал.5 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 174, ал.1, т. 2 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 174, ал. 4 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
  • чл.190, ал.2 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 5, ал. 3, т.1 · Закон за движението по пътищата

Р Е Ш Е Н И Е

№ 43 гр. Велико Търново, 8.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд гр.Велико Търново – осми състав, в съдебно заседание на трети февруари две хиляди двадесет и втора година в състав:

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ДИАНА КОСТОВА при участието на секретаря Пенка Иванова, изслуша докладваното от съдия Костова адм. дело №702 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. От АПК във вр. с чл. 172, ал.5 от ЗДвП.

Образувано е по жалба на И.И.Д.,

ЕГН **********,***, чрез адв. П.И. от САК против Заповед № 21-**********/12.8.2021г. , с която на основание чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП на Началника на сектор „Пътна полиция“ в ОД на МВР – Велико Търново, с която на жалбоподателя е наложена ПАМ- временно отнемане на свидетелство за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 18 месеца, алтернативно по чл. 250 и сл.

От АПК против неоснователно действие на длъжностни лица от ОД на МВР В.

Търново, ,Сектор „Пътна полиция“, изразяващо се в неоснователно задържане на свидетелство за правоуправление на МПС № **********.

Жалбоподателят намира, че след като на водача е съставен АУАН за нарушение на ЗДвП , въпросът за неговата отговорност се решава с издаването на Наказателно постановление, и принудителната административна мярка по чл. 171, т.1, б“б“ от ЗДвП преустановява своето действие. Счита за недопустимо налагане на лишаване от права едновременно с два различни акта- Заповед за налагане на ПАМ и Наказателно постановление. След като такова вече е издадено, то лишаването от права е разпоредено с него и временната ПАМ е прекратена по силата на закона. Не е нужно НП да е влязло в сила, за да се приеме, че въпросът с отговорността е решен, тъй като при евентуалната му отмяна, водачът ще е търпял лишаване от права без основание за срока на провеждане на оспорването. Принципът за съразмерността по чл. 6 от АПК изисква, когато с ИАА се засягат права или се създават задължения за граждани или организации , да се прилагат онези мерки, които са по- благоприятни за тях, като по този начин се постига целта на закона. В подкрепа на тези правни съображения сочи Решение на ВАС по адм. д. 2484/2018г. Алтернативно в случай, че съдът приеме теза, различна от изложеното по- горе и счете Заповед № 21-**********/12.8.2021г. , на Началник сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР В.

Търново за издадена в противоречие с материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и при грешно установена фактическа обстановка. От съда се иска да отмени незаконосъобразното действие по задържане на СУМПС алтернативно отмяна на Заповедта , с която се налага ПАМ.

В съдебно заседание не се явява и не се представлява.

Ответник жалба –

Началник Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР В. Търново, не заема становище по спора.

Съдът, като прецени доводите на страните във връзка с доказателствата по делото, приема следното.

На 12.8.2021г. в

1,00 часа в община В. Търново на път трети клас № 3031 като мотопедист жалбоподателят в с. Русаля , в третокласен път III

-3031, около км. 16+500 на центъра на селото до кръстовището за с. Мусина в посока с. Стамболово управлява мотопед марка ПЕЖО модел Jeforce червен цвят, без регистрационни табела с номер на рама VGAA1AABA00081085 под въздействието на алкохол. Водачът е изпробван за употреба на алкохол с техническо средство Alkotest 7510 с фабр. № 0162, което отчита 1,35 промила алкохол в кръвта измерено чрез обема на издишания от него въздух. В обясненията си водачът посочва, че е изпил около два литра бира, „Пиринско пиво“около 18,00 часа на 11.8.2021г. . Издаден му е талон за медицинско изследване с бланков номер 085343, като жалбоподателят е заявил, че желае да даде кръвна проба за химичен анализ. Резултатът от същата е с краен резултат от 1,09 промила алкохол в кръвта, установен с Протокол за химическо изследване № III -81/18.8.2021г. на БНТЛ гр. В. Търново. Гореописаното нарушение е установено с АУАН серия GA № 410908 от 12.08.2021 г. На база на същото е издадено Наказателно постановление № 21-1275-001547/7.9.2021г. на Началник група към ОД на МВР В. Търново, с което на жалбоподателя за извършено от него нарушение на чл. 5, ал. 3, т.1 от ЗДвП е наложено административно наказание по чл. 174, ал.1, т. 2 от ЗДвП – „Глоба“ в размер на 1000 лева и лишаване право да управлява МПС за срок от 12 месеца.

Срещу него е подадена жалба до Районен съд В. Търново, по която няма данни какво е произнасянето на съда. Или с други думи няма данни кога е влязло в сила НП, който въпрос обаче не е от съществено значение за спора.

Въз основа на така съставения АУАН е издадена и Заповед № 21-**********/12.8.2021г. , с която на основание чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП на Началника на сектор „Пътна полиция“ в ОД на МВР – Велико Търново, с която на жалбоподателя е наложена ПАМ- временно отнемане на свидетелство за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 18 месеца.

В административната преписка , изпратена от ответника се съдържат 2 броя докладни записки, талон за изследване на кръвна проба, Протокол за предаване и приемане на документи и биологични проби, Протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби, гореописания Протокол за химическо изследване,

По така подадената жалба са образуване две самостоятелни административни производства в АСВТ : ч.адм. д. 588/ 21г.и настоящото. По първото е постановено Разпореждане от № 346/23.9.2021г., с което жалбата против действието по задържане на СУМПС е оставена без разглеждане и след отмяната му с Определение № 11471/11.11.2021г.постановено по адм. д.

10879/21г. на ВАС, Административен съд В. Търново се е произнесъл с Разпореждане № 406/16.11.2021г., с което е отхвърлено искането на И.И.Д., за защита срещу неоснователни действия на длъжностни лица от ОД на МВР – Велико Търново, сектор „Пътна полиция“ във връзка с отнемане и задържане на СУМПС при издаване на АУАН серия GA №

410908 от 12.08.2021 г. Като необжалвано същото е влязло в сила.

За доказване компетентността на органа, издал процесните Заповеди, по делото са приложени:

Заповед рег. № 8121з-1524/9.12.2016г. на Министъра на вътрешните работи,Заповед № 366з-659/26.2.2021г. на Директор на ОД на МВР В. Търново като от т.1.2, е видно, че издалият заповедта е Началник сектор

„Пътна полиция жалба Началник група към ОД на МВР В. Търново, който може да издава заповед от вида на процесната. Същата е връчена на 7.9.2021г., а на 23.9.2021г. . е подадена жалба до Административен съд В. Търново, по която са образувани горепосочените две административни производство.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи: Жалбата като подадена в законния преклузивен срок от лице, за което ИАА е неблагоприятен т.е. при наличие на правен интерес и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна.

Съгласно правилото на чл. 168 от АПК съдът извършва служебна проверка на законосъобразността на ИАА на всички основания, визирани в чл. 146 от АПК, а не само на посочените от жалбоподателя.

В случая, следва да се има предвид, че с влязло в сила Разпореждане № 406/16.11.2021г.,по адм. д. 588/21г. е отхвърлено искането на И.И.Д., за защита срещу неоснователни действия на длъжностни лица от ОД на МВР – Велико Търново, сектор „Пътна полиция“ във връзка с отнемане и задържане на СУМПС при издаване на АУАН серия GA №

410908 от 12.08.2021 г. , поради което е налице произнасяне на съда по първата част от жалбата.

Предмет на настоящото производство е Заповед № 21-**********/12.8.2021г. , с която на основание чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП на Началника на сектор „Пътна полиция“ в ОД на МВР – Велико Търново, с която на жалбоподателя е наложена ПАМ- временно отнемане на свидетелство за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 18 месеца.

Принудителната административна мярка по своя характер е вид административна принуда, за прилагането на която е предвиден процесуален ред, различен от реда за търсене на административно-наказателна отговорност.

По смисъла на чл. 171 от ЗДвП принудителните административни мерки се налагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения по този закон, поради което те са от вида на преустановяващите ПАМ. Волеизявлението за прилагането на ПАМ се обективира в заповед, която има характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК и се издава по реда на Глава пета, Раздел втори от АПК. Предпоставка за издаването на заповед с правно основание по различните състави на чл. 171 от ЗДвП е извършено от водача или собственика на МПС съответно на хипотезата на правната норма административно нарушение, което се установява с акт за административно нарушение /АУАН/, съставен от компетентните длъжностни лица. Съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП АУАН се ползва с презумптивна доказателствена сила, поради което доказателствената тежест за установяване на фактическа обстановка, различна от тази по АУАН, лежи върху жалбоподателя. В този смисъл са и дадените от настоящата инстанция указания в разпоредителното заседание, които са изпълнени.

Съгласно чл. 172, ал. 1 ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т . 5, буква „а", т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица . Със Заповед № 366з-659/26.2.2021г. на Директор на ОД на МВР В. Търново са определени длъжностни лица, сред които и началниците Сектор ПП, на които е делегирано налагането на ПАМ. Следователно оспорваният индивидуалният административен акт е издаден от компетентен административен орган.

Заповедта е издадена в изискуемата писмена форма, с посочване на съответни фактически и правни основания за постановяването на разпоредения с тях резултат Изрично са посочени доказателствата въз основа на които АО е установил конкретната по делото фактическа обстановка.

При издаването на заповедта не се установява да са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила. В обстоятелствената част на ЗППАМ нарушението е описано подробно с посочване на нарушената разпоредба от ЗДвП, поради което за жалбоподателя не е налице затруднение да организира своята защита. На последния е дадена възможност да вземе становище по събраните доказателства, да сочи такива.Спецификата на мерките по чл. 171 от ЗДвП изключва задължението по чл. 26, ал. 1 от АПК на органа предварително да уведоми заинтересованите лица за започване на административното производство.

Разпоредбата на чл. 172, ал. 5 от ЗДвП препраща към АПК единствено по отношение на обжалването на заповедта за налагане на ПАМ. В случая, оспорените заповеди за прилагане на ПАМ са издадени след като административният орган е съобразил констатираното нарушение, установено със съставения АУАН, при съблюдаване на основните принципи на административния процес - преди да издаде заповедта за прилагане на ПАМ е изяснил фактите и обстоятелствата от значение за случая - както е регламентирано в чл. 35 от АПК, принципа за законност - чл. 4, ал. 2 от АПК и принципа за служебното начало в административния процес - чл. 9, ал. 2 от АПК. Съдът намира, че органът не е допуснал нарушение на административно-производствените правила, което да обосновава извод за наличие на основания за отмяна на оспорените актове. Тази незабавност на предприеманите действия изключва възможността за уведомяване на заинтересованите лица съгласно разпоредбата на чл. 22 от АПК. В случая, преди да издаде заповедта административният орган е изпълнил задължението си по чл. 36 от АПК, като е събрал доказателства за релевантния факт – съставен АУАН на водача за управление под влияние на алкохол. Всичко гореизложено дава основание на настоящата инстанция да формира извод, че не са налице съществени процесуални нарушения, които сами по себе си да са основание за отмяна на оспорвания акт.

По отношение на съответствието с материалноправните разпоредби и целта на закона:Съгласно чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат следните принудителни административни мерки: временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца. При наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 от ЗДвП установените стойности са определящи. При анализ на цитираната разпоредба е видно, че тя съдържа няколко хипотези, които са предвидени алтернативно, а не кумулативно. Самостоятелното осъществяване на която и да е от тях дава възможност на органа да упражни властническата си компетентност с цел преустановяване на констатираното нарушение на правилата за движение по пътищата. Описаните в заповедта факти представляват фактическото основание за издаването й и освен това са и юридически факт, от който органът черпи правомощията си, при условията на обвързана компетентност - длъжен да издаде ЗПАМ. В случая, за да приложи ПАМ по отношение на жалбоподателя, административният орган е посочил като фактическо основание обстоятелството, че водачът е управлявал МПС след употреба на алкохол, което е установено с техническо средство Alkotest 7510 с фабр. № 0162, което отчита 1,35 промила алкохол в кръвта измерено чрез обема на издишания от него въздух. След издаване на талон за медицинско изследване с бланков номер 085343, резултатът от назначената експертиза е краен резултат от 1,09 промила алкохол в кръвта, установен с Протокол за химическо изследване № III -81/18.8.2021г. на БНТЛ гр. В. Търново. В тази връзка както се посочи по- горе, съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП АУАН се ползва с доказателствена сила до доказване на противното, поради което доказателствената тежест за установяване на фактическа обстановка, различна от тази по АУАН, лежи върху оспорващия заповедта за прилагане на ПАМ. Такъв акт е съставен на жалбоподателя, като същият му е надлежно връчен. Съдът констатира, че същият е и редовно съставен – от длъжностно лице в кръга на правомощията му, при подробно описана фактическа обстановка и при правилна правна квалификация на констатираното релевантно за настоящия правен спор нарушение на ЗДвП, а именно чл. 5, ал. 3, т. 1 от Закона за движението по пътищата. При наличието на кръвна проба законът предвижда именно резултатите от нея да са определящи – чл. 171, ал. 1, т. 1, б.